Завист и критикуване 2 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Завистта говори не само за извратеност на характера, но и за безхарактерност, която разстройва всички способности. Началото й се корени в Сатана. Той пожела първенство в небето и тъй като не можеше да притежава цялата власт и слава, които искаше, се разбунтува против Божието управление. Завидя на нашите първи родители и ги изкуши да съгрешат. Така погуби тях и цялия човешки род.
Завистливият човек затваря очите си пред добрите качества и благородните дела на другите. Той винаги е готов да подцени и да изтълкува изкривено хубавото. Хората често изповядват и изоставят други слабости, но малко може да се очаква от завистливия човек. Да завиждаш на някого, означава, че признаваш неговото превъзходство над себе си, а гордостта не позволява отстъпки. Ако се направи опит завистливият човек да бъде убеден да види греха си, той се настройва още по-зле срещу обекта на своята завист и твърде често остава неизлекуван.
Завистливият човек пръска отрова, където отива, разделя приятели и създава омраза и бунт против Бога и човека. Той се стреми да накара другите да го смятат за най-велик, но не като полага героични, себеотрицателни усилия да постигне сам превъзходството, а като бездейства и омаловажава достойнството на другите, положили усилия…
За езика, който обича да пакости, за бъбривия език, който казва „кажи ми и ще ти кажа“, апостол Яков заявява, че се запалва от пъкъла. Той разпръсква огнени главни навсякъде. Какво го е грижа разпространителят на клюки, че очерня невинния? Не спира лошото си дело, макар да убива надеждата и куража на хора, които вече потъват под тежестта на своите товари. Гледа само да задоволява своите скандалджийски наклонности. Даже изповядващите се за християни си затварят очите пред чистото, честното, благородното и милото, а подхранват в себе си съмнителни и неприятни мисли и ги разгласяват сред хората…

Мислете добро за всички хора
Когато чуваме укор против някой брат, ние приемаме този укор. На въпросите: „Господи, кой ще обитава в Твоя шатър, кой ще живее в Твоя свят хълм?“ псалмистът отговаря: „Оня, който ходи незлобливо, който върши правда и който говори истина от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си…“ (Псалм 15: 1-3).
Колко много одумване би било предотвратено, ако помнехме че този, който ни говори за грешките на други, при удобен случай ще говори на други и за нашите грешки. Трябва да се стараем да имаме добри мисли за всички хора, особено за нашите братя и сестри, докато не бъдем принудени да мислим по друг начин. Не трябва прибързано да вярваме на лошите слухове. Те често са резултат на завист или недоразумения, или се коренят в преувеличаване или частично познаване на фактите. Веднъж допуснати, завистта и подозрителността ще се пръснат като семена на магарешки трън. Отклони ли се някой брат от пътя, ето случай да проявиш истински интерес към него. Иди с любезност при него, моли се за него и с него, като помниш колко голяма цена е платил Христос за изкуплението му. По такъв начин ти можеш да спасиш една душа от смърт и да покриеш множество грехове.
Един поглед, една дума, даже интонацията на гласа могат да се равняват на лъжа и да се забият като остра стрела в някое сърце, нанасяйки неизлечима рана. Така върху някого, чрез когото Бог иска да извърши добро дело, може да се хвърли съмнение, укор, така че неговото влияние да се опетни и полезната му дейност да се осуети. Има животни, при които, когато някое от тях е наранено и падне, другите веднага се нахвърлят и го разкъсват. Същият жесток дух се подхранва от някои мъже и жени с името християни. Те проявяват фарисейска ревност да убиват с камъни други, дори по-малко виновни от самите тях. Има и такива, които внимават на чуждите грешки с цел да прикрият своите или да си спечелят име като ревностни християни, принадлежащи на Бога и на църквата.