Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

,,Загинаха от нямане знание” – 24 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

,,Загинаха от нямане знание” – 24 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Благосклонността на Бога към Израил е зависела винаги от послушание. В
полите на Синай израилтяните бяха влезли в заветни отношения с Бога
като Негово “собствено притежание… повече от всичките племена”.
Тържествено бяха обещали да следват послушанието. “Всичко, което Господ
е казал, ще сторим” – казаха те. И когато само след няколко дена Божият
закон бе прогласен на Синай и чрез Мойсей бяха дадени допълнителни
повеления и съдби, те обещаха в глас: “Всичко, което Господ е казал, ще
вършим”. При потвърждаването на завета народът още веднъж заяви:
“Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим и ще бъдем послушни.” Бог бе
избрал израилтяните за Свой народ и те Го бяха избрали за свой Цар.
Близо към края на странстването из пустинята условията на завета бяха
повторени. На самата граница на обещаната земя при Ваалфегор мнозина
станаха плячка на хитро изкушение, а останалите верни подновиха
клетвата си за вярност. Чрез Мойсей те бяха предупредени за
изкушенията, които предстояха да ги връхлетят. Настойчивият апел към
тях бе да останат отделени от заобикалящите ги народи и да се покланят
единствено на Бога.
Мойсей се обърна към народа с думите: “Сега слушай, Израилю,
повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете и да
влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви. Да
не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемете от
тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви
заповядам… пазете и вършете ги, защото това е мъдростта ви и
благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички
тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик
народ.”
Към израилтяните бе отправен особен апел да не забравят Божиите
заповеди, в чието спазване биха намерили сила и благословение. “Само
внимавай на себе си и пази добре душата си – бяха Господните думи,
дадени чрез Мойсей – да не би да забравиш делата, които очите ти са
видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти през всичките дни на
живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си.” Никога не
трябваше да забравят удивителните сцени от даването на закона на Синай.
Ясни и решителни бяха предупрежденията към Израил срещу ширещите се
сред съседните народи езически обичаи. “Прочее, внимавайте добре на
себе си… да не би да се развратите и си направите идол, подобие на
някой образ… и да не би, като подигаш очи към небето и видиш слънцето
и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се
кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на
всичките народи под цялото небе… Внимавайте на себе си да не
забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си
правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил.”
Мойсей разкри застрашаващите ги злини, ако се отклонят от повеленията
на Йехова. Призовавайки свидетелството на небето и земята, той заяви,
че ако след заселването в обещаната земя хората въведат скверни форми
на богослужение, започнат да се покланят на изображения и откажат да се
върнат към служенето на истинския Бог, Господният гняв ще се запали и
те ще бъдат отведени в плен и разпръснати между езичниците. “… ще
изчезнете от земята – предупреди ги Господ, – за превземането на която
вие преминавате Йордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще
бъдете изтребени. Господ ще ви разпръсне между племената и ще останете
малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе. Там ще
служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито
виждат, нито чуват, нито ядат, нито миришат.”
Това пророчество, изпълнено частично по времето на съдиите, се изпълни
по-пълно и буквално с пленяването на Израил в Асирия и на Юда във
Вавилон.
Израилевото отстъпление бе ставало постепенно. Поколение след поколение
Сатана многократно бе опитвал да накара избрания народ да забрави
“заповедите, повеленията и съдбите”, които бе обещал да спазва винаги.
Лукавият знаеше, че ако може да подведе израилтяните да забравят Бога и
да отидат след други богове и да им служат, съвсем ще бъдат изтребени.
Врагът на Божията църква на земята обаче не е взел предвид
състрадателното естество на Този, Който “никак не обезвинява виновния”
и все пак е прославен с това, че е “жалостив и милосерд, дълготърпелив,
Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди
поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях”. Въпреки усилията
на Сатана да осуети Божия план за Израил Господ е разкривал милостта Си
дори в най-мрачните мигове от неговата история, когато е изглеждало, че
злите сили ще спечелят победа. Той му е давал всичко необходимо за
благополучието му като народ. “Писах му величията на закона Си – каза
Господ на Осия, – но се сметнаха като нещо чуждо.” “Аз още научих
Ефрема да ходи, като го хващах за мишците му, но не познаваха, че ги
лекувах.” Голяма бе нежността на Господ към тях, когато ги наставляваше
чрез пророците със слово след слово и заповед след заповед.
Ако израилтяните се бяха вслушали във вестите на пророците,
последвалите унижения щяха да им бъдат спестени. Те упорито бяха
отхвърляли Божия закон, затова Бог бе принуден да ги остави да бъдат
отведени в робство. “Людете Ми загинаха от нямане знание” – бе Божията
вест, дадена чрез Осия. – Понеже ти отхвърли знанието, то и Аз
отхвърлих тебе… ти забрави закона на твоя Бог…”
Във всички векове нарушаването на Божия закон е водело до същите
последици. Във времето на Ной, когато всички принципи на правдата бяха
нарушени и беззаконието стана толкова голямо и така широко
разпространено, че Бог не можеше повече да го търпи, излезе декрет: “Ще
изтребя от лицето на земята човека, когото създадох…” В дните на
Авраам жителите на Содом открито предизвикваха Бога и Неговия закон.
Като последица настъпи същото безчестие, същата поквара и същото
необуздано задоволяване на апетитите, което бе характерно за хората от
предпотопния свят. Содомците минаха границата на Божието търпение и
срещу тях се запали огънят на Божието отмъщение.
Времето преди пленяването на десетте израилеви племена бе сходно по
непослушание и нечестие. Божият закон бе смятан за нищо и това отвори
портите за нахлуващата в Израил поквара. “Защото Господ има спор с
жителите на тая земя, понеже няма верност, нито милост, нито знание за
Бога по земята. Друго няма освен клетва, лъжа и убийство, кражба и
прелюбодейство. Разбиват къщи и кръв допира до кръв.”
Произнесените от Амос и Осия пророчества за наказание бяха съпътствани
и от предсказания за бъдеща слава. На десетте племена, от дълго време в
бунт и непослушание, не бе дадено пророчество за пълно възстановяване
на предишната им сила в Палестина. До края на вековете те трябваше да
бъдат “скитници между народите”. Но чрез Осия бе дадено пророчество,
което им показа предимството да участват в окончателното
възстановяване, т.е. да станат Божи народ в края на земната история,
когато Христос ще се яви като Цар на царете и Господ на господарите.
“… за дълго време” – заяви пророкът – десетте племена ще бъдат “без
цар и без началник, без идолски стълп, без ефод и без домашни богове.
После израилтяните наново ще потърсят Господа своя Бог и царя си
Давида; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и
при Неговата благост.”
Със символичен език Осия представи пред десетте племена Божия план за
възстановяване на всяка покаяла се душа, която би се присъединила към
Неговата земна църква, и благословенията, дадени на Израил в обещаната
земя в дните на неговата вярност към Бога. Говорейки за Израил като за
народ, на когото копнее да покаже милост, Господ провъзгласи: “Но ето,
Аз ще я привлека и като я заведа в пустинята, ще й говоря по сърцето й.
И още оттам ще й дам ханаанските лозя и долината Ахор [смущение] за
врата на надежда. И там тя ще се отзове както в дните на младостта си и
както в деня, когато възлезе из египетската земя. В оня ден, казва
Господ, ще ме наричаш: Мъж ми; и няма да Ме наричаш вече: Ваал ми [мой
господар]. Защото ще премахна имената на ваалимите от устата й и те
няма вече да се поменуват с имената си”.
В последните дни на земната история Божият завет с народа Му, спазващ
заповедите, ще бъде подновен. “В оня ден ще направя за тях завет с
полските зверове, с небесните птици и със земните гадини; и като строша
лък и меч, и бой, и ги махна от земята, ще ги населя в безопасност. И
ще те сгодя за Себе Си завинаги. Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и
в съдба, в милосърдие и милости. Ще те сгодя за Себе Си във верност; и
ще познаеш Господа.
И в оня ден ще отговоря, казва Господ, ще отговоря на небето и то ще
отговори на земята и земята ще отговори на житото, на виното и на
маслото; и те ще отговорят на Езраела. И ще я насея за Себе Си на
земята; и ще покажа милост към непомилваната. И на ония, които не бяха
Мои люде, ще река: Мои люде сте вие; и те ще рекат всеки един: Ти си
мой Бог.”
“И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом…ще се
облягат с истина на Господа, Светия Израилев.” От “всеки народ и племе,
език и люде” ще има хора, които с радост ще откликнат на вестта: “Бойте
се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще
съди.” Те ще изоставят всеки свързващ ги със света идол и ще се
поклонят на “Този, Който е направил небето и земята, морето и водните
извори”. Ще се освободят от всяка примка и ще застанат пред света като
паметници на Божията милост. Послушни на Божествените изисквания, те ще
бъдат признати от ангели и хора за “тия, които пазят Божиите заповеди и
вярата в Исуса”.
“Ето, идват дни, казва Господ, когато орачът ще стигне жетваря и
линотъпкачът – сеятеля. От планините ще капе мъст. И всичките хълмове
ще се стопят. И Аз ще върна от плен людете Си Израиля. Те ще съградят
запустелите градове и ще ги населят. Ще насадят лозя и ще пият виното
им. И ще направят градини и ядат плода им. И те няма вече да се
изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ, твоят Бог.”
Изх. 19:5, 8
Изх. 24:3, 7
Второзак. 4:1-6
Второзак. 4:9
Второзак. 4:15, 16, 19, 23
Второзак. 4:26-28
Второзак. 6:1
Виж Второзак. 8:19
Изх. 34:6, 7
Осия 8:12, 11:3 – ЦП
Осия 4:6
Бит. 6:7
Осия 4:1, 2
Осия 9:17
Осия 3:4, 5
Осия 2:14-17
Осия 2:18-23
Исая 10:20
Откр. 14:6, 7, 12
Амос 9:13-15