Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СЛУЖЕНЕ – 84 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СЛУЖЕНЕ
До братята и сестрите, събрани на Генералната конференция през 1913 г., Елена Вайт писала непринудено за някои от своите опитности по време на четирите години, изминали, откак имала случай да им говори лично на конференцията през 1909 г.
“Месеци наред след закриването на онова събрание – писала тя – бях тежко загрижена и настоятелно обръщах вниманието на братята, заемащи отговорни постове, към нещата, които Господ ме беше наставил ясно да представя пред тях… И макар да съм все още много загрижена за отношението, което някои имат към важните мерки, свързани с развитието на Божието дело на земята, все пак имам силна вяра в работещите на Божията “нива” и съм убедена, че като се съберат заедно и смирят себе си пред Господа и се посветят наново на Неговата служба, ще бъдат в състояние да изпълнят волята Му. Има хора, които дори и досега не виждат много неща в правилната им светлина. Но те могат да се научат да правят това подобно на своите съработници и да избягват големи грешки, като сериозно търсят Господа и подчиняват изцяло волята си на Неговата.
Дълбоко впечатление ми направиха някои сцени, които неотдавна преминаха пред мен в нощно видение. Изглеждаше ми, че има голямо движение – дело на пробуждане – което действаше на много места. Нашият народ се движеше в строй, откликвайки на Божия призив. Братя мои, Господ ни говори! Ще обърнем ли внимание на Неговия глас? Няма ли да запалим светилниците си и да се държим като хора, които очакват да дойде техния Господ? Времето е такова, че зове за носители на светлина, за действие!
“Затова… умолявам ви, братя, да действате достойно на призванието, към което сте призовани, с всяка кротост и смирение, с дълготърпение, претърпявайки си един на друг с любов; стараейки се да запазите единството на духа във връзката на мира*.” *Бюлетин на Генералната конференция, 1913 г., стр. 34/

Лична дейност
За своята обществена дейност и за работата в дома си Елена Вайт писала през 1913 г.:
“Копнея да бъда лично ангажирана в сериозна работа в полето и сигурно бих се посветила на по-голяма обществена дейност, ако не смятах, че на моята възраст не е разумно човек да си позволява да разчита на физическата си сила. Имам да върша важна работа – да известявам на църквата и на света светлината, поверявана ми отвреме навреме през всичките тези години, в които третата ангелска вест е била проповядвана. Сърцето ми е изпълнено с най-горещо желание да представям истината пред всички, които могат да бъдат достигнати. Все още работя за подготовката на материали за публикуване. Но трябва да постъпвам много внимателно, да не би да се поставя в такова положение, че изобщо да не мога да пиша. Не зная колко още ще живея, но не страдам по отношение на здравето толкова, колкото може би съм очаквала.
След Генералната конференция през 1909 г. няколко седмици посещавах лагерни и други общи събрания, посетих и различни институти в Нова Англия, в Централните щати и Средния запад.
След като се прибрах у дома в Калифорния, се заех отново с приготвянето на материал за печатницата. През последните четири години съм написала сравнително малко писма. Колкото сила имах, я отдадох главно на приключването на важни книги.
Отвреме навреме посещавах събрания и институти в Калифорния, но по-голямата част от времето… прекарвах в писмена работа в моя селски дом “Елмсхейвън” близо до Сейнт Хелена.
Благодарна съм, че Господ още щади живота ми, за да имам възможност да поработя още малко върху книгите. О, да имах сила да извърша всичко, което виждам, че би трябвало да се направи! Моля се Бог да ми придаде мъдрост, за да могат да бъдат представени на нашия народ истините, от които толкова много се нуждае, и то по ясен и приемлив начин! Смея да вярвам, че Господ ще ми даде възможност да направя това.
Моят интерес към общото дело е все така дълбок, както винаги, и аз силно желая настоящата истина постоянно да напредва във всички части на света. Но намирам за разумно занапред да не се опитвам да върша много обществена работа, докато работата ми по писането на книги изисква моето внимание…
По-благодарна съм, отколкото мога да изразя това, за подкрепата на Господния Дух, за утехата и благодатта, която Той продължава да ми дава, за силата и възможността да вдъхвам кураж и да помагам на Неговия народ. Докато съм жива, ще Му бъда вярна, ще бъда искрена и честна спрямо Него, стараейки се с всички сили да върша волята Му и да прославям Неговото име. Дано Бог да увеличи вярата ми, за да продължавам да Го опознавам и да изпълнявам все по-съвършено Неговата воля. Добър е Господ и достоен за хвала*.” *Бюлетин на Генералната конференция, 1913 г., стр. 164/

Пионерите на вестта
В едно от своите съобщения до братята, събрани на Генералната конференция през 1913 г., Елена Вайт споменавала за растящата стойност на поуките от миналите опитности, познати на пионерите на третата ангелска вест, за които те могат да дадат положително свидетелство.
“Силно желая – писала тя – старите воини на кръста – тези, които са побелели в служба на Господа – да продължават да дават своето свидетелство, решително и целенасочено, за да могат по-младите във вярата да разберат, че вестите, които Господ ни е давал в миналото, са много важни и на този етап от земната история. Нашата минала опитност не е изгубила нито йота от своята сила.
Нека всички бъдат много внимателни да не обезсърчават пионерите, нито да ги карат да чувстват, че са способни да сторят съвсем малко. Тяхното влияние все още може да бъде упражнявано силно в делото на Господа. Свидетелството на възрастните проповедници винаги ще бъде от помощ и за благословение на църквата. Бог ще бди над Своите изпитани и верни знаменосци ден и нощ, докато дойде времето да сложат всеоръжието. Нека бъдат уверени, че се намират под закрилящата мощ на Този, Който никога не заспива; че над тях бдят неуморни стражи. Като знаят това и като съзнават, че пребъдват в Христос, те могат спокойно да си почиват в Божието Провидение*.” *Бюлетин на Генералната конференция, 1913 г., стр. 164/

Ясен тръбен зов
През целия деен живот на Елена Вайт, свързан с разкриването на истините на третата ангелска вест, вярата й, ръководена от Божието Провидение, останала непоклатима. Често свидетелствала за убеждението си, че още от самото начало Бог е бил Учителят и Ръководителят на Своя народ. Тази нейна убеденост в Божественото ръководство през цялата история на адвентното движение й давала увереност за бъдещето. Забележете следното изявление, написано от нея през 1890 г., когато преглеждала собствената си духовна опитност при пълното съзнание за факта, че през идещите дни ще се появяват спорове и доктринални различия:
“Имах скъпоценната възможност да се сдобия с духовен опит. Преживях го във времето и на първата, и на втората, и на третата ангелски вести. Ангелите са представени като летящи посред небето и прогласяващи на света вест на предупреждение специално за хората от последните дни на земната история. Никой не чува гласа на тези ангели, защото те са символ, представящ Божия народ, Който действа в унисон с небесната вселена. Мъже и жени, просветлени от Божия Дух и осветени чрез истината, прогласяват трите вести в техния последователен ред.
Аз съм взела участие в това тържествено дело. Почти цялата ми християнска опитност е втъкана в него. И днес още има живи от хората, преживели опитност, подобна на моята. Те са признали истината за това време. Вървели са в крак с великия Водач, с “Началника на Господнето войнство”. При прогласяването на вестите е била изпълнена всяка подробност от пророчеството. Тези, които са имали привилегията да вземат участие в това дело, са спечелили духовен опит от най-голяма стойност за себе си. И сега, когато сме сред опасностите на последните дни, когато отвсякъде се чуват гласове: “Ето, тук е Христос!”, “Тук е истината!”; когато целта на мнозина е да разклатят основите на нашата вяра, извела ни от църквите и от света, за да застанем като особен народ в този свят, подобно на Йоан Кръстител, нашето свидетелство ще бъде: “Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота,… това, което сме видели и чули, това известяваме и на вас, да имате и вие общение с нас”.
Свидетелствам за нещата, които съм видяла, за нещата, които съм чула, за нещата, които ръцете ми са попипали за Словото на живота. Зная, че това свидетелство е от Отца и от Сина. Видели сме и свидетелстваме, че силата на Светия Дух е придружавала представянето на истината, която сме прогласявали с перо и глас, представяйки вестите в техния точен ред. Да се отрече това дело би означавало да се отрече Светият Дух и ние да бъдем поставени в компанията на онези, които са се отдалечили от вярата и са обърнали внимание на съблазнителни духове.
Неприятелят ще направи всичко, за да изкорени доверието на вярващите в стълбовете на нашата вяра при прогласяване на вестите от миналото. Но те са поставени на възвишената основа на вечната истина и са определили и характера на делото. Господ Бог израилев е водил народа Си, разкривайки му истини от небесен произход. Неговият глас се е чувал и още се чува: “Вървете напред от сила в сила, от благодат към благодат, от слава към слава”. Делото укрепва и се разширява, защото Господ Бог израилев е защита на Своя народ.
Онези, които са поддържали истината теоретически, “с върха на пръстите си”, така да се каже, които не са въвели нейните принципи в най-вътрешното светилище на душата си, но са я държали – нея – най-важната – “във външния двор”, не ще виждат нищо свято в историята на този народ, направила го е това, което е, и утвърдила съставляващите го като сериозни, решителни мисионери в света. Истината за това време е скъпоценна. Но онези, чиито сърца не са били “строшени чрез падане върху Скалата Исус Христос”, не ще видят, нито ще разберат що е истина. Те ще приемат онова, което е удобно на собствените им мнения и ще започнат да фабрикуват друга основа, а не тази, която вече е положена. Ще ласкаят собствената си суетност и оценки, мислейки че са способни да премахнат стълбовете на вярата и да ги заместят със стълбовете, които те са си измислили.
Това ще продължава така, докато трае времето. Но всеки внимателен изследовател на Библията, ще види и ще разбере тържественото положение на хората, които живеят в заключителните сцени от историята на тази земя. Ще чувстват собственото си несъвършенство и слабост и първата им грижа ще бъде не да имат само вид на благочестие, но да притежават жива връзка с Бога. Те не ще дръзнат да се успокоят, докато Христос не се изобрази в сърцата им – Надеждата на славата. Собственото “аз” ще умре. Гордостта ще бъде пропъдена от душата. Те ще притежават смирението и благородството на Христос*.” *От непубликуван ръкопис/

Работа върху ръкописите на книги
Личната кореспонденция на Елена Вайт е изпълнена със споменаването на много ръкописи на книги, върху които е работила неуморно и с любов. Докато била в Европа, тя разширила книгите “Великата борба” и “Животът на Исус Христос”. След излизането на абонаментното издание на “Борбата” през 1888 г. тя довършила и придружаващия я том “Патриарси и пророци” през 1890 г. “Пътят към Христа” се появила през 1892 г., “Евангелски работници” – 1893 г., а “Мисли от Планината на благословението” – 1896 г. Най-големият й литературен труд “Желанието на вековете”* *На български език книгата излиза под заглавие “Животът на Исус Христос”./ отнел по-голямата част от времето й, докато била в Австралия, и се появил през 1898 г.
Когато в 1900 г. били отпечатани книгите: “Христовите нагледни уроци”* *На български език книгата излиза под заглавие “Притчи Христови”./ и “Свидетелства за църквата”, том VI, някои от нейните приятели мислели, че трудната подготовка на ръкописите за публикуване под формата на книги е почти приключила. Но не било така. Бремето да пише все още тежало на сърцето на Божията служителка. Налагащо се чувство на отговорност пред нуждите на нашия загиващ свят… я карало да продължава и да продължава да работи със сериозни усилия, за да му даде онова, което изпълвало собствената й душа с радост и мир. Чуйте я какво заявява, когато през 1902 г. пише на един приятел за високия стандарт, към който вярващите християни трябва да се стремят:
“О, какво е онова, което може да ги накара да съзнаят отговорността, лежаща върху тях – да бъдат подобни на Христос по думи и дела! Ще се опитам да пробудя техните задрямали чувства чрез писане, не само чрез говорене! Страшното чувство на отговорност ме е завладяло така , че се чувствам като кола, натоварена със снопи. Не желая да усещам по-малко остро своето задължение към Висшата Сила. Божието Присъствие е винаги с мен, предявяващо върховната си власт и искайки сметка за службата, която аз върша или задържам*.” *Непубликувано писмо, 9 декември 1902 г./
“Господ ми заповядва да говоря. И това и ще направя – заявява по-нататък Елена Вайт, чувствайки се дълбоко обременена от отговорността си като избран от Бога вестител. – Заръчано ми е да предавам свидетелството си с решителен авторитет*.” *Там, 7 декември 1902 г./ А в друга информация от същия месец казва:
“Имам всяко основание да хваля небесния си Баща за бистротата на мисълта, която ми е дал по отношение на библейските въпроси. Копнея да представя тези скъпоценни неща така, че умовете на проповедници и народ, ако е възможно, да бъдат отклонени от спорове и разпри и да бъдат насочени към неща, които хранят душата, които дават здраве надежда и кураж…
През нощта пред мен преминаха много картини. Бяха ми представени Писанията, пълни с благодат и истина. Господнето слово към мене беше: “Погледни тези неща и размишлявай върху тях! Можеш да имаш богатата благодат на истината, която храни душата. Нямай нищо общо със спорове, разделения и борби, които докарват мрак и обезсърчение на душата ти. Истината е ясна, чиста, приятна… Говори истината с вяра и любов и остави резултатите на Бога. Делото не е твое, но Господне. Във всичките си свидетелства говори като човек, на който Господ е говорил. Той е твоят Авторитет и Той ще ти даде Своята укрепваща благодат*.” *Непубликувано писмо, 2 декември 1902 г./
Тези думи са били написани по времето, когато вторият том от “Свидетелства за църквата” бил в ръцете на печатарите. Скоро след неговото появяване тя писала за том VI и VII:
“Заръчано ми беше да призова членовете на нашите църкви да проучат последните два тома от “Свидетелства за църквата”. Когато пишех тези книги, чувствах силното въздействие на Божия Дух… Те са пълни със скъпоценни материали. В нощни видения Господ ми каза, че истините съдържащи се в тези книги, трябва да бъдат занесени на нашите църкви, защото има мнозина безразлични към спасението на душите си*.” *Там, 15 април 1903 г./
Но тези томове нямало да бъдат последни; необходимо било още много да се извърши. “Трябва да приготвя книги – писала през май 1903 г. тя – и по този начин да предам на другите светлината, която Господ ми е дал. Не искам да оставя едно незавършено дело.” Същия месец писала отново: “Опитвам се да подготвя за печат материал, който ще пази делото от всяка страна, така че да не остане едностранчиво развито. Имаме много неща в подготовка за печат… Истината трябва да се изяви такава, каквато е.”
През август 1903 г. Елена Вайт написала на стар приятел: “Здравето ми е добро и съм в състояние да пиша много. Благодаря на Господа за това. Решила съм да не посещавам толкова много лагерни събрания, но да отдам цялото си време на писане… Имам голямо желание да пиша за живота на Соломон и за историята след неговото царуване. Желая също да пиша за живота на ап. Павел и за неговото дело във връзка с другите апостоли. Понякога мисълта за тази изостанала работа ме държи будна цяла нощ.”
Елена Вайт доживяла да види желанията си изпълнени за много от това, което била запланувала да извърши. Работата й върху книгата “Възпитание” била приключена през 1903 г.; “Свидетелства за църквата” том VIII – през 1904 г.; а “По стъпките на Великия Лекар” – през 1905 г. Много специални свидетелства били приготвени за разпространение във вид на брошури и листовки, а през 1909 г. бил публикуван том IX на “Свидетелства за църквата” – последният от поредицата. Към края на 1910 г. Елена Вайт насочила цялото си внимание към проблемите, свързани с повторното отпечатване на “Великата борба”. След като тази задача била изпълнена, тя намерила време да прегледа ревизираните “Очерци за живота на апостол Павел” и да добави няколко глави върху живота, делото и писанията на апостолите от първата християнска църква. Този материал бил публикуван през 1911 г. под заглавието “Деяния на апостолите”. Следващият том, който се появил, бил “Съвети към учители, родители и ученици за християнското възпитание” (1913 г.). Веднага след това Елена Вайт започнала изчитането на ръкописи, които били предадени за печат през 1914 г. за новото издание на “Евангелски работници”.
При издаването на книгата “Факти на вярата” (1864 г.) Елена Вайт включила в това малко томче материал, който коментирал историята на Израил след дните на Давид. През 70-те години тя писала доста обширно върху излизането на израилтяните от Вавилон, за възстановяването им като народ и се занимала много обстойно с духовния опит на Неемия. В статии, както и в томовете на “Свидетелства за църквата”, тя често разказвала и преразказвала историята на Соломон, на Илия и Елисей, на Исая и Еремия, на Даниил и на еврейските герои, разказвала и за завръщането на пленниците от изгнание под водителството на Зоровавел, на Исус, Йоседековия син, и Ездра.
“Факти на вярата” от много дълго време била вече изчерпана и по-голяма част от съдържащия се в нея материал бил включен с многобройни допълнения в по-късния том “Духът на пророчеството”, том I (1870 г.), и накрая – в “Патриарси пророци” (1890 г.). Когато книгата “Патриарси и пророци” била приключена, Елена Вайт се надявала скоро до продължи с историята от края на Давидовото царуване и да публикува в свързана форма всичко, което е можела да напише през годината за времето на Соломон и за разделения Израил, както и за окончателното възстановяване на Божественото благоволение към него като обединен народ – символ на духовния Израил, днешната Божия църква на земята, за която в края ще се изпълнят всички обещания на завета.
Именно надеждата да подготви в някаква форма, подходяща за публикуване, тази история на пророците и царете от старозаветното време я накарала да групира такъв материал в няколко серии от статии, отпечатани на страниците на “Ривю”, “Сайнс” и “Уочмън”.
Скоро след завръщането си от Австралия Елена Вайт подновила работата си върху старозаветната история и я продължавала на промеждутъци повече от десет години. Така се взели под съображение много ръкописи, третиращи този период от библейската история, който не бил включен в другите томове от серията “Борбата”.
За завършването на тази работа Елена Вайт посветила много сили и труд през 1913 и 1914 г. По времето на нещастния случай, станал с нея през февруари 1915 г., всичко освен последните две глави било привършено за създаването на том под заглавие: “Пленничеството и възстановяването на Израил”, покриващ прекъснатите периоди. Тези последни глави били достатъчно очертани и допълнително обогатени чрез добавения на нов материал от нейни ръкописи.
През последната година, прекарана от Елена Вайт в спокойна почивка и в приключване на работата по ръкописите, една от нейните помощнички в делото писала на сина й У. К. Вайт на 23 декември 1914 г.:
“Даже да е много изморена, твоята майка, изглежда, намира голяма утеха в обещанията на Словото и често пъти довършва цитата, когато споменаваме някой познат библейски текст. Не я намирам обезкуражена. Има силна вяра в мощта на Бога, която побеждава и осъществява вечните Му намерения чрез усилията на хората, призовавани от Него за участници във великото дело. Тя (Елена Вайт – б. р.) се издига над дребнавото критикарство, както и над миналите несполуки на онези, които са били изобличавани. Изразява убеждението, очевидно родено от вътрешна вяра в църквата на живия Бог, че нейните братя ще останат верни на делото, което са прегърнали, и че Господ ще продължи с тях докрай и ще им дари пълна победа над всяко коварство на неприятеля.
Вярата в силата на Бога да я поддържа през многото немощи, придружаващи възрастта; вярата в скъпоценните обещания на Божието слово; вярата в нейните братя, които носят товара на работата; вярата в окончателния триумф на третата ангелска вест – това е пълната вяра, на която твоята майка явно се радва всеки ден и всеки час. Това е вярата, която изпълва сърцето й с радост и мир даже и когато страда от голяма физическа немощ и не е в състояние да продължи писмената си работа. Вяра като тази би въодушевила всеки, който я види.”

Тържествено поръчение
Духът, характерен за живота и дейността на Елена Вайт през последните години от нейното служене, е отразен в апела “Кураж в Господа”, отправен до нейните братя на Генералната конференция през 1913 г. Думите й на увещание били всъщност молитва и благословение:
“Горещо се моля делото, което вършим в това време, да се запечата дълбоко в сърцето, ума и душите ви. Затрудненията ще се увеличават. Но нека като вярващи в Бога да се насърчаваме един друг. Нека не снижаваме образеца, но да го държим високо, гледайки към “Автора и Завършителя на нашата вяра”. Когато през нощта не мога да спя, издигам сърцето си в молитва към Бога и Той ме подкрепя и ми дава уверението, че е със служителите Си – и тук, и в далечните страни. Чувствам се насърчена и благословена, като съзнавам, че израилевият Бог все още ръководи народа Си и че ще продължи да бъде с него до самия край.
Заръчано ми е да кажа на нашите братя проповедници: Нека вестта, която излиза от устните ви, бъде пропита със сила от Божия Дух. Ако е имало някога време, когато сме се нуждаели от специалното ръководство на Светия Дух, то е сега. Нуждаем се от цялостно и пълно посвещение. Вече е дошло времето да дадем на света изява на Божията сила в собствения си живот и служене.
Господ желае да види делото на третата ангелска вест, провеждано с все по-голяма ефективност. Както е действал през всички векове, за да дава победи на народа Си, така и днес Той копнее за тържественото изпълнение на Своите намерения спрямо църквата Си. Заръчва на вярващите светии да напредват сплотено, като вървят от сила към по-голяма сила, от вяра към увеличаваща се увереност и към доверие в истината и правдата на Своето дело.
Трябва да стоим твърдо като скала за принципите на Божието слово и да помним, че Бог е с нас, за да ни дава сила, с която да посрещнем всяка нова опитност. Нека винаги поддържаме в живота си принципите на вярата, за да вървим напред от сила към сила в името на Господа. Трябва да съхраняваме като нещо свещено вярата, която е била поддържана с наставленията и одобрението на Божия Дух още от най-ранната ни опитност до днес. Трябва да ценим като много скъпо делото, което Господ е провеждал чрез Своя пазещ заповедите народ и което, чрез мощта на Неговата благодат ще става с времето все по-силно и по-действено. Неприятелят се стреми да замъгли проницателността на Божия народ и да отслаби неговата действеност. Но ако Божиите чеда работят според както Духът ги направлява, Господ ще отваря пред тях врати на възможности, за да се “съградят старите запустели места”. Тяхната опитност ще бъде постоянен растеж, докато Господ слезе от небето със сила и слава голяма, за да постави Своя печат на окончателния триумф върху Своите верни чеда.
Работата, която лежи пред нас, ще изисква напрягане до краен предел на всяка сила в човешкото естество. Ще изисква силна вяра и постоянно бдение. Понякога трудностите, които ще срещаме, ще изглеждат крайно обезсърчаващи… Самата грандиозност на задачата ще ни плаши. Въпреки това с Божията помощ верните служители в края ще тържествуват. “Следователно, братя мои, желая да не отпадате” поради изпитанията, които са пред вас! Исус ще бъде с вас. Ще върви пред вас чрез Светия Си Дух, подготвяйки пътя. Той ще ви бъде Помощник във всяко време на нужда.
Поради това прекланям колене пред Отца на моя Господ Исус Христос, по името, на Когото се именува всяко отечество на небето и на земята, да ви даде според богатството на Своята слава и да подкрепя чрез Духа Си вътрешния човек, за да живее Христос в сърцата ви чрез вяра, така щото вкоренени и основани в любовта, да можете да схванете заедно с всичките светии що е широчината и дълбочината, дължината и височината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните с Божията пълнота.
А на Този, Който е в състояние да ви даде несравнимо повече, отколкото можем да попросим или мислим, според силата, която действа в нас, Нему да бъде слава в църквата чрез Исуса Христа през всички векове отвека и довека! Амин!*” *Бюлетин на Генералната конференция, 1913 г., стр.164, 165./