ЗАКОНИ, УПРАВЛЯВАЩИ УМА – 44 – Ум, характер и личност Том 2- Елена Вайт – (Елън Уайт)

Част 10
ДУШЕВНО ЗДРАВЕ

44
ЗАКОНИ, УПРАВЛЯВАЩИ УМА

ЧОВЕКЪТ Е СЪТВОРЕН СЪС СЪВЪРШЕНО БАЛАНСИРАН УМ. Господ сътвори човека съвършен: със съвършено уравновесен ум, със съвършени размери и сила на всичките органи. Адам беше съвършеният човек. Всяко качество на ума му бе пропорционално развито, всяко притежаваше определена роля и все пак всички те зависеха едно от друго в пълното си и правилно функциониране.

ТВОРЕЦЪТ Е ПРОМИСЛИЛ ЗАКОНИТЕ НА УМА. Този, Който е сътворил ума и е промислил неговите закони, се е погрижил и за развитието му в съгласие с тях.

ВЕЛИКИТЕ БОЖИИ ЗАКОНИ. Съществуват велики закони, които управляват природния свят. Духовните неща се управляват от също толкова велики и сигурни принципи. Средствата за постигането на определена цел трябва да бъдат използвани, ако искаме да бъдат постигнати желаните резултати. Господ е определил за всеки човек неговата роля според способностите му. Хората трябва да бъдат квалифицирани да посрещат чрез образование и практика всеки непредвиден случай, който може да възникне. Нужно е и мъдро планиране човекът да попадне в подходящата за него сфера, за да може да придобие опит, който ще го направи годен да носи отговорностите на живота.

ПРЕСТЪПВАНЕТО НА ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ Е ГРЯХ. Постоянното престъпване на природните закони е всъщност постоянно престъпване на Божия закон. Тежестта на страданията и болките на живота днес, които виждаме навсякъде, множеството деформации, немощи, болести и слабоумие, заливащи света, го правят не онова, което би могъл да бъде и за което Бог го е предназначил, а истински лазарет. Съвременните поколения са много отслабнали в умствено, морално и физическо отношение. Всичкото това окаянство се е натрупвало от поколение на поколение, защото падналият в грях човек нарушава Божия закон. Грехове от най-голям размер се вършат поради поддаването на извратения апетит.

ПРЕСТЪПВАНЕТО НА БОЖИЯТА ВОЛЯ НАРУШАВА ХАРМОНИЯТА. Същата сила, която поддържа природата, действа и в човека. Същите велики закони, които управляват както звездите, така и атома, контролират и човешкия организъм. Законите на човешкото тяло, които управляват действието на сърцето и регулират потока на живота, са законите на мощния Разум, управляващ душата. От Него произлиза целият живот. Само в хармония с Него може да се открие истинската сфера на действие. За всички неща в неговото творение условието е едно и също – живот, поддържан чрез приемането на живот от Бога; живот в хармония с волята на Твореца. Да се престъпва Божият закон – физически, психически или морален – това означава човек да излезе вън от хармонията на Вселената, да въведе несъгласие, анархия, гибел.

ПРИЧИНАТА СЪС СИГУРНОСТ ВОДИ ПОСЛЕДИЦИТЕ. Чрез Божиите природни закони последицата следва причината с неизменна сигурност. Жетвата свидетелства за сеитбата. Тук не се толерира никаква преструвка, неискреност, измама. Хората могат да мамят своите ближни и да получават похвали и награди за работа, която не са извършили. Но в природата няма никаква измама. На неверния земеделец жетвата поставя осъдителна присъда. В най-висшия смисъл на думата това е вярно и за духовното царство.
Дяволът успява във външния вид, не в реалността. Детето, което бяга от училище или не изпълнява задълженията си; младежът, който е ленив в учението, чиновникът или работникът, които не служат на интересите на своя работодател; човекът, в която да било професия или бизнес, който не е верен спрямо най-висшите си отговорности, може да се ласкае, че докато грехът му е скрит, печели предимство. Но не е така! Той мами себе си! Жетвата на живота е характерът и той е, който определя участта както за този живот, така и за бъдещия.

СИЛАТА НА САМОИЗМАМАТА. Силата на самоизмамата в човешкия ум е чудовищна!

УМЪТ ИМА СИЛАТА ДА ПРАВИ РАЗЛИКА. Човешкият ум е надарен със силата да разграничава между право и погрешно. Божието намерение е хората да не бъдат измамвани, т. е. да не решават, водени от импулс, но от тежестта на доказателствата, като внимателно сравняват библейския текст с друг библейски текст. Ако евреите, обременени с предразсъдъци, бяха сравнявали пророчествата с фактите от живота на Исус Христос, щяха да схванат красивата хармония в делата и служенето на скромния Галилеянин.

ДИСЦИПЛИНИРАНИЯТ УМ УВЕЛИЧАВА СИЛИТЕ НА ПАМЕТТА. Навиците на небрежност и нехайство трябва да бъдат решително победени. Мнозина мислят, че е достатъчно извинение и за най-големите грешки да помолят за прошка. Но не притежават ли и те както другите сила на разума? В такъв случай е необходимо да дисциплинират ума си, за да могат да помнят. Грях е да се забравя, грях е човек да бъде небрежен и нехаен. Ако допуснеш забравянето и небрежността да станат за теб навик, можеш да забравиш и да занемариш и спасението на собствената си душа и накрая да откриеш, че не си готов за Божието царство.

УМЪТ СЕ ПРИСПОСОБЯВА КЪМ ПОЗНАТИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ. Закон на мисленето е то да се стеснява или разширява според измеренията на нещата, които са му близки и познати. Умствените способности със сигурност ще станат ограничени и ще загубят способността си да схващат дълбоките значения на Божието слово, ако не се впрегнат енергично и постоянно в изследване на истината.

УМЪТ СЕ ПРИСПОСОБЯВА КЪМ ОНОВА, С КОЕТО СЕ ЗАНИМАВА. Закон на човешката психика е умът постепенно да се приспособи към темите, с които е обучен да се занимава. Ако това са само обикновени неща, той скоро ще западне и ще отслабне. Ако от него никога не се изисква да се занимава с други проблеми, след известно време почти ще загуби силата си да се развива.
Като образователна и възпитателна сила Библията е без съперник. В Божието слово умът намира теми за най-дълбоки размисли и за най-възвишени стремежи. Свещеното писание е най-поучителната история, която човеци притежават. Тя е излязла свежа от Източника на вечната истина. Божията ръка е пазила чистотата й през всички векове…
Тук са разкрити великите проблеми на дълга и съдбата. Завесата, която отделя видимия от невидимия свят, е вдигната и човекът вижда борбата между силите на доброто и злото още от навлизането на греха на земята до последното тържество на правдата и истината. И всичко е разкриване на Божия характер. Чрез почтителното размишление върху истините, представени в Неговото слово, умът на изучаващия влиза в контакт с Безпределния Ум. Такова изучаване не само ще придаде финес и благородство на характера, но не може да не разшири и съживи умствените сили.

ЧРЕЗ ГЛЕДАНЕ НИЕ СЕ ПРОМЕНЯМЕ. Закон както на умственото, така и на духовното естество е, че чрез гледане ние се променяме. Умът постепенно се приспособява към темите, с които му е позволено да се занимава. Той е пропит от онова, което е свикнал да обича и да почита. Човек никога не ще се издигне по-високо от своя стандарт за чистота, доброта или истина. Ако собственото му „аз“ е най-висшият му идеал, никога не ще може да постигне нещо по-възвишено. Напротив, по-скоро постоянно ще потъва все по-ниско и по-ниско. Единствено Божията благодат има силата да възвиси човека. Оставен на себе си, той неизбежно ще слиза все по-надолу.

ЗАКОНЪТ НА ЗАМЕНЯНЕ ЖЕЛАНИЕТО. Голяма вреда се нанася чрез липсата на твърдост и решителност. Познавам родители, които казват:“Не можеш да имаш това или това“, а след това се размекват, мислейки, че може би са били твърде строги, и дават на децата си точно нещата, които преди са им отказали. По този начин им нанасят вреда за цял живот. Законите на психиката – това са закони, който не трябва да бъдат пренебрегвани. Когато нещо желано бъде отказано, това трябва да бъде така напълно, че да не остане никаква надежда за връщане. Тогава умът скоро престава да копнее за него и се насочва към други неща. Ако обаче съществува и най-малката надежда за постигане на желаното, ще се правят и усилия да бъде получено.

УБЕЖДЕНИЯТА ТЪРСЯТ ВЪНШЕН ИЗРАЗ. Божи закон е, че който вярва в истината, каквато е в Исус Христос, ще го изяви и външно. Идеите и убежденията на личността търсят външен израз. Всеки, който подхранва неверие и скептицизъм, който си дава правото да съди делото на Светия Дух, ще прояви и външно духа, който го владее. Естеството на неверие, безбожие и съпротива на Божията благодат прави така, че да бъде почувствано и чуто. Умът, мотивиран от тези принципи, винаги се стреми да спечели място и да придобие привърженици. Всички, които живеят на страната на отстъпничеството, ще бъдат пропити от неговия дух и ще споделят с други своите мисли и резултатите от собствените си търсения и чувства, движили техните действия; защото не е лесна работа човек да потисне принципите, в съгласие с които живее.

ВЪНШНИЯТ ИЗРАЗ УКРЕПВА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА. Природен закон е, че нашите мисли и чувства се насърчават и укрепват, когато им даваме външен израз. Макар думите винаги да изразяват мисли, също така е вярно, че мислите следват думите. Ако повече даваме външен израз на своята вяра, повече ще се радваме на благословенията, които знаем, че имаме от великата милост и любов Божии. Ще имаме повече вяра и по-голяма радост. Никакъв език не може да изрази, ничий смъртен ум не може да схване благословението, което идва в резултат на оценяване добротата и любовта на Бога. Даже тук, на земята, ние можем да имаме радост като никога непресъхващ извор, защото ще бъдем напоявани от потоците, изтичащи от Божия престол.

УМЪТ ПРИТЕЖАВА СИЛАТА ДА ИЗБИРА. Бог ни е дал силата на избора; от нас зависи да го упражняваме. Ние не можем да променим сърцата си, не можем да контролираме мислите си, импулсите, подбудите и действията си. Не можем да направим себе си чисти и годни за Божия служба. Но можем да ИЗБЕРЕМ да служим на Бога, можем да Му отдадем волята си. Тогава Той ще действа в нас и да желаем, и да постъпваме според Неговата добра воля. По този начин цялото ни естество ще бъде доведено под властта на Христос.
Изкусителят никога не може да ни принуди да вършим зло. Не може да владее човешкия ум, ако той не се подчини на неговата власт. Волята трябва да се съгласи, вярата трябва да се пусне от Христос, преди Сатана да може да упражни силата си над нас. Всяко греховно желание обаче, което подхранваме, му позволява да спечели почва. Всяко нещо, в което не успяваме да отговорим на Божия стандарт, е отворена врата, през която той може да влезе, за да ни изкушава и да ни погуби. А всеки неуспех или поражение от наша страна му дава случай да безчести Христос.

ЧОВЕК Е СВОБОДНО МОРАЛНО СЪЩЕСТВО. За да подтикне към бунт падналата човешка раса, той [Сатана] сега представя Бога като несправедлив с факта, че е разрешил човекът да престъпи закона Му. „Защо – казва майсторът изкусител – след като Бог е знаел какъв ще бъде резултатът, е позволил на човека да бъде поставен на изпитание, да съгреши и по този начин да си докара окаянство и смърт?“…
Има хиляди днес, които като ехо повтарят същото бунтовно роптание срещу Бога. Те не виждат, че да ги лиши Бог от свободата им на избор, това би означавало да бъдат ограбени от правата и свободата си на разумни същества и да бъдат третирани само като автомати. Божието намерение не е да насилва волята. Човекът е бил създаден като свободно морално същество. Като жителите на всички други светове, и той е трябвало да бъде подложен на изпита за послушание. Но никога не е бил поставян в такава позиция, че поддаването на злото да е било въпрос на необходимост. Никакво изкушение или изпитание не е било позволено да му се случи, на което той да не е бил в състояние да устои. Бог го е снабдил с толкова достатъчна сила, че човекът никога да не може да бъде поразен в борбата със Сатана.

НАСТОЯЩЕТО ЗАСЯГА БЪДЕЩИТЕ РЕШЕНИЯ. Цялото ви бъдеще ще бъде повлияно за добро или за зло от пътя, който сега избирате.

ПРЕДИМСТВАТА НА ВЪЗПИТАВАНЕТО В САМОСТОЯТЕЛНОСТ. Божието намерение никога не е било човешки ум да бъде поставен под пълния контрол на друг ум… Онези, които си поставят за цел така да помагат на своите ученици да виждат и да чувстват, че в тях самите лежи силата да станат мъже и жени, ръководени от твърди принципи, годни за всяко положение в живота, са най-полезните и трайно успяващите учители. За повърхностния наблюдател тяхната работа може да не показва най-добрите предимства и трудът им да не бъдат оценен така високо, както на онези учители, които държат ума и волята на учениците си със силата на абсолютна власт. Но бъдещият живот на учениците ще покаже резултатите на този по-добър начин на възпитание.

НЕКОНТРОЛИРАНИЯТ УМ СТАВА СЛАБ. Умствените сили трябва да бъдат развивани до предела на възможностите им. Трябва да бъдат укрепвани и облагородявани от обитаващите в тях духовни истини. Ако на ума се позволи да броди почти постоянно из маловажни неща и да се занимава с обикновените въпроси на ежедневието, в съгласие с един от управляващите го неизменни закони, той ще остане слаб и повърхностен и ще му липсва духовна сила.

ПРЕДРАЗСЪДЪКЪТ ПОСТАВЯ ПРЕПЯТСТВИЯ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО. Онези, които позволяват на предразсъдъка да поставя прегради в ума им срещу приемането на истината, не могат да получат Божественото просветление. Да, когато се представи една идея от Писанието, мнозина не питат тя в съгласие ли е с Божието слово? Но – кой я защитава. И ако тя не идва точно от източника, който би ги задоволил, не я приемат. Дотолкова изцяло са доволни от собствените си идеи, че не желаят да приемат доказателства от Писанието с желание да се учат. Отказват да се поинтересуват единствено поради своите предразсъдъци.

ЩАСТИЕТО ЗАВИСИ ОТ СЪВЪРШЕНОТО СЪГЛАСИЕ С БОЖИИТЕ ЗАКОНИ. Тъй като законът на любовта е в основата на Божието управление, щастието на всички сътворени същества зависи от съвършеното им съгласие с неговите велики принципи на правда. Бог желае от всичките Си творения служене от любов – почит, която извира от интелигентно оценяване на Неговия характер. Той не намира удоволствие в принудителната вярност и на всички дава свобода на волята, за да могат да Му отдават доброволно служене.