Застраховка за живот – 34 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Беше ми показано, че адвентистите, пазещи съботата, не трябва да правят застраховки за живот. Това е общуване със света, което Бог не одобрява. Подобна практика ги съединява със света, а Бог призовава народа Си да излезе и да се отдели от него. Ангелът каза: „Христос ви е изкупил, като е пожертвал живота си. „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух…? И вие не сте свои си. Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с духа си, които са Божии].“ „Защото умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“ Това е единствената застраховка, която небето признава.
Застраховката за живот е светска практика, която кара ангажираните с нея братя да се отделят от простотата и чистотата на евангелието. Всяко отделяне отслабва вярата и намалява духовността. Ангелът казва: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят род, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призва от тъмнината в Своята чудна светлина.“ Като народ ние сме в особен смисъл Господни. Христос ни е купил, а ангели, които ни превъзхождат по сила, ни обкръжават. Нито едно врабче не пада на земята, без това да бъде забелязано от нашия небесен Баща. Дори и космите на главите ни са преброени. Бог е предвидял нуждите на Своя народ. Той се грижи по специален начин за него и членовете му не трябва да проявяват недоверие към Божието провидение, като вършат онова, което върши и светът.
Бог е определил да пазим в простота и святост нашата особена принадлежност като народ. Онези, които се ангажират в тази светска дейност, влагат средства, принадлежащи по право на Бога, които Той им е поверил, за да бъдат използвани за напредъка на Неговото дело. Малко са онези, които ще получат нещо в замяна на парите, внесени за застраховка живот, а без Божието благословение и онова, което получат, ще се окаже вреда, а не печалба. Бог е направил Своите деца настойници на средствата, които им е поверил, и те нямат право да ги оставят в редиците на неприятеля, а да бъдат използвани в Божието дело.
Сатана непрестанно представя пред избраните Божии люде многобройни причини, за да отвлече вниманието им от тържественото дело на подготовка за очакващите ги събития. Той е изкусен и обаятелен измамник в абсолютния смисъл на думата, който облича своите планове и примки с небесна светлина. Изкуси Ева да яде от забранения плод, като я накара да повярва, че от това ще има голяма полза. Ръководени пряко от него, сатанинските инструменти насочват вниманието на адвентистите, пазители на съботата, към новооткрити дейности и патенти, които ги впримчват в стремежа по-бързо да станат богати и да пронижат себе си с много скърби. Винаги буден и непрестанно зает с ръководството на светските си пленници и чрез посредничеството на светските хора той предлага неуморно привлекателни, възбуждащи интереса неща, за да изкуши небдителните християни, които изповядват, че вярват в истината, да се съединят със света. Пожеланието на очите и стремежът към възбудителни и леки забавления е истинско изкушение и капан за Божия народ. Сатана разполага с много фини примки и опасни мрежи, които изглеждат невинни, но са подготвени изкусно, за да бъде Божият народ заблуден. Ред забавления, представления, френологични лекции (френология – наука за изучаване на характера по чертите на лицето и пр.) и безкрайно разнообразие от инициативи възникват непрестанно, за да накарат Божия народ да обикне света и всичко в него. Чрез това съединяване със света вярата отслабва и средствата, които трябваше да бъдат вложени в делото на истината за това време, биват пренасяни в неприятелските редици. По този начин Сатана ловко опразва кесиите на Божиите люде, а Божието неодобрение почива над тях.