Виждаме един блед кон. След черния кон на компромиса идва смъртнобледия кон и яздещият на него е със смъртен поглед. Компромисът е станал толкова дълбок, отстъплението е станало толкова голямо, че Бог обрисува църквата като духовно мъртва. Представяте ли си това, приятели, от чистата апостолска вяра на белия кон и триумфа на християнството, опръсканата с кръв вяра на мъчениците, като преминава през периода, в който Сатана въвежда човешки учения и заблуди, църквата е представена като духовно мъртва – това е историята на християнската църква във времето на Средните векове. В мисъл и живот новите християни се бяха превърнали в същите стари езичници. Влизането им в църквите не само че не изличило езичеството, но напротив множество кръстени езичници твърдели, че езичеството е унищожило моралната сила на организираното християнство и го довело до състояние на безсилие. Какво се е случило? Езичниците дошли в църквата, настъпило отстъпление от Библията и така християнството загубило своята сила и вярата се превърнала в мъртва вяра. В продължение на 400 години от 100 г.сл.Хр. до 500 година църквата се разпадала и вярата замирала. Така започнал периода на мрачното Средновековие, което обхваща времето от 500 г.сл.Хр. до 800 г.сл.Хр. Библията била прикована към манастирски стени, малко хора могли да я четат. През тези мрачни векове имало преследвания на всички, които не желаели да вървят с официалната църква. Това е един период на традициите. Период, в който няма духовен възход. В един от най-разбираемите документи за християнската църква Джеймс Уири казва, че християнството се превърнало в официално установена религия в Римската империя и заело мястото на езичеството. Християнството по времето на Средновековието може да бъде наречено „Кръстено езичество“. Мрачна сянка паднала над църквата. Паднал мракът на компромиса, заблудата и духовната смърт. Единственият начин, по който Бог могъл да опише това състояние, бил чрез ездач яздещ на блед кон. Чуйте, какво казва един немски теолог в книгата „Папата и съветите“, стр. 117: „Така както всеки следващ слой на земята покрива предходния, по същия начин в църквата се натрупали един на друг слоеве от измама и фалшификации. Християнството през Средните векове вече не било както християнството през първите векове. То не било истинското библейско християнство, което признава Библията за Единствен Водач и Исус Христос – за Единствен Спасител, което признава кръвта на Христос като единственото средство за спасение и Божият закон като основа на живота.“ Не, приятелю, всичко това се пременило. Всичко това било заменено от официална църква чрез обединение на църквата и държавата. Но като ехо един въпрос достигал през тези мрачни векове: „Ще бъде ли Божията истина потъпкана завинаги? Ще изгрее ли някога отново светлината на Истината?“ Библията казва в Притчи 4:18: „Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден.“ Пътят на праведните е като изгревът на слънцето. Както то изгрява сутрин и прогонва тъмнината, колкото повече се издига над хоризонта, толкова по-светло става. Бог обещава, че така земята ще бъде осветена от славата на истината. Той обещава, че Синът на правдата – Исус Христос, ще се издигне и ще прогони тъмнината. Той обещава, че ще възкреси верните мъже и жени, чието съзнание е било основано на Библията. Мъже и жени, които ще стоят в светлината на истината отново. Светлината на истината ще проникне в мрака. Всред мрака на Средновековието Бог в 13 век започва да издига верни мъже и жени. Мощната църква обединена с държавата започнали да се борят срещу тях. Вижте тези инструменти за изтезания. Когато бях в Русия, посетих един музей на атеизма. Една от причините да се породи атеизма е, че когато изучаваме историята на Средновековната църква и гледаме инструментите за изтезания, откриваме, че църквата е изтезавала тези, които са вярвали в Бог и в Библията и следователно не може да има Бог, след като някаква църква преследва хората, които вярват в Библията толкова много. Тези инструменти за изтезания се намират в Ленинград. Между тях имало скоби, които били поставяни на краката на хората и с тях ги разкъсвали. Между тях има и вериги, с които ги оковавали. Средновековната църква правила всичко това. Комунистите използваха това като аргумент, за да проповядват атеизъм. Дами и господа, всеки един от нас, който знае нещо за историята на църквата, осъзнава, че наистина е имало подобни преследвания. Аз благодаря на Бог за тези верни мъже и жени, чието съзнание е било основано в Библията, които са пожелали да останат твърди в истината. Чуйте обещанието, което Бог дава в Юда 3: „Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за вашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите“. Какво казва Бог? „Да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги бе предадена на светиите.“ В първия век виждаме една чиста църква. Тя била преследвана. След това дошъл компромисът. А после идва бледият кон – духовната смърт. Следват 700 години на мрак и след това светлината на истината започва да свети. Слаби лъчи осветляват мрака в началото. И Бог казва, че има такива, които се подвизават за вярата, която веднъж завинаги бе дадена на светиите. Това са тези, които искали да се върнат към истината. Тези, които искали да стоят твърди за истината, „защото – продължава мисълта си Юда, – са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане. Нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от Единственият владетел и Господ наш Исус Христос.“ Наистина, щеше да има компромиси, но някои щяха да останат твърди за истината. те щяха да счупят оковите на мрака, щяха да бъдат верни на Бога. Някои от тези верни мъже и жени, които Бог издига изсред тъмнината се наричат „валдензи“. Те чувствали, че трябва да се върнато обратно към Библията. Те разбирали, че спасението става така, както казва Библията, а не така както казват човешките учения. Валдензите били жестоко преследвани. Те се преместили в Северна Италия и живеели в планините. В продължение на много часове те непрестанно преписвали Божието Слово. Това, което виждате, е едно древно селище на валдензите, което датира от 13 век. Тези хора се събирали заедно, отваряли Библията и преписвали на ръка Писанията. Криели части от Библията в дрехите си. Библията била нещо твърде скъпоценно за тях. Преоблечени като търговци, те пътували из цяла Европа и когато се срещали с някой, който се интересува, му давали препис на някои от своите скъпоценни ръкописи. Пътували от един университет в друг и разпространявали ръкописите всред студентите, които се интересували. Съвсем скоро на много места бил запален огънят на истината. Навсякъде в Европа започнало духовно съживление. Официалната църква преследвала валдензите. Много често, когато те се намирали в пещерите, вътре в някоя от тях бил запалван огън и валдензите излизали навън, за да не се задушат от дима, но на вън те били зверски убивани. Въпреки това, тези хора запазили своята вяра в Бога. Те предпочитали да използват каменни маси, да стоят във влажните пещери на студено и да преписват Библията. Отдавам слава на Бога за тези валдензи. Тяхното духовно наследство ни говори днес. Тези свидетели призовават и нас да бъдем верни на Библията, да стоим твърди за истината в нашето поколение. Бог издигал хора като Джон Уиклиф. През 1370 г. той казал, че Библията и само Библията е правило за неговата вяра. Той казал, че няма да предаде съзнанието си на църквата. През 1400 г. Бог издига друг човек. „Покорност на Бог“ става негово мото. Той казва: „Моят разум е пленен от верност към Бога. Каквото и да ми казва свещеник или църква, ако те не е в хармония с Божията воля, то аз бих предпочел да следвам ученията на Библията.“ Ян Хус бил роден и живял в Чехословакия. „Бог казва, че трябва да се покланяме на Него, а не на човеци“ – са неговите думи (Деян. 5:29). Ян Хус казва: „Аз живея живот на вярност към Бог. Живот на подчинение на Него.“ Той призовавал мъже и жени обратно към покорност, обратно към вярност. Затова един ден той бил заловен и поставен на клада. Екзекуторите дошли, за да го изгорят. А той им казал: „Вземете пламъците и ги приближете към лицето ми. Ако се страхувах, аз нямаше да съм тук.“
Братко и сестро, ние дължим много на мъже като Ян Хус, чийто девиз бил „Покорност на Бог“. Това завещание от миналото говори днес. Бог възстановява истината. През 1370 г. Уиклиф казва: „Авторитетът на Библията и само на Библията, а не на традициите.“ 1400 г. Хус казва: „Покорност на Бог и само на Него, а не на църквата“. В 1570 г. Бог издига друг човек Мартин Лутер. Той чувствал, че не може да се освободи от вината като се опитва да върши добри дела. Чувствал, че не може да се освободи от нея като върви на колене на стълбите, като пости в продължение на много дни. Лутер казва: „Само ако бях съвършен, щях да бъда спасен.“ Но когато изучавал Библията, Бог му разкрил, че спасението е само по благодат и то е Божий дар и не може да се изработи. Лутер започнал да разбира, че нищо, което човеците правят, не може да ги спаси. Той осъзнал, че спасението е по благодат и единствено по благодат. И тогава на вратата на тази църква във Витенберг Лутер заковал своите 95 тезиса или 95 причини, поради които купуването на индулгенции за опрощение на греха било погрешно. Аз хваля Бог, че е издигнал този човек Мартин Лутер, който казва, че спасението произлиза единствено от Исус Христос. Приятелю, следвай мисълта ми внимателно. В периода от 100 г. до 500 г.сл.Хр. църквата направила отстъпление. В ранните години на 14 век Бог започнал да извежда църквата от отстъплението. Какво става, когато сте в тъмна стая и излезете на светлина. В първия момент не можете да виждате, защото очите ви трябва да се адаптират. Светлината е добро нещо, но когато блесне изведнъж тя заслепява. Били необходими 400 години на християнската църква, за да извърви пътя от белия кон до бледия кон на отстъпничеството. Божият план бил да приведе постепенно църквата през този период, който започнал в 1300 год. и продължил 450 години. Бог желаел да възстанови отново истината в църквата, да установи едно движение в 90-те години на 19 век точно преди Неговото второ идване. Всеки един от тези мъже е една тухла в стената на истината, която Бог строял. Но вие питате: „Защо има толкова много различни деноминации?“ Защото последователите на тези мъже спрели и не желаели да вървят по-нататък. Те не разбирали Божият план. Бог не можел да даде цялата истина на един единствен човек. Мартин Лутер казал: „Аз заставам тук. Умът ми е пленен от Божието Слово. Христос е моят единствен Спасител и аз хваля Бог за това. Аз хваля Бог, защото Бог „толкоз възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Нека да ви задам един въпрос? Дал ли е Бог цялата истина на Мартин Лутер? Не, Бог не направи това. Все още много истини трябваше да бъдат разкрити, защото Бог извеждаше Своята църква от периода на мрачното Средновековие. Лутер вярвал, че може да се използва държавната власт, за да се накарат хората да повярват. Но Джон Калвин се появил и в Женева той заявил, че съзнанието трябва да бъде свободно. Хората от Европа били свикнали с обединението на църквата с държавата. Например днес Швеция е лютеранска държава по закон. Лутер вярвал в единството между църква и държава. По този въпрос той не притежавал истинската светлина. В Средновековието Римската църква била обединена с държавата. Калвин забелязва опасността от това, затова призовава към религиозна свобода. Забелязвате ли, Бог възстановявал истината. „Авторитетът на Библията“ – казвал Уиклив, „Покорност само на Бог“ – казвал Хус, „Спасение по благодат“ – казвал Мартин Лутер, „Свобода на съвестта“ – казвал Калвин. Но лутераните все още вярвали в кръщението на бебета. Те не разбирали значението на това и затова Бог трябвало да издигне друг, който да продължи по-нататък. В 1650 г. имало много баптисти в Европа. В САЩ Бог издигнал Роджър Уйлямс. Той казвал: „Почакайте, няма нищо подобно в Библията относно кръщението с попръскване. Кръщението трябва да се извършва така, както при Исус – чрез потапяне.“ Виждате ли, какво правил Бог. Защо има толкова много деноминации? Ето защо, приятелю! Около Уиклив се събрали хора и образували религия, около Хус се събрали хора и образували друга религия, други се събрали около Лутер и станали лутерани, други казвали: „Ако това е добро за Калвин, то е добро и за мен“. Те станали калвинисти. Други се обединили около идеята за кръщение чрез потапяне и станали баптисти. Сега започнахте ли да разбирате? В продължение на 400 години църквата била в тъмнина. Бог издигнал велики мъже на вярата. Когато те откриели някоя нова подробност на истината, Бог желаел те да продължават. Понякога ми казват: „Марк, ти в какво вярваш? Кого следваш?“ В известен смисъл съм последовател на Уиклив, защото аз вярвам единствено в Библията. Вярвате ли това тази вечер? Колко от вас вярват? Последовател съм и на Хус, защото вярвам в подчинението на Бог, а не на хора. Моето мото е: „Покорност на Бога“. Вярвам, че спасението не е резултат на дела, а единствено чрез вяра в Исус Христос и в този смисъл съм лутеран. Разбира се, вярвам и в свободата на съвестта и в този смисъл съм последовател на Калвин, защото аз вярвам в религиозната свобода. Когато църква и държава се обединят, започват преследвания. Толкова много вярвам в кръщението чрез потапяне, че тази и следващата събота ще извършваме кръщение на хора чрез потапяне. Бог възстановявал истината. Матей 28:19,20: „И кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до края на света“. Кръщението на бебета е една традиция. То е просто едно човешко учение. Исус казва: „Това учение трябва да бъде възстановено преди края на времето. Всички библейски доктрини трябва да бъдат възстановени.“ Цялата истина, която е била загубена в периода на черния кон и Средните векове трябва да бъде възстановена. Затова Бог започнал да издига мъже и жени, които да направят това. През 1705 година Бог издига Джон и Чарлз Уесли в Англия. Виждате, Лутер наблягал на спасение чрез Исус Христос, но братя Уесли идват и заявяват: „Ако живееш благочестив живот, ако си християнин, Христос не е само твой Спасител, но е и твой Господ. Той не е само Онзи, Който е умрял за теб, но Той желае да живее в твоя живот. Той желае да те преобрази, желае да те направи съвсем различен. Христос поставя един стандарт. Християнинът трябва да живее по-различно от света.“ Това е вестта на братята Уесли. „Излезте изсред тях и бъдете различни.“ Те поставили стандарт. Призовавали към посвещение. В известен смисъл аз съм и техен последовател. Кои в същност са последователите на Уесли? Това са методистите. Разбирате ли, какво става. Лутераните спрели при Лутер и не желаели да продължат. Калвинистите спрели при Калвин. Баптистите спрели на друго място. Но какво желае Бог? Бог иска от теб и от мен да вземем по малко от истината от всеки един от тези мъже, за да може цялата истина да бъде възстановена. Божият народ днес събира тези бисери на истината. Той стои на раменете на тези велики мъже. Исус казва: „Измини целият път до мен, приятелю, не само половината. Не спирай по средата. Не приемай само учението за спасение чрез вяра, не отхвърляй кръщението чрез потапяне, не спирай до там като отхвърлиш високите християнски стандарти, върни се обратно при Библията, излез от периода на черния кон, от периода на смъртнобледия кон.“
Приятелю, Исус идва скоро. В продължение на 400 години църквата била в отстъпление – от 100 до 500 г. В годината 1300 Бог започнал да установява истината. През 18 и началото на 19 век популярно вярване било, че Христос няма да дойде в продължение на 1000 години, че на земята ще настъпи Милениум или хиляда години на мир. Църквите не живеели с мисълта за Христовото идване. Бог трябвало да издигне някой, така както издигнал Мартин Лутер и „спасението чрез вяра“, така както издигнал хора, за да призовават към кръщение чрез потапяне и другите истини. Така в първите години на 19 век трябвало да бъде възстановена истината за Второто идване на Исус Христос. Това може да се прочете от историята. В това време Бог издигнал мъж на име Уйлям Милър. И той започнал да проповядва като се основавал на пророчествата на Данаил и Откровение. Той проповядвал, че Исус Христос ще дойде скоро. Някои казват: „Не е ли сгрешил тук?“ Сгрешил е. Но по целия свят хората били развълнувани поради факта, че пророчеството се изпълнява и Христос ще дойде. Така както Лутер, Уесли и Калвин имали грешки в своите учения, също имал и Милър. Но той имал чувството, че Исус идва скоро. И така, идеята за Второто идване на Христос била възстановена в християнството. В първите години на 19 век ние виждаме този плам, с който очакват Христовото идване. Но, почакай! Ще издигне ли Бог едно последно движение, което ще възстанови Неговата истина. Исус казва в Йоан 14:15: „Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ Уиклив възстановил част от истината, но продължил да спазва езическият първи ден. Хус възстановил част от истината, но продължил да спазва първия ден. Също и лутераните, калвинистите, методистите и дори последователите на Милър. Ранните адвентисти спазвали първия ден. Щеше ли Бог да издигне едно движение, което да събере цялата истина. Движение, което да казва като Хус: „Библията и само Библията“, „Покорност на Бог“, „Спасение чрез вяра в Христа“, „Религиозна свобода“ като Калвин. Движение, което да вярва в кръщението чрез потапяне като баптистите, което да признава високите християнски стандарти като методистите. Движение, което да проповядва, че Христос идва скоро като милеристите и адвентистите. Движение, което да притежава всички бисери на истината. Едно движение, което ще бъде отвъд всички тези деноминации, извън църквите. Едно съдбоносно Божествено движение. Приятелю, Божието Слово предсказва, че ще има последно възстановяване на тези истини, които са били загубени. Че Божият закон ще бъде издигнат. Истината за смъртта ще бъде възстановена; истината, че тялото е храм на Бога. Бог ще има едно последно движение на тази земя. Хора от различни вероизповедания и деноминации, хора които приемат цялата истина от Библията. Хора, които ще се върнат обратно към вярата в Исус и Неговите учения. Един народ, който ще казва както в Матей 15:9: „Обаче, напразно ми се покланят като преподават за поучения човешки заповеди.“ „Напразно Ми се покланят“ – това движение щеше да отхвърли поклонението в деня на слънцето. То щеше да възстанови истината. Исая 58:12-13: „И ще те нарека поправител на развалините.“ В стана на истината щеше да има пролом, но последното Божие истинско движение щеше да стои на раменете на реформаторите. То щеше да възстанови изгубената истина. Щеше да поправи разрушението в Божия закон. „Дръпни ногата си в събота. Престани да оскверняваш Моя знак.“ Бог щеше да има движение, което ще пази съботата. То щеше да призове мъже и жени обратно към Библията както Уиклив. Щеше да призовава хората обратно към подчинение на Бог като Хус. Щеше да ги призовава към спасение чрез вяра в Христа като Лутер. Това спазващо съботата движение щеше да призовава към религиозна свобода и разделяне на църквата от държавата. То щеше да проповядва както Уесли, че има стандарти, които Бог ни призовава да спазваме, за да се отделим от света. Това движение щеше да кръщава хората чрез потапяне както баптистите. То щеше да възстанови истината за смъртта. Библията учи, че Бог ще има движение в последното време. В книгата „Откровение“ Бог описва, че истината щеше да бъде възстановена. Описва едно движение, което се носи от ангели посред небето. Това е последното Божие възстановяване и проповядване на истината. „И видях друг ангел, че летеше посред небето.“ Той носи вечното благовестие, благовестието, което бе загубено. Благовестието, с което се правеше компромис и което бе примесено със заблуда. Това благовестие щеше да бъде прогласено на всички, които живеят на земята, на всеки народ, люде, език и племе. Това не е някаква вест, която се предава шепнешком. Това не е вест само за една група хора. Не е вест, която трябва да бъде изолирана. Но това благовестие, което достига до всеки народ, люде, език и племе. „И каза със силен глас: ‘Въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди.'“ Това съдбоносно движение прогласява евангелието – спасение чрез вяра, Библията и единствено Библията. То проповядва часът на съда, идването на Христос и здравната вест. То призовава за поклонение на Този, Който е направил „небето, земята и водните извори“. А кой е Този, Който „е направил небето, земята, морето и водните извори“? Това е Творецът. Как се покланяме пред Твореца? Като спазваме съботния ден, който е знак за сътворението. Тук има един призив към всички християни да дойдат в пълнотата на истината, да дойдат и да станат част от Божието последно движение. Библията казва в Йоан 10:16: „И други овце имам, които не са от тая кошара. И тях трябва да доведа. И ще чуят гласа Ми и ще станат едно стадо с един Пастир.“ Исус каза: „Имам и други овце“. Ти може би си пълен с вяра баптист, методист или лутеран и Бог те призовава да продължиш напред. Да не спираш там, където си. Бог те призовава в Своето последно съдбоносно движение. Аз съм адвентист от седмия ден, но не съм такъв по рождение. Бях отгледан в чудесно католическо семейство, бях възпитаван от свещеници и монахини. Но когато изучавах Библията разбрах, че Господ има едно последно съдбоносно движение в този свят. Движение, което щеше да стои на раменете на Уиклив и щеше да казва: „Библията и само Библията.“ Което щеше да проповядва покорност на Бог както Хус, спасение чрез вяра в Христос както Лутер. Движение, което щеше да казва както Калвин, че държава и църква трябва да са разделени. Което щеше да проповядва кръщение чрез потапяне както баптистите и Второто идване на Исус Христос както Милър. Появи ли се движение, което да възстанови истината за съботата? Приятелю, чуй какво казва Библията. Откр. 14:12: „Тук е търпението…“ Какво означава думата „търпение“? Издръжливост. Тук са тези, които са издържали. Тук е възстановяването на истината в нейната пълнота. Тук е търпението на светиите. Ти питаш: „Къде е Божият народ днес? Как да го разпозная? Как да разпозная това движение? Стихът в Откровение 14:12 продължава: „Тук са тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.“ Бог щеше да има едно последно движение, което да възстанови истината. По чуден начин Бог води хората днес.
Преди много години аз ходех от врата на врата, за да направя малко религиозно проучване. Почуках на една врата и когато ми отвориха, казах: „Правя религиозно проучване и искам да ви задам няколко въпроса. Какви са вашите религиозни предпочитания?“ Отговориха ми: „О, нямаме религиозни предпочитания.“ „Не сте католици?“ „Не!“ „Не сте баптисти?“ „Не!“ „Не сте лутерани?“ „Не! Нямаме никакви религиозни предпочитания.“ Тогава аз казах: „Е, по-добре да прескоча вторият въпрос от моята анкета.“ „Не, не, задайте го -казаха те.“ „Посещавате ли църква редовно, понякога или почти никога?“ „Посещаваме всяка седмица.“ „Но, почакайте. Вие ми казахте, че нямате никакви религиозни предпочитания?“ Тогава ми казаха: „Всяка седмица ние посещаваме различна деноминация, ние търсим истината.“ Тогава им казах: „Приятели, провеждам поредица от лекции. Елате и вижте, какво прави Бог!“ Те посещаваха лекциите всяка вечер и след това ми казаха: „Марк, това което чухме тук е истина. Не можем да го отречем. Ние открихме народ, който вярва във великите библейски истини.“ Това са последните дни и Бог събира парченцата на истината, защото идва час да бъде изявена мощно славата както тази на белия кон в първи век, който завладя света с новозаветната вяра. Белият кон ще се появи отново, приятелю. Преди края на времето евангелието ще достигне до края на света. Бог ще възстанови истината в този свят. Бог има едно последно движение от адвентисти, които спазват съботния ден, ще бъде благословено от Светия Дух и земята ще бъде изпълнена с Божията слава. Днес Бог води мъже и жени към тази истина. Не е случайно, че си тук. Не е случайно, приятелю. Не е случайно, че си получил покана по пощата. Защо измежду стотиците и хилядите хора от твоя град, Бог е поставил в твоето сърце желание да отговориш на тази покана. Защо стана така, че твоят приятел те покани? Защо ти идваше вечер след вечер? Защото Бог те е призовал. Това е съдбоносен момент за теб, приятелю! Бог говори на теб. Той докосва твоето сърце. Ти можеш да спасиш за Христос своя съпруг, своята съпруга. Ти можеш да повлияеш на цялото си семейство. Не е случайно, че си тук.
В дните на древния Рим имало една удивителна скулптура на човешко лице – очите били хлътнали на вътре, носът бил изпъкнал, косата стигала до раменете, но устата привлича вниманието. Когато гледаш тази скулптура, ти забравяш за очите и носа и вниманието ти се насочва към устата. Името на тази скулптура е „Старият човек на Истината“. Съществува легенда за нея, която разказва следното: В живота на всеки човек идва време, когато Бог го потупва по рамото. Идва време, когато човекът на истината проговаря. Когато това стане, не позволявай на истината да ти се изплъзне. Не оставяй човекът на Истината да си отиде, защото легендата казва, че може би никога повече няма да се върне.
Приятелю, Бог ти говори. Ти научи много истини от тези библейски лекции. Бог говори на твоето сърце и сега е времето, когато трябва да се раздвижиш. Сега е времето да приемеш тази истина. Живеем близо до пришествието на Исус. Приятелю, аз не съм адвентист по рождение. Но единственото, което можех да направя, за да имам чиста съвест, беше да кажа: „Господи, ако ме водиш, аз ще те следвам.“ Би ли желал да сведеш глава с мен тази вечер за да се помолим.
„Отче Мой, благодаря Ти, че ни доведе в истината. Благодаря Ти за последното съдбоносно движение в тези последни дни. Благодаря Ти, че истината, която бе загубена е възстановена и ние можем да бъдем част от Твоя народ – адвентисти, които спазват съботния ден и обичат Исус сега и във вечността. Амин.“