Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Защо плачеш? – 82 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Защо плачеш? – 82

Тази глава е основана на Матей 28:1,5-8; Марко 16:1-8; Лука 24:1-12;
Йоан 20:1-18.

Защо плачеш?

Жените, които бяха стояли при Христовия кръст, бодърстваха и чакаха
да минат съботните часове. На първия ден от седмицата, много рано
сутринта, тръгнаха към гроба, взели със себе си скъпи аромати, за да
помажат тялото на Спасителя. Те и не мислеха за неговото възкръсване от
мъртвите. Слънцето на тяхната надежда бе залязло и нощ се бе спуснала
над сърцата им. Като вървяха, си припомняха Христовите дела на милост и
думи на утеха. Но не си спомниха думите Му: „Аз пак ще ви видя” (16:22
Йоан 16:22).
Без да знаят нещо за онова, което ставаше дори в момента, те
наближиха градината, като си говореха: „Кой ще ни отвали камъка от
гробната врата?” Знаеха, че не могат сами да го преместят, но въпреки
това продължаваха да вървят. И ето, внезапно небето се освети от една
слава, която не се излъчваше от изгряващото слънце. Земята потрепери.
Видяха, че големият камък бе отместен. Гробът бе празен.
Жените не бяха дошли при гробницата от една и съща посока. Мария
Магдалина първа пристигна на мястото и като видя, че камъкът е поместен,
се върна бързо, за да каже на учениците. В това време дойдоха другите
жени. Светлина огряваше гробницата, но тялото на Исус не бе там. Докато
се маеха наоколо, изведнъж забелязаха, че не са сами. Млад мъж, облечен
с блестящи одежди, стоеше край гроба (това бе ангелът, който беше
отстранил камъка). Той бе приел човешки образ, за да не изплаши близките
на Исус. Но въпреки това светлината от небесната слава все още светеше
около него и жените се уплашиха. Те се обърнаха, за да побягнат, но
думите на ангела спряха краката им. „Не се бойте! – каза той. – Зная, че
търсите разпнатия Исус. Няма Го тук, защото възкръсна, както и рече.
Дойдете и вижте мястото, дето е лежал Господ. Идете скоро, та кажете на
учениците Му, че възкръснал от мъртвите!” Те пак погледнаха в
гробницата и отново чуха чудната вест. Там стоеше друг ангел в човешки
образ и той каза: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но
възкръсна; припомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на
грешни човеци, да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.”
„Той е възкръснал! Той е възкръснал!” Жените повтаряха тези думи
без да спрат. Сега няма нужда от ароматите за помазване. Спасителят е
жив, а не мъртъв. Те си спомниха, че когато им говореше за смъртта Си,
им бе казал, че ще възкръсне отново. Какъв ден бе този за света! Жените
се отдалечиха бързо от гробницата „със страх и голяма радост и завтекоха
се да известят на учениците Му” .
Мария не беше чула радостната вест. Тя отиде при Петър и Йоан с
печалната новина: „Вдигнали Господа от гроба и не знам где са Го
положили.” Учениците отидоха бързо при гробницата и я намериха така,
както им бе казала Мария. Видяха погребалния плащ и кърпата, но не
видяха своя Учител. Но даже и това, което виждаха, бе доказателство, че
Той е възкръснал. Погребалните завивки не бяха захвърлени безгрижно
настрани, но бяха сгънати внимателно и всяка бе поставена на своето
място. Йоан „видя и повярва” . Той още не разбираше онези текстове от
Писанието, които говореха, че Христос трябва да възкръсне от мъртвите,
но сега си спомни думите на Спасителя, които предсказваха Неговото
възкресение.
Сам Христос бе сгънал така внимателно савана и другите погребални
кърпи. Когато мощният ангел слезе при гробницата, към него се присъедини
и един друг ангел – този, който със своята група пазеше Христовото тяло.
Дошлият от небето ангел отмести камъка, а другият влезе в гробницата и
разви завивките от Исусовото тяло. Но Спасителят със собствената Си ръка
сгъна всяка една от тях и я постави на мястото 210 . За Този, Който
еднакво управлява и звездата, и атома, няма нищо маловажно. Всичките Му
дела се отличават с ред и съвършенство.
Мария бе придружила Йоан и Петър до гробницата; когато те се върнаха
в Ерусалим, тя остана. Скръб изпълваше сърцето 210 като гледаше празния
гроб. Но когато надникна вътре, видя двамата ангели – единият застанал
откъм главата, а другият – откъм краката на мястото, където Исус бе
лежал. „Жено, защо плачеш?” – я попитаха те. „Защото дигнали Господа
мой и не знам где са Го положили.”
Тогава тя не зачете дори и ангелите, като мислеше, че ще трябва да
намери друг, който да 210 каже какво е станало с тялото на Исус.
Заговори я друг глас: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?” През
замрежените си от сълзи очи Мария видя очертанието на мъж и мислейки, че
това е градинарят, каза: „Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми где
си Го положил и аз ще Го дигна.” Ако гробницата на този богат човек се
смяташе за твърде почтено място, за да може Исусовото тяло да лежи там,
тогава сама щеше да намери място за Него. Имаше един гроб, който сам
Христос бе опразнил със Своя глас, гробът, където бе лежал Лазар. Нима
не можеше да намери там място за погребването на своя Господ? Мислеше
си, че грижата за скъпото разпнато тяло щеше да я утеши в голямата 210
скръб.
Но сега Исус със собствения Си, познат 210 глас каза: „Марийо!” Тя
веднага разбра, че този, който 210 говори, не е чужденец и като се
обърна, видя пред себе си живия Христос. В радостта си забрави, че Той
бе разпнат. Хвърли се към Него с намерение да прегърне нозете Му и
възкликна: „Равуни!” Но Христос вдигна ръка, като 210 каза: „Не се
допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при
братята Ми и кажи им: възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог
и вашия Бог.” И Мария тръгна, за да занесе на учениците радостната
вест.
Исус отказа да приеме почестите на Своя народ, докато не получеше
уверението, че жертвата Му е приета от Отца. Той се възнесе в небесните
дворове и от самия Бог чу уверението, че Неговото изкупление за
греховете на хората е достатъчно, че чрез Неговата кръв всеки може да
получи вечен живот. Бог Отец утвърди завета, направен с Христос, че Той
ще приеме покаялите се и послушни човеци и ще ги обича така, както обича
Своя Син. Христос трябваше да завърши делото Си и да изпълни обещанието
да направи човека „по-скъп от чистото злато, да! хората да са по-скъпи
от офирското злато” (13:12 Исая 13:12). Всяка власт на небето и на
земята бе дадена на Княза на живота. И Той се върна при последователите
Си в този грешен свят, за да може да им предаде от властта и от силата
Си.
Докато Спасителят се намираше в Божието присъствие и приемаше дарби
за Своята църква, учениците мислеха за празния гроб, тъгуваха и плачеха.
Този ден, който бе ден на такава радост за цялото Небе, за тях бе ден на
несигурност, смущение и объркване. Фактът, че не повярваха във вестта на
жените, доказва колко ниско бе слязла вярата им. Вестта за Христовото
възкресение бе така различна от всичко онова, което очакваха, че не бяха
в състояние да я приемат. Тя бе твърде добра, за да бъде истинска -
мислеха си те. Толкова много бяха слушали ученията и така наречените
научни теории на садукеите, че възкресението не им направи особено
впечатление. Те даже едва ли разбираха какво означава то. Умът им въобще
не беше в състояние да побере такава велика тема.
„Но идете – бяха казали ангелите на жените, – кажете на учениците Му
и на Петър, че отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви
каза.” Тези ангели бяха ангели-пазители, които придружаваха Христос в
земния Му живот. Те бяха свидетели на Неговия процес и разпятие. Бяха
чули Неговите думи към учениците Му. Това се вижда от известието, което
изпратиха до учениците и което трябваше да ги убеди в неговата
истинност. Такива думи можеха да произхождат само от вестителите на
техния възкръснал Господ.
„Кажете на учениците Му и на Петър” – казаха ангелите. От Христовата
смърт насам Петър бе силно измъчван от угризения на съвестта. Срамното
му отричане от Господа и любещият и тъжен поглед на Спасителя стояха
винаги пред него. От всички ученици той страдаше най-много. Сега му бе
дадено уверението, че покаянието му е прието и грехът – простен. Името
му бе споменато.
„Кажете на учениците Му и на Петър, че отива преди вас в Галилея. Там
ще Го видите, както ви каза.” Всичките ученици бяха изоставили Исус,
затова призивът да се срещнат отново включваше всички. Той не ги бе
отхвърлил. Когато Мария Магдалина им каза, че е видяла Господа, тя
повтори поканата за среща в Галилея. Същото съобщение им се предаде и
трети път. След като се възнесе при Отца, Исус се яви на другите жени и
им каза: „Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и Му
се поклониха; тогава Исус им рече: Не бойте се, идете кажете на братята
Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.”
Първата работа на Христос на земята след възкресението Му бе да убеди
учениците Си в неизменната Си любов и нежна грижа към тях. За да им даде
доказателство, че е техният жив Спасител, че е строшил веригите на гроба
и не може повече да бъде задържан от врага смърт, за да им открие, че
притежава същото любещо сърце, както когато беше с тях като техен мил
Учител, Той им се явяваше отново и отново. Искаше да ги привлече и
привърже с връзките на любов още по-близо до Себе Си. „Идете, кажете на
братята си – каза Той – да идат в Галилея и там ще Ме видят.”
Като чуха за така уговорената среща, учениците започнаха да
размишляват върху Христовите думи, които предсказваха Неговото
възкресение. Но дори и сега те не се радваха. Не можеха да се отърсят от
своите съмнения и недоумения. Дори и когато жените им заявиха, че са
видели Господа, пак не повярваха, сметнаха, че са изпаднали под
влиянието на някаква илюзия.
Недоумение след недоумение и проблем след проблем се трупаха пред
тях. На шестия ден от седмицата те видяха Господа да умира. На първия
ден от следващата седмица се видяха лишени от Неговото тяло и бяха
обвинени, че са го откраднали, за да измамят хората. Отчайваше ги
мисълта, че никога няма да могат да поправят погрешното впечатление,
което се създаваше против тях. Страхуваха се от враждата на свещениците
и от гнева на народа. Как копнееха само за присъствието на Исус, Който
им бе помагал във всяко тяхно затруднение!
Често си повтаряха думите: „А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който
ще избави Израиля.” Със самотни и тъжни лица си спомняха думите Му:
„Ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?”
(24:21 23:31 Лука 24:21, 23:31). Събраха се в таванската стая и
залостиха здраво вратата, като вярваха, че същата участ, която бе
сполетяла техния мил Учител, ще сполети скоро и тях.
А през всичкото това време те можеха да се радват на вестта за един
възкръснал Спасител. В градината Мария стоеше и плачеше, когато всъщност
Исус бе толкова близо до нея. Очите 210 бяха така заслепени от сълзи,
че не бе Го познала. Също и сърцата на учениците бяха така изпълнени със
скръб, че не повярваха на вестта на ангелите, нито пък на думите на
самия Христос.
Колко много хора все още вършат същото, което извършиха онези ученици
тогава! Колко много хора повтарят като ехо отчаяния вик на Мария:
„Вдигнали са Господа и не знаем где са Го положили.” На колко много
хора биха могли да се кажат думите на Спасителя: „Защо плачеш? Кого
търсиш?” Той е толкова близо край тях, но замъглените им от сълзи очи
не могат да Го забележат. Говори им, но те не Го разбират.
О, да можеха наведените глави да се вдигнат, очите да се отворят, за
да Го видят и ушите да могат да чуят Неговия глас! „Идете скоро и кажете
на учениците Му, че е възкръснал!” Нека не поглеждат към новия гроб на
Йосиф, който бе затворен с големия камък и запечатан с римския печат.
Христос не е там. Не надничайте в празния гроб. Не скърбете като
безнадеждните и безпомощните. Исус живее и понеже Той живее, ще живеем и
ние. От благодарни сърца и от устни, докоснати със свят огън, нека
прозвучи радостната песен: „Христос възкръсна!” „Той живее, за да
ходатайства за нас.” Хванете се здраво за тази надежда и тя ще държи
душата ви като сигурна, изпитана котва. Вярвай и ще видиш Божията слава.