Здраве и религия – 35 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Някои хора имат болно въображение и религията за тях е тиранин, който ги управлява като с железен жезъл. Те непрестанно оплакват своята поквареност и пъшкат под товара на някое въображаемо зло. В сърцата им няма любов, лицето им е винаги намръщено. Невинният смях на младите или на когото и да е ги ужасява. За тях всички забавления и развлечения са грях и смятат, че умът им постоянно трябва да бъде силно напрегнат. Това е крайност. Други мислят, че умът трябва винаги да се занимава с издирването на все нови и нови забавления и развлечения, за да запазят по-добре здравето си. Те свикват да зависят от възбудата и се чувстват зле без нея. Такива хора не са истински, а крайни християни.
Истинските християнски принципи отварят пред всички един източник на щастие с неизмерими височина, дълбочина, дължина и широчина. Христос в нас е извор на вода, извираща за вечен живот. Той е неизчерпаем източник, от който християните могат да пият неограничено.
Неудовлетворените чувства и недоволството причиняват болести на тялото и ума. Такъв човек не притежава Бога и надеждата, достигаща зад завесата, която е сигурна и твърда котва за душата. „И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.“ Такива хора не изпитват неспокойни копнежи, недоволство и неудовлетвореност, не се вглеждат постоянно в злото и не мислят за предполагаеми трудности. Много хора обаче предварително си създават трудности. Всяка черта на лицето им издава безпокойство, сякаш не могат да намерят утеха и непрекъснато живеят със страх да не ги връхлети неочаквано някое ужасно зло.
Такива вярващи безчестят Божието име и позорят Христовата религия. Те не обичат истински Бога, своите близки и децата си. Чувствата им са изострени, но суетните развлечения никога няма да запълнят празнотата в ума им. Нуждаят се от преобразяващото влияние на Божия дух, за да станат щастливи.

* * *
Умът и тялото са тясно свързани. Когато умът бъде засегнат, тялото реагира и обратно. Състоянието на ума зависи изключително много от състоянието на тялото. Ако той е свободен и щастлив, съзнавайки, че върши само това, което е право, и поради породилото се чувство на задоволство, че причинява щастие на другите, това ще създаде радостно настроение, което ще повлия на целия организъм и и то създава истинска бодрост, способна да усили и да причини по-свободно кръвообращение и да тонизира цялото тяло. Божието благословение е лечител и всеки, който работи непрестанно за доброто на другите, ще усети това благословение в живота си (1896 г., т.4, стр. 60, 61).

Библейската религия не е вредна за здравето на тялото и ума. Влиянието на Божия дух е най-доброто лекарство, което може да бъде прието от някой болен, било то мъж, или жена.Цялото небе е извор на здраве и колкото по-дълбоко се схваща небесното влияние, толкова по-сигурно ще бъде възстановяването на вярващия инвалид (1872 г., т.3, стр. 172).

Сатана е източникът на болестите, а лекарят воюва срещу тяхното действие и сила. Навсякъде преобладава болнавост на ума. Девет десети от болестите, които измъчват хората, са причинени именно от това. Възможно е някое семейно затруднение да разяжда дълбоко душата като язва и да намалява силите за живот. Възможно е и угризения поради извършен някога грях да подкопават организма и да нарушават равновесието на ума. Съществуват освен това и погрешни учения по въпросите за вечно горящия пъкъл и безкрайните мъчения на нечестивите. Всички те преувеличават и изкривяват представата за Божия характер и по подобен начин въздействат върху хората с по-чувствителен ум. Тези хора в много случаи изпадат в неверие, като приписват на религията налудничави идеи. Ако им бъде отправен такъв укор, съвсем няма да е по-вкуса им. Христовата религия не само че не причинява лудост, но дори е едно от най-ефикасните лекарства, тъй като тя е скрит резерв за успокояване на нервите (1885 г., т.5, стр. 444).

Товарът на греха, пораждащ безпокойство и незадоволени желания, лежи в корена на почти всички заболявания, от които страдат грешниците. Христос е великият Лекар на болната от греха душа. Тези злочести, измъчвани от болести хора, се нуждаят от по-ясно разбиране на същността на Онзи, правилното познание за Когото означава вечен живот. Необходимо е те да развият търпение и любезност и да се научат как да държат отворени прозорците на душата си, за да оставят озаряващата светлина на Божията любов да осветява тъмните кътчета на ума (1881 г., т.4, стр. 579).