Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ЗДРАВОСЛОВНА НОРМАЛНОСТ – 06 – Ум, характер и личност – Елена Вайт – (Елън Уайт)

6
ЗДРАВОСЛОВНА НОРМАЛНОСТ

ИЗТОЧНИКЪТ НА ИСТИНСКО ЩАСТИЕ. Има личности с болно въображение, за които религията е тиранин, управляващ ги с железен жезъл. Такива постоянно се оплакват от своята поквареност и въздишат над предполагаеми злини. Любовта не съществува в сърцата им. Лицата им са винаги намръщени. Те потръпват от невинния смях на млади хора или на когото и да било. Считат всяко развлечение или забавление за грях и мислят, че умът трябва да бъде постоянно държан в състояние на напрежение и възбуда. Това е крайност.
Други мислят, че умът трябва винаги да бъде напрегнат, за да измисля нови забавления и развлечения, за да се постигне по-добро здраве. Свикват да зависят от възбуждението и без него се чувстват неловко. Такива хора не са истински християни. Те отиват в другата крайност.
Истинските принципи на християнството отварят пред всеки вярващ извор на щастие, неизмеримо дълбок и обширен. Христос в нас е “източник на жива вода, която извира за живот вечен”, постоянен извор, от който християнинът може да пие колкото иска, без да го изчерпи никога.

УСЪРДИЕ, КОЕТО УГАСВА БЪРЗО. Не сме насърчавани да подхранваме дух на ентусиазъм, който ни стимулира към усърдие само за известно време, а после угасва, оставяйки след себе си обезкуражение и депресия. Нуждаем се от Хляба на живота, Който слиза от небето, за да даде живот на душата. Изучавайте Божието слово. Нека не ви управляват чувствата. Всички, които работят в лозето на Господа, трябва да разберат, че чувството не е вяра. Не е необходимо да бъдем винаги в приповдигнато настроение. Но се изисква да имаме твърда вяра в Божието слово като плът и кръв на Христос.

НИТО СТРОГА “ПРАВОВЕРНОСТ”, НИТО НЕХАЕН ЛИБЕРАЛИЗЪМ. Прогресът на реформацията зависи от ясното признаване на основната истина. Докато в едната крайност се крие опасност от тесногръда философия и студена ортодоксалност, другата заплашва сериозно с нехаен либерализъм. Основата на всяка трайна реформа е Божият закон. Трябва да представяме в ясни отличителни линии необходимостта този закон да бъде зачитан. Неговите принципи трябва да бъдат постоянно представяни пред хората. Те са също тъй вечни и неизменими както самият Бог.

НУЖНА Е ДОБРЕ УРАВНОВЕСЕНА ДУШЕВНА НАГЛАСА. Много е казано в новозаветните послания за необходимостта човек да бъде здрав във вярата. Това трябва да ни научи, че е необходима предпазливост. Не трябва да втъкаваме в духовния си опит собствените си наклонности и силните черти на своя характер. Това ще представи погрешно скъпоценните възвишаващи и облагородяващи принципи на истината и ще отклонява други хора. Здравината във вярата означава нещо повече, отколкото мнозина могат да схванат. Означава да коригираме всяка заблуда, която съществува в мислите и действията ни, за да не покваряваме Божието слово.
За това време са нужни добре уравновесени умове, здрави и пълноценни християни. Мнозина от онези, които изповядват Христос, притежават болнав духовен опит. Те не могат да понасят нищо неблагоприятно. Падат духом, щом си помислят, че са по някакъв начин подценени, пренебрегнати или обидени; или пък, ако братята им не са били достатъчно нежни към тях (както те си мислят). Великият Лекар желае да ги възстанови със Своето безкрайно умение до стабилно морално здраве; но пациентът отказва да приеме предписанието, което Той предлага. Тези личности може да прилагат Божието слово към своя случай за кратко време, но не стават вършители на Словото. Скоро изпадат под влияние на обстоятелства, които подхождат на техните естествени вкусове, и осуетяват всичко, което са спечелили.

ТРЯБВА ДА БЪДАТ КУЛТИВИРАНИ ВСИЧКИ СПОСОБНОСТИ. Ако някои от способностите се използват за сметка на други, Божието намерение не се осъществява напълно в нас, защото всички те са свързани и до голяма степен са зависими една от друга. Едната способност не може да бъде ефективно използвана без действието на всичките заедно, за да може балансът да е внимателно съхранен. Ако цялото внимание и сили се отдадат на една, докато другите остават заспали, развитието й ще е по-силно и ще доведе до крайности, защото ще липсва равновесие. Умът на някои хора остава недоразвит или небалансиран. Всички умове не са еднакви по естество. Някои са силни в едно, а слаби в друго. Тези недостатъци – така очевидни – не е естествено да съществуват.
Ако притежателите им биха засилили слабите страни в своя характер чрез култивиране и упражняване, биха укрепнали много.

ПОСТАВЯЙТЕ В УПОТРЕБА ВСИЧКИ СИЛИ НА УМА. Всички сили на ума трябва да бъдат въведени в употреба и да се развиват, за да имате добре уравновесен ум. Светът е пълен с едностранчиво развити мъже и жени, станали такива, понеже част от техните способности е била култивирана, докато другите са били занемарени поради бездействие.
Образованието на повечето младежи е явен неуспех. Те прекалено много учат, а занемаряват нещата, които принадлежат на практическия и деловия живот. Мъже и жени стават родители, без да са обмислили своите отговорности и тяхното потомство потъва все по-ниско в скалата на човешката недостатъчност, отколкото те самите. Така човешката расата бързо деградира.
Постоянното занимаване с учение (както са устроени сега [1872 г.] учебните процеси на училищата) прави младежите негодни за практическия живот. Човешкият ум се нуждае от активност. Ако не е активен в правилна посока, ще е такъв в погрешна. За да се запази балансът на ума, и работа, и труд трябва да присъстват заедно в училищата.

СРЕДСТВАТА ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ СА НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВСИЧКИ. Търсят се схватливи и интелигентни млади хора, които оценяват интелектуалните способности, дадени им от Господа, и ги култивират с изключителна грижа. Упражняването разширява тези способности и ако емоционалната култура не се занемарява, характерът ще бъде добре балансиран. Средствата за усъвършенстване са във възможностите на всички. Тогава нека никой не разочарова ГОСПОДА. Когато Той дойде да потърси плодове, да не Му представяме само листа. Решителната цел, осветена от Христовата благодат, ще извърши чудеса.

ТЯЛО, УМ, СЪРЦЕ – ПОД БОЖИЯ КОНТРОЛ. Човекът, който наистина обича Бога и се стреми с твърдо намерение да върши волята Му, ще посвети тялото, ума, сърцето, душата и силата си в служба за Него. По този начин Енох “ходеше с Бога”… Онези, които са решили да направят Божията воля своя собствена, трябва да Му служат и да са Му послушни във всичко. Тогава характерът им ще бъде хармоничен и добре балансиран, последователен, ведър и истинен.

УМСТВЕНИТЕ СПОСОБНОСТИ ДА УПРАВЛЯВАТ ТЯЛОТО. Истинското възпитание и образование включва цялото същество на човека. Учи го правилно да употребява своето “аз”. Дава му възможност да използва по най-добрия начин и мозък, и кости, и мускули, и тяло, и ум, и сърце. Способностите на ума като по-висши сили трябва да управляват царството на тялото. Естественият апетит и страстите трябва да бъдат поставени под контрола на съвестта и на духовните чувства. Христос стои начело на човечеството и Неговото намерение е да ни води към служене на Бога, към по-висши и святи пътища на чистота. Чрез удивителното дело на Неговата благодат ние трябва да бъдем направени съвършени в Него.

ДОБРЕ РАЗВИТ УМ И ШИРОТА НА ХАРАКТЕРА. Божиите чеда трябва сериозно да работят над себе си, за да станат разностранно развити личности – да имат широта на характера, да не бъдат едностранчиви хора, стереотипни в действие, склонни към закостенялост, шаблони и клишета и неспособни да видят и почувстват, че техните думи и защита на истината трябва да са съобразени с нивото на хората, сред която се намират, и според обстоятелствата, които трябва да посрещат. Необходимо е всеки постоянно да се стреми да постигне добре развит ум и да побеждава лошо балансирания характер. Това трябва да бъде наша постоянна работа, ако искаме да бъдем полезни и успяващи Божии служители.

БАНАЛНИТЕ, НЕЗНАЧИТЕЛНИТЕ ВЪПРОСИ ОЩЕТЯВАТ РАЗВИТИЕТО НА УМА. В ума на всеки учащ трябва да се запечата мисълта, че образованието е неуспешно, докато разумът не се научи да схваща истините на Божественото откровение и докато сърцето не приеме ученията на Христовото евангелие. Младият човек, който вместо широките принципи на Божието слово, позволява времето и вниманието му да бъдат погълнати от банални и незначителни въпроси, ще открие, че умът му остава недоразвит, похабява се и отслабва. Той ще загуби силата на растежа. Умът трябва да бъде обучаван да схваща вечните истини, които засягат вечния живот.

УМЪТ ДА НЕ БЪДЕ ПРЕТРУПВАН С БЕЗПОЛЕЗНИ НЕЩА. Образованието, така както се провежда в училищата днес [1897 г.], е едностранчиво и следователно погрешно. Като изкупени от Божия Син ние сме Негова собственост и всеки трябва да получи своето образование и възпитание в Христовото училище. За нашите училища трябва да бъдат избирани мъдри учители. Те трябва да умеят да боравят с човешкия ум като отговорни пред Бога и да запечатат у своите млади слушатели необходимостта от познаване на Христос като личен Спасител. Но никой не може истински да възпитава и учи Божието изкупено притежание, ако той самият не се е научил в училището на Христос как да преподава. От светлината, която Бог ми е дал, трябва да ви кажа следното: Зная, че много време и средства се харчат от студентите за придобиването на знания, които са само “плява”, защото не им дават способност да помагат на своите ближни да формират характер, правещ ги годни да се съединят със светиите и ангелите в по-висшето – небесното – училище. Вместо умовете на младите хора да се претъпкват с маса неща, които са отблъскващи и в много случаи никога не ще им бъдат потребни, трябва да им се дава практическо образование. Време и пари се харчат за придобиването на ненужни познания. Умът трябва да бъде внимателно и мъдро поучаван да се занимава с библейската истина. Главната цел на възпитанието и обучението трябва да бъде придобиването на познания за това, как да прославяме Бога, Чиито сме по сътворение и по изкупление. Образованието трябва да ни направи способни да разбираме Божия глас…
Като клонките на истинската лоза Божието слово представлява единство в разнообразието. В него съществува свръхчовешко, тайнствено и пълно единство. То съдържа Божествена мъдрост, а това всъщност е основата на всяко истинско въпитание и образование. Но то е третирано с безразличие.
Сега, както никога преди е необходимо да разбираме истинската наука на възпитанието и образованието. Ако не успеем да проумеем това, никога не ще имаме място в Божието царство. “А това е вечен живот – да познаят Тебе, едничкия истинен Бог и Исус Христос, Когото си изпратил” (Йоан 17:3). Щом това е цената на Небето, не трябва ли нашето образование да се провежда с такава насока?

ПОСТАВЯНЕТО НА ЖЕЛЕЗНИ ПРАВИЛА ЗА ДРУГИТЕ БЕЗЧЕСТИ БОГА. Бог няма да оправдае никое средство, чрез което човек и в най-малка степен управлява или потиска своя ближен. Веднага щом един човек започне да налага железни правила на други хора, той безчести Бога и поставя в опасност собствената си душа, а и душата на своите братя.

НЕОБХОДИМ Е БАЛАНСЪТ НА РАЗЛИЧНИ УМОВЕ. Тук сме събрани заедно – с различни умове, с различно възпитание, с различно обучение – и не очакваме всеки ум да върви точно по едни и същи канали. Въпросът е дали сме от различните “клонки”, присадени на Лозата майка? Ето какво бихме искали да запитаме както учителите, така и учениците! Ако сме, можем да имаме различни маниери, различен тон и глас. Можем да виждаме нещата от различна гледна точка и да имаме идеи, различаващи се една от друга, но не и несъвместими с Писанията, макар да варират. Моят ум може да тече в области и сфери на Словото, които са по-добре познати и по-близки на някого. Друг може да има възгледи, отговарящи на чертите на неговия характер, и да вижда и изпитва много по-дълбок интерес от неща в Писанието, които други не виждат.

ИСОПЪТ, КЕДЪРЪТ И ПАЛМАТА. Във всички Божии наредби няма нищо по-красиво от плана да бъде дадено широко разнообразие от дарби на хората. Църквата е Божията градина, украсена с безкрайно множество от дървета, растения и цветя. Никой не очаква исопът да достигне размерите на кедъра, нито маслината да стигне височината на величествената палма. Мнозина са получили само ограничено религиозно и интелектуално образование, но Бог има работа и за тази категория хора, ако те се трудят смирено, доверявайки се на Него.

ХАРАКТЕРИТЕ СА РАЗЛИЧНИ КАТО ЦВЕТЯТА. От безкрайното разнообразие на растения и цветя можем да научим един важен урок. Не всички имат една и съща форма или цвят. Някои притежават целебни свойства. Други са винаги уханни. Има изповядващи се за християни, които мислят, че е техен дълг да карат всички останали да бъдат подобни на тях. Това е човешки план, а не Божи. В църквата на Бога има място за характери, така разнообразни, както са разнообразни цветята в една градина. В Неговата духовна градина има много и най-различни и многообразни цветя.

СИЛАТА НА УМА И ТЯЛОТО – ДАР ОТ БОГА. Изискванията на Бога трябва да бъдат осъзнати от съвестта. Мъже и жени трябва да се пробудят за дълга на самообладанието, за нуждата от чистота, за свобода от всеки покварен апетит и оскверняващ навик. Необходимо им е да запечатат в съзнанието си факта, че всичките им умствени и телесни сили са дар от Бога и трябва да бъдат пазени във възможно най-доброто състояние за Божията служба.

БОГ ЖЕЛАЕ ХАРМОНИЧНИ ХАРАКТЕРИ. Бог изобличава човеците, защото ги обича. Иска те да бъдат силни в Неговата сила, да имат добре уравновесен ум и хармоничен характер. Тогава те ще бъдат пример за Божието стадо, ще го водят с правило и пример по-близо към Небето. Така ще изградят един свят храм за Бога.