Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В САН ФРАНЦИСКО – 82 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В САН ФРАНЦИСКО
В четвъртък следобед на 12 април 1906 г. Елена Вайт напуснала дома си, за да присъства на годишното събрание на конференцията в Южна Калифорния в Лос Анджелис и на освещаването на двата санаториума – “Парадайс вели”, близо до Сан Диего и “Лома Линда”, в долината Сан Бернардино. Първите няколко дни били прекарани в Лома Линда и през това време тя имала забележителна опитност, която описва накратко по следния начин:

Бедствия за възмездие
“Докато се намирах в Лома Линда, Калифорния, на 16 април 1906 г. пред мен премина крайно удивителна сцена. По време на видение през нощта стоях на едно възвишение, откъдето можех да виждам как къщи се клатят като тръстика, разлюлявана от вятъра. Здания, големи и малки, падаха на земята. Места за удоволствия, театри, хотели, жилища на богати бяха разтърсвани и събаряни. Отнет бе животът на много хора и въздухът бе изпълнен с виковете на наранените и ужасени хора.
Действаха Божиите ангели погубители. Само едно допиране, и здания, здраво изградени и считани от хората за подсигурени срещу всяка опасност, мигом се превръщаха в купчина развалини. Никъде нямаше сигурно място. Аз не се чувствах особено застрашена, но не мога да намеря думи, за да опиша страхотната сцена, която премина пред мене. Изглеждаше, че Божието дълготърпение е изчерпано и че денят на съда е настъпил.
Тогава ангелът, който стоеше до мене, ме осведоми, че само малцина имат представа за нечестието, което съществува в нашия свят днес, и особено за нечестието сред големите градове. Той заяви, че Господ е определил време, когато ще посети престъпниците със Своя гняв заради упоритото незачитане на Неговия закон.
Колкото и ужасна да беше сцената, преминала пред очите ми, онова, което се запечата най-ярко в съзнанието ми, беше наставлението, дадено ми във връзка с нея. Ангелът, който стоеше до мен заяви, че Божието върховно владичество и светостта на Неговия закон трябва да бъдат разкрити на всички, които упорито отказват да се покорят на Царя на царете. Тези, които избират да останат неверни, трябва по милост да бъдат посетени от наказания, та ако е възможно, да се пробудят и да осъзнаят греховността на своето поведение.
На следващия ден размишлявах върху сцените, които ми бяха представени и върху наставлението, което ми бе дадено. Следобед пътувахме до Глендейл, близо до Лос Анджелис, а през нощта… ми изглеждаше, че се намирам на събрание, на което представях пред хората изискванията на Божия закон. Прочетох текстовете за постановяването на съботата в рая в края на творческата седмица и за даването на закона на Синай. След това заявих, че съботата трябва да се спазва “за вечен завет”, като знак между Бога и Неговия народ завинаги, за да знаят съставляващите този народ, че Господ, техният Творец, е Който ги освещава.
След това говорих за върховното господство на Бога над всички земни владетели. Неговият закон трябва да бъде еталон на действие. На хората е забранено да развращават своите сетива чрез невъздържание или чрез отдаване на ума на сатанински влияния, защото това прави невъзможно пазенето на Божия закон. Макар да търпи дълго извратеността, Божественият Владетел не може да бъде измамен и няма завинаги да мълчи. Неговото върховенство, Неговият авторитет като Владетел на вселената в края ще бъдат признати и справедливите изисквания на закона Му – оправдани.
Още много наставления по отношение на Божието дълготърпение и необходимостта от пробуждане на престъпниците, за да осъзнаят своето опасно състояние в Неговите очи, бяха повторени на хората така, както ги бях получила от моя наставник*.” *”Свидетелства за църквата”, т.9, стр.92-94/
“Нужни ми бяха дни, за да опиша част от онова, което ми бе разкрито през онези две нощи в Лома Линда и Глендейл*.” *”Ривю енд херълд”, 5 юли 1906 г./
“На 18 април два дни след като сцената с падащите здания бе преминала пред мен, отидох да изпълня един ангажимент в църквата “Карт стрийт” в Лос Анджелис. Когато наближихме църквата, чух вестникарчетата да викат: “Сан Франциско разрушен от земетресение!” Със свито сърце прочетох набързо новините за ужасното бедствие*.” *”Свидетелства за църквата”, т. IX, стр. 94/

Работа за градовете от стратегически центрове,
служещи за предни постове
В хода на своето слово пред конференцията Елена Вайт издигнала светостта на Божия закон и говорила решително за необходимостта от незабавно действие и запознаване на хората със значението на събитията, връхлитащи земята. Споменава по-специално за преимуществата, които могат да бъдат спечелени, като се работи за градовете от центровете, служещи за авангардни постове.
“Вън от градовете, вън от градовете! – заявила тя. – Това е вестта, която Господ ми е давал. Ще стават земетресения. Ще идват наводнения. Ние не трябва да се установяваме в нечестивите градове, където на неприятеля се служи по всякакъв начин и където Бог толкова често бива забравен. Господ желае да имаме ясно духовно виждане. Трябва да бъдем бързи в схващането на опасността, която ще придружава установяването на институтите в тези нечестиви градове. Необходимо е да правим мъдри планове, за да предупредим градовете, но същевременно да живеем там, където можем да защитим децата си и самите себе си от заразяващото и деморализиращото влияние, доминиращо в тези места*.” *”Ривю енд херълд”, 5 юли 1906 г./

Сцени на разрушение
Две седмици по-късно Елена Вайт се завърнала у дома си в Сейнт Хелена, минавайки през Сан Хосе, Маунтън Вю и Сан Франциско. “Докато пътувахме на север – писала тя, – забелязахме някои от последиците от земетресението. А когато навлязохме в Сан Хосе, можахме да видим, че грамадни здания се бяха срутили, а други бяха сериозно повредени.
В Маунтън Вю новата поща и някои от най-големите магазини в града бяха изравнени със земята. Други здания бяха частично разрушени и силно повредени*.” *Там, 24 май 1906 г./
“На път за дома от Маунтън Вю преминахме през Сан Франциско и като наехме файтон, час и половина гледахме разрушенията от земетресението в този голям град. Здания, считани за осигурени срещу каквото и да било бедствие, лежаха в развалини. На някои места сградите отчасти бяха потънали в земята. Градът представляваше страхотна картина на неспособността на човешката изобретателност да създаде конструкции, устойчиви на пожар и земетресение*.” *”Свидетелства за църквата”, т.9, стр.94,95/

Предупреждения и увещания
Във връзка с поученията и предупрежденията за необходимостта от сериозни усилия за прогласяването на третата ангелска вест в градовете, предвид на бедствията, които все по-често ще сполетяват гъсто населените центрове с наближаването на края, Елена Вайт пише:
“След земетресението в Сан Франциско се разпространиха много слухове за заявленията, направени от мене. Според някои, докато съм била в Лос Анджелис, съм твърдяла, че съм предсказала земетресението и пожара в Сан Франциско и че Лос Анджелис щял да бъде следващият град, който ще пострада. Това не е истина! Сутринта след земетресението не казах нещо повече от следното: “Ще стават земетресения; ще идват наводнения” и че Господнята вест до нас е “да не се УСТАНОВЯВАМЕ в нечестивите градове”.
Преди немного години един брат, работещ в Ню Йорк, публикува някои особено стряскащи бележки относно разрушаването на този град. Веднага писах на тези, които отговаряха за делото там, че не е мъдро да се публикуват подобни неща. По този начин може да се създаде възбуда, която би имала за резултат възникването на фанатично движение, навреждащо на Божието дело. Достатъчно е да се представи на хората истината от Божието слово. Такива стряскащи бележки са гибелни за развитието на делото*.” *”Ривю енд херълд”, 5 юли 1906 г./
Под дата 3 август 1903 г. Елена Вайт пише по-нататък за това сензационно съобщение:
“Откъде идва това изказване, че съм била заявила, че Ню Йорк щял да бъде пометен от наводнение? Такова нещо никога не съм говорила. Казвала съм, гледайки високите здания, издигащи се там, етаж над етаж: “Какви ужасни сцени ще настанат, когато Господ се надигне, за да разтърси земята! Тогава ще се изпълнят думите от Откровение 18:1-3.” Цялата 18 глава на Откровението е предупреждение за онова, което идва над земята. Но нямам никаква светлина специално по отношение на съдбата на Ню Йорк. Само зная, че един ден големите здания ще бъдат съборени чрез громящата и побеждаваща Божия сила. От дадената ми светлина зная, че разрушение очаква този свят. Едно слово от Господа, едно докосване на Неговата мощна сила, и тези масивни здания ще рухнат. Ще настъпят такива ужасни събития, каквито не можем и да си представим.”
На 1 септември 1902 г. Елена Вайт писала:
“Добре подготвени и организирани лагерни събрания трябва да бъдат провеждани в големите градове, като Сан Франциско. Защото не след дълго те ще пострадат от Божиите наказания. Сан Франциско и Оукланд стават като Содом и Гомор и Господ ще ги посети със Своя гняв.”
На 20 юни 1903 г.: “Божиите съдби са в нашата страна. Господ скоро ще дойде чрез огън, наводнение и земетресения Той предупреждава жителите на тази земя за скорошното Си идване. О, да можеха хората да познаят времето на своето посещение! Нямаме време за губене! Трябва да положим по-решителни усилия, за да накараме света да види, че денят на съда е близо.”
3 юни 1903 г.: “Има мнозина, с които Божият Дух се бори. Времето на Божиите унищожителни съдби е времето на милост за онези, които нямат никаква друга възможност да научат какво е истина. Бог гледа с нежност към тях. Милостивото Му сърце е трогнато. Ръката Му е все още протегната да спасява.”
12 ноември 1902 г.: “Наближава времето, когато ще настъпи най-великата криза в историята на света, когато всяко движение на Божието управление ще бъде наблюдавано с голям интерес и с неизразими предчувствия. В бърза последователност Божиите съдби ще следват една подир друга – пожари, наводнения, земетресения, заедно с войни и кръвопролития. По необходимост нещо велико и решително скоро ще се случи*.” *Тези и няколко други подобни откъса били публикувани в статия от Елена Вайт в “Ривю енд херълд”, 5 юли 1906 г./
15 февруари 1904 г.: “Когато бях наскоро в Ню Йорк, през нощта ми бяха представени огромни здания, издигащи се високо в небето. Тези сгради се считаха обезопасени срещу пожар и бяха построени за прослава на собствениците си. Все по-високо и по-високо се извисяваха те. В тях бяха вложени най-скъпи материали…
Когато тези горди здания се издигаха, собствениците им се радваха с амбициозно високомерие, че са имали пари, с които да прославят себе си… Много от средствата, вложени по този начин, са били спечелени чрез изнудване, чрез експлоатация на бедните. В небесните книги се съхранява доклад за всяка бизнес сделка. Там е записана всяка несправедлива постъпка, всяка измама. Идва времето, когато в своите измами и арогантност хората ще достигнат границата, която Господ не ще позволи да бъде премината. Тогава ще разберат, че дълготърпението на Йехова има край.
Следващата сцена, която премина пред мен, бе тревога, свързана с пожар. Хората гледаха високите и обезопасени срещу пожар здания и казваха: “Те са съвършено сигурни”. Но тези сгради бяха погълнати от огъня така, сякаш бяха направени от смола. Пожарната служба не беше в състояние да предотврати унищожението.
Получих наставление, че когато настъпи времето на Господа, ако няма никаква промяна в сърцата на гордите и амбициозни човешки същества, хората ще открият, че ръката, която е била силна да спасява, ще бъде силна и да унищожи. Никаква земна сила не ще може да спре Божията ръка. Никакъв материал не ще може да бъде използван за издигането на здания, устойчиви на унищожението, когато настъпи определеното време и Бог изпрати възмездието върху човеците за тяхната арогантност и незачитане на Неговия закон*.” *Цитирано в “Ривю енд херълд”, 26 април 1906 г./

Призиви за покаяние
Божията милост, изявила се в пощадения живот на изключително много хора по време на страшното ужасното бедствие в Сан Франциско и близките селища около него, е било посочвано от Елена Вайт като настойчива покана към всички класи на обществото да признаят върховното управление на Йехова и задължителността на Неговия закон. Тя настоявала да се проведат евангелизаторски кампании в градовете около залива, за да могат хората да разберат значението на наказанията, идващи над жителите на земята.
В съгласие с това много месеци след земетресението били полагани специални и продължителни усилия за представяне на третата ангелска вест в Сан Франциско, Оукланд и другите градове на залива. Елена Вайт правела всичко възможно, за да насърчи работниците по тези места и лично посетила някои групи, ангажирани с проповядване. Когато се срещала с хора, запознати с истините на Божието слово, апелирала към тях да дадат своя доброволен принос в подпомагане усилията на работниците. В същото време писала и за голямата работа, която трябва да се извърши във всяка страна.
“Светът е изпълнен с престъпления! – заявявала тя. – Дух на беззаконие владее във всяка страна, но особено – в големите градове по земята. Грехът и престъпността, които могат да се видят в нашите градове, са ужасяващи. Господ не може да търпи повече. Наказанията Му вече започват да се стоварват върху някои места и скоро Неговото явно негодувание ще се почувства и другаде.
Ще настъпят цяла поредица от събития, разкриващи, че Бог е Господар на положението. Истината ще бъде прогласявана с ясен и безпогрешен език. Като народ ние трябва да приготвим пътя за Господа под ръководството на Светия Дух. Евангелието трябва да бъде представено в своята чистота. “Потокът от жива вода” трябва да стане по-дълбок и по-широк в течението си. Във всички полета, наблизо и далеч, ще бъдат призовани хора “от плуга” и от по-обикновените търговски, делови и бизнес занимания в живота, които до голяма степен ангажират ума, и ще бъдат обучени от хора с опит. Когато се научат да работят ефективно, те ще прогласяват истината със сила. Чрез най-удивителни действия на Божественото Провидение планини от трудности ще бъдат премахвани и “хвърляни в морето”. Вестта, толкова съдбоносно значима за жителите на земята, ще бъде чута и разбрана. Хората ще узнаят що е истина. Делото ще напредва и ще се разраства все повече и повече, докато цялата земя бъде предупредена. И тогава ще дойде краят*.” *”Ривю енд херълд”, 5 юли 1906 г. Заключителният параграф заедно с много добри съвети, дадени по време на онези натоварени с работа месеци в душеспасителна служба сред големите градове на страната след земетресението в Сан Франциско, може да се намери в раздела “Работа в градовете” в кн. “Свидетелства за църквата”, т.9./