Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Идващата криза 24 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)
„Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса“ (Откр. 12:17). В близко бъдеще ние ще видим тези думи изпълнени, когато протестантските църкви се съюзят със света и с папската власт против онези, които пазят Божиите заповеди. Същият дух, изпълвал в миналото папистите, ще подведе и протестантите да постъпват по същия начин с желаещите да останат верни на Бога.
Сега църква и държава правят приготовления за бъдещата борба. Протестантите, под предлог, че издигат неделята, постъпват точно като римокатолиците. По цялата страна папството издига високи, масивни здания, за да повтори в техните тайнствени дълбочини жестоките някогашни преследвания. Чрез много лъжливи чудеса се подготвя пътят на отстъплението. Чрез тях Сатана, доколкото му е възможно, ще съблазнява дори и избраните.
Указът против Божия народ ще бъде много подобен на онзи, който Асуир във времето на Естир издаде против юдеите. Персийският едикт бе предизвикан от злобата на Аман към Мардохей. Не че Мардохей го беше наскърбил с нещо и не му бе засвидетелствал почитание, подобаващо само на Бога. Присъдата на царя против юдеите бе предизвикана от лъжливите доноси и от критиката за тях като особен народ. Сатана състави плана да унищожи от земята онези, които съхраняваха познанието за истинския Бог. Но неговите опити бяха осуетени от една противяща му се сила, владееща в човешките синове. Могъщи ангели бяха натоварени да закрилят Божиите чада и ударите на техния противник паднаха върху собствената му глава. Протестантският свят днес вижда в лицето на малката група пазители на Съботата един Мардохей при вратата. Техният характер и поведение, които изразяват страхопочитание спрямо Божия закон, представляват постоянен упрек за хората, изоставили страха Господен и тъпчещи с нозете си Неговата Събота. Тези нежелани нарушители на мира трябва по някакъв начин да бъдат премахнати от пътя.
Същият насилнически дух, измислял в миналото лъжи против верните, сега пак се опитва да освободи земята от боещите се от Бога и пазещи закона Му. Сатана ще възбуди ненавист против нищожното малцинство, което упорито отказва да приеме общоприетите обичаи и предания. Личности с положение и авторитет ще се присъединят към безбожните и недостойните, за да се съветват против Божия народ. Богатство, ум и образование ще се съчетаят, за да ги покрият с презрение. Преследващи управници, проповедници и църковни членове ще правят заговор против тях. С думи и перо, чрез похвали, заплашвания и подигравки те ще се опитват да доведат вярата им до събаряне. Чрез фалшиво представяне и гневни призиви ще възбуждат страстите на хората. Тъй като не могат да посочат думите „тъй казва Писанието“ против защитниците на библейската Събота, те ще си послужат с насилия, за да запълнят липсата. За да се показват приятни и да печелят популярност, законодателите ще изпълняват исканията за неделен закон. Богобоязливите обаче не могат да приемат никаква наредба, която нарушава дори една от заповедите на Декалога. На това бойно поле ще се води последното голямо сражение в борбата между истината и заблудата. Но ние не сме оставени в съмнение за изхода. И сега, както в дните на Мардохей, Господ ще защити Своята истина и Своя народ.
Указание за близкия край
Чрез закона, налагащ папското нареждането в противовес на Божия закон, нашата нация напълно ще се откаже от правдата. Когато протестантството протегне ръката си над пропастта, за да хване ръката на римската власт, когато се простре над бездната, за да сграбчи ръката на спиритизма, когато под влиянието на този троен съюз нашата страна отхвърли всеки принцип на нейната конституция като протестантско и републиканско управление и започне да действа за разпространяването на папски заблуди и измами, тогава ние ще знаем, че времето за чудотворното действие на Сатана е дошло и краят е близо.
Както приближаването на римските войски бе за учениците знак за предстоящото разрушаване на Ерусалим, така и това отстъпничество може да бъде за нас знак, че границата на Божието дълготърпение е достигната, че мярката на неправдата на нашата нация се е препълнила и ангелът на благодатта се готви да отлети, без да се върне никога вече. Тогава Божият народ ще бъде тласнат в такива сцени на бедствие и скръб, които пророците са описали като време на Якововата скръб. Викът на преследваните вярващи стига до небето. И както Авеловата кръв викаше от земята, тъй ще викат и гласовете от гробовете на мъчениците, от дълбочините на морето, от планинските пещери, от потайностите на манастирите: „Господи, Ти святий и истинен, докога ще съдиш и не ще отмъщаваш за нашата кръв на живеещите на земята?“
Господ извършва Своето дело. Цялото Небе се вълнува. Съдията на земята ще се вдигне, за да възстанови Своя оскърбен авторитет. Печатът на спасението ще бъде положен на тези, които пазят Божиите заповеди, които почитат закона му и отказват да приемат белега на звяра или на неговия образ.
Предстоящо дело
Бог е открил какво ще става в последните дни, за да може народът Му да бъде приготвен да устои на нападките на съпротивата и гнева. Предупредените за предстоящите събития не трябва да стоят спокойно в очакване на идващата буря и да се утешават с обещанието, че в дните на скръбта Господ ще запази Своите верни. Ние трябва да бъдем като служители, които очакват своя Господар не бездейни, но заети със сериозна работа, вярващи непоколебимо. Сега не е време да мислим за маловажни неща. Докато хората спят, Сатана направлява работите така, че Божият народ да не може да получи нито милост, нито правда. Сега движението за постановяване на неделята си проправя път в тъмнината. Водачите прикриват истинската цел и повечето участници в движението не виждат накъде води течението. Тяхното вероизповедание е добро и на вид християнско, но когато заговори, ще открие духа на змея.
Наш дълг е да направим всичко по силите ни да отклоним застрашаващата ни опасност. Трябва да се стремим да обезоръжаваме предразсъдъците и да се представяме пред хората в подходяща светлина. Да им обясним истинския въпрос, около който се води борбата, и по такъв начин да издигнем най-ефективен протест срещу мерките за ограничаване на свободата на съвестта. Трябва да изследваме Писанията и да сме в състояние да даваме доказателства за нашата вяра. Пророкът казва: „А нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите не ще разбере, но разумните ще разберат“ (Даниил 12:10).
На имащите достъп до Бога чрез Христос им предстои важно дело. Сега е време да укрепим мишцата си. Давидовата молитва трябва да бъде молитва на проповедници и миряни: „Време е да подействаш Господи, защото наруших закона Ти“ (Псалм 119:126). „Нека свещениците, Господните слуги, да плачат между придверието и олтара и да казват: Пощади, Господи, людете Си и не предавай наследството Си на позор…“ (Йоил 2:17). Бог винаги се е застъпвал за Своя народ в неговата най-голяма нужда, когато, като че ли нямаше никакъв изглед да се отстрани гибелта. Нападките на безбожните хора, на неприятелите на Неговата църква, са подчинени на Неговата власт и на всемогъщото Провидение. Той може да действа върху сърцата на държавни мъже. Гневът на буйните и на недоволните, на мразещите Бога, Неговата истина и Неговия народ, може да бъде премахнат, както се оттеглят водите, когато Той заповяда. Молитвата раздвижва ръката на Всемогъщия. Той, Който направлява звездите в съвършен ред по техните небесни пътища, Чието Слово контролира вълните и до най-големите дълбини, същият Безкраен Творец ще действа в полза на Своя народ, когато той Го призовава с вяра. Бог ще задържа силите на тъмнината, докато на света се даде предупреждението и всички, които го приемат, бъдат подготвени за борбата.
Преследването открива истината
„Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе – казва псалмистът. – С остатъка от яростта ще се опасеш“ (Псалм 76:10). Бог желае изпитващата истина да изпъкне и да стане предмет на изследване и изпитване дори във време, когато е презирана. Умовете на хората трябва да бъдат раздвижени. Всеки спорен въпрос, всеки упрек и всяка клевета Бог ще използва като средство за изследване и събуждане на духовете, които иначе биха дремели.
Така е било и някога в историята на Божия народ. Тримата евреи бяха хвърлени в огнената пещ, защото бяха отказали да се поклонят на златния образ, който Навуходоносор беше заповядал да издигнат. Бог обаче запази Своите служители всред пламъците и опитът идолослужението да се наложи стана причина събраните князе и големците на огромното вавилонско царство да познаят истинския Бог.
Така беше и когато излезе заповедта никой да не посмее да се поклони на друг, освен на царя. Това, че Даниил, според обичая си, три пъти на ден поднасяше молитвите си пред небесния Баща, привлече вниманието на князете и владетелите и той получи възможността сам да говори за себе си и да посочи кой е истинският Бог. Даниил можа да изложи причината защо само Бог е достоен да приема почест и да посочи дълга да Му се принася почест и слава. Така освобождаването на Даниил от ямата с лъвовете стана друго доказателство, че Съществото, на което той служеше, е истинският и живият Бог.
Павловото затворничество също стана причина евангелието да се занесе на царе, князе и владетели, които иначе не биха получили светлината. Всички усилия да се спъва напредъкът на истината само ще послужат за нейното разпространяване. Превъзходството на истината, от която и точка да се разглежда тя, ще се проявява все по-ясно. Заблудата изисква извъртане и прикриване. Тя се облича в ангелска дреха, но при все това всяко откриване на истинския й характер намалява шанса й за успех.
Народът, направен от Бога пазител на закона Му, не трябва да скрива светлината, която притежава. Истината трябва да бъде проповядвана по тъмните места на земята, а пречките трябва да се оборват и побеждават. Голямо дело трябва да се извърши и то е поверено на познаващите истината. Те трябва да въздигат към Бога сърдечни, ходатайствени молби за помощ сега. Любовта Христова трябва да изпълва сърцата им. Христовият Дух трябва да се излее в тях и те да се приготвят, за да могат да устоят пред съда. Докато Божиите чада се посвещават на Бога, явна сила ще придружава старанията им да представят истината на други, и светлината им ще намери достъп в много сърца.
Ние не бива повече да спим на омагьосаната сатанинска почва, а да се заемем с всички сили и да използваме всяка дадена от Провидението привилегия. Последното предупреждение трябва да бъде проповядвано „пред много народи, племена, езици и царе“. И на нас е дадено обещанието: „И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 18:20).