Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Идете, научете всички народи – 86- Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Идете, научете всички народи – 86- Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Тази глава е основана на Матей 28:16-20.

Идете, научете всички народи

Само на една стъпка от Своя небесен престол Христос даде на учениците
Си следната поръчка: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята -
каза Той. – Идете, прочее, научете всичките народи.” „Идете по целия
свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (16:15 Марко 16:15).
Многократно бяха повторени тези думи, за да могат учениците да схванат
тяхното значение. Всички жители на земята, висши и нисши, богати и бедни
трябваше да бъдат огрени от небесната светлина с ясни, силни лъчи.
Учениците трябваше да бъдат съработници на своя Изкупител в делото за
спасяване на света.
Поръчката бе поверена на дванадесетте, когато Христос се срещна с тях
в горницата, но сега тя трябваше да бъде дадена на много по-голям брой
Негови последователи. На събранието, което се състоя на една планина в
Галилея, присъстваха всички вярващи, които можеха да бъдат призовани.
Времето и мястото на това събиране Христос бе определил още преди
смъртта Си. Ангелът при гроба напомни на учениците за даденото от Него
обещание да се срещне с тях в Галилея. Обещанието бе повторено пред
вярващите, които се бяха събрали в Ерусалим по време на пасхалната
седмица, а чрез тях то стигна и до много самотни души, които тъжаха за
смъртта на Господа. Всички с напрегнат интерес очакваха срещата. Дойдоха
на уреченото място по различни околни пътища и от различни посоки, за да
избягнат любопитство и подозрение у завистливите евреи. Дойдоха с
учудване в сърцата си и обсъждаха сериозно новините, които бяха получили
за Христос.
В определеното време на планинския склон се бяха събрали на малки
групи около петстотин вярващи със силното желание да научат всичко
възможно от виделите Христос след възкресението Му. Учениците минаваха
от група на група, като разказваха всичко видяно и чуто от тях за Исус и
потвърждаваха казаното с текстове от Писанието, както Исус го бе правил
с тях. Тома разправяше случката със своето неверие и как бяха заличени
всичките му съмнения. Изведнъж Исус застана сред тях. Никой не можеше да
каже откъде или как бе дошъл. Много от присъстващите не Го бяха виждали
преди това, но забелязаха на ръцете и нозете Му белезите от разпятието.
И когато Го видяха, Му се поклониха.
Но някои се съмняваха. Така ще бъде винаги. Има хора, които намират,
че е трудно да вярват и застават на страната на съмнението. Такива хора
губят много поради неверието си.
Това бе единственият разговор, който Исус проведе с много от
вярващите след възкресението Си. Той дойде и започна да им говори,
казвайки: „Даде Ми се всяка власт на небето и земята.” Учениците Му се
бяха поклонили, преди да заговори, а думите Му, излизащи от уста,
затворена от смъртта, ги изпълниха с особена сила. Сега Той бе
възкръсналият Спасител. Много от тях Го бяха виждали да проявява властта
Си при лекуването на болни и при побеждаването на сатанински сили.
Вярваха, че притежава власт да установи царството Си в Ерусалим, власт
да потуши всяко неподчинение, както и власт над природните елементи и
стихии. Той бе утешавал гневните вълни на бурното езеро. Ходил бе по
побелелите гребени на вълните. Възкресявал бе мъртви. Сега заявяваше, че
Му е дадена „всяка власт” . Думите Му пренесоха мислите на слушащите
далече над земните и временните неща, към небесните и вечните. Те бяха
издигнати до най-високата представа за Неговото достойнство и слава.
Христовите думи, изречени на планинския склон, бяха едно съобщение,
че жертвата Му заради човека е пълна и достатъчна. Условията на
изкуплението бяха изпълнени. Делото, за което бе дошъл на този свят, бе
извършено. Той бе на път към Божия престол, за да бъде прославен от
ангели, началства и власти. Христос бе встъпил в Своята ходатайствена
служба. Облечен с неограничена власт, Той даде заръката си на учениците:
„Идете прочее и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца
и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал;
и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.” (28:19,20
Матей 28:19,20).
Еврейският народ бе почетен да съхрани свещената истина, но
фарисейството бе превърнало евреите в най-фанатизираните, придирчиви и
недостъпни хора на света. Всяко нещо около свещениците и началниците -
облеклото, обичаите, церемониите, традициите – ги правеше негодни да
бъдат светлината на света. Мислеха, че те, еврейският народ, са света.
Но Христос повери на учениците Си мисията да прогласят вяра и
поклонение, които са независими от каста или държава, вяра; приспособена
за всички народи, за всички племена и за всички класи на човечеството.
Преди да се раздели с учениците Си, Христос изтъкна ясно естеството
на Своето царство. Той им напомни онова, което им бе говорил по-рано за
него. Обясни им, че няма намерение да основе в този свят временно, земно
царство, а духовно. Нямаше да царува като земен цар на Давидовия
престол. Пак им обясни Писанията, като им посочи, че всичко, през което
бе преминал, бе отредено на Небето, в съветите между Отца и Него. Всичко
това бе предсказано от хората, движени от Светия Дух. Каза им: „Вие
виждате, че всичко, което ви открих за Моето отхвърляне като Месия, се
сбъдна. Всичко, което ви бях казал по отношение на унижението, което
трябваше да претърпя, и смъртта, от която трябваше да умра, бе
потвърдено. На третия ден Аз възкръснах. Изследвайте Писанията по-
прилежно и ще видите, че в тези неща са се изпълнили всички подробности
на пророчеството, отнасящо се до Мене.”
Христос поръча на учениците Си да извършат повереното им дело, като
започнат от Ерусалим. Този град бе сцената на Неговото удивително
снизхождение спрямо човешката раса. В Ерусалим Той пострада, бе
отхвърлен и осъден. Страната Юдея бе мястото на Неговото раждане. Там,
облечен в човешки образ, се бе движил сред хората и малцина бяха
схванали колко близо бе небето до земята. И затова от Ерусалим трябваше
да започне работата на учениците.
Предвид на всичко изтърпяно от Христос там, както и предвид
неоценимия труд, който бе положил за този град, учениците можеха да Го
замолят да им даде за начало по едно по-обещаващо поле за работа, но не
го сториха. Почвата, в която Той бе хвърлил семето на истината, трябваше
да бъде обработена от учениците и семето щеше да поникне и да даде
изобилна жетва. В работата си учениците щяха да срещат гонение и
преследване поради завистта и омразата на евреите. Но тези неща бяха
преживени и от техния Учител, така че не трябваше да бягат от тях.
Първото предложение за помилване трябва да бъде отправено към убийците
на Спасителя.
А в Ерусалим имаше много хора, които тайно вярваха в Исус, както и
много, които бяха измамени от свещениците и управниците. На тях също
трябваше да се представи евангелието и да бъдат призовани за покаяние.
Чудната истина, че само чрез Христос може да се получи прощение на
греховете, трябваше да бъде изложена ясно. Макар че цял Ерусалим бе
развълнуван от събитията, станали през изтеклите няколко седмици,
проповядването на евангелието щеше да направи дълбоко впечатление.
Но делото не трябваше да спре дотук. То трябваше да се разпростре и
до най-отдалечените краища на земята. На учениците Си Христос каза: „Вие
сте свидетели на Моя себепожертвувателен живот за света. Вие сте
свидетели на Моя труд за Израил. Макар те да не пожелаха да дойдат при
Мене, за да имат живот, макар свещеници и управници да постъпиха с Мене
така, както би трябвало да се постъпи с тях, макар да Ме отхвърлиха,
както предсказаха и Писанията, те ще имат още една възможност да Ме
приемат като Божи Син. Вие видяхте, че всички, които идват при Мене,
изповядват греховете си и Аз великодушно ги приемам. Никога няма да
изпъдя този, който дойде при Мене. Всички, които пожелаят, могат да се
примирят с Бога и да получат вечен живот. На вас, Моите ученици, Аз
поверявам тази вест на милост. Тя трябва да бъде предложена най-напред
на Израил, а след това на всички народи, племена и езици. Тя трябва да
се предложи както на евреи, така и на езичници. Всички, които повярват,
трябва да бъдат събрани в една църква.”
Чрез дарбата на Светия Дух учениците трябваше да получат удивителна
сила. Тяхното свидетелство трябваше да се потвърждава чрез знамения и
чудеса. Щяха да се извършват чудеса не само от апостолите, а и от онези,
които приемеха тяхната вест. Исус каза: „В Мое име бесове ще изгонват,
нови езици ще говорят, змии ще хващат и ако изпият нещо смъртоносно,
никак няма да им повреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват”
(16:17,18 Марко 16:17,18).
По онова време убийството чрез отравяне се практикуваше често.
Безскрупулни хора не се поколебаваха да премахнат чрез отрова
изпречващите се на пътя на амбициите им. Исус знаеше, че животът на
учениците Му ще бъде изложен на такава опасност. Много хора щяха да
смятат, че правят услуга на Бога, като умъртвяват Неговите служители.
Затова Той им обеща да ги закриля.
Учениците щяха да притежават същата сила, която имаше Исус, за да
лекуват „всякаква болест и всякаква немощ между людете” . Чрез лекуване
на телесните болести в Негово име те щяха да дадат свидетелство за
силата Му да лекува душата ( 4:23 9:6 виж Матей 4:23, 9:6). Сега бе
обещана и още една дарба. Тъй като учениците трябваше да проповядват и
сред другите народи, те щяха да получат способност да говорят на чужди
езици. Апостолите и техните помощници бяха необразовани хора, но с
изливането на Духа на Петдесетница техният говор, било на родния им или
на някакъв друг език, стана чист, скромен и правилен, както в слово,
така и в произношение.
Ето как Христос предаде Своята поръка на учениците Си. Взе всички
мерки за успешно провеждане на делото, като пое върху Себе Си
отговорността за неговия успех. Докато се покоряваха на Словото Му и
работеха свързани с Него, те нямаше да претърпят неуспех. „Идете до
всички нации – им заръча Той. – Идете и до най-отдалечените кътчета на
обитаемото земно кълбо и знайте, че Моето присъствие ще бъде с вас.
Работете с вяра и доверие, защото Аз няма да ви напусна никога.”
Поръката, която Спасителят даде на учениците Си, включва всички
вярващи в Христос до края на времето. Фатална грешка е да се смята, че
спасителното дело зависи единствено от труда на ръкоположения служител.
Всички, до които е достигнало небесното вдъхновение, са длъжни да
проповядват евангелието. Всички, които приемат живота на Христос, са
назначени да работят за спасението на своите ближни. Именно за тази цел
бе основана църквата. Всички, които приемат нейните святи обещания, се
задължават да станат съработници на Христос.
„Духът и невестата казват: Дойди! И който чуе, нека рече: Дойди!”
(Откр.;22:17 Откр. 22:17). Всеки, чул поканата, трябва да я повтори пред
други. Каквото и да е неговото призвание в живота, първият му интерес
трябва да бъде да се спечелят души за Христос. Той може да не е способен
да говори пред събрания, но може да работи с отделни лица и да им
предаде наставленията, получени от своя Господ. Службата за Бога не се
състои единствено в проповядване. Служат тези, които облекчават болните
и страдащите, помагат на нуждаещите се, утешават наскърбените и
маловерните. Навсякъде, наблизо и далеч, има души, притиснати под
тежестта на чувството за вина. Причина за упадъка на човечеството не са
трудностите, непосилният труд или беднотията, а вината, вършенето на
зло. Тя е причина за безпокойство и неудовлетвореност. Христос желае
Неговите служители да работят за заболелите от греха души.
Учениците трябваше да започнат от там, където бяха. Най-трудното и
най-малко обещаващото поле не трябваше да бъде отминато. Така и всеки
един от Христовите работници трябва да започва от там, където се намира.
В нашите семейства може да има души, жадуващи за съчувствие, гладуващи
за хляба на живота. Може да има деца, които трябва да бъдат възпитани за
Христос. Има езичници до самите ни врати. Нека да изпълняваме вярно най-
близката до нас работа. След това нека да разширим усилията си до там,
до където Божията ръка би ни отворила пътя. Работата на много хора може
да изглежда ограничена от обстоятелствата, но където и да се извършва
тя, ако е придружена с вяра и усърдие, ще достигне краищата на земята.
Христовото дело на земята изглеждаше ограничено в тясно поле, но
множество хора от всички земи чуха Неговата вест. Бог често пъти си
служи с най-простите средства, за да постигне най-великите резултати.
Според Неговия план всяка част от делото Му трябва да е зависима от
друга част, като колело в колело, като всички действат в пълна хармония.
И най-скромният работник, движен от Светия Дух, ще е в състояние да
докосне невидими струни, чиито трептения ще прозвучат до краищата на
земята и ще създадат мелодия, която да се пее през вечността.
Но заповедта: „Идете по целия свят!” не трябва да се губи от
погледа. Ние сме призвани да вдигнем очи към далечните страни. Христос
събаря стената на разделението и отчуждението, на националните
предразсъдъци, разделящи народите, и ни учи на любов към цялата човешка
фамилия. Той извежда хората от тесния, начертан от техния егоизъм кръг,
заличава всички териториални граници и изкуствено създадени разделения в
обществото. Не прави разлика между близки и чужденци, между приятели и
врагове. Учи ни да гледаме на всеки нуждаещ се човек като на наш брат, а
на света – като на наше работно поле.
Когато Спасителят каза: „Идете… научете всички народи” , Той
добави също: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име
бесове ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат, а ако изпият
нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди, на болни ще възлагат ръце
и те ще оздравяват.” И обещанието е с такива далеч простиращи се
последствия, както и поръката. Не че всички дарби ще се дадат на всеки
един от вярващите. Светият Дух „разделя на всеки по особено, както Му е
угодно” (12:11 1Кор. 12:11). Но дарбите на Духа са обещани на всеки
вярващ според нуждата на Божието дело. Обещанието е точно толкова
валидно и надеждно днес, както бе и в дните на апостолите. „Тия знамения
ще придружават повярвалите.” Това е привилегия за Божиите чада и вярата
трябва да бъде придружена с всичко онова, което е в състояние да послужи
за нейното потвърждаване.
„На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.” Светът представлява
голям лазарет, но Христос дойде, за да излекува болните, да проповядва
освобождение на пленените от Сатана. Той е здравето и силата. Той даваше
от Своя живот на болните, на страдащите, на завладените от демони. Не
връщаше никого, който бе дошъл да приеме Неговата изцелителна сила.
Знаеше, че молещите Го за помощ сами си бяха навлекли болестите и
страданията и все пак не отказваше да ги излекува. А когато Христовата
сила проникнеше в тези бедни души, те се убеждаваха в своята греховност
и много от тях биваха излекувани не само физически, но и душевно.
Евангелието все още притежава същата сила. Тогава защо и днес да не сме
свидетели на същите резултати?
Христос чувства неволята на всеки страдащ. Когато зли духове
разкъсват човешкото тяло, Той чувства мъката. Когато треска изгаря
живота, Той чувства агонията. И днес е готов и желае да излекува болните
точно така, както правеше това, когато бе лично на земята. Христовите
служители са Неговите представители, проводниците, чрез които Той
работи. Чрез тях желае да упражнява Своята целебна сила.
В начина, по който Спасителят лекуваше, се съдържат много уроци за
Неговите ученици. При един случай Той помаза с кал очите на един сляп
човек и му заръча: „Иди, умий се в къпалнята Силоам… И тъй той отиде,
уми се и дойде прогледнал” (9:7 Йоан 9:7). Изцелението можеше да се
извърши само чрез силата на великия Лекар, въпреки това Христос употреби
едно просто природно средство. Докато не насърчава много употребата на
химически лекарства, в същото време Той одобрява употребата на прости и
природни лекарства.
На много от страдащите, излекувани от Него, Христос каза: „Не
съгрешавай вече, да не те сполети нещо по-лошо” (5:14 Йоан 5:14). Така
Той учеше, че болестта е резултат от нарушаването на Божиите закони -
както природни, така и духовни. Голямото страдание в света не би
съществувало, ако хората живееха в хармония с плана на Създателя.
Христос бе водачът и учителят на древния Израил и Той ги учеше, че
здравето е награда за послушанието спрямо Божиите закони. Великият
Лекар, Който лекуваше болните в Палестина, бе същият, Който говореше на
народа Си от облачния стълб, казвайки какво трябва да правят и какво Бог
ще направи за тях. „Ако прилежно слушаш гласа на Господа, своя Бог -
каза Той – и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и
пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите,
които нанесох върху египтяните, защото Аз Съм Господ, Който те
изцелявам” (Изх.;15:26 Изх. 15:26). Христос даде на Израил определени
наставления по отношение на техните навици в живота и ги увери: „Господ
ще отстрани от тебе всяка болест” ( 7:15 Второзак. 7:15). Когато те
изпълняваха условията, изпълняваше се спрямо тях обещанието. „И нямаше
ни един между племената им, който се спъваше по пътя” (105:37 Пс.
105:37).
Тези уроци са и за нас. Известни условия трябва да се съблюдават от
всички, ако искат да запазят здравето си. Господ не е доволен, че не
зачитаме Неговите закони и не ги познаваме – били те природни или
духовни. Ние трябва да работим заедно с Бога, за да се възстанови
здравето на тялото и на душата.
Трябва да учим и другите как да пазят и възстановяват здравето си.
За лекуване на болните трябва да употребяваме лекарствата, които Бог е
доставил чрез природата, но трябва да им посочваме Този, Който единствен
може да даде здраве. Наша задача е да представяме с ръцете на вярата
болните и страдащите на Христос. Трябва да ги учим да вярват във великия
Лекар. Трябва да се държим за Неговите обещания и да Го молим да прояви
целебната Си сила. Същината на евангелието е възстановяване. И
Спасителят желае ние да напътстваме болните, обезнадеждените и
страдащите да се възползват от целебната Му сила.
Всички Христови дела на лекуване бяха пропити от силата на Неговата
любов. И само когато участваме в тази любов чрез вяра, и ние можем да
бъдем инструменти в Неговото дело. Ако занемаряваме духовната си връзка,
потокът на животворната енергия не може да протече през нас и в изобилни
струи към другите хора. На някои места сам Спасителят не бе в състояние
да извърши велики дела поради човешкото неверие. И днес неверието
разделя църквата от нейния Божествен Помощник. Тя слабо се държи за
вечните реалности. С липсата си на вяра разочарова и обезславя Бога.
Църквата притежава Христовото присъствие, когато върши точно
Христовото дело. „Идете, научете всички народи – каза Той – и ето, Аз
Съм с вас през всичките дни до свършека на века.” Едно от първите
условия за приемането на Неговата сила е да се вземе Неговото иго.
Животът на църквата зависи от верността в изпълнението на Господнята
поръка. Да се занемари делото, означава да се предизвикат със сигурност
духовната слабост и упадъкът. Където няма активна работа за другите,
любовта охладнява и вярата се помрачава.
Намерението на Христос е Неговите служители да обучават другите в
църквата за евангелизаторска работа. Те трябва да учат хората как да
търсят и спасяват изгубените. Но това ли вършат? Уви, колко много са
тези, които се трудят усилено да раздухват искрата на живота в църква,
която е на умиране! За колко много църкви се полагат грижи като за малки
болни агънца от тези, които би трябвало да търсят изгубените овци! А
през цялото това време милиони души загиват без Христос.
Божествената любов се бе затрогнала за хората до неизследими дълбини
и ангелите се чудят, като виждат, че получателите на великата любов
проявяват само повърхностна признателност. Ангелите се чудят на
повърхностната оценка, давана от хората за Божията любов. Небето
негодува от проявата на небрежността, с която се гледа на човешките
души. Бихме ли искали да знаем какво мисли Христос за това? Как биха се
чувствали баща и майка, ако знаеха, че тяхното дете, изгубено в студа и
снега, е било отминато и оставено да загине от хора, можещи да го
спасят? Не биха ли се оскърбили страшно и не биха ли възнегодували
бурно? Не биха ли порицали тези убийци с ярост, гореща като сълзите им и
силна като любовта им? Страданията на всеки човек са страдания на едно
Божие дете, така че тези, които протягат ръце за помощ към загиващи
ближни предизвикват справедливия Божи гняв. Това е гневът на Агнето. На
тези, които имат претенциите да общуват с Христос, а в същото време са
били безразлични към нуждите на своите съчовеци, Той ще заяви във
великия ден на съда: „Не ви познавам, махнете се от Мене всички ония,
които вършите неправда!” (13:27 Лука 13:27).
В поръката, дадена на учениците, Христос не само очерта тяхната
работа, но им предаде и вестта, която те трябваше да проповядват. „Учете
народите – каза Той – да пазят всичко, що съм ви заповядал.” Учениците
трябваше да учат хората на това, на което Христос бе учил. Тук е
включено всичко, казано не само лично от Него, но и чрез всичките
пророци и учители на Стария завет. Човешките учения са изключени. Няма
място за традиции, предания, за човешки теории и заключения или пък за
някакви закони, създадени от църквата. В заръката не са включени никакви
закони, създадени от църковни власти. Христовите служители не трябваше
да учат хората на нито една от човешките наредби. „Законът и пророците”
заедно с доклада за Неговите лични думи и дела – това е съкровището,
поверено на учениците да бъде предавано на света. Христовото име е
тяхната парола, техният отличителен белег, тяхната връзка на единство,
авторитетът за техния начин на действие и източникът на техния успех.
Всяко нещо без Христовия надпис няма да бъде признато в Неговото
царство.
Евангелието трябва да се представя не като безжизнена теория, а като
жива сила, променяща живота. Бог желае получателите на Неговата благодат
да свидетелстват за силата 210 . Той с готовност приема живот, който Го
е оскърбявал. Когато грешник се покае, дава му Своя Божествен Дух,
гласува му най-високо доверие и го изпраща в лагера на неверните, за да
проповядва Неговата безкрайна милост. Той желае служителите Му да
свидетелстват, че чрез Неговата благодат хората могат да придобият
Христоподобен характер и да се радват на Неговата велика любов. Иска да
свидетелстваме за това, че Бог няма да се задоволи, докато не види
човешката раса възстановена и възвърната към първоначалното 210
привилегировано положение на Божии синове и дъщери.
В Христос е включена нежността на пастира, любовта на родителя и
безподобната благодат на състрадателния Спасител. Благословенията Си Той
предлага при най-привлекателни условия. Не се задоволява просто да ги
обявява; представя ги по най-привлекателен начин, за да възбуди
желанието да се притежават. Така и Неговите служители трябва да
представят богатствата на славата на неизказания Дар. Чудната Христова
любов ще стопи и покори сърцата, докато простото представяне на
доктрините няма да постигне нищо. „Утешавайте, утешавайте людете Ми -
казва вашият Бог.” „Ти, който носиш благи вести на Сион, изкачи се на
високата планина! Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, издигни силно
гласа си, издигни го, не бой се, кажи на юдовите градове: ето вашия Бог!
… Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агънцата с мишцата Си,
ще ги носи в пазухата Си и ще води полека доящите” (40:1,9-11 Исая
40:1,9-11). Разказвайте на хората за Този, Който „личи между десет
хиляди” и „цял е прелестен” (Песен на песните; 5:10,16 Песен на
песните 5:10,16). Но само думите не са достатъчни. Нека това бъде
отразено в характера и проявено в живота. Христос желае да отпечата Своя
образ в сърцето на всеки ученик. Бог е предопределил всички да бъдат
„съобразни с образа на Сина Му” ( 8:29 Римл. 8:29). Във всеки един от
тях трябва да бъде представена пред света Христовата дълготърпелива
любов, Неговата святост, кротост, милост и истина.
Първите ученици излязоха да проповядват словото. Те разкриваха
Христос в живота си и Господ работеше заедно с тях „и потвърждаваше
словото със знаменията, които го придружаваха” (16:20 Марко 16:20).
Бяха се подготвили за своята работа. Преди деня на Петдесетницата те се
събраха заедно, отстраниха всички несъгласия помежду си и станаха
напълно единодушни. Вярваха в Христовото обещание, че благословението ще
им бъде дадено и затова се молеха с вяра. Не искаха благословения само
за себе си; чувстваха голямата си отговорност за спасяването на хора.
Евангелието трябваше да се занесе и до най-отдалечените кътчета на
земята и те поискаха да бъдат надарени със силата, която Христос бе
обещал. Тогава Светият Дух се изля както над тях, така и над хиляди,
които се преживяха духовно обръщане в един ден.
Така може да бъде и днес. Вместо човешки теории и машинации, нека
бъде проповядвано Божието слово. Нека християните да премахнат своите
различия и да се посветят на Бога за спасението на погубените. Нека с
вяра поискат благословението и то ще дойде. Изливането на Духа в дните
на апостолите бе „ранният дъжд” и резултатът бе славен, но „късният
дъжд” ще бъде много по-изобилен (Йоил; 2:23 Йоил 2:23).
Всички, посвещаващи дух, душа и тяло на Бога, ще получават постоянно
нов запас от физическа и умствена сила. Небесните неизчерпаеми източници
са на тяхно разположение. Христос им вдъхва от Своя собствен Дух и им
дава живот от Своя собствен. Светият Дух полага най-големите Си старания
да действа в сърцето и в ума. Благодатта на Бога увеличава и умножава
способностите им и всяко съвършенство на Божественото естество им идва
на помощ в делото за спасяване на хора. Като работят с Христос, те се
усъвършенстват така, че са в състояние да вършат делата на Всемогъщия.
Спасителят копнее да прояви своята благодат и да сложи печата на
Своя характер върху целия свят. Той е Негова изкупена собственост и
желае да направи хората свободни, чисти и святи. Макар че Сатана работи,
за да попречи на изпълнението на тази цел, чрез пролятата за света кръв
ще бъдат постигнати победи, които ще прославят Бога и Агнето. Христос
няма да бъде задоволен, докато победата не бъде пълна и Той не „види
плодовете от труда на душата Си” (53:11 Исая 53:11). Всички земни
народи ще чуят евангелието на Неговата благодат. Не всички ще приемат
благодатта Му, но „едно потомство ще Му слугува и ще се нарича Господне
во веки” . (22:30 Пс. 22:30) „Царството и владичеството и величието на
царствата, които са по цялото небе, ще се дадат на людете, които са
светиите на Всевишния” и „земята ще се изпълни със знание за Господа,
както водите покриват дъното на морето” . „Така ще се убоят от името на
Господа, живеещите на запад, и от славата Му, живеещите при изгрева на
слънцето” (Даниил 7:27; Исая 11:9, 59:19).
„Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който проповядва
мир, който благовества добро, който проповядва спасение, който казва на
Сиона: Твоят Бог царува… Възкликнете, запейте радостно, запустели
места… Господ запретна светата Си мишца всред всичките народи и
всички земни краища ще видят спасението от нашия Бог” (Исая 52:7-10).