Извън градовете – 16 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Основателите на нашите санаториуми, трябва да изучават с молитва характера и целта на санитарната дейност. Винаги да помнят, че работят за възстановяването на Божия образ в човека. От една страна те трябва да носят лекарства за облекчението на физическото страдание, от друга страна – да носят евангелието за натоварените с грях души. Така трябва да работят като верни лекарски мисионери. В много сърца да посеят семето на истината.
Никакво себелюбие, никаква лична амбиция не трябва да се оставя да се вмъкне при избирането на места за построяване на нашите санаториуми. Христос дойде на този свят, за да ни покаже как да живеем и да работим. От Него да се научим да не избираме за санаториумите места по наш вкус, но които най-добре биха съответствали на работата.
Даде ми се светлина за това, че в медицинската мисионерска работа ние сме изгубили големи привилегии, като не сме съзнавали нуждата от промяна на нашите планове, що се отнася до мястото за построяване на санаториумите. Господнята воля е тези институти да се установят вън от града, в предградието, всред най-привлекателната околност. В природата – Господнята градина – болните всякога ще намерят нещо, което да отклони вниманието им от това да мислят за себе си и да издигне мислите им към Бога.
Уведомена бях и за това – болните да се гледат далеч от движението и шума на градовете, далеч от шума на улични коли. Хората, които идват в нашите санаториуми от провинциални домове, ще оценят едно тихо място и когато си лягат, ще бъдат по -добре повлиявани от духа на Бога.
Райската градина, домът на нашите първи родители, бе извънредно красива. Грациозни гори и нежни цветя поздравяваха окото при всяко обръщане. В градината имаше дървета от всеки вид, много от тях бяха отрупани с благоуханни и вкусни плодове. В клоните им птиците пееха хвалебните си песни. Адам и Ева в своята неопетнена чистота се наслаждаваха на картините и звуците на Едем. И днес, въпреки че грехът хвърля сянката си върху земята, Господ иска чедата Му да се наслаждават от делата на ръцете Му. Да построим нашите санаториуми всред картините на природата, означава да следваме Божия план; колкото по-точно този план се следва, толкова по чудно Той ще работи за възстановяването на страдащото човечество. За нашите образователни и медицински институти трябва да се избират места, където, далеч от тъмните облаци на греха, които висят над големите градове, Слънцето на правдата ще изгрее „с изцеление в крилата си“ (Малахия 4:2).
Нека водителите на нашето дело да наставляват народа, че санаториумите трябва да се построяват всред най-приятните околности, на места, които не са смущавани от глъчката на града, места, където чрез мъдро наставление мислите на пациентите могат да се свързват с мислите на Бога. Няколко пъти аз съм описвала такива места, но изглежда няма ухо, което да чуе. Наскоро ми се представи по много ясен и убедителен начин привилегията от установяването на нашите институти, особено на нашите санаториуми и училища, вън от града.
Защо нашите лекари толкова желаят да се установят в градовете? Самата им атмосфера е осквернена. В тях не могат да се гледат болни, които трябва да победят неестествени апетити. За пациенти, жертва на много пиене, градските салони са постоянно изкушение. Да установим санаториумите си на места, заобиколени от безбожие, е да противодействаме на усилията, които се правят за възвръщане здравето на пациента.
В бъдеще състоянието на нещата в градовете ще се влошава все повече и повече и влиянието на градските среди ще бъде признато за неблагоприятно за работата на нашите санаториуми.
От здравна гледна точка градският пушек и прах са много противопоказни. И пациентите, за дълго време затворени между четири стени, често се чувстват като затворници. Когато погледнат от някой прозорец, те не виждат нищо друго освен къщи, къщи, къщи… И така ограничени в стаите си, се отдават на страданието и скръбта си. Понякога болният се отравя от собственото си дишане.
Много други злини се причиняват от построяването на обширни медицински институти в големите градове.
Защо да лишаваме пациентите от възстановяващото здравето благословение, което се намира в живота на открито? Аз съм била уведомена и за това, че когато болните се насърчават да излязат от стаите и да прекарат известно време на открито, да се грижат за цветя или да вършат някоя друга лека приятна работа, умовете им ще бъдат привлечени от нещо, по-здравословно, отколкото ако мислят за себе си. Упражненията на открит въздух трябва да се предписват като полезна, животодаряваща нужда. Колкото по-дълго време пациентите са на открито, толкова по-малко грижи изискват. Колкото по-жива е околността, толкова по-пълни с надежда ще бъдат. Заобиколете ги с красивите неща на природата, поставете ги там, където могат да гледат как цветята растат и да чуят как птичките пеят и сърцата им ще се присъединят с песента им. Затворете ги в стаи, макар и много елегантно мебелирани, и те ще станат раздразнителни и мрачни. Дарете им благословенията на живота навън и сърцата им ще се издигат, тялото и умът ще бъдат облекчени.
Моята вест е: „Вън от градовете!“ Нашите лекари отдавна е трябвало да бъдат будни по този въпрос. Аз се надявам и се моля, и вярвам, че сега те ще осъзнаят важността за излизане в провинцията.
Близо е времето, когато големите градове ще бъдат посетени от Божиите съдби. Още малко и те ще бъдат ужасно разтърсени. Не е важно колко са големи или здрави сградите, не е важно колко пожарогасители са взели, ако Господ се докосне до тях, за няколко минути или часове ще бъдат развалини.
Безбожните градове на нашия свят ще се изметат с метлата на разрушението. С нещастията, които идват за огромните здания и големите части на градовете, Господ ни показва какво ще сполети цялата земя. Той ни е казал: „А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че [Пришествието на Човешкия Син] е близо при вратата“ (Матей 24:32, 33).

____________
От години ми се е давало светлина върху това, че не трябва да съсредоточаваме работата си в градовете. Глъчката и смущението, които ги изпълват, ситуациите, предизвикани от работническите съюзи и стачките, са голяма пречка за нашата работа. Хората се опитват да сложат под робството на известни съюзи заетите в различни търговски дейности. Това не е Божият план, но е план на власт, която по никакъв начин не трябва да признаваме. Божието слово се изпълнява, безбожните се връзват на връзки, готови да бъдат изгорени.
Сега ние сега трябва да използваме всичките ни поверени способности, за да дадем на света последната предупредителна вест. В тази работа нека да запазим индивидуалността си. Не трябва да влизаме в тайни дружества или търговски съюзи. Нека бъдем свободни в Господа, очаквайки от Христос наставления. Всичките ни действия трябва да се правят със съзнанието, че е важно делото, което трябва да се извърши за Бога.

______________
Осветлена бях и за това, че градовете ще се изпълнят със смутове, насилия и убийства и те ще се умножават до края на земната история.