Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ИЗГУБЕНИТЕ ОТНОВО СА СПЕЧЕЛЕНИ – 51 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ИЗГУБЕНИТЕ ОТНОВО СА СПЕЧЕЛЕНИ

След като се прибрахме вкъщи, почувствахме осезателно голямата умора, натрупала се от работата ни при обиколката на изток. Мнозина настояваха в писмата си да им напиша онова, което им бях разказала и което Господ ми бе показал за тях. Имаше и много други, с които не бях говорила, а случаите им бяха важни и неотложни. В моето изтощено състояние задачата да се заема с толкова много писане ми изглеждаше непосилна. По тази причина поставих под въпрос задължението си да пиша толкова много, на толкова много хора, някои – съвсем недостойни. Струваше ми се, че в тази работа със сигурност има някаква грешка.

Един насърчителен сън
Сънувах, че една личност ми донесе бял плат и ми заръча да го скроя на дрехи за хора с различен ръст и с най-различни характери и обстоятелства в живота. Казано ми беше да ги скроя и окача, за да са готови, когато бъдат поискани. Имах впечатлението, че много от тези, за които се изискваше да скроя дрехи, бяха недостойни. Запитах дали това е последното парче плат, което трябва да скроя. Беше ми отговорено, че не е последното, че веднага, щом свърша с него, ще ми бъде дадено друго, с което да се заема.
Почувствах се много обезкуражена от огромното количество работа, която ми предстоеше, и заявих, че съм заета с приготвянето на дрехи за другите вече повече от 20 години, а трудът ми не е бил оценен, нито виждам резултати от работата си. Обърнах внимание на личността, донесла плата, по-специално върху една жена, за която ми бе казано да приготвя дреха. Заявих, че тя няма да оцени дрехата и че пълна загуба на време и материали да й се подарява такава дреха. Тя беше много бедна, с ограничен интелект, с нечисти навици и скоро щеше да я омърси.
Личността отговори: “Ти приготви дрехите, това е твоят дълг! Загубата не е твоя, но моя. Бог не гледа както човек. Той определя работата, която иска да бъде извършена, и ти не знаеш кое ще успее – това или онова. Един ден ще се открие, че много такива бедни души ще отидат в царството, докато други, които са били облагодетелствани с всички благословения на живота, които притежават добър интелект и приятна обстановка, на които са били дадени всички предимства, за да се поправят, ще бъдат оставени. Ще се види, че тези бедни души са живели според слабата светлина, която са имали, и са използвали ограничените начини, за да се поправят. Живели са много по-приемливо от други, радвали се на пълната светлина и на изобилните средства, които са им били на разположение за реформиране.”
Тогава вдигнах ръцете си – загрубели от дългата употреба на ножиците – и заявих, че не мога да не потреперя пред мисълта да продължа този вид работа.
Личността повтори: “Скрой дрехите. Твоето освобождение още не е дошло.”
С усещане за голяма умора се изправих, за да се заловя за работа. Пред мен лежаха нови лъскави ножици, с които започнах да си служа. Чувството на умора и обезкуражение веднага ме напусна. Ножиците сякаш режеха без много усилия от моя страна и аз кроях дреха след дреха с голяма лекота.

Посещение на църквите в Мичиган
Насърчена от този сън, веднага реших да придружа съпруга си и брат Андрюс до областите Грейтиът, Саджиноу и Тускола и да се опра на Господа да ми даде сила за работа. И така на 7 февруари напуснахме дома си и пропътувахме 55 мили до Алма. Тук работих както обикновено с голяма свобода и сила. Приятелите в областта Грейтиът слушаха с голям интерес.
В Титабауси заварихме голям дом за богослужение, построен неотдавна от нашите хора, препълнен с пазители на съботата. Братята изглеждаха готови за нашето свидетелство и ние се радвахме на голяма благодат. На другия ден бяха кръстени 15 души.
Във Васар проведохме съботните и неделните си събрания в училищната сграда на конференцията. Това беше място, в което можеше да се говори свободно и ние можахме да видим добрите плодове от своя труд. В неделя следобед около 30 отстъпили от вярата, а също и деца, които нямаха никакво изповедание, излязоха напред за молитва.

Грижа за болните
Върнахме се вкъщи тъкмо преди един голям дъжд да отнесе снега. Тази буря попречи на следващото съботно събрание и аз незабавно започнах да подготвям материал за “Свидетелство” N14. Имахме и привилегията да се грижим за нашия скъп брат Сенека Кинг, когото доведохме у дома с тежка рана на главата и лицето. Взехме го вкъщи, за да умре, защото не смятахме, че е възможно някой да оживее с такова ужасно счупване на черепа. Но с Божието благословение, с внимателно прилагане на водолечение, на особено щадяща диета, докато опасността от треската премине, и в добре проветрявани денонощно стаи той бе в състояние да се завърне вкъщи след три седмици и да се заеме с работата във фермата си. Отначало докрай той не взе никакво лекарство. Макар да бе доста отслабнал от загубата на кръв поради раните и леката диета, все пак, когато започна да приема повече храна, се възстанови много бързо.

Съживяващи събрания в Грийнвил
По това време започнахме работа за нашите братя и приятели в областта Грийнвил. Както и на много други места, те се нуждаеха от помощ. Имаше хора, които пазеха съботата, но не принадлежаха към църквата, а също и такива, които се бяха отказали от пазенето на съботата. Чувствахме се задължени да помогнем на тези бедни души, но някогашното поведение и настоящото становище на определени ръководни членове в църквата по отношение на тези хора, правеше приближаването ни към тях невъзможно.
В работата си с грешащите някои от нашите братя и сестри бяха твърде строги, твърде остри в изразите. А когато отклонилите се бяха готови да отхвърлят съвета им и да се отделят от тях, те казваха: “Е, щом искат да си отиват, нека да си вървят”. Докато се проявяваше такава липса на Исусовото състрадание, дълготърпение и нежност от страна на изповядващите се за Негови последователи, тези бедни, заблудени и неопитни души, измъчвани от Сатана, със сигурност щяха да претърпят крах във вярата си. Колкото и големи да са грешките и греховете на заблудените, нашите братя и сестри трябва да се научат да проявяват не само нежността на Великия Пастир, но също и Неговата неотслабваща грижа и любов за бедните отклонили се овци. Нашите проповедници се трудят и проповядват седмица след седмица и се радват дори само няколко души да прегърнат истината. А братя и сестри с прибързан, категоричен изблик могат за пет минути да унищожат положения от тях труд чрез дух, предизвикващ думи като: “Е, щом искат да си ходят, нека си вървят”.
Открихме, че нищо не можем да направим за разпръснатите овци край нас, ако първо не поправим грешките на много от членовете на църквата. Те са оставили тези бедни души да се скитат. Не са чувствали бремето на отговорността за тях. Аз съм писала определени свидетелства не само за тези, които са се заблудили и са вън от църквата, но и за членове на църквата, които са се заблудили и не търсят изгубените овци.

Изгубените овци
Господ отправя към грешащите, слабите и треперещите и дори към отстъпилите от истината специален призив да се върнат напълно в стадото. Но мнозина не са научили урока, че на тях се пада специалното задължение да отидат и потърсят тези изгубени овци.
Фарисеите роптаеха, че Исус приема бирници и грешници и се храни заедно с тях. Обхванати от духа на самооправдание, те презираха тези бедни грешни души, които радостно слушаха думите на Исус. За да изобличи този дух на книжниците и фарисеите, както и да остави за всички впечатляващ урок, Господ изговори притчата за изгубената овца. Обърнете внимание особено на следните неща:
Деветдесет и деветте овци бяха оставени, за да бъде усърдно потърсена една-единствената – изгубената. Всички усилия бяха насочени към тази нещастна овца. Така и усилията на църквата трябва да бъдат насочени към онези членове, които са се отклонили от Христовото стадо. А ако са се отдалечили твърде много? Не чакай да се завърнат сами, без да се опиташ да им помогнеш! Иди и ги потърси!
Когато бе намерена, изгубената овца бе донесена вкъщи с радост и последва голямо веселие. Това илюстрира блажения и радостен труд за заблудилите се. Църквата, успешно ангажирана в тази работа, е щастлива. Този мъж или жена, чиито души горят от съчувствие и любов към грешащите и които се трудят, за да ги доведат в кошарата на Великия Пастир, вършат свята работа. И, о, колко пленяваща душата е мисълта, че когато един грешник отново е спечелен, на небето има повече радост, отколкото за деветдесет и девет праведници! Себелюбивите, недостъпните, строгите хора, които като че се боят да помогнат на заблудилите се, за да не се изцапат, не могат да изпитат сладостта от мисионерската работа. Не могат да почувстват благословенията, които изпълват небето с радост за избавянето дори за една-единствена заблудила се душа.
Онази църква или личност, която не поема бремето за спасението на ближния, която се затваря в себе си, скоро ще се почувства духовно слаба. Това е работа, която прави силния по-силен. Духовната работа и дейност труд и носенето на бремето дават сила на Христовата църква.

На път за Батъл Крийк
На 18 и 19 април, събота и неделя, изпитахме удоволствието да прекараме приятно с нашите братя и сестри в Грийнвил. Братята М. Е. Котрел и М. Дж. Келог бяха с нас. Съпругът ми кръсти 8 души. На 25 и 26 бяхме заедно с църквата в Райт. Тези мили хора бяха винаги готови да ни посрещнат радушно. Тук съпругът ми кръсти нови 8 души.
На 2 май се срещнахме с много братя и сестри в дома за богослужение в Монтерей. Съпругът ми говори ясно и силно върху притчата за изгубената овца. Словото се оказа за голямо благословение на братята и сестрите. Някои се бяха отклонили от църквата и бяха вън от нея. Но не съществуваше дух за работа с тях, за да им се помогне. Всъщност коравосърдечното, строго и безчувствено отношение на някои църковни членове пречеше на завръщането им дори да бяха склонни да се върнат. Темата на проповедта трогна сърцата на всички и всички проявиха желание да се коригират. В неделя говорихме три пъти пред голям брой слушатели в Алеган.
На 9 май трябваше да проведем събрание с църквата в Батъл Крийк, но чувствахме, че работата ни в Монтерей едва сега започва. Затова решихме да се върнем в Монтерей и да останем с тази църква още една седмица. Добрите резултати дойдоха, надхвърляйки очакванията ни. Домът бе препълнен. Никога преди това не бяхме виждали в Монтерей осъществено такова дело за толкова кратко време. Първия ден отпред застанаха 50 души, за да се молят за тях. Братята и сестрите осъзнаха своя дълг към изгубените овци, изповядаха студенината и безразличието си и заеха правилно становище. Бяха кръстени 14 души. Делото напредваше в тържествено съзнание за неговата сериозност. Изповеди и свят плач разчистваха пътя. Така приключи усилената работа на годината, в която се проведе конференцията.

Генералната конференция през май 1868 г.
Генералната конференция бе време на най-дълбок интерес от страна на братята и сестрите. Много голям бе трудът на съпруга ми през време на многобройните заседания на конференцията. Към нас бе проявено съчувствие, нежна грижа и благоволение.