Измамни духовни дарби – 31 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Дух на фанатизъм е обхванал някои от пазителите тук (на Изток); те са пили само глътка от фонтана на истината и не са запознати с духа на вестта на третия ангел. Нищо не може да бъде направено за тази група хора, докато техните фанатични възгледи не бъдат поправени…
Някои от тях имат известен опит, което те наричат дарби, и казват, че Бог ги е поставил в църквата. Те бъбрят неразбрано и наричат това незнаен език, незнаен не само за човека, но и за цялото небе. Такива дарби се проявяват от мъже и жени, подпомогнати от големия измамник. Фанатизъм, фалшиво възбуждение, фалшиво говорене на езици и шумни прояви са били считани за дарбите, които Бог е дал на църквата. Някои тук са били измамени. Плодовете от всичко това не са били добри. „От плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:16). Фанатизъм и шум са били считани за специални доказателства за вяра.
Някои не са задоволени от събранието, ако не преживеят нещо мощно, възторжено, вълнуващо. Те правят усилия за това и постигат възбуждение на чувствата. Но влиянието на такива срещи не е от полза. Когато фалшивото възбуждение на чувствата премине, те затъват по-ниско, отколкото преди събранието, защото щастието им не е дошло от верен източник. За духовния напредък са най-полезни онези събрания, които се характеризират с тържествено и дълбоко изследване на сърцето, когато всеки се стреми да опознае себе си и сериозно и с дълбоко смирение се старае да се учи от Христос…
Има много неспокойни духове, които не желаят да се подчинят на дисциплина, система и ред. Те мислят, че свободата им се ограничава, ако пренебрегнат собственото си мнение и се подчинят на мнението на по-опитните. Божието дело не може да напредва, ако у Божия народ липсва готовност за подчиняване на реда и за отстраняване на неспокойния, размирен дух на фанатизма от събранията му. Впечатленията и чувствата не са сигурно доказателство, че човек е воден от Господа. Сатанинското намерение, ако не бдим, е да внушава чувства и впечатления. Затова тези неща не са сигурни водачи.
Всички трябва да бъдат напълно запознати с доказателствата за нашата вяра и да изучават обстойно как могат да украсят изповеданието си и да принесат плодове за Божия слава. Никой не бива да живее така, че да бъде отвратителен за невярващите. Трябва да бъдем скромни, чисти и възвишени в разговорите си и безупречни в живота си. Всяко несериозно, шеговито, лекомислено държание заслужава укор. Съвсем не е доказателство, че Божията благодат почива върху някои личности, ако те говорят и се молят много талантливо в събранията, а след това, извън събранието, се предават на грубо, безгрижно говорене и действие. Такива хора са жалки представители на нашата вяра, те са укор за Божието дело.
Странна смесица от възгледи има сред изповядващите се за пазители на съботата в ______. Някои не са в съгласие с тялото и докато продължават да поддържат позицията си, ще бъдат обект на сатанинските изкушения и ще бъдат повлияни от фанатизма и духа на заблудата. Някои имат странни възгледи, които затварят очите им за важните, жизнено необходими точки на истината. Това ги кара да поставят собствените си чудновати заключения на едно равнище с важната истина. Външният вид на този род вярващи и духът, който ги съпровожда, правят изповядваната от тях събота, нежелана за чувствителните невярващи. Много по-добре за напредъка и успеха на третата ангелска вест би било, ако те напуснеха истината…
Проповедниците, които работят със слово и учение, трябва да бъдат истински работници и да представят истината в нейната чистота и все пак с простота. Да хранят стадото с чиста храна, напълно пресята от всякакви примеси.
Има „скитащи звезди“, изповядващи се за изпратени от Бога проповедници, които проповядват съботата от място на място, но които са смесили истината със заблуда и подхвърлят своите противоречиви възгледи пред народа. Сатана ги е направил отвратителни за интелигентните и чувствителни невярващи. Някои от тези хора имат да кажат твърде много за дарбите и често пъти специално ги демонстрират. Те се отдават на буйни, възбудителни чувства и издават неразбираеми звуци, които наричат дарба на езици; и някои хора изглежда са очаровани от тези странни прояви. Странен дух ги ръководи и този дух би повалил и прегазил всеки, който ги укори. Божият дух не е в делото на такива работници и не ги придружава. Те имат друг дух. Все пак такива проповедници печелят успех сред определена класа хора. Но това още повече ще затрудни работата на онези служители, които Бог ще изпрати, подготвени да представят пред народа съботата и дарбите в подходяща светлина и чието влияние и пример са достойни за подражание.
Истината трябва да бъде представяна по такъв начин, че да привлича интелигентния ум. Нас не ни приемат като народ, но ни гледат като жалки, слабоумни, низки и изостанали хора. Затова колко е важно за всички, които поучават и които вярват в истината, да бъдат повлияни от нейното освещаващо влияние, за да може техният последователен, възвишен живот да покаже на невярващите, че те са били измамени от онези хора. Колко важно е делото на истината да бъде освободено от всичко, което прилича на фалшиво и фанатично възбуждение, за да може истината да застане на мястото, което й се полага, разкривайки своята естествена чистота и възвишен характер.
Аз видях, че е много важно онези, които проповядват истината, да бъдат чисти в своите маниери, да отбягват оригиналниченето и ексцентричността и да представят истината в нейната чистота и яснота. Показан ми бе текстът в Тит 1:9: „… който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.“ В стих 16 Павел говори да една група, които изповядват, че познават Бога, но с делата си Го отричат и са неспособни за всяко добро дело. Той увещава Тит: “ Но ти говори това, което приляга на здравото учение, именно: старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението… Така и момците увещавай да бъдат разбрани. Във всичко това показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност, здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас“(Тит 2:1-8). Това наставление е писано за всички, които Бог е призовал да проповядват словото, а също и за Божия народ, който го слуша.

Истината издига
Истината никога не ще принизи, но ще издигне този, който я приема, ще пречисти неговия вкус, ще освети неговия разсъдък и ще го подготви за обществото на чистите и святи ангели в Божието царство. Истината определя някои като проклети, груби, чудаци, горделиви, които използват своите ближни, ако могат, за да облагодетелстват себе си. Те грешат по много начини и въпреки това, когато повярват в истината от все сърце, тя ще издейства пълна промяна в живота им. Ще започнат незабавно делото на реформирането.
Очистващото влияние на истината ще издигне цялостно човека. В деловите си отношения с хората той ще има страх от Бога и ще обича ближния си както себе си и ще се отнася с другите точно така, както би желал те да се отнасят с него. Разговорите му ще бъдат честни, целомъдрени и тъй възвишени по характер, че невярващите не ще могат да се възползват от нищо или да кажат нещо лошо за него и не ще бъдат отвратени от невнимателните му пътища и неподходяща реч. Той ще внесе освещаващото влияние на истината в семейството си и ще остави светлината му да свети пред близките му, за да видят добрите му дела и да прославят Бога. Във всичките си пътища в живота ще показва примера на Христовия живот(ще има Христос за пример, ще живее според този пример и ще показва това).
Божият закон не може да бъде по-малък от нищо, освен от съвършенството, от пълното и цялостно послушание на неговите изисквания. Да се изпълнят неговите изисквания наполовина и да не се покаже съвършено и пълно послушание – това няма да има никаква полза. Светските хора и невярващите обожават последователността и винаги са били силно убедени, че Бог е наистина със Своя народ, когато делата на този народ съответстват на вярата му. „От плодове им ще ги познаете“(Матей 7:20). Всяко дърво може да се познае от плодовете му. Нашите думи и дела са плодовете, които даваме.
Много хора чуват това изказване на Христос, но не го изпълняват. Те изповядват Христос, но плодовете им са такива, че разочароват невярващите. Горделиви са и се молят, и говорят самодоволно, превъзнасят себе си, изброяват добрите си дела и фактически както фарисея благодарят на Бога, че не са като другите хора. И все пак са лукави и хитри в деловите си отношения. Плодовете им не са добри. Думите и делата им са погрешни, а те изглежда са слепи за своето бедствено, окаяно състояние.
Показан ми бе следният текст от Писанието, приложим за онези, които живеят с тази измама: „Не всеки, който Ми казва: „Господи! Господи!“ ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: „Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме? Не в Твоето ли име бесове изгонихме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава Аз ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал. Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“(Матей 7:21-23).
Ето най-голямата измама, която може да завладее човешкия ум. Тези хора вярват, че са прави, докато всъщност грешат. Мислят, че вършат големи дела в религиозния си живот, но накрая Исус ще разкъса покриващата ги дреха на самодоволство и ясно ще им покаже истинското им състояние, всички грешки и уродливост на религиозния им характер. Те са оценени за недостатъчни, когато е вече твърде късно, за да допълнят тази недостатъчност. Бог е предвидял средство за поправяне от заблудите. И все пак, ако заблудилите се, изберат да следват собственото си мнение и презрат средствата, които Бог е предназначил, за да ги поправи и съедини с истината, те ще бъдат доведени до състоянието, описано с цитираните по-горе думи на нашия Господ.
Бог извежда един народ и го подготвя да застане като единно цяло, да говори в един и същи дух и по този начин да изпълни молитвата на Христос за Неговите ученици: „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти Отче си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“(Йоан 17:20,21).

Малки групи от неспокойни души

Постоянно възникват малки групи, които вярват, че Бог е само с малцината разпръснати. Така тяхното влияние събаря и унищожава онова, което Божиите служители са изградили. Неспокойните умове, които постоянно желаят да виждат и да вярват нещо ново, се появяват на едно или друго място и всички те вършат особено дело за неприятеля; но въпреки това обаче претендират, че притежават истината. Стоят отделени от Божия народ, когото Бог води напред към благополучие и чрез когото Той ще извърши Своето голямо дело. Постоянно изразяват страха си, че църквата на пазителите на съботата става като света, но едва ли има сред тях двама, чиито възгледи да са в хармония. Те са разпръснати и объркани и въпреки това се лъжат, като мислят, че Бог е специално с тях. Някои от тях изповядват, че имат дарби, но са водени от влиянието и ученията на тези дарби да хвърлят в съмнение онези, на които Бог е поверил особения товар на Своето дело, и да отделят група вън от общността. Народът, който според Божието слово прави всички усилия да бъде едно, който притежава третата ангелска вест, бива гледан с подозрение, защото постоянно разширява работата си, за да довежда човешки души до истината. Божият народ се счита за светски, тъй като има влияние в света и делата му свидетелстват, че очаква Бог да извърши специално и голямо дело на земята, за да изведе един народ и да го подготви за Христовото явление.
Тази група хора не знаят в какво действително вярват, нито кои са основанията на вярата им. Те все учат и не могат да познаят истината. Появява се човек със заблуждаващи възгледи и претендира, че Бог го е изпратил с нова и славна светлина и че всички трябва да повярват в онова, което той носи. Хора без установена вяра, които не са се подчинили на Христовото тяло, но се носят насам-натам без котва, която да ги държи, приемат този „вятър на учение“. Неговата светлина „свети“ така, че отблъсква света в разочарование и светът го намразва. И тогава той богохулно поставя себе си на страната на Христос и претендира, че светът го мрази поради същата причина, поради която мразеше Христос.
Появява се друг, който претендира, че е воден от Бога, и защитава ереста, че нечестивите нямало да възкръснат, което е една от най-големите сатанински заблуди. Трети пък поддържа заблуждаващи възгледи за бъдещето. Други са ревностни в религиозните обичаи, практикувани в Америка. Всички те свободно и успешно разпространяват своите възгледи независимо един от друг и въпреки това претендират, че Бог работи особено сред тях.

Самонадеяни водачи
Някои се радват и ликуват, че имат дарби, които другите нямат. Дано Бог избави народа Си от такива дарби! Какво вършат тези дарби за тях? Довели ли са ги до единство във вярата? И убеждават ли невярващите, че Бог е наистина с тях? Когато тези хора, които не са в хармония помежду си и поддържат различни възгледи, се съберат заедно и се стигне до голяма възбуда и непознат език, тяхната светлина свети така, че невярващите казват: „Тези хора не са с ума си!“ Те са обзети от фалшива възбуда и ние знаем, че истината не е в тях. Те стоят точно на пътя на грешниците; влиянието им пречи на другите да приемат съботата. Наградата на такива ще бъде според делата им. Бог желае те или да се реформират, или да се откажат от съботата. Тогава няма да стоят в пътя на невярващите.
Бог е водил мъже и жени, които са се трудили години наред, които са копнеели да направят всякакви жертви, които са страдали от лишения и са понесли изпитания, за да известят истината пред света и чрез последователното си поведение да отнемат укора, който фанатиците са нанесли на Божието дело. Те са срещали противодействие от всякакъв вид. Трудили са се ден и нощ да изследват доказателствата на нашата вяра, за да могат да представят истината в нейната яснота, в логически свързана форма, за да може да устои на всяко противопоставяне. Неспирната работа и душевните изпитания, свързани с това голямо дело, са изхабили не един организъм и са посребрили преждевременно не едно чело. Те не са били изхабени напразно! Бог е отбелязал техните сериозни, изпълнени със сълзи и агония молитви, в които те молеха за светлина и истина, която да свети в своята яснота пред другите. Отбелязал е техните себепожертвувателни усилия и ще ги награди според делата им.
От друга страна онези, които не са се трудили да известят тези скъпи истини, са дошли и са приели някои точки, дадени им наготово като например истината за съботата. Такива хора, на които откриването на истините не им коства нищо, макар че то костваше толкова много на други, проявяват цялата си благодарност в това, че се надигат като Корей, Датан и Авирон и укоряват онези, на които Бог е поверил товара на Своето дело. Те казват: „Стига ви толкоз! Цялото общество е свято, всеки един от тях и Господ е всред тях!“(Числа 16:3). Те не познават благодарността. Изпълнени са с нагъл дух, който по-нататък ще ги заведе към пълната им гибел.
Бог е благословил Своя народ, който се е движил напред, следвайки Божието провидение. Той е извел един народ от всеки обществен слой и го е поставил върху широката основа на истината. Неверници са се убеждавали, че Бог е със Своя народ и са смирявали сърцата си, за да се подчинят на истината. Божието дело върви сигурно напред. И все пак, въпреки всички доказателства, че Бог ръководи църквата, съществуват и ще продължават да съществуват хора, които изповядват съботата, но се движат независимо от църквата и вярват и действат както те намират за добре. Възгледите им са объркани. Неопределеното им състояние е силно доказателство, че Бог не е с тях. В очите на света съботата и заблудите стоят на едно и също равнище и се отхвърлят заедно.
Бог е разгневен на онези, които са поели такъв курс, че да бъдат намразени от света. Ако един християнин е мразен заради добрите си дела и заради това, че следва Христос, той ще има награда; но ако е мразен, защото не се държи така, че да бъде обичан, ако е мразен поради груби маниери и поради това, че прави истината предмет на кавги със съседите си и така прави съботата досадна за тях, той слага препятствие пред грешниците, нанася укор на святата истина и ако не се покае, по-добре би било за него да си окачи един воденичен камък на шията и да се хвърли в морето.
Не бива да се дава никакъв повод на невярващите да упрекват нашата вяра. Нас ни смятат за странни и особени и не трябва да даваме повод на невярващите да ни мислят за по-странни и особени, отколкото нашата вяра изисква да бъдем.

* * *

Човешкото естество е склонно да отива до крайности – от една крайност в друга, точно противоположна. Мнозина са фанатици. Те са разяждани от ужасна ревност, която погрешно се приема за религия, но само характерът е истински критерий за ученичество. Имат ли те смирението на Христос? Неговата скромност и приветлива доброта? Изпразнен ли е храмът на душата от гордост, високомерие, себелюбие и склонност към съдене на другите? Ако отговорът е не, те не знаят на какъв дух служат. Не съзнават, че истинското християнство се състои в принасяне на плодове за Божия слава.
Други отиват в крайност по отношение на своето съобразяване със света. Няма ясна разграничителна линия на отделяне между тях и светските хора. Ако в някои случаи хората са били отблъсквани от истината чрез груб, строг, осъдителен дух, чрез това те са били подвеждани да си правят заключения, че изповядващият се за християнин няма принципи и не знае нищо за промяната на сърцето или на характера. „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небето“ (Матей 5:16) (1885 г., т. 5, стр. 305-306).

Бог изисква от Своя народ да използва разума си и светските впечатления да не пречат за това. Делото Му ще се разбира от всички Негови деца. Учението Му предполага разбиране от интелигентния ум и е предназначено да го извисява. Божията сила се проявява не при всеки случай. Нуждата, заложена у човека, представлява благоприятен случай за Божията намеса (1861 г., т. 1, стр. 230).
Някои християни са имали фалшив духовен опит, докато са свидетелствали. Когато разберат грешката си, Сатана се възползва и не престава да издига пред погледа им тяхната заблуда, за да ги принуди да се опасяват от всякаква духовна дейност. По този начин той се стреми да унищожи вярата им в истинското благочестие. Измамени веднъж, те се страхуват вече да направят и най-малкото усилие чрез задълбочена, гореща молитва към Бога за специална помощ и за победа. Такива вярващи не трябва да допускат Сатана да постигне целта си и да ги постави в състояние на студена формалност и неверие. Те трябва да помнят, че Божието основание е непоклатимо. Нека Бог бъде истинен, а всеки човек – лъжец. Единствената им сигурност е да затвърдят нозете си върху здравата основа, да познаят и да разберат третата ангелска вест, да оценят, да заобичат истината и да й се подчинят (1862 г., т. 1, стр. 323, 324).