Измамността на богатствата – 47 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Мила сестра Н., когато Господ ми спря вниманието върху твоя случай, беше ми посочено времето преди много години, когато ти повярва в скорошното идване на Христос. Тогава го очакваше с копнеж и нетърпение и бе възлюбила Неговото явление.
Аз видях твоята борба с бедността, видях как ти се стараеше да осигуриш издръжката на теб и децата ти. Много пъти ти не знаеше какво да правиш, бъдещето ти изглеждаше толкова мрачно и несигурно. В нещастието си викаше към Господа и Той те утешаваше и ти помагаше. Светли лъчи на надежда се изливаха около тебе. Колко скъп ти беше Бог тогава! Колко сладка беше Неговата утешаваща любов. Ти чувстваше, че имаш скъпоценно съкровище на небето. Каква утеха за тебе беше да знаеш, че Бог б твоят Баща, когато ти се представяше наградата, определена за страдащите Божии чада!
Вниманието ми бе насочено към желанието ти да притежаваш средства. Дълбоко в сърцето си ти мислеше: „О, ако имах средства, никога не бих ги прахосвала. Бих дала пример на алчните и скъперниците. Бих им доказала голямото благословение за всеки, който върши добро.“ Отвращаваше се от алчността. Когато виждаше много богатите на този свят да затварят сърцето си за вика на нуждаещите се, си казваше: „Дано Бог да ги посети. Той ще им въздаде според делата им.“ Когато ги виждаше да стъпват гордо, обхванати от себелюбието като с железни окови, разбираше, че те са по-бедни от тебе, въпреки твоята нужда и страдание. При вида на надутите богаташи, които се гордееха с пълните си джобове, смятайки, че парите носят сила, сърцето ти се изпълваше със съжаление и абсолютно нищо не можеше да те накара да смениш мястото си с тяхното. Така ти пожела средства, които смяташе да използваш като укор срещу скъперничеството.

Изпитана чрез благополучие
Господ каза на ангела, който ти бе служил досега: „Аз я изпитах с бедност и нещастия и тя не се отдръпна, нито се разбунтува срещу Мене. Сега ще я изпитам с благополучие. Ще й разкрия една страница от човешкото сърце, която тя не познава. Ще й покажа, че парите са най-опасното зло, с което тя някога се е срещала. Ще й разкрия, че богатствата са измамни, че са примка дори и за онези, които се чувстват застраховани срещу себелюбието и не се влияят от величаене, екстравагантност, гордост и любов към човешки похвали.“
Тогава ми бе показано, че пред тебе се отвори възможност да подобриш живота си и да придобиеш средствата, които възнамеряваше да използваш с мъдрост и за Божия слава. С какъв копнеж придружаващият те ангел наблюдаваше новото ти изпитание, за да види как ще устоиш. Когато средствата бяха в ръцете ти, аз видях как постепенно и почти неусетно ти започна да се отделяш от Бога. Средствата, които Той ти бе подарил, бяха изразходвани за личното ти удобство, за да се сдобиеш с желаните неща в този живот. Ангелите те наблюдаваха с тъга, почти обърнаха лицата си от тебе, но не желаеха да те изоставят. Не долавяше тяхното присъствие и продължаваше да си живееш…
В своето благополучие не изпълни решенията, които бе взела в бедността си. Измамността на богатството те отклони от поставената цел. Струпаха ти се грижи. Влиянието ти нарасна. Изпадналите в нужда те величаеха, когато биваха облекчавани от страданието и така ти се научи да обичаш похвалата от устните на смъртните хора Живееше в известен град и смяташе, че заради успеха на работата ти и заради влиянието ти ще трябва да промениш обстановката в дома си, за да съответства на новото ти положение. Ти обаче отиде твърде далеч. Оставяше се да бъдеш водена от мненията и преценките на другите. Харчеше ненужни средства и задоволяваше желанието на очите си и гордостта на живота. Забрави, че си служиш с Господни пари. Когато харчеше средства за неща, поощряващи суетата, ти не съзнаваше, че записващият ангел води доклад, от който след време ще се срамуваш. Ангелът те посочи и каза: „Ти прослави себе си, а не превъзнесе Бога.“ Прославяше се дори и с факта, че имаш властта да купуваш всичко това…

Време на опасност
Твоята вяра и простичкото ти упование в Бога започнаха да изчезват още щом средствата започнаха да изтичат от ръцете ти. Не се отдели от Бога изведнъж. Най-напред преустанови сутрешните си и вечерните си посвещения, защото не винаги ти бе удобно да ги провеждаш. Съпругата на сина ти ти създаваше неприятности с досадния си характер и това смути семейните отношения. Домът ти стана дом без молитва. Работата ти бе поставена на първо място, а Господ и Неговата истина – на второ. Погледни назад към дните на по-ранната си опитност. Тогава изпитанията отдалечаваха ли те от семейната молитва?
Сега поради незачитането на тихата молитва ти загуби влиянието в дома си, а можеше да го запазиш. Твоят дълг бе да проповядваш Бога в семейството си независимо от обстоятелствата. Молбите ти трябваше да се издигат към Бога сутрин и вечер. Трябваше да бъдеш свещеник на целия си дом, изповядвайки собствените си грехове и греховете на децата си. Ако беше вярна, Бог, Който винаги е бил твой водач, нямаше да те остави на собствената ти мъдрост.
Харчеха се излишни средства просто за показ. Преди този грях у другите те натъжаваше дълбоко, а сега самата ти ограбваше Бога. Тогава Господ каза: „Аз ще се отдръпна. Ще й позволя за известно време да следва пътя на собствения си избор. Ще затъмня разсъдъка й и ще я лиша от мъдрост. Ще й покажа, че нейната сила е слабост а мъдростта й – глупост. Ще я смиря и ще отворя очите й, за да разбере колко се е отдалечила от Мене. Ако и тогава не се обърне към Мене с цялото си сърце и не Ме призове във всичките си пътища, ръката Ми ще се оттегли, гордостта на майката и на децата ще бъде повалена и бедността отново ще стане тяхна участ. Името Ми ще се издигне. Човешкото високомерие ще се сниши, а гордостта му ще се унижи.“
В твоята по-ранна опитност Господ те беше дарил с таланти на влияние, но не ти беше дал таланти да придобиваш средства и затова не очакваше в бедността ти да Му връщаш нещо, което не си получила. Както вдовицата ти даваше каквото можеше, въпреки че предвид обстоятелствата ти на живеене ти бе оправдана да даваш по-малко. В бедността ти Бог не изискваше от тебе онази енергия, от която болестта ти те бе лишила. Макар че влиянието и средствата ти бяха ограничени, Бог приемаше усилията ти да вършиш добро и да работиш за напредъка на Неговото дело според онова, което имаше, а не според онова, което нямаше. Господ не презира и най-скромното дарение, пожертвано с готовност и смирение.
Ти имаш горещ темперамент и усърдността ми в добрите дела заслужаваше похвала. В предишните си трудности и обърканост набра опит, полезен за другите. Ревностна в службата си за Бога, ти обичаше да представяш доказателствата за нашата вяра пред онези, които на вярваха в истината за това време. Умееше да говориш с увереност, защото всичко това бе реалност за тебе. Истината бе част от естеството ти и онези, които слушаха сериозните ти увещания, не се съмняваха в искреността, а се убеждаваха, че нещата са точно както ги казваш.
В Божието провидение влиянието ти беше широко. Като допълнение към това Бог бе счел за подходящо да те опита, като ти даде талантите да придобиеш средства. По този начин бе поставена под двойна отговорност. Когато положението на живота ти започна да се подобрява, си каза: „Веднага щом имам дом, ще започна да давам за Божието дело. Но когато домът ти стана реалност, ти се прииска да направиш толкова много подобрения, за да си създадеш удобства и уют, че забрави за Господа и за изискванията Му към тебе. Сега беше много по-малко склонна да подпомагаш Божието дело, отколкото в дните на твоята бедност и нещастие.
Търсеше приятелството на света и се отделяше все повече и повече от Бога. Забрави и увещанието на Христос: „Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви постигне оня ден внезапно като примка“ (Лука 21:34). „Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне“ (1Коринт. 10:12).
В християнския живот съществуват три лозунга, на които трябва да се обърне внимание, ако не искаме Сатана да има предимство над нас: БДИ, МОЛИ СЕ, РАБОТИ! Молитвата и бдението са необходими за напредъка на Божествения живот. Никога в живота ти не е имало по-важно от сегашното време. Единственото ти спасение е да живееш като истински страж. Бди и се моли непрестанно. О, каква предпазваща сила е това срещу изкушенията и срещу примките на света. Колко сериозно трябваше да работиш през изминалите няколко години, когато влиянието ти порасна.
Мила сестра, човешката похвала и светските ласкателства са ти повлияли много повече, отколкото съзнаваш. Не си умножавала талантите си, а не си ги и използвала. По естество обичаш и си великодушна. Тези черти на характера си упражнявала до известна степен, но не както Бог изисква. Простото притежание на тези превъзходни дарби не е достатъчно. Бог очаква те да бъдат използвани постоянно, защото чрез тях Той благославя онези, които се нуждаят от помощ и води напред делото си за спасение на хората.

Случай да се завърнеш
Сестра моя, поверени са ти таланти на влияние и таланти за имане на пари и отговорността ти е голяма. Трябва да подхождаш внимателно и със страх Божи. Твоята мъдрост е слабост, но мъдростта от горе е силна. Господ е определил да освети твоя мрак и да ти даде отново да погледнеш към небесното съкровище, за да добиеш реална представа за сравнителната стойност на двата свята. Тогава ще те остави да избираш между този свят и вечното наследство. Видях, че все още имаш шанс да се завърнеш в кошарата. Исус те е изкупил чрез кръвта Си и иска от тебе да използваш талантите си за Негова служба. Не си закоравяла срещу влиянието на Светия Дух. Когато бива представяна, Божията истина среща отзвук в сърцето ти….
Мила моя сестра, Господ е бил много милостив към тебе и семейството ти. Твоят небесен Баща ти е възложил задължението да хвалиш и да прославиш святото Му име на земята. За да продължи да излива Своята любов, ти трябва да работиш постоянно, за да смириш ума си и да придобиеш онази скромност и съкрушен дух, които са скъпоценни в очите на Бога. Посвещавайки Му всичко, силата ти в Него ще нараства, за да можеш да признаеш с доверие: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“ (Римл. 8:35, 38, 39).