Изповядване или отричане на Христос – 71 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

В средата, в която сме поставени – семейна или обществена, съществуват много начини да признаваме или да отричаме нашия Господ. Възможно е да Го отричаме с думи, когато говорим лошо за другите, с несмислени разговори, с шеги и закачки, когато изричаме празни или нелюбезни думи, когато изопачаваме истината или я отхвърляме. С думите си може да изповядваме, че Христос не е в нас. Можем да Го отричаме и с характера си, когато обичаме собственото си удобство, избягваме задълженията и отговорностите, които все някой трябва да носи, щом ние не желаем това, или като обичаме греховните удоволствия. Възможно е също така да Го отричаме, когато проявяваме гордост, когато се обличаме екстравагантно, когато се съобразяваме със света или сме неучтиви. Отричаме Го и когато допускаме умът ни да блуждае, хранейки го с различни любовно-сантиментални истории или като размишляваме върху предполагаеми трудности и изпитания.
Никой не може истински да изповядва Христос пред света, ако Христовият дух и Христовият ум не живеят в него. Невъзможно е да предадем онова, което нямаме. Разговорите и обноските трябва да бъдат действителен и видим израз на благодатта и истината, които са в нас. Ако сърцето е осветено, покорно и смирено, плодовете ще се забележат веднага от околните и тогава изповядването на Христос ще бъде най-благотворно.
Ти, сестра моя, трябва да преживееш нещо повече от това. Ти се лъжеш. Духът, характерът и действията ти не показват смирение, себеотрицание и милост. Думите и устната изповед могат да изразяват изключителна скромност и любов, но ако поведението ти не е управлявано всеки ден от Божията благодат, ти не си участница в небесната дарба, не си изоставила всичко заради Христос, не си предала волята и чувствата си, за да станеш Негова ученичка. Съгрешаваш и отричаш своя Спасител, като мислиш постоянно за мрачни неща и си измисляш различни изпитания и проблеми. Пренасяш утрешните трудности в днешния ден и по този начин с тези въображаеми изпитания натоварваш и своите близки. Скъпоценното благодатно време, което Бог ти е дал, за да вършиш добро в Негово име и да богатееш с добри дела, използваш по много неразумен начин, като размишляваш върху бъдещи злочестини или строиш въздушни кули. Позволяваш въображението ти да се занимава с въпроси, които няма да те облекчат или ощастливят. Постоянните мечти ти пречат да добиеш солиден, здрав, интелигентен опит в Божиите неща и да се подготвиш морално за по-добрия живот. Приетата в сърцето Божия истина може да те направи мъдра за спасение. Чрез вяра и послушание на нея ти ще получиш достатъчно благодат, за да се справиш с всекидневните си задължения и изпитания. Не се нуждаеш от благодат за утрешния ден. Трябва да чувстваш, че ти предстои да се справиш само с днешния ден. Не позволявай на ума си да се изпълва с мисли, от които няма да имаш никаква полза. Необходимо е да изследваш Писанията всеки ден и да изпълняваш всекидневните си задължения, които досега може би са ти изглеждали отегчителни, но те все пак трябва да бъдат извършени от някого.

Уроци от природата
Красотата на природата говори непрекъснато на сетивата ни. Сърцето може да бъде трогнато от любовта и славата на Бога, видими от делата на Неговата ръка. Ухото, което чува, може да долови и разбере обещанията на Бога чрез чудесата на природата. Всичко пред очите ни наоколо – зелените поля, кадифената трева, пъпките и цветята, бягащите облаци, падащият дъжд, бълбукащото поточе, слънцето, луната и звездите по небето – всичко това привлича вниманието ни, подканя ни към съзерцание и ни моли да се запознаем с Бога, Който го е създал. Много уроци могат да бъдат усвоени от различните творения в природния свят, които са послушни на волята на своя Създател, никога не Го отричат, не се обявяват срещу каквото и да е внушение на Неговата воля. Само падналите същества отказват да се подчинят напълно на своя Създател. Думите и делата им са в противоречие с принципите на Неговото управление….
Християни, които негодуват и се оплакват непрекъснато, като мислят, може би, че щастието и радостта са грях, не изповядват истинската религия. Не са в Христос онези, които гледат на прекрасните природни картини като на мъртви изображения, предпочитайки да съзерцават по-скоро мъртвите листа вместо да събират прекрасните живи цветя. Не са в Христос онези, които намират, че езикът на природата е тъжен и меланхоличен и са слепи за красотата на изпъстрените с жива трева долини, за облечените в зеленина величествени планини. Сетивата им остават безчувствени за радостните мелодии, с които природата им нашепва своите истини. Вместо да ходят в светлината, те трупат в себе си мрак и тъмнина, а биха могли да бъдат обдарени с благословение от Слънцето на правдата, изгряващо в сърцата им с изцеление в крилата си.