Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Израилевият дом – 59 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Израилевият дом – 59 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Като провъзгласява истините на вечното евангелие на всеки народ, племе,
език и народ, Божията църква на земята в наше време изпълнява древното
пророчество: “Израил ще напъпи и цъфне и те ще напълнят лицето на света
с плод.”1 Исусовите последователи в сътрудничество с небесните
вестители бързо се установяват в пустите места на земята и техните
усилия се увенчават с изобилна жетва от скъпоценни души. Днес, както
никога преди, разпространяването на библейската истина от една
посветена църква дава на човешките чада плодовете, предсказани векове
по-рано чрез пророчеството, обещано на Авраам и на целия Израил, и на
Божията църква от всяка епоха: “Ще те благословя… и ще бъдеш за
благословение.”2
Това обещание би трябвало да бъде изпълнено в по-голяма степен през
вековете след завръщането на израилтяните от земята на робството.
Божият план бе цялата земя да бъде така подготвена за първото идване на
Христос, както сега се подготвя за второто Му идване. В края на
унизителното пленничество Бог чрез Захария милостиво даде на народа Си
Израил уверението: “Върнах се към Сион и ще обитавам всред Ерусалим; и
Ерусалим ще се нарече град на истината и хълм на Господа на Силите
Светия хълм.” За народа Си Господ казва: “Ето…, Аз ще бъда техен Бог
в истина и в правда.”3
Тези обещания зависеха от послушанието. Характерните грехове за
израилтяните преди робството не биваше да се повтарят. “Съдете
справедливо – увеща Бог тези, които се бяха заели с възстановяването -
и показвайте милост и състрадание всеки към брата си, не угнетявайте
вдовицата, сирачето, чужденеца или сиромаха и никой от вас да не
измислюва зло в сърцето си против брата си.” “Говорете истина всеки на
ближния си; и отсъдете в портите си съдбата на истина и на мир.”4
Големи бяха както материалните, така и духовните награди, определени за
онези, които на практика биха приложили принципите на правдата. “Защото
ще има семе както във време на мир – заяви Господ, – лозата ще дава
плода си, земята ще дава рожбите си и небето ще дава росата си; и на
останалите от тия люде ще дам да наследят всички тия неща. И както
бяхте предмет на проклетия между народите, доме юдов и доме израилев,
така ще ви избавя, щото да станете предмет на благословение.”5
Чрез вавилонското робство израилтяните бяха излекувани от поклонението
на ваяни образи. След като се завърнаха, те отделиха голямо внимание на
религиозното обучение и на изучаването на написаното в книгите на
закона и на пророците за почитта към истинския Бог. Възстановяването на
храма им даде възможност да провеждат в пълнота ритулните служби в
светилището. Под водителството на Зоровавел, Ездра и Неемия
израилтяните повториха завета да пазят всички заповеди и наредби на
Йехова. Последвалото време на благословение даде достатъчно
доказателства за Божието желание да приема и да прощава. Въпреки това,
проявявайки фатално късогледство, те многократно изоставяха славната си
съдба и егоистично запазваха само за себе си онова, което би донесло
възстановяване и духовен живот на неизброими множества.
Във времето на Малахия неуспехът да се изпълни Божието намерение стана
съвсем очевиден. Господният вестител строго изобличаваше греховете,
които лишаваха Израил от земно благоденствие и духовна сила. В упреците
си към нарушителите пророкът не щадеше нито свещеници, нито народ.
Според Господнето слово към Малахия урокът бе: не трябва да се забравя
миналото и заветът на Йехова с израилевия дом трябва да бъде спазван с
вярност. Божиите благословения можеха да се осъществят само след
искрено покаяние. “И сега помолете се Богу – апелира пророкът, – за да
се смили над нас.”6
Неуспехът на Израил обаче не можеше да осуети плана на вековете за
изкуплението на човечеството. Онези, за които говореше пророкът, може
би не чуваха вестта, но намерението на Йехова бе да продължи да работи
за изпълнение на плана Си. “Защото от изгрева на слънцето до
захождането му – заяви Господ чрез Своя вестител – името Ми ще бъде
велико между народите.”7
Бог бе направил с левиевите синове завет “за живот и за мир” – завет,
който, ако бе спазван, щеше да донесе неизказани благословения – и сега
предложи да го възстанови с бившите духовни водачи, но превърнали се
чрез греховете си в “презрени и унижени пред всичките люде”8.
Грешниците бяха предупредени най-сериозно за предстоящия съд и за
намерението на Йехова в миг да унищожи всеки съгрешил. И все пак никой
не бе оставен без надежда. Пророчествата на Малахия за съда бяха
придружени с поканата непокаяните да се помирят с Бога. “Върнете се при
Мене – апелира Господ – и Аз ще се върна при вас.”9
Всяко сърце би трябвало да отговори на този призив. Небесният Бог
умолява Своите съгрешили чада да се върнат при Него, за да Му
сътрудничат в провеждането на Господния план на земята. Той протяга
десница, за да хване ръката на принадлежащите към Израил и да им
помогне да тръгнат по тесния път на себеотрицанието и саможертвата, и
да станат сънаследници като Божии синове. Ще чуят ли молбата? Ще видят
ли къде е единствената им надежда?
Колко тъжен е боговдъхновеният доклад от времето на Малахия, в който се
казва, че израилтяните се поколебали да отдадат гордите си сърца на
Бога в служене, любов, послушание и сътрудничество от цяло сърце! От
възражението им личи, че се самооправдават: “В какво да се върнем?”
Божият отговор е съвсем ясен: “В десятъците и в приносите. Вие сте
наистина проклети. Защото вие, да! целият тоя народ Ме крадете.
Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми и
опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия
небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига
място за него. И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да
поврежда рожбите на земята ви. И лозата ви на полето няма да хвърля
плода си преждевременно, казва Господ на Силите. Всичките народи ще ви
ублажават, защото ще бъдете желателна земя, казва Господ на Силите.”10
Бог благославя делото на човешките ръце, за да могат хората да Му
върнат принадлежащото Нему. Той ги дарява със слънчева светлина и дъжд,
дава здраве и способност за придобиване на материални блага. Всяко
благословение идва от десницата на изобилието и Той желае хората да
показват благодарността си, като Му връщат една част под формата на
десятъци и дарения, благодарствени приноси, доброволни дарове и приноси
за грях. Те трябва да посвещават средствата в служба за Бога, та лозето
да се запази и да не се превърне в пустош. Трябва да се опитват да
разбират какво би направил Господ, ако бе на тяхно място. Необходимо е
пред Него да поставят с молитва всичките си трудности, да разкриват
неегоистичен интерес в разпространяване на делото Му по всички части на
света.
Чрез вести, подобни на вестите от Малахия, последен от старозаветните
пророци, както и чрез потисничеството на неприятелите езичници,
израилтяните осъзнаха накрая, че истинското благоденствие зависи от
изпълнението на Божия закон. Но при повечето хора послушанието не бе
породено от вяра и любов. Подбудите им бяха егоистични. Служенето се
смяташе само като средство за постигане на национално величие.
Избраният народ не стана светлина на света и се изолира от народите, да
не би да бъде изкушен в идолопоклонство. Посочените от Бога
ограничения, забраняващи смесените бракове между Неговите люде и
езичниците, и неразрешаващи на Израил да се включва в поклонническите
обичаи на околните езически народи, бяха изопачени до такава степен, че
се издигна разделителна стена между израилтяните и всички други народи.
По този начин бяха отнети благословенията, които Бог чрез Израил искаше
да раздаде на целия свят.
В същото време греховете отделяха израилтяните от Бога. Те не можеха да
разберат дълбокото духовно значение на символичната служба. В
собствената си праведност се уповаха на дела, на жертви и на изпълнение
на наредби вместо на заслугите на Този, към Когото всички те сочеха. И
понеже искаха да се облягат на собствената си праведност11, изпаднаха в
егоизъм и формализъм. Тъй като не притежаваха Духа и Божията благодат,
опитаха се да ги заместят със стриктно изпълнение на религиозните
церемонии и ритуали. Недоволни от дадените от Бога заповеди, утежниха
Божествените наредби с неизброими, измислени от самите тях изисквания.
Колкото повече се отдалечаваха от Бога, толкова по-стриктни ставаха в
съблюдаването на церемониите.
С всичките обширни и обременяващи претенции практически стана
невъзможно народът да спазва закона. Великите принципи на правдата,
представени в Декалога, и славните истини, разкрити в символичните
служби, бяха съвсем забравени и зарити под купчината човешки предания и
постановления. Тези, които наистина желаеха да служат на Бога и се
опитваха да спазват целия закон според указанията на свещениците и
управниците, стенеха под тежко бреме.
Като народ израилтяните очакваха идването на Месия, но по сърце и дух
бяха така разделени от Бога, че не можаха да получат истинска представа
за естеството и мисията на обещания Изкупител. Вместо да копнеят за
изкупление от греха, за славата и мира на светостта, умовете им се
занимаваха с въпроса как да се избавят от националните врагове и да
възстановят световната си сила. Очакваха Месия да дойде като победител,
да премахне игото и да издигне Израил като владетел над всички народи.
Така Сатана успя да подготви сърцата на хората да отхвърлят Спасителя,
когато дойде. Гордите им сърца и фалшивите им представи за Неговия
характер и мисия щяха да им попречат да преценят с искреност
доказателствата за божествеността Му.
Повече от хиляда години бяха очаквали идването на обещания Спасител.
Най-светлите им надежди бяха съсредоточени в това събитие. От хиляда
години споменаваха името Му в песни и пророчества, в храмови ритуали и
в домашни молитви. Но когато дойде, не Го признаха за така дълго
очаквания Месия. “У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.”12 За
привързаните им към света сърца Възлюбеният от небето бе “като корен от
суха земя”. В очите им Той “нямаше благообразие, нито приличие”. В Него
не виждаха красота, която да Го направи желан.13
Животът на Исус от Назарет сред еврейския народ бе упрек против техния
егоизъм, проявяващ се в нежеланието им да признаят справедливите
искания на Собственика на лозето, над което бяха поставени за стопани.
Намразиха Неговия пример на вярност и благочестие и когато дойде
последното изпитание, разкрило им възможност за послушание, водещо до
вечен живот, или за непослушание, водещо до вечна смърт, те отхвърлиха
Светия Израилев и поеха отговорността да бъде разпънат на Голготския
кръст.
В притчата за лозето Христос, стигнал почти до края на земната Си
служба, насочи вниманието на еврейските водачи към дадените на Израил
богати благословения, показващи Божието изискване за послушание. Той им
разкри ясно славата на Своето намерение, което можеше да бъде изпълнено
чрез пълно послушание. Отдръпвайки завесата на бъдещето, посочи, че
като резултат от неуспеха им да го изпълнят целият народ губи
благословението и се погубва.
“Имаше един стопанин – каза Христос, – който насади лозе, огради го с
плет, изкопа в него лин и съгради кула; и като го даде под наем на
земеделци, отиде в чужбина.”14
Така Спасителят загатна за “лозето на Господа на Силите”, което векове
по-рано бе наречено от пророк Исая “Израилевия дом”15.
“И когато наближи времето на плодовете” – продължи Исус, – собственикът
на лозето “изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с
камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и
на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях сина си, като думаше:
Ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду
си: Той е наследникът, елате да го убием и да присвоим наследството му.
И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.”
След като разкри на свещениците върха на тяхното безчестие, Христос им
постави въпроса: “И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето какво ще
стори на тия земеделци?” Свещениците следяха разказа с голям интерес и
без да размислят за връзката между историята и самите тях, отговориха
заедно с народа: “Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под
наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.”
Несъзнателно произнесоха присъда над себе си. Исус ги погледна и от
изпитващия Му поглед разбраха, че чете тайните на сърцата им.
Божественото Му естество блесна пред тях с голяма сила. В разказа за
земеделците видяха себе си и несъзнателно възкликнаха: “Господ да ни
пази!”
С тържествено и тъжно изражение Христос попита: “Не сте ли никога
прочели в Писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той
стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи.” Затова
ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на
народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък, ще се
смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.”16
Христос щеше да отклони бедствието за евреите, ако Го бяха приели. Но
завистта и ревността ги направиха непреклонни. Те решиха да не признаят
Исус от Назарет за Месия. Отхвърлиха Светлината на света и оттам
нататък животът им потъна в тъмнина, гъста като среднощния мрак.
Предсказаната участ сполетя еврейската нация. Свирепите им необуздани
страсти предизвикаха гибелта им. В сляпата си ярост се унищожиха един
друг. Бунтовният им дух, упоритостта и гордостта им навлякоха гнева на
римските завоеватели. Ерусалим бе разрушен, храмът се превърна в
развалини, а площта му бе разорана с плуг като нива. Юдовите чада
загинаха от най-ужасни видове смърт. Милиони бяха продадени като роби в
езически страни.
Онова, което Бог възнамеряваше да направи за света чрез Израил,
избрания народ, Той ще постигне чрез земната Си църква в наше време.
Лозето е дал “под наем на други земеделци”, а именно на Своя народ,
който спазва завета, проявява вярност и дава “плодовете на времето им”.
Никога Господ не е оставал без Свои истински представители на земята,
които да вземат присърце делото Му. Тези свидетели за Бога принадлежат
към духовния Израил и за тях ще се изпълнят всички заветни обещания на
Йехова към древния Му народ.
Днес Божията църква е свободна да завърши Божествения план за спасение
на падналото човечество. Векове наред Божият народ страдаше от
ограничаване на свободите. Проповядването на евангелието в неговата
чистата бе забранено и на дръзналите да нарушат човешките заповеди,
бяха налагани най-жестоки наказания. Хората бяха лишени от светлината
на Божието слово. Тъмнината на заблудите и суеверията можеше да изличи
познанието върху истинската религия. През дългия период на безмилостни
гонения Божията църква на земята бе в такова робство, в каквото бяха и
израилтяните във Вавилон.
Но да благодарим на Бога, църквата Му вече не е в окови. Привилегиите,
дадени на Божия народ при освобождаването му от вавилонски плен, бяха
възстановени за духовния Израил. Във всяко кътче на земята хората
откликват на небесната вест, която според пророчеството на Йоан ще бъде
провъзгласявана преди второто идване на Христос: “Бойте се от Бога и
въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди.”17
Пълчищата от нечисти сили не ще държат повече църквата в плен, защото
“падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното
на своето разпалено блудстване”. На духовния Израил е дадена вестта:
“Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не
споделяте язвите й.”18 Както някога пленниците чуха предизвестието:
“Бягайте отсред Вавилон”19 и бяха възстановени в обещаната земя, така
всички, които днес се боят от Бога, се вслушват във вика да се оттеглят
от духовния Вавилон и скоро ще застанат като трофеи на Божията благодат
в обновената земя, небесния Ханаан.
В дните на Малахия на подигравателния въпрос на непокаяните: “Къде е
Бог на правосъдието”, бе отговорено: “И Господ… неочаквано ще дойде в
храма Си. Да! Ангелът на завета… Но кой може да издържи деня на
пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня
на пречиствач и като сапуна на тепавичари. Ще седне като един, който
топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците и ще ги претопи като
златото и среброто. И те ще принасят Господу приноси с правда. Тогава
приносът на Юда и на Ерусалим ще бъде угоден Господу, както в древните
дни, както в старите години.”20
Когато времето за идването на Месия бе настъпило, вестта на Христовия
предвестник бе: “Покайте се, бирници и грешници, покайте се, фарисеи и
садукеи, покайте се, понеже наближи небесното царство.”21
Днес определени от Бога вестители в духа и силата на Илия и на Йоан
Кръстител насочват вниманието на един обречен свят към предстоящите
тържествени събития. Те ще настъпят скоро и са свързани с края на
благодатното време и с идването на Христос Исус като Цар на царете и
Господ на господарите. Скоро всеки човек ще бъде съден за делата,
извършени в тялото. Часът на съда е настъпил и членовете на Неговата
земна църква имат сериозната отговорност да предупредят застаналите
пред прага на вечната гибел. На всеки човек в този широк свят, който би
се вслушал в предупреждението, трябва да бъдат разяснени принципите,
лежащи в основата на великата борба, принципи, от които зависи участта
на цялото човечество.
В тези последни часове на благодатно време за човешките чада, когато
съдбата на всяка душа ще бъде без бавене решена завинаги, Господарят на
небето и земята очаква църквата Му да започне да работи по-усърдно от
всякога. Господ Исус приема за Свои избрани, почетени повече от всеки
друг народ по лицето на земята, хората, освободени чрез познаване на
скъпоценната истина за Него. Той вярва, че те ще възхвалят Този, Който
ги е призовал от тъмнината в чудната светлина. Дарените с такава
щедрост благословения трябва да бъдат дадени и на други. Благата вест
за спасение трябва да бъде занесена до всеки народ, племе, език и люде.
Във виденията на древните пророци Господ на славата бе представен като
дарител на особена светлина за Неговата църква в дните на тъмнина и
неверие преди второто Му идване. Като Слънце на правдата Той трябваше
да озари Своята църква “с изцеление в крилата си”22. От всеки истински
Христов последовател трябваше да произлиза влияние за живот,
насърчение, помощ и истинско възстановяване.
Христос ще дойде в най-мрачния час от човешката история. Дните на Ной и
Лот показват какво ще бъде състоянието на света малко преди идването на
Човешкия Син. В Свещеното писание, посочващо това време, се казва, че
Сатана ще действа с “всякаква сила” и с “всичката измама на
неправдата”23. Действията му могат да се видят ясно в бързо
разпростиращата се тъмнина, в многобройните заблуди, ереси и измами,
ширещи се в последните дни. Сатана е запленил не само света, но е успял
да вмъкне измамите си и в така наречени християнски църкви. Голямото
отстъпление ще доведе до тъмнина, гъста като среднощен мрак. За Божия
народ тя ще бъде нощ на изпитание, нощ на преследване заради истината.
Но сред мрака ще осияе Божия светлина.
Христос прави така, че “светлината да изгрее из тъмнината”24. Когато
“земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната…, Божият
Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана
светлина”25. Господ казва на народа Си: “Стани, свети, защото светлина
дойде за тебе и славата Господня те осия.”26
Писанието казва: “Защото ето, тъмнина ще покрие земята и мрак
племената. А над тебе ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви.”27
Христос, отражението на славата на Отец, дойде като светлина за света.
Дойде да бъде представител на Бога пред човеците. За Него е писано, че
е бил помазан “със Светия Дух и със сила” и че “обикаляше да прави
благодеяния”28. В назаретската синагога Той каза: “Духът на Господа е
на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите. Прати Ме
да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да
пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня
година.”29 Това бе делото, което Исус повери на учениците Си. “Вие сте
виделината на света… нека свети вашата виделина пред човеците, за да
виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на
небесата.”30
Това е делото, което пророк Исая описва с думите: “Не е ли да разделяш
хляба си с гладния и да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато
видиш голия да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни? Тогава
твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфне.
Правдата ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна
стража.”31
Така в нощта на духовен мрак Божията слава ще свети чрез Неговата
църква, за да издигне съкрушените и да утеши скърбящите.
Навсякъде около нас се чуват стоновете от мъката на света. Около нас са
хора в нужда и в скръб. Наш дълг е да помагаме и да облекчаваме
житейските трудности и страдания. Нуждите на душата могат да бъдат
задоволени единствено от Христовата любов. Ако Христос обитава в нас,
сърцата ни ще бъдат изпълнени от Божествено съчувствие. Запечатаните
извори на искрена християнска любов ще бъдат отворени.
Много хора живеят без всякаква надежда. Върнете им светлината. Мнозина
са отчаяни. Насърчете ги. Много от тях се нуждаят от хляба на живота.
Четете им от Божието слово. Душата на мнозина боледува и за нея няма
балсам, нито лекар. Молете се за тези души. Доведете ги при Исус.
Кажете им, че има галаадски балсам и истински Лекар.
Светлината е благословение, всемирно благословение. Тя излива
съкровищата си върху един неблагодарен, неправеден и неморален свят.
Така е и със светлината, идваща от Слънцето на правдата. Цялата земя,
обхваната от мрака на греха, мъката и болката, трябва да бъде осветена
от познание за Божията любов. Никоя група, съсловие или класа не бива
да бъдат изключени от идващата от небесния трон светлина.
Вестта на надежда и милост трябва да бъде занесена до всички краища на
земята. Всеки желаещ може да протегне ръка, да се хване за Божията сила
и да се помири с Бога; и ще получи мир. Езичниците не бива повече да
живеят потънали в среднощен мрак. Мъката трябва да изчезне пред ярките
лъчи на Слънцето на правдата.
Христос е дал всичко необходимо, за да бъде църквата Му една
преобразена общност, озарена с Виделината на света и притежаваща
славата на Емануил. Целта Му е всеки християнин да бъде заобиколен с
духовна атмосфера на светлина и мир. Той желае всички ние да разкриваме
Неговата радост в живота си.
“Стани, свети, защото светлина дойде за тебе и славата Господня те
осия.”32 Христос идва със сила и голяма слава. Идва със собствената Си
слава и със славата на Отца и святите ангели ще Го придружават по целия
път. Докато целият свят е хвърлен в тъмнина, в обиталищата на всички
светии ще има светлина. Те ще доловят първите й лъчи от второто идване
на Христос. От Неговото великолепие ще се излъчва истинска светлина.
Изкупителят Христос ще бъде поздравен от всички, които са Му служили.
Докато неправедните бягат, Христовите последователи ще се радват в
присъствието Му.
Това е времето, когато изкупените ще спечелят обещаното наследство.
Така Божият план за Израил ще получи буквалното си изпълнение. Божиите
намерения не могат да бъдат осуетени от човек. Те са се осъществявали
дори сред нечестни дела. Така бе и с Израилевия дом през цялата история
на разделената монархия. Така е и с днешния духовен Израил.
Пророкът от Патмос, който, поглеждайки през вековете, видя дори времето
на възстановяването на Израил в обновената земя, дава своето
свидетелство: “… видях, и ето, голямо множество, което никой не
можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици,
стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи с палмови
клони в ръцете си; и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия
Бог, Който седи на престола, и на Агнето!
И всичките ангели стоеха около престола и около старците и четирите
живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха
Богу, казвайки: Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и
почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове.
И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ,
нашият Бог, Всемогъщият царува. Нека се радваме и се веселим и нека
отдадем Нему слава…” “… защото е Господ на господарите и Цар на
царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани,
избрани и верни”33.
1 Исая 27:6
2 Бит. 12:2
3 Захария 8:3, 7, 8
4 Захария 7:9, 10, 8:16
5 Захария 8:12, 13
6 Малахия 1:9
7 Малахия 1:11
8 Малахия 2:5, 9
9 Малахия 3:7
10 Малахия 3:7-12
11 Виж Римл. 10:3
12 Йоан 1:11
13 Виж Исая 53:2
14 Матей 21:33
15 Исая 5:7
16 Матей 21:34-44
17 Откр. 14:7
18 Откр. 14:8; 18:4
19 Еремия 51:6
20 Малахия 2:17; 3:1-4
21 Виж Матей 3:2
22 Малахия 4:2
23 2Сол. 2:9, 10
24 2Кор. 4:6
25 Бит. 1:2, 3
26 Исая 60:1
27 Исая 60:2
28 Деяния 10:38
29 Лука 4:18, 19
30 Матей 5:14, 16
31 Исая 58:7, 8
32 Исая 60:1
33 Откр. 7:9-12, 19:6, 7, 17:14