Изявяване на гостоприемство 80 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Библията подчертава силно практикуването на гостоприемство. Тя не само налага гостоприемството като дълг, но и представя и много красиви картини от прилагането на тази добродетел и благословенията от нея. Най-изтъкната сред тях е опитността на Авраам.
В свидетелството на кн. „Битие“ виждаме патриарха в горещото лятно пладне да почива на вратата на шатрата си под сянката на Мамвриевите дъбове. Наблизо минават трима пътници. Те не молят за гостоприемство, нито искат някаква услуга, но Авраам не ги оставя да отминат, без да се подкрепят. Той е в напреднала възраст, човек с достойнство и богатство, високо почитан и свикнал да заповядва. Но виждайки тези чужденци, той „изтичва да ги посрещне и да им се поклони до земята“. Обръща се към водача и казва: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се не отминавай слугата си…“(Битие 18:2, 3). Със собствените си ръце той донася вода, за да измият пътния прах от нозете си. Сам избира храната им, докато те си почиват под хладната сянка. Сара приготвя храна да ги нагости и докато те се хранят, той стои почтително до тях. Тази любезност Авраам им оказва като на чужденци, пътници, минаващи странници, които вероятно никога вече не ще минат по неговия път. Но когато угощението се свършва, се открива кои са неговите гости. Той е оказал гостоприемство не само на небесни ангели, но и на техния славен Началник – Творец, Изкупител и Цар. И така небесните съвети бяха открити за Авраам и той бе наречен „приятел на Бога“.
Лот, племенникът на Авраам, макар че се беше установил да живее в Содом, също имаше любезния и гостоприемен дух на патриарха. На свечеряване, виждайки двама чужденци при градските порти и знаейки каква опасност може да ги сполети в този безбожен град, Лот настоя те да пренощуват в дома му. Той не помисли дори за опасността, която можеше да навлече на себе си и на дома си. Част от доживотното му дело бе да закриля изложените на опасност и да се грижи за бездомните. Така любезността му към двамата непознати чужденци въведе в дома му ангели. Тези, които той се опита да закриля, закриляха него. На свечеряване той ги заведе в дома си за безопасност, а на зазоряване те изведоха него и семейството му от осъдения град, за да ги спасят.
Тези дела на учтивост Бог е сметнал за достатъчно важни, щом като ги е записал в Свещеното писание. Повече от хиляда години по-късно те са били цитирани от един боговдъхновен апостол: „Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гостили ангели“ (Евреи 13:2).
Привилегията, дадена на Авраам и Лот и ние я имаме. Като проявяваме гостоприемство към Божиите чеда, и ние също можем да приемем Неговите ангели в домовете си. Дори и в наши дни ангели в човешки образ влизат в къщите на хората и биват угощавани от тях. Християните, които живеят в светлината на Божието присъствие, винаги са придружавани от невидими ангели и тези святи същества остават след себе си благословение в нашите домове.
„Гостолюбие“ е една от дадените от Светия Дух добродетели, характеризираща човека, който ще носи отговорности в църквата. А цялата църква е посъветвана: „Бъдете гостолюбиви един към друг без роптание. Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на много различната Божия благодат“ (1Петрово 4:9, 10).

Принципи на гостоприемство
Тези увещания са необикновено пренебрегнати. Даже и между християни малко се практикува истинско гостолюбие. На гостоприемството нашите хора не гледат като на привилегия и благословение. Много малко се проявява общителност, много малко е предразположението да се направи на семейната трапеза място за още двама или трима, без да се получи объркване или да се предаде важност. Някои се извиняват, че това „доста затруднява“. За неочаквания гост приемът е много по-ценен, отколкото най-изящните приготовления.
Отричане на Христос е да се правят приготовления за гости, които ограбват времето, принадлежащо на Господ. Така ние извършваме кражба спрямо Бога. Също онеправдаваме и други. За да приготвят добро угощение, мнозина лишават семействата си от полагащото им се внимание и примерът им бива последван от други.
За да се покажат в угощаването на гости, много хора си трупат ненужни грижи и трудности. За да приготви разнообразна храна за масата, домакинята се преуморява; гостите преяждат поради многото гост би; резултатът е болест и страдание, преумора и от друга от преяждане. Тези богати угощения са само бреме и вредна.
Но Господ желае ние да се грижим за интересите на нашите братя и сестри. Апостол Павел дава описание на това. На църквата в Рим той казва: „Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенферея, да я приемете в Господа, както е прилично на светиите и да й помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мен“ (Римл. 16:1, 2). Фива оказва гостоприемство на апостола. Тя въобще се отличаваше със своето забележително гостоприемство към чужденци и нуждаещи се от грижи. Нейният пример е достоен за подражание от църквите днес.
Бог е недоволен от себелюбивия интерес към „мене и моето семейство“. Всяко семейство, подхранващо този дух, има нужда да се повлияе от чистите принципи, изявени в живота на Христос. Онези, които се затварят в себе си, които нямат желание да оказват гостоприемство, губят много благословения.
Поради поста им на някои от нашите работници често се налага да бъдат гостоприемни към различни посетители, било техните братя и сестри, било чужденци. Някои настояват съюзът на църквите да вземе това предвид и към редовната им заплата да им отпуска и за тази цел добавка. Но Бог е възложил службата гостоприемство на целия Си народ. Не е Божи ред един или двама да извършват гостоприемство за една конференция или една църква, нито за работниците да бъдат възнаграждавани за оказано от тях гостоприемство към братя и сестри. Такова гостоприемство е проява на себелюбие и Божиите ангели държат сметка за това.
Пътуващите като благо вестители или мисионери в която и да е област на делото трябва да получават гостоприемство от членовете на църквата, сред които остават да поработят. Братя и сестри, предложете дома си на тези работници, макар това да коства значителна лична жертва.
Христос държи сметка за всеки разход, направен за оказване гостоприемство заради Него. Той доставя всичко, необходимо за тази служба. Онези, които заради Христос са гостоприемни към своите братя, правейки всичко възможно посещението да е полезно както за гостите, така и за самите тях, се записват в Небето като заслужаващи специални благословения.

Христовият урок за гостоприемството
Христос даде в живота Си урок за гостоприемството. Когато беше заобиколен от гладните множества край морето, Той не ги отпрати неподкрепени по домовете им. Каза на учениците Си: „Дайте им вие да ядат“ (Матей 14:16). И тогава чрез творческа сила Той достави храна, достатъчна да задоволи нуждите на гладните. А колко скромна беше тази храна! Без лукс, Този, Който разполагаше с всички небесни източници, можеше да предложи на народа богата храна. Но Той им даде само достатъчното за нуждата им, това, което бе всекидневната храна на рибарския народ около морето.
Ако хората днес биха били скромни в навиците си и биха живеели в съгласие с природните закони, нуждите на човешкото семейство биха били задоволени. Би имало по-малко въображаеми нужди, а повече случаи да се работи по Божия метод.
Христос не се стараеше да привлича хората към Себе Си, задоволявайки желанието им за лукс. Скромната храна бе уверение не само за Неговата сила, но и за Неговата любов, за Неговата нежна грижа за тях, що се отнася до всекидневните житейски нужди. И докато ги нахрани с ечемичните хлябове, Той им даде също да ядат и от хляба на живота. Ето нашият пример. Храната ни може да е скромна, дори оскъдна. Може да сме бедни. Източниците ни може да не са по-големи от онези на учениците с петте хлебчета и двете риби. Все пак, когато се свързваме с нуждаещите се, Христос ни подканва: „Дайте им вие да ядат“. Ние трябва да им дадем от това, което имаме. И Христос ще се погрижи липсата ни да бъде запълнена.
Във връзка с тези мисли прочетете историята за вдовицата от Сарепта. По време на глад Бог изпрати при тази жена в езическа страна Своя раз, за да й иска храна. „И тя рече: „Заклевам се в живота на господа, твоя Бог, няма ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната; и ето, събирам две дръвчета, за да ида да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.“ А Илия й рече: „Не бой се, иди стори, както каза, но омеси от него първо за мене една малка пита, та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си. Защото така казва Господ Бог, израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ даде дъжд на земята.“ И тя отиде, та стори според каквото каза Илия. И тя, и той, и домът й ядоха много дни“ (3Царе 17:12-15).
Чудно беше гостоприемството към Божия пророк от тази финикийка, а още по-чудно бяха възнаградени нейната вяра и щедрост. „И тя, и той, и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което Господ говори чрез Илия. А след това синът на жената, домакинята, се разболя и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него. Тогава тя рече на Илия: „Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?“ А той й каза: „Дай ми сина си“. И като го взе от пазухата й, та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си… той се простря три пъти върху детето и извика към господа… И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя. Тогава Илия взе детето, та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му. И Илия рече: „Виж синът ти е жив.“ И жената каза на Илия: „Сега познавам, че си Божи човек и че Господното слово, което говориш, е истина“ (3Царе 17:15:24).
Бог не се е променил. Силата Му сега не е по-малка, отколкото в дните на Илия. И не по-малко сигурно е изреченото от нашия Спасител обещание: „Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи“ (Матей 10:41).

„Аз ще ви отплатя.“
Към днешните верни Христови служители, както към първите Му ученици, се отнасят думите на Христос: „Който приема вас, Мене приема и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е пратил“ (Матей 10:40). Никое добро дело, извършено в Негово име, не ще остане неоценено и невъзнаградено. Със същата тази нежност Той оценява и признава и най-немощните, както и на нискостоящите от Неговото семейство. „И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода – казва Той – на тези, които са като деца във вярата си и в познанието на Христос – в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си“ (Матей 10:42).
Бедността не трябва да изключва гостоприемството. Да даваме, каквото имаме. Някои хора се борят за препитаването си и едва смогват да свържат двата края. Но те обичат Исус в лицето на Неговите светии и са готови на гостоприемство към вярващи и невярващи, като се стараят техните посещения да бъдат от полза. Гостите са добре дошли на семейната трапеза и на семейния олтар. Часът за молитвата прави впечатление на гостите, така че дори и едно посещение може да означава спасение за една душа от смърт. За такива постъпки Господ държи сметка, казвайки: „Ще отплатя.“
Братя и сестри, канете в дома си хора, които имат нужда от гостоприемство и любезно внимание. Без никакво парадиране, но просто, като виждате тяхната нужда, поканете ги и им покажете истинско християнско гостоприемство. В социалното общуване се крият скъпи привилегии.
„Не само с хляб ще живее човек!“ И както споделяме с другите нашата земна храна, така ща споделяме и надеждата, куража и Христо подобната любов. Трябва да утешаваме тези, които се намират в неволя и притеснение, „с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога“ (2Кор.1:4). Тогава наше е обещанието:я“Бог може да направи да изобилства към вас всяка благодат, та като имате всичко предостатъчно, да изобилствате и във всяко добро дело.“
Живеем в свят, изпълнен с грях и изкушение. Навсякъде около нас има души, които загиват без Христос. Господ иска от нас да работим за тях по всякакъв възможен начин. Ако имате приятен дом, канете младите, които нямат дом, онези които се нуждаят от помощ, които копнеят за отношения на симпатия и благи думи, за уважение и вежливост. Ако искате да ги доведете при Христос, покажете им вашата любов и уважение към тях като към хора, откупени чрез Христо вата кръв.
По Божие провидение ние общуваме с хора, които са неопитни, с мнозина, които имат нужда от съжаление и състрадание. Те се нуждаят от помощ, защото са слаби. Млади мъже се нуждаят от помощ. Ние трябва да работим за тяхното бъдещо благосъстояние, за оформяне на християнски характер в тях чрез силата на Този, Чиято благост се изявява към безпомощните, непросветените, тези, които са считани за негови най-малки. Най-много нуждаещите се от нашата помощ често ще изпитат силно нашето търпение. „Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, казва Христос, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца ми, Който е на небесата“ (Матей 18:10). А на онези, които служат на тези човешки души, Христос заявява: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40).
Извършителите на това дело ще носят на главите си венец на жертви. Но те ще получат своята награда. На небето ще видим младите, на които сме помогнали, тези, които сме поканили в домовете си, които сме отклонили от изкушение. Ще видим лицата им да отразяват сиянието на Божията слава. „Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им“ (Откр. 22:4).

* ЗАБЕЛЕЖКА: Изявленията, от които е съставена тази статия, са били написани през годините 1889, 1890, 1892 и 1982 и са били публикувани за първи път в „Съботно училищен работник“ и други списания. Те са извлечени от компилацията „Съвети върху съботно училищната работа“ (1938 г.). Посочените в статията страници се отнасят за това издание.
Издателите
* 1900 г., т. 6, стр. 341-348