Името на нашата деноминация – 18 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Показано ми бе как последният Божи народ получи своето име. Представени ми бяха две групи. Едната обхващаше големите общества на християните по име. Те пренебрегваха Божия закон и се покланяха на папско нареждане. Почитаха първия ден от седмицата като събота на Господа. Другата група беше съвсем малобройна и се покланяше пред великия Законодател. Тя спазваше четвъртата заповед. Отличителните черти на нейната вяра бяха почитането на седмия ден и очакването на идването на нашия Господ от небето.
Води се борба между Божиите изисквания и изискванията на звяра. Първият ден, едно папско нареждане, което пряко противоречи на четвъртата заповед, е поставен като пробен камък още от животното с двата рога. Тогава ужасното предупреждение от Бога обявява наказанието на ония, които се покланят на звяра и на неговия образ. Те трябва да пият от виното на Божия гняв, налято чисто в чашата на гнева Му.
Подхожда ни само такова име, което съответства на нашето изповедание, изразява вярата ни и ни определя като особен народ. Името „адвентист от седмия ден“ е постоянен упрек за протестантския свят. Тук е разделната линия между Божиите поклонници и онези, които се покланят на звяра и приемат неговия белег. Конфликтът е между Божиите заповеди и изискванията на звяра. Змеят се бори със светиите, защото пазят всичките десет заповеди. Ако те понижат стандарта и отстъпят от особеностите на своята вяра, змеят ще се успокои. Но сега възбуждат гнева му, защото са дръзнали да издигнат целта и да развеят знамето си, съпротивлявайки се на протестантския свят, който се покланя на папското нареждане.
Името „адвентист от седмия ден“ носи истинските отличителни черти на нашата вяра като герб и ще убеждава любознателните умове. Подобно на изпратена от Господа стрела, то ще изобличава престъпниците на Божия закон и ще ги води към покаяние и към вяра в нашия Господ Исус Христос.
Беше ми показано, че всеки фанатик, който желае да прикрие чувствата си, за да подвежда другите, претендира, че принадлежи към „Божията църква“. Но такова име веднага възбужда подозрение, защото се използва с цел да се прикрият най-чудновати заблуди. За последния Божи народ това име е твърде неопределено. То би навело на предположението, че ние имаме вяра, която желаем да прикрием.