Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ИНДИВИДУАЛНОСТТА Е СИЛА – 45 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

45

ИНДИВИДУАЛНОСТТА Е СИЛА. Всяко човешко същество, сътворено по образ Божи, е надарено със сила, сродна с тази на Твореца – лична индивидуалност, сила да мисли и да действа. Хората, у които тази сила е развита, умеят да носят отговорности; те са лидери в различни начинания и влияят върху характерите на околните.

ВСЕКИ ИМА УНИКАЛНА ИНДИВИДУАЛНОСТ. Евангелието се занимава с различни индивидуалности. Всяко човешко същество има да спаси или да изгуби душата си. Всеки има отделна индивидуалност, ясно разграничена от всички други. Всеки трябва да бъде убеден сам за себе си, обърнат и покаян сам за себе си. Нужно му е сам да приеме истината, да се покае, да повярва и да се покори на Божията мъдрост. Трябва сам да упражнява волята си. Никой не може да извърши тази работа заради друг. Никой не може да прелее индивидуалността си в индивидуалността на друг. Всеки трябва да се посвети на Бога чрез собствено действие и тайната на благочестието.

ЕДИНСТВО В РАЗЛИЧИЕТО. Божият план е да има единство в различията. Няма човек, който може да бъде критерии за всички. Поверените ни различни отговорности са пропорционални на различните ни способности. Ясно бях наставена, че Бог е надарил хората с различни степени на способности и след това ги е поставил там, където могат да вършат работата, за която са годни. Всеки работник трябва да отдава на своите съработници уважението, което желае да бъде проявено спрямо него самия.

УМЪТ НА ХОРАТА СЕ РАЗЛИЧАВА. Защо се нуждаем от един Матей, от един Марк, от Лука, Йоан, Павел и от всички онези други писатели, които са свидетелствали за живота на Спасителя по време на Неговата земна служба? Защо не само един от учениците да беше написал пълен доклад и по този начин да ни е дал един свързан разказ за живота и делото на Христос?
Евангелията се различават и все пак информацията в тях прелива в хармонично цяло. Един писател изтъква неща, които друг не представя. Ако тези неща са съществени, защо всички писатели не ги споменават? Защото умовете на хората се различават и те не схващат нещата точно по един и същи начин. Някои истини привличат много по-силно ума на една категория личности, отколкото на други; някои въпроси им изглеждат много по-важни, отколкото други. Същият принцип се прилага и за говорителите. Някои говорители се спират надълго върху проблеми, които други отминават набързо или изобщо не споменават. По този начин истината може да се представи много по-ясно от няколко души, отколкото от един.

ИНДИВИДУАЛНОСТТА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖАВАНА. Господ не желае нашата индивидуалност да бъде унищожавана. Неговото намерение е да няма и двама души, съвършено еднакви по вкус и предразположения. Всички имат черти, характерни единствено за тях, и те не трябва да бъдат потискани, но да бъдат развивани, оформяни и усъвършенствани по подобието на Христос. Господ отправя естествените склонности и способности, които ни е дал, в полезни канали за усъвършенстването им. Те се развиват, когато човекът признава факта, че всичките му сили са дар от Бога и че трябва да бъдат употребявани не за себелюбиви цели, но за прослава на Бога и за доброто на ближния.

ВСЯКО ДЕТЕ ТРЯБВА ДА ИМА СВОЯ ИНДИВИДУАЛНОСТ. Някои деца са възпитавани така, че подобно на животните нямат никаква собствена воля, индивидуалността им се загубва в индивидуалността на техните родители или учители… Но, доколкото е възможно, всяко дете трябва да бъде научено на увереност в себе си. Чрез извикване в действие на различните му способности то ще се научи къде е силно и какви са неговите слаби страни. Мъдрият наставник ще обръща специално внимание и ще развива по-слабите му черти, за да може детето да формира уравновесен и хармоничен характер.

БРАКЪТ НЕ УНИЩОЖАВА ИНДИВИДУАЛНОСТТА. Нито съпругът, нито съпругата трябва да се опитват да упражняват произволна власт един над друг. Не се опитвайте да принуждавате другия да се подчинява на вашите желания. Не можете да правите това и да задържите любовта му. Бъдете любезни, търпеливи, дълготърпеливи и учтиви, уважавайте го. Чрез Божията благодат можете да успеете да се направите един-друг щастливи, както сте обещали във вашата брачна клетва.

СЪПРУГЪТ И СЪПРУГАТА ДА ЗАПАЗЯТ ИНДИВИДУАЛНОСТТА СИ (СЪВЕТ КЪМ НОВОБРАЧНИ). Във вашата доживотна връзка чувствата ви трябва да съдействат за взаимното ви щастие. Всеки трябва да служи за щастието на другия. Това е Божията воля за вас.
Но макар че трябва да се съедините в едно, никой от вас не трябва да губи своята индивидуалност в другия. Бог е Собственикът на вашата индивидуалност. Него трябва да питате кое е право, кое е погрешно; как най-добре да реализирате целта на своето съществуване? “Не знаете ли, че не сте свои си? Защото сте с цена купени. Затова прославете Бога с тялото и духа си, които са Божии” (1Коринтяни 6:19, 20).
Любовта ви към човека трябва да бъде на второ място, след любовта ви към Бога. Богатството на вашите чувства трябва да преливат към Този, Който е пожертвал Себе Си за вас. Живеейки за Бога, душата ви ще изпраща своите най-добри и най-възвишени чувства. Дали най-големият поток на любовта ви тече към Този, Който се е пожертвал за вас? Ако е така, любовта ви един към друг ще бъде от небесен порядък.
Всеки има собствена индивидуалност и индивидуалността на съпругата никога не трябва да потъва в тази на съпруга й.

ПОСВЕЩЕНИЕТО УКРАСЯВА ИНДИВИДУАЛНОСТТА. Животът, посветен на служене на Бога, ще се развива и индивидуалността ще бъде красива. Никоя личност не бива да прелива своята индивидуалност в тази на друга, но всички ние като отделни личности трябва да бъдем присадени в Божието родителско стебло, което е едно. Така ще има единство в разнообразието. Великият Майстор и Художник не е направил дори и две листа на едно и също дърво абсолютно еднакви. Така Неговата творческа мощ не е направила еднакви и всички умове. Те са сътворени да живеят през безкрайните векове в пълно единство – ум, съединен с ум. Но не е нужно дори двама да са оформени по един и същи начин.

НА ВСЕКИГО БОГ ДАВА ОТДЕЛНА, ИНДИВИДУАЛНА РАБОТА. Трябва да се разгледат нещата в природния свят и техният урок да се приложи за духовния свят, за духовния растеж. На всеки човек Бог (не човек!) е дал собственото му дело. Това е индивидуална, лична работа – формирането на характер по Божие подобие. Лилията няма да се стреми да бъде като розата. Съществуват различия в багрите и формите на цветята, също и на плодовете, но всички извличат своето особено разнообразие от Бога. Всичките са Господни. Така и Божието намерение е дори и най-добрите хора да нямат еднакви характери.

УВАЖАВАЙТЕ СЕ ЕДИН-ДРУГ. Всеки от нас има да върши своята работа. Може да сме от различни националности, но сме едно в Христос. Ако позволим на особеностите на характера и на предразположенията ни да ни разделят тук, как да се надяваме заедно да живеем на небето? Необходимо е да култивираме у себе си любов и уважение един към друг. Между нас трябва да съществува единството, за което Христос се молеше. Купени сме със скъпа цена и трябва да прославяме Бога с нашите тела и души.

ПЪЛЕН НЕУСПЕХ ПРИ КОПИРАНЕТО НА ДРУГИТЕ. Човек, който се стреми да копира характера на който да било друг човек, ще претърпи пълен неуспех. Всеки трябва сам да гледа към Бога, да действа съзнателно и вярно с талантите, които Бог му е дал. “Изработвайте СПАСЕНИЕТО СИ [вашето собствено!] със страх и трепет, защото Бог е, Който действа във вас да желаете това и да вършите Неговата добра воля” (Филипяни 2:12, 13). Това зависи от теб, братко, ОТ ТЕБ – от никой друг! Никой не може да го извърши вместо теб. ТИ трябва да притежаваш своя, лична опитност. Тогава ще имаш радост в себе си, а не в някой друг.

ВСЕКИ УМ ПРИТЕЖАВА СВОЯ ОСОБЕНА СИЛА. Боли ме, когато гледам колко ниско биват оценявани хора, които Господ е употребявал и ще употребява. Бог да не допусне на никой човешки ум да върви по каналите на друг. Някой човешки ум може да бъде възвишаван от хората, като притежаващ всякаква степен на превъзходство. Но всеки ум си има своите особени слабости и своите силни страни. Умът на един човек ще допълва недостатъчността на друг човек. Ето защо, ако всички работят в “един хомот” и се насърчават да гледат не към човеци, от които да узнаят своя дълг, но към Бога, ще напредват под ръководството на Светия Дух и ще действат в единство с братята си. Единият ще допълва липсите на другия.

НЕ СТАВАЙ ОБРАЗЕЦ ЗА ДРУГ УМ. Бог е дал на всеки човек лична отговорност. “Изработвайте собственото си спасение със страх и трепет.” Човек не бива да изработва спасението на друг. Не бива да става образец за ума на който и да било човек. От него се изисква да действа сът собствените си сили и според способностите, които Господ му е дал. Никой човек, колкото и да е опитен, какъвто и да е неговият пост, не трябва да смята, че извършва прекрасно дело, когато моделира ума на друго човешко същество според собствените си виждания и го учи да изразява чувствата, които той изразява. Това е било извършвано много пъти за гибел на човешки същества.

ДА НЕ БЪДЕШ СЯНКА НА ДРУГИ. О, колко много хора се нуждаят от Духа на Исус, Който да ги промени и оформи, както калта се оформя в ръцете на грънчаря! Когато притежават Неговия Дух, сред тях няма да доминират различията. Никой не ще бъде толкова тесногръд, че да иска всичко да се извършва по начина, който той определя и според собствените му идеи. Няма да има чувства на несъгласие между него и братята му, които не са достигнали до неговия стандарт. Господ не иска никой от чедата Му да бъде сянка на друг, но – всеки да притежава свое собствено “аз”, пречистено, осветено и облагородено чрез подражание на живота и характера на великия Образец. Тесногръдието и затвореният недостъпен ум, който задържа всичко в обсега на собственото си “аз”, са били проклятие за Божието дело и винаги ще бъдат, когато им се позволи да съществуват.

НИКОЙ НЕ БИВА ДА СЕ УЕДНАКВЯВА С УМА НА ДРУГ. Бог позволява всяко човешко същество да действа със собствената си индивидуалност. Той не желае никой да уеднаквява ума си с ума на смъртен човек. Онези, които желаят да бъдат преобразени в ум и характер, не бива да гледат на човеци, но на Божествения Пример. Бог отправя поканата: “Нека във вас бъде ТОЗИ УМ, който бе в Христа Исуса”. Чрез покаяние и преобразяване хората трябва да получат Христовия начин на мислене. Всеки трябва да застане пред Бога със своя лична вяра, със свой личен духовен опит, преживял лично онова, което Христос – надеждата на славата – е оформил в него. Да подражаваме на примера на който и да е било човек – дори такъв, когото считаме за почти съвършен по характер – би означавало да възлагаме доверието си на несъвършено човешко същество, на същество, неспособно да придаде дори и една точица или йота съвършенство.

ПРАВИЛО ЗА СИЛНИЯ УМ. Добре е, че брат и сестра ___ и брат и сестра ___ имат силен ум. Всеки трябва да държи на своята индивидуалност. Всеки трябва да я съхранява и да не се прелива в индивидуалността на друг. Никое човешко същество не бива да бъде подобие на друго. Необходимо е Божиите служители да работят заедно в единство, което съчетава ум с ум.

ИНДИВИДУАЛНА, ЛИЧНА МЯРКА. Никой човек не може да израсне до пълния ръст на зрял човек чрез друг човек. Всеки трябва да постигне собствената си мярка самичък. Всеки трябва да расте под Божията грижа.

НИКОЕ ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО НЕ МОЖЕ НАПЪЛНО ДА СПОДЕЛИ ВЪТРЕШНИЯ ТИ ЖИВОТ. Погледнато от човешка позиция, животът на всички е една неопитана пътека. Това е път, по който, що се отнася до нашите по-дълбоки преживявания, трябва да извървим сами. Никое друго човешко същество не може да навлезе в нашия по-вътрешен живот. Когато малкото дете започне това пътуване, в което рано или късно ще трябва да избира собственото си поведение, то само ще решава въпросите на живота си за вечността. В такъв случай колко сериозни трябва да бъдат усилията да се насочи неговото доверие към сигурния Водач и Помощник!

ХАРАКТЕРЪТ Е НЕЩО ЛИЧНО. Всеки от нас има да извърши своята работа за това време и за вечността. Господ презира равнодушието по отношение на характера.

ПРИЗНАВАНЕ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА. Едно от най-висшите приложения на тези принципи [на личната отговорност] се намира в правото на човека сам да контролира собствения си ум, да стопанисва талантите си, да получава и да отдава плодовете на собствения си труд. Нашите институти ще имат сила и мощ само когато във всичките си връзки с всички хора зачитат тези принципи и когато в отношенията си обръщат внимание на наставленията на Божието слово.
ЗАВИСИМИ ОТ ХРИСТОС. Всеки човек има собствена индивидуалност. Всяка душа трябва да живее в постоянно общение с Христос, защото Той казва:”Без Мене не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5). Неговите принципи трябва да бъдат наши принципи; защото те са вечната истина, прогласена в правда, доброта, милост и любов.

ИНДИВИДУАЛНОСТТА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗИ И В ХРИСТИЯНСКАТА ОПИТНОСТ. Учете всеки човек да се облегне напълно на ръката на безпределната Мощ. У всяко човешко същество присъства уникална индивидуалност, която трябва да бъде съхранена в християнския му опит. Тази отговорност не може да се премахне от ничия душа. Всеки има да се бори в собствените си битки, да печели собствен духовен опит, независим в много отношения от този на всеки друг. Господ има уроци за всекиго, които той трябва да постигне сам и никой друг не може да ги научи заради него.