Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Индустриална реформа 63 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Тъй като възникват трудности, ние не трябва да изоставим индустриите, които сме поддържали като отрасли на образованието. На младите в училище трябва да се дава възможност да се научат да си служат и с инструменти за работа. Под ръководството на опитни работници, дърводелци, които са способни да поучават, търпеливи и любезни, учениците сами трябва да си изграждат училищните постройки и да правят необходимите подобрения, като по този практически начин се научат да строят икономично. Също те трябва да се научат да вършат всякаква работа, свързана с печатането – словослагателство, печатане и подвързване на книги, с правенето на палатки и други полезни видове работа, да садят и отглеждат малки плодни дръвчета, зеленчуци и цветя. Тази работа може да се въ*рши извън училище. Така наред с напрягането на ума, костите и мускулите учениците ще придобиват познания и за практическия живот.
Културата по всички тези точки ще направи младите полезни в разнасянето на истината в чужди страни. Тогава те няма да са зависими от хората, сред които ще живеят, за готвенето, шиенето и строенето, нито ще е необходимо да се изразходват пари за довеждане на хора от хиляди мили далеч, да им се правят планове за училищни сгради, молитвени домове и къщи. Мисионерите ще имат много по-голямо влияние, ако могат да учат неопитните как да работят по най-добрите методи и да получават най-добрите резултати. По този начин те ще демонстрират, че мисионерите могат да учат и на занаяти. Такова възпитание ще се оцени много там, където средствата са ограничени. Издръжката на такива мисионери ще е много по-малка, тъй като заедно с учението, те са употребили по най-добър начин физическата си сила в практическа работа. Където и да отиват, тази подготовка ще им подсигурява изгодно положение. На учениците от занаятчийските отдели, когато са заети в домашна работа, в обработване на земята или в друга дейност, трябва да се дава възможност да обясняват практическите и духовните си поуки, извлечени в труда. Във всички практически занимания да се правят сравнения с поуките от природата и Библията.

ПРЕДИМСТВАТА НА ПРОВИНЦИЯТА
Причините, поради които някъде са ни накарали да построим училищата си извън градовете, са същите и за училищата, построени на други места. Да се изразходват пари за допълнителни сгради, когато дадено училище е затънало в дълг, не е според Божия план. Ако парите, които нашите по-големи училища са използвали за скъпи постройки, бяха вложени за закупуване на земя, където учениците можеха да получат правилно образование, сега много ученици не биха пъшкали под товара на увеличаващи се дългове, а и работата на тези институти би била в по-добро състояние. Ако тези начини на действие се следваха, щеше да има известно мърморене от страна на учениците и много възражения от страна на родителите, но учениците щяха да придобият всестранно образование, което би ги подготвило не само за практическа работа в разните занаяти, но и за място в стопанството на Господа в подновената земя.
Ако застъпваха и земеделската работа, сега нашите училища биха имали съвсем друг облик. Нямаше да се изживяват толкова много обезсърчения, противните влияние щяха да бъдат победени, финансовото положение щеше да се промени. За всички ученици трудът щеше да бъде уравнен; и ако цялата човешка машина бъдеше съразмерно натоварена, щяха да се развиват по-големи физически и морални сили. Но наставлението, което Господ е благоволил да даде, е било така слабо зачетено, че пречките не можеха да се преодолеят.
Проява на страхливост е да се движим така бавно и несигурно в предмета труд – предмет, който би дал най-добро възпитание. Погледнете природата. В нейните обширни граници има място за построяване на училища, където почвата може да се размести и земята да се обработва. Тази работа е жизнено необходима за най-благоприятното духовно развитие и образование. Защото гласът на природата е гласът на Христос, Който ни учи на безброй уроци на любов, сила, подчинение и постоянство. Някои не ценят земеделската работа. Те не трябва да участват в създаването на плановете за нашите училища, защото ще пречат за правилното им напредване. В миналото тяхното влияние е било пречка.
Ако земята се обработва, то с Божието благословение тя ще снабди нашите нужди. Ние не трябва да се обезсърчаваме от временни несполуки, нито от забавянето. Трябва да обработваме земята с радост, с надежда, с благодарност, като вярваме, че тя държи в пазвата си богата жетва за верния работник, жетва по-богата от злато и сребро. Скъперничеството, което й се приписва, не е истина. При правилна и разумна обработка земята ще даде своите съкровища в полза на човека. Планините и хълмовете се изменят; земята остарява като дреха, но Божието благословение, което приготвя трапеза за Неговия народ в пустинята, никога няма да престане.
Предстоят ни сериозни времена и има голяма нужда от семейства, които да напуснат градовете и да се заселят извън тях, за да може вестта да се разнесе по пътищата и кръстопътищата на земята. Много зависи от това, дали правим плановете си според Божията воля и ги провеждаме с постоянство. Повече зависи от осветената дейност и постоянството, отколкото от гения или книжната ученост. Всички дадени на хората таланти и способности, ако не се използват, имат само малка стойност.
Връщането към по-опростените методи ще се оцени от децата и младите. Техният труд в градината и полето ще бъде приятна промяна от уморителната рутина на абстрактните уроци, в чиито граници умовете им никога не бива да бъдат ограничавани. За нервното дете, за което уроците от книгите са изтощителни, това занимание ще бъде особено ценно. Изучаването на природата е здраве и щастие за него. Придобитите впечатления няма да избледнеят в ума му, защото ще са свързани с предмети, които са постоянно пред погледа му.

Азбуката на образованието
Обработването на земята е едно от най-добрите занимания, които движат мускулите и дават почивка на ума. Познанията в земеделието нека бъдат азбуката на образованието в нашите училища. Това е първата работа, която трябва да се застъпи. Нашите училища да не зависят от вносно произвоство – за жито, зеленчук и плодове, така необходими за здравето. Младежите ни наред с литературните познания имат нужда да се научат как да секат дървета и да обработват земята. Различни учители трябва да бъдат назначени като надзираващи известен брой ученици, даже да им помагат в работата. Така и учителите ще се учат на отговорността да носят бреме. По този начин подходящи ученици също трябва да бъдат научени да носят отговорности и да работят заедно с учителите. Всички трябва да се съветват за най-добрите методи в извършването на работата…

Упражнението, което обучава ръката да бъде полезна и възпитава младите да носят своето житейско бреме, предава физическа сила и развива всяка способност. Всички трябва да преценят какво да правят, за да бъдат полезни както за себе си, така и за другите. Бог е отредил работата за благословение и само прилежният работник намира истинска слава и радост в живота.
Мозъкът и мускулите трябва да се натоварват пропорционално, ако искаме да поддържаме здраве и сила. Само тогава младите могат да изучават Божието слово със здрава мисъл и спокойни нерви. Те ще имат непоколебим ум и ще могат да задържат скъпоценните неща, извлечени от него. Ще асимилират истините му и в резултат ще бъдат способни да разпознават истината. И тогава, според случая, ще могат с кротост и страх да дават на всеки, който пита, отговор за своята надежда