Истината – на заден план, СТИВ УОЛБЪРГ, ГЛАВА 6, ГОВОРЕЩИ СТАТУИ И ОБРАЗЪТ НА ЗВЯРА

“Образът на звяра” е споменат девет пъти в книгата Откровение /13:14,15; 14:9,11; 15:2; 16:2; 20:4/. Библията тържествено предупреждава : “ Ако някой се кланя на звяра и на неговия образ…той ще пие и от виното на Божия гняв” /Откровение 14:9,10/. Както можем да видим, това е въпрос на живот или смърт.Затова е изключително уместно да попитаме : За какво се отнася този тайнствен “образ на звяра”?
В поредицата романи На заден план след като Николай Карпатия е убит в Ерусалим, е издигната гигантска статуя вътре в Новия Вавилон в чест на скоро падналия герой на глобалната общност. По време на погребението, пред милиони души “образът започва да се движи…Всички очи се обърнаха към него ужасени и бързо се разпространи слухът, че нещо се случва….Образът скоро заблестя в ярко червено и пушекът се отдели толкова бързо, че отново образува облаци, които затъмниха небето. Температурата незабавно спадна…Образът извика : Не се страхувайте и не бягайте! Не бягайте или със сигурност ще умрете!” /The Indwelling, р. 357, 358/. Скоро след предизвиканото от дявола възкресение на Николай Карпатия, са дадени официални нареждания да се “възпроизведе образа на негово превъзходителство, великата статуя…във всички главни градове по целия свят” /The Mark – the Beast Rules the World, р. 82/. Честно, можете ли да си представите нещо като това наистина да се предава по Си Ен Ен?
Да, този вид буквализъм, който засяга пророчеството от Откровение относно образа на звяра като един димящ, почервенял, говорещ идол, е много широкоразпространен днес. Хората си представят една “велика статуя” на която след грабването по голямата част от света се кланя. В поредицата романи На заден план единствените християни които трябва да се справят с тази ужасна, говореща чудовищност са онези от “силата на скръбта.” Всички други християни са преместени от земята при Грабването. Така, тази изключително популярна сага с поразителното си представление прави всички девет връзки с образа на звяра в книгата Откровение напълно неуместни на църквата днес. Наистина ли е вярно?Дали една гигантска статуя ще говори някой ден? И правилно ли е да тълкуваме този въпрос по такъв начин,като че той няма нищо общо с християнството днес?Нека да открием.
В предишни страници на тази книга говорихме за Реформацията през шестнадесетото столетие, католическата контра-реформация при съвета от Трент и възложението дадено на йезуитите да противодействат на ученията на Мартин Лутер и протестантите, които по онова време наричаха папския Рим антихриста. Също открихме как,от преданост към папата, брилянтният йезуит Франсиско Рибера и Кардинал Биелармин умно пренасочиха тези пророчества като ги отклониха от Ватикана и ги насочиха към един зъл човек който ще дойде в края на времето. Но какво да кажем за пророчеството за един образ на звяра? Някой от тези йезуити говорил ли е за това?Да, Кардинал Белармин и го е отнесъл към говореща статуя. “Белармин подобно на Рибера проповядваше футуристичното тълкуване на пророчеството. Той учеше, че антихриста ще е един особен човек….с претенция че е Бог и че ще направи буквален образ който говори” /Romanism and the Reformation, р. 147, italics supplied/.
Без да го осъзнават, авторите на На заден план са възприели /wuld.rp;d на йезуитския футуризъм в тяхното тълкуване на пророчеството, но Откровение ясно използва много символи, които не са предназначени да се възприемат буквално.Както вече видяхме, звяр в пророчество символизира царство /Данаил 7:23/. Вода символизира хора /Откровение 17:15/. Агне е символ за Исус Христос /Откровение 13:8/. 490 дни представляват 490 години /Данаил 9:24/. Великата вавилонска майка на блудници /Откровение 17:5/ символизира фалшива църква. Все пак, в опит да се премахнат всички приложения на пророчествата на антихриста от Ватикана, йезуитския футуризъм често взима символите и ги прави буквални, така унищожава истинското им значение и връзката с християните днес. Може би най-великият пример за такъв нереалистичен буквализъм е приложението на образа на звяра за една димяща, почервеняла, говореща статуя.
“ Футуризма е буквализъм, а буквализъм в тълкуването на символи е отричане на символичния им характер. Това е злоупотреба и унижение на пророческото слово и унищожаване на влиянието му. То замества реалното за въображаемото, сериозното и разумното за странното и чудовищното. Изгасва ценната светлина, която е водила светиите в продължение на векове; и на негово място запалва див, измамлив, долен пламък.. Затъмнява мъдростта на божественото пророчество /и/ истинското естество на дните в които живеем / Romanism and the Reformation,р. 163/.”
По средата на честните намерения,проекта На заден план всъщност замени “въображаемото за реалното, странното и чудовищното за сериозното и разумното.” Както скоро ще видим всички буквални тълкувания за говореща статуя на това пророчество не са по реални от говорещия тенекеджия в Магьосника от Оз.
Най-мощната религиозна организация в света днес е Римокатолическата църква. Най-мощната нация на земята са Съединените американски щати. Когато отричаме измислиците на йезуитския футуризъм в полза на трезвите реалности на историята и на протестантския историцизъм, откриваме, че тези две супер сили са първоначалните актьори в напрегнатата драма на Откровение глава 13. Първият звяр представлява папския Рим, а вторият представлява протестантска Америка. Откровение глава 13 е до голяма степен история за Рим и за украсеното със звезди знаме на Ватикана и Вашингтон, Колумбийски окръг. В самия център на Откровение глава 13, Исус Христос вмъква тайнствената фраза “Ако някой има уши да слуша нека слуша” /Откровени 13:9/. Затова Исус иска християните днес да “слушат” и да разберат това пророчество, вместо да го прилагат за всеки друг след като сме си отишли.
Едно внимателно изучаване на Откровение глава 13 открива, че вторият звяр /Протестантска Америка/ накрая ще издигне “образ” на първия звяр /папския Рим/. Какво означава това?Какво всъщност е един образ? В началото Бог каза : “ Да направим човека по нашия образ, по нашата прилика” /Битие 1:26/. Така, един образ е подобие. Когато погледнем в огледало, може да не харесаме това което виждаме, въпреки това ще видим образ или подобие на нас самите. През 1776 протестантска Америка беше много различна в своите убеждения и форма на управление от римокатолическата църква. Папският Рим е монархия управлявана от папата. Америка е демокрация управлявана от народа. Въпреки, че протестантите до голяма степен са забравили това, голяма част от американската доктрина за свобода на съвестта се разви като реакция на католическата идея за изисканото подчинение към Рим. Но пророчеството предсказва промяна. В Америка ще се оформи един образ. Ще има подобие на папския Рим. Започвате ли да разбирате картината?
Откровение глава 13 предсказва, че преди образа да е на пълно оформен, двата звяра ще започнат да работят заедно. През 16 век протестантската реформация даде за резултат едно кърваво и болезнено разделяне от Римокатолическата църква. През 1776 това разделяне продължи със създаването на Съединените американски щати – една нова, обичаща свободата и изключително протестантска нация. Американската демокрация дълго беше разглеждана като такава, която е в категоричен контраст с управлението на папския Рим. По време на Гражданската ни война през 60-те години на 19 век, Ейбрахам Линкълн говори много за опасните влияния срещу свободата, които по онова време произтичаха от йезуитите и Ватикана. Но през 60-те години на 20 век нещата започнаха да се променят. Американският католически съвет, Ватикана II, значително подобри отношенията. Тогава с избирането на Дж. Ф. Кенеди, първият ни католически президент, започнаха да изчезват много от безпокойствата на Америка по отношение на католицизма – точно както християните изчезват в На заден план!
Но според Откровение глава 13, звярът все пак е звяр. Когато уроците от историята започват да избледняват от ума, да остават на заден план, пророчеството предсказва, че протестантска Америка накрая ще заведе хората обратно в Рим. Библията казва, че вторият звяр ще “принуди земята и живеещите на нея за се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла” /Откровение 13:12/. Този стих все още не се е изпълнил изцяло. Но етапа на сътрудничество е определено в пълен ход.
Предната корица на списание Таймс от 1992 година показва снимка на Роналд Рейгън и папата. Заглавието гласи : “Свят съюз : как Рейгън и папата се наговориха да подпомогнат движението за солидарност на Полша и да ускорят смъртта на комунизма.” Същината на статията беше, че Вашингтон, Колумбииски окръг, и Ватикана са си сътрудничели в успешно усилие водещо до падането на комунизма в източна Европа. “Това беше един от най-великите тайни съюзи на всички времена” каза Ричард Алън, първият съветник на Рейгън по национална сигурност, който бил част от екипа който работи с папата /Time, Feb.24, 1992, р.28/. Президентът Рейгън също назначил първият посланик на Америка във Ватикана. Неколцина протестанти протестирали, но не било обърнато внимание на молбите им.
В последната част на 20-тото столетие се появи едно уникално историческо движение. Американски протестанти и католици пресякоха дълбок залив някога толкова голям колкото Гран каньон, стиснаха си ръце и обединиха сили като никога преди това. Защо? Главната причина е очевидна, но има и друга, която лежи скрита. Протестанти и католици се събраха от една обща загриженост за аборти, неморалност и разрушение на американското семейство и нарастващата сила на либерални влияния в медиите. През 1994, в опит да си помогнат едни на други в общата борба срещу злото, евангелски и католически лидери подписаха известният ЕКЗ документ – евангелисти и католици заедно : християнската мисия в третото хилядолетие. Като бързо летящ реактивен самолет, тази тенденция продължава да набира скорост. Протестантската реформация все повече се замества от икуменическото движение. Край с разделянето, вече има сътрудничество. Но през септември 2000 година в официален документ от 36 страници /Dominus Jesus/ папството обяви, че спасението все още се намира само вътре в Римокатолическата църква. Ватикана не се е променила.
Нека да поясня нещо. Не съм срещу цялото сътрудничество в битката срещу злото. Нито вярвам, че всички протестантски и католически лидери, които проповядват единство ще бъдат изгубени. Исус Христос обича всички ни и само Бог е върховният Съдия. Също съм студент по пророчества и има нещо много важно, което искам да разберете. По – важно е от това какво става на стоковия пазар или кой печели играта на кегли. Главната причина поради която това растящо сътрудничество между католици и протестанти сега напредва необуздано е ,че протестантите са приели нов възглед на пророчество, който отклони погледите на християните от римокатолическата църква. Този възглед е йезуитският футуризъм, който казва, че папският Рим не е звярът.
Сега да се върнем към образа. Един образ е отражение на подобие или оригинал. Библията разкрива, че протестантска Америка ще “да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.” /Откровение 13:14/. С други думи протестантска Америка трябва да стане като Римокатолическата църква по някакъв значителен начин. За да разберем наистина това пророчество трябва да погледнем по отблизо управлението и основните принципи на двата звяра.
Римокатолическата църква е съюз на правителство и религия. Папата е не само лидерът на една църква, той е също царят на монархията. Градът Ватикана не е част от Италия. Тя е независима страна със своя собствена швейцарска охрана, собствени пари и своя собствена пощенска система. Тази хибридна църква/държавна организация официално е призната от правителствата по света. Има над сто посолства на хълма на Ватикана. Римокатолическата църква не е демокрация. Епископите и не се избират от народа, но от кардиналите, които са назначени от папата. Изисква се от всички добри католици да се подчинят на авторитета на църквата за да останат в правото си да са с Бог. По време на тъмните векове когато хората са се бунтували срещу Ватикана, епископите използвали различни методи да притиснат друти държавни правителства на Европа да наложат съгласие с Рим. Така папският Рим в самата му същност е съюз на църква и държава.
Правителството на Съединените щати е доста различно. Конституцията на Съединените щати прави разлика между правителство и религия. Първата поправка на Законопроекта на правата /1791/ обявява : “ конгреса няма да прави почитането на закона установяване на религия и забрана на свободното и упражняване.” Това означава, че федералното управление трябва да се придържа към гражданските въпроси без да се меси в Господните дела. Правителството не трябва да ограничава религията, нито да налага или “установява” религия. Когато става въпрос за връзката на личността с Бог, няма използване на сила. Това допуска свободна църква в свободна държава и защитава религиозната свобода. Така първата поправка на конституцията на Съединените щати определено поставя в контраст управлението на протестантска Америка с това на римокатолическата църква, която винаги е изисквала подчинение на Папата.”
В първи век, християнството бе разделено от правителството. Силата на ранната църква не е била в ръцете на Цезар, но в онези бляскави лъчи светлина, която се появи от самотния кръст. Исус Христос дойде в нашия среднощен свят, пусна светлината и разкри на всеки неизразимата любов на Отца. Вярно е, че Исус през сълзи посочи опасностите и последиците от греха, но Той никога не използва сила. Никога не принуди някого да вярва в Него. Всеки бе свободен да Го приеме или да Го отхвърли. С отворени обятия, Исус покани всички да дойдат при Него за спасение, безплатно опрощение и мир на душата. Вместо сила, Той изяви собствената Си любов за да достигне сърцата.
В края на светия Му живот, Исус свободно позволи на грешниците да го арестуват, да го удрят, да то бият с камшик и да го удрят в лицето. Без да отвръща на удара, позволи да да бъде изпитан, подигран и осъден на смърт. Когато заблудените религиозни лидери Го предадоха на властите, на Пилат Понтийски, от устата му не бяха изречени никакви гневни думи. Накрая позволи на римските войници да го приковат с пирони на разцепено парче дърво. Когато бе издигнат, почти гол, между небето и земята, Исус тихо прошепна една молитва за враговете Си “Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат”/Лука 23:34/. След шест часа Той беше мъртъв. Но не бяха пироните тези, които убиха Божия Син. Исус умря от разрив на сърцето, понасяйки греховете на света. Като Агнецът Божии, Исус Христос напълно пое греховете на католици, протестанти, юдеи, мюсюлмани и атеисти, Той пое твоите и моите грехове.
Една влажна, тъмна гробница не бе краят. Блестящ ангел дойде от небето и отмести камъкът от гроба на Исус. След това Божият Син излезе напред като осъществи думите : “Аз Съм възкресението и живота” /Йоан 11:25/. Малко по-късно ангел каза на жените : “Няма Го тук, но възкръсна” /Лука 24:6/. След това дойде денят на Петдесятница и когато силата на Святия Дух падна като огън от небето върху учениците на Исус Христос, добрата вест започна да се разпростира със светкавична скорост /Деяния 2/. Когато учениците издигнаха безкрайната любов на Исус за един изгубен свят, хиляди бяха обърнати за един ден. Искам много точно да поясня този въпрос – силата на ранната църква не бе положена в правителството, но в кръста /1 Кор. 1:23,24/. Онези ранни християни не търсеха помощ от Цезаря в разнасянето на добрата вест; нямаше използване на сила. Чрез Святия Дух и със затрогващата сила на Христовата любов, която единствена може да достигне сърцето, те имаха всичко от което се нуждаеха и тяхната вест преобърна света.
Сега нека да се върнем към пророчеството. Вторият звяр има “два рога прилични на агнешки” /Откр. 13:11/. Агнето в Откровение символизира Исус Христос. Вторият звяр не е Исус, въпреки че има някаква характеристика като на агне или като на Христос. Тази специална характеристика е описана като “два рога.” Сега помислете за това. Истинските агнета нямат рога! Затова тези “два рога” трябва да са символични за едно специално поучаване на Исус Христос. Това поучаване трябва да има две измерения и трябва да има едно определено двойно отражение в управлението на втория звяр. Нека да обясня.
Един ден, група лукави фарисеи зададоха на Исус въпрос в усилието си да “Го впримчат в говореното Му” /Мат. 22:15/. “Правилно ли е да даваме данък на кесаря или не?” /стих 17/. Те мислеха, че ако нашият Господ каже : “Не, не давайте данък на кесаря” биха могли да го обвинят в бунт към римските власти. Ако той кажеше : “Да, дайте данък на кесаря” биха могли да Го обвинят пред юдеите за това че подкрепя Рим. Мислеха, че от капана им няма спасение. Едва ли осъзнаваха, че говореха на Някого с безграничен коефициент на интелигентност. “А Исус разбра лукавството им и рече “ Защо Ме изпитвате лицемери? Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. Той им казва : Чий е този образ и надпис? Казват Му : Кесарев. Тогава им казва : Като е тъй, отдавайте кесаревите на кесаря, а Божиите на Бога.” /стих. 18-21/. Те бяха озадачени!
Като каза, че хората би трябвало да дават на Кесаря кесаревото и на Бога божието, Исус Христос много ясно разграничи нещата на кесаря от нещата на Бог. Кесаря представлява управлението. Божиите неща засягат религията. В управлението на Древния Рим, кесаря и религията бяха обединени. “Заплетени” би могло да е по-добра дума. От християните се изискваше да почитат Кесаря или да бъдат хвърлени на гладните лъвове. Когато римската империя бе заместена от Римската църква, тази “заплетена” ситуация продължи. През тъмните векове онези, които отказваха да се подчинят на папата, бяха наказвани от държавата. Думите на Исус към онези лукави фарисеи осъждат всичко това. Той разграничи нещата на кесаря от нещата на Бог, като така отхвърли правото на управлението да наложи религия. Това класифициране закриля религиозната свобода от държавен контрол. Това е принцип на агнето. Да се отхвърли този принцип означава да се поощри управленческата система на Римокатолическата църква.
Църквата на Рим в основата си се противопоставя на разделението на управление и религия. През 1864 Ватикана издаде своя известен Списък на грешки. Номер шест определя като ерес достойна за адския огън американската идея, че “църквата трябва да е разделена от държавата и че държавата трябва да е разделена от църквата ” /Philip Schaff, The Creeds of Christendom, vol.2, The Greek and Latin Creeds New York, Harper and Brothers, 1877, р.227/. Няколко години по-късно, в официално писмо с дата 20 юни, 1888, папа Лъв Тринадесети засегна “онзи фатален принцип на разделение на църква и държава” /The Great Encyclical Letters of Pope Leo XIII, 1903 , р.159/.
Този принцип на Исус Христос, който разделя управление и религия стана мощна последица в началото на Реформацията. В продължение на стотици години папският Рим налагаше религията си. Когато ученията на Мартин Лутер започнаха да намират почва в Германия, духа на свободата решително се премести върху принцове и народ. В сътрудничество с папата, немският император Чарлз Пети бе решен да доведе новородената Реформация до ужасяващ край. През 1529 в Спайрс, Германия, бе свикан известен съвет и група от благородни немски принцове, които бяха приели ученията на Лутер присъстваха. В Спайрс, на тези принцове им бе казано, че биха могли да поддържат новите си религиозни убеждения в местните им територии, но не можеха да търсят още обърнати от сред католиците. Като практически резултат това би спряло напълно напредъка на Реформацията. Немските принцове бяха изправени пред огромно решение. Да приемат ли това предложение за да запазят мир с папата и императора или в риск да бъдат буквално изгорени на пепел, да се съпротивят на най-върховните авторитети на Европа?
Когато принцовете от Реформацията се срещнаха лично да обмислят изборите си, пред съвета бе неочаквано оповестено, че това предложение бе на лице да се състави като царски указ. На принцовете им бе казано, че нямат абсолютно никакъв избор освен да се подчинят на императора и на папата. Какво би трябвало да направят?В историята настъпи велик момент. Ако Си Ен Ен бе там по онова време, то този съвет щеше да има пълно медийно покритие. Точно тогава онези смели мъже от кралското семейство призоваха : “от доклад на Парламента {съвета}до Божието Слово, и от император Чарлз до Исус Христос, Царят на царете и Господ на господарите” /Merle J. De Aubingne, History of the Reformation of the Sixteenth Century, Book 13, ch.. 6, р. 520/. Тези германски принцове устроиха удивителен протест, който тогава представиха с поразителен кураж пред насъбралите се сановници на Германия. “Протестираме пред тези присъстващи, пред Бог, нашият единствен Създател, Закрилник, Изкупител и Спасител, и Който един ден ще бъде наш Съдия, както и пред всички хора и всички създания, че ние, за нас и за нашия народ, нито се съгласяваме нито се придържаме по какъвто и да е начин към предложения указ, в нещо което е в противоречие с Бог, със Святото Му Слово, със правилната ни съвест, със спасението на душите ни…..”
“Какво! Ние ратифицираме този указ! Ние заявяваме, че когато Всемогъщият Бог призовава човек до Негово знание, този човек въпреки това не може да получи познание за Бог!…Ние сме решени с Божията благодат да поддържаме чистото и изключително проповядване на Словото Му, така както се съдържа в библейските книги на Стария и Новият Завет….Това Слово е единствената истина; това е сигурното правило на всички доктрини и на целия живот и никога не може да се провали или да ни измами. Онзи, който гради на тази основа ще устои срещу всички сили на ада, докато всичките човешки суети, поставени срещу това, ще паднат пред лицето на Бог….Поради тази причина отказваме игото което е наложено върху нас” /пак там/. Върху цялото събрание настъпи тишина! Святият Дух говори със сила на онези глави на църква и държава. Туко-що бе изслушан един от най-великите протести в историята. Повечето съвременни християни не осъзнават това, но точно този протест през 1529 на католическия съвет в Спайрс спечели на онези немски принцове благородното име Протестанти.
“ Принципите, които се съдържаха в този известен протест…основават самата същност на Протестантството. Сега този протест се противопоставя на две злоупотреби на човек по въпросите на вярата. Първият е нарушаването на цивилния магистрат/съдия/, вторият е тираничният авторитет на църквата.На мястото на тези злоупотреби протестантството поставя силата на съвестта над магистрата/съдията/ и авторитета на Божието Слово над видимата църква. На първо място отхвърля гражданската власт в божествените неща и казва с пророците и апостолите “трябва да се подчиним по скоро на Бог отколкото на човек. В присъствието на короната на Чарлз Пети, той /протестантизма/ издига короната на Исус Христос. Но отива по далеч : поддържа принципа, че всички човешки учения би трябвало да са подчинени на Божията мъдрост” /пак там/.
В основата си този протест постави Библията над всички човешки традиции, докато в същото време отхвърли правото на което и да е земно управление да налага религия. Известният протест в Спайърс бе протест от християни срещу властта на Римокатолическата църква, която се опитва да използва държавата за да контролира съвестта. Този протест дефинира какво означава да си протестант. Протестантството се застъпва за свобода. Библията е над традицията, и религия и голямо управление трябва да останат разделени. Това е което Исус Христос учеше, когато разграничи нещата на кесаря от нещата на Бог. Това е учението на Агнето, Което е нежно и Което никога не използва сила.
“След това дойде реформацията, протестиране срещу папската система и отново отстояване правата на личната съвест, обявяване на разделяне между църква и държава и на кесаря да се отдава само онова което е кесарево, а хората да бъдат оставени свободни да отдават на Бог, според това което тяхната съвест им диктува, това което е Божие /Alonzo T. Jones, The Two Republics or Rome and the United States, 1891, р.569/”.
Готови ли сте да видите огромната истина? Този двоен принцип на Исус Христос, да разделя нещата на кесаря от нещата на Бог, не само крие истинското значение на думата “протестант”, но всъщност е фундаменталния принцип, който подкрепя първата поправка на конституцията на Съединените щати. “Конгреса няма да създава закон” за да основава религия. Това не означава, че политици, конгресмени и президенти не могат да бъдат християни. Това просто означава, че не трябва да използват авторитета на управлението в интерес на собствените си религиозни идеи. Църквата не трябва да контролира държавата, нито държавата да контролира църквата. Двете трябва да останат разделени и свободни. Това означава, както гражданска, така и религиозна свобода. Тези “две” ключови аспекти на нашата конституция /гражданска и религиозна свобода/ са “два рога подобни на агнешки.” Исус е Агнето. Агнетата са нежни. Исус не използва сила. Самият кръст подкрепя свободата. Наистина, това е християнската статуя на свобода. За над двеста години конституцията на Съединените щати поддържаше този принцип. Това е една главна причина защо Бог е благословил Америка.
“Никой не е мислил да защитава религията за съвестта на личността, докато един глас от Юдея, пуквайки зората за най-великата епоха в живота на човечеството, като основе чиста, духовна и универсална религия за цялото човечество, изиска да се отдаде на кесаря само това което е кесарево.Това правило се поддържаше през най-ранния период на евангелието за всички хора. Едва що религията бе възприета от ръководителя на Римската империя и бе лишена от универсалния си характер и поробена от ужасната връзка с ужасната държава; и така продължи до новата нация, най-неосквернената с безсъдържателни подигравки на 18-тото столетие, най-главният вярващ в християнството от всички хора на тази възраст, главният наследник на Реформацията в най-чистите и форми когато се стигна да се основе управление за Съединените щати…”
Поддържайки правото на индивидуалност дори в религията и преди всичко в религията, новата нация се осмели да даде пример на приемане в отношенията и с Бог принципа най-напред божествено предопределен в Юдея. Това остави ръководството и временните неща на временната сила, но американската конституция, в хармония с хората от отделните щати, въздържа от федералното управление силата да завладее дома на на здравия разум, цитаделата на съвестта, светилището на душата; и не от безразличие, но че безграничния Дух на вечната истина би могъл влезе в нейната свободата , чистота и сила /George Bancroft, History of the Formation of the Constitution, Book 5, ch. I, par. 10,11/.
Американската демокрация с многобройните и благословения има религиозния си произход в една специфична протестантска традиция, една която се противопостави на…папското върховенство…Историята му е тясно свързана с развитието на толерантност и религиозна свобода и произтичащото разделение на църква и държава – идеал, който най-напред се преобрази в реалност в САЩ /V. Norskov Olsen,Papal Supremacy and American Democracy 1987, р.149/.
В американската конституция – една Magna Carta на религиозната свобода – новозаветен принцип и идеала от 16-тото столетие стана реалност /пак там, стр.150/.
След това дойде американската революция преобръщайки всичките принципи на папството и основавайки просвещението на всички нации, НОВАТА РЕПУБЛИКА-първото национално управление над земята, което се съгласува с принципите обявени от Исус Христос за човечеството и за гражданското управление /Alonzo T. Jones, The Two Republics or Rome and the United States of America, 1891, р. 663/.
Нашите първи бащи не оформиха първата поправка на Законопроекта на правата за да изхвърлят Бог от Америка. Едва ли! Това беше, защото те осъзнаха, че когато управление се свърже с религия, резултатът е преследване. Това се случи във Вавилон /прочетете Дан. 3/, в Персия /вижте Дан. 5/, в Римската империя /вижте Колизеума/, по време на тъмните векове /оплачете инквизицията/, в Англия, в много след-реформаторски протестантски държавни църкви, дори в Колониална Америка. Накрая, след американската революция, новата ни нация бе готова за свобода. Не само свобода от британците, но също и свобода на и от религията. В Божието провидение, чрез влиянието на хора като Роджър Уилямс, Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, бе основана една нова конституция. Роди се една протестантска нация с два рога подобни на агнешки. Исторически факт е, че Съединените щати са първата нация в историята която е отхвърлила правото на управление да наложи религия. Защо? Защото първите ни бащи искаха да изгонят Бог от Америка? Не! Защото не искаха да изцапат с кръв американската почва в името на религията. Това ставаше в Европа в продължение на повече от 1000 години, и те бяха уморени от това.
Какво би струвало Америка да “постави образ” на римокатолическата църква? Какво би трябвало да се случи със Съединените щати да станат като Ватикана? Отговорът е прост, но страшен. Мирният принцип на Исус Христос, който разделя управление и религия би трябвало да бъде отхвърлен. Протестантският принцип на отхвърляне правото на религия да използва държавата да се наложи би трябвало да се отхвърли. “Двата рога подобни на агнешки” би било нужно да станат един. Протестантска Америка ще е формирала образ на Римската църква.
Пророчеството не само предсказва, че образът ще дойде, но че когато дойде ще има “живот”/Откр. 13:15/. Това не означава, че някакъв гигантски идол един ден ще започне да въздиша и да ходи натам насам след Грабването. Всички други зверове в Данаил глава 7 бяха живи /Дан. 7:12/, което просто означава, че те бяха нации с активна сила.Когато образът започва да живее, това просто означава, че е възникнала нова форма на тази нация. Тогава образът ще “говори”/Откр.13:15/. Това не се отнася за някоя огромна, почервеняла, димяща и говореща статуя. Какъв език би говорила? Испански? Не. Нации и царства “говорят” чрез прокарване на закони. Образът ще “продума; също и да направи да бъдат избити ония които не се покланят на на звяровия образ” /Откр.13:15/. Така образът ще живее и “причини”, което загатва сила. А това използване на сила ще включи поклонение. Така, вторият звяр ще навлезе в нова фаза и ще започне да прокарва закони да наложи религия, точно както Римската църква.
Но защо ще се формира такъв образ и кой ще го формира? Отговорът на тези въпроси е по удивителен отколкото кръщението на равин или отхвърлянето на Дева Мария от свещеник. Ще бъде една от най-големите иронии в цялата история. С тъга пиша това, но истината трябва да се каже. Спомняте ли си отпадането на известни добре уважавани телевизионни евангелисти? Те бяха християни, но отпаднаха от благодатта. Нещо подобно ще се случи в протестантска Америка, във финалните моменти на времето. Както юдейските религиозни лидери притиснаха Пилат Понтийски и както Римокатолическата църква съюзена с Константин и Римската държава, така мнозина американски протестанти по време на една отчаяна национална криза, накрая ще отпаднат от благодатта като притиснат федералното ни правителство да наложи религия. Когато религия и правителство се обединят в Европа, това формира звярът. И по време на заключителните секунди от историята, съюз от правителство и религия в Америка ще оформят белега на звяра. Преди тази книга да свърши, ще видите, че всичко това ще се случи в името на Исус Христос като предполагаемо разрешение на националните ни проблеми, но това ще отхвърли Агнето. Защо? Защото Исус променя живота на хората само чрез любовта Си, никога чрез сила.
Обмислете това. Не много отдавна предната корица на списанието Таймс показа снимка на кръста и американския флаг. Заглавието гласеше : “Една нация под Божието управление – отиде ли твърди далеч разделянето на църква и държава?” Статията на специална тема излезе със заглавие : “Свещената война на Америка”/Time, Dec. 9, 1991, р.60/. Забележете главния спорен въпрос : “Предмет на спор е значението на основния принцип пазен свято в Първата поправка, че конгреса и от по-късно разширение щатите” няма да направят уважаването на закона, основание на религия или забрана за свободното и упражняване. Съвременният върховен съд възприе, че това означава, че правителството не може да направи нищо което спомага или отделната вяра или религията по принцип. Засечката назряваше от дълго време, но сега е тук с отмъщение” /пак там, стр.60/.
Осъзнавате ли какво туко що прочетохте? Тази статия в Тайм разкрива, се образува че една реакция сред християните в Америка срещу разделянето на църква и държава! Близо до центъра на статията бе снимка на Уилям Ренкуист, един лутеран и Антонин Скалия, римокатолик, на литургия въ Вашингтон Колумбийски Окръг. В дръзки писма Ренкуист бе цитиран да казва : “Стената на разделението между църква и държава е базирана на лоша история…Би трябвало да е искрено и категорично изоставено”/пак там, стр.63/. Както вече видяхме, тези думи отразяват същата римокатолическа перспектива, както бе изразена в Римския “Списък на грешки” от 1864 година и от писмо на Папа Лъв 13 от 1888.Все пак готови ли сте за най-удивителното нещо? Уилям Ренкуист е председателят на върховния съд на Съединените щати.
Бенджамин Франклин мъдро заяви : “Когато религията е добра, считам, че ще подкрепи себе си; а когато не подкрепя себе си и Бог не се интересува да я подкрепи, така че онези, които я изповядват са задължени да призоват на помощ гражданските власти” това е знак, разбирам аз, че тя е лоша”.
Спомнете си, че ранната църква не се нуждаеше от помощта на Кесаря. Когато християнството има Божията сила, не се нуждае да разчита на силата на държавата. Но когато загуби тази сила, търси законите на правителството да приложи това което не може да внуши. Томас Джеферсън, авторът на Американската декларация на независимостта е написал следните забележителни думи : “Грешка е сама по себе си да се нуждае от подкрепата на правителството. Истината може да устоява сама.” Той има право.
Американският протестантизъм вече не учи истината за антихриста. Вместо това, както вече видяхме , несъзнателно и все пак мощно учение е идеята за един човек антихрист на йезуитския футуризъм, което всъщност е самата доктрина на антихриста. Затова накрая вторият звяр е счетен като “фалшивият пророк”/Откровение 16:13; 19:20/. И тази огромна пророческа грешка доведе до загуба на познанието относно истинските причини /които се крият/ зад първата поправка. Истината относно звяра и знанието че нашият Законопроект на правата бе формиран срещу звяра, всичко бе оставено на заден план. Останаха неколцина протестиращи протестанти. И точно тези неща сега допринасят за оздравяването на смъртоносната рана. Почти мога да чуя как луцифер шепти на демоните си : “Всичко върви според плановете ни.”
В 9:02 часа, сутринта на 19 април 1995 година Федералната сграда Алфред Мура в Оклахома Сити бе унищожена от най-голямата терористична атака, в историята на Съединените щати. Националният паметник на Оклахома сити сега стои на същото място като свещен паметник /историческо място/почитайки загубата на 168 ценни живота. При влизането в огромната и двойна порта, посетителите могат да видят загадъчното число 9:01 на източната порта и 9:03 на западната. В 9:02 експлодира бомба поставена от Тимъти Мак Вей.
Бързо наближава друг момент 9:02 и когато накрая удари, този свят ще бъде потопен в това което Данаил нарича “време на страдание” /12:1/. По време на тези експлозивни, заключителни секунди от историята, много християнски лидери, които “не знаят какво правят” ще преминат по ръба на бездната на най-голямата грешка в историята. Те ще притиснат правителството на Съединените щати наложи религия в отчаяно усилие да спасят страната. И ще го направят в името на Исус Христос. Ето как вторият звяр с “два рога подобни на агнешки” накрая ще “говори като змей” /Откровение 13:11/.Ето как протестантска Америка ще оформи образ на Римокатолическата църква. И този образ няма да е измислена говореща статуя. Ще бъде реална и трябва да се изправим лице в лице с нея. Във време на отчаяние, образът ще има живот, ще говори и ще прокара един определен закон в заблуден опит да върне Америка обратно при Бог. Какъв е този закон? След сътрудничество със звяра и формиране на образа му, втория звяр накрая налага белега си.