Истинският мисионерски дух 20 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Истинският мисионерски дух е духът на Христос. Световният Изкупител бе великият пример на мисионер. Мнозина от Неговите последователи са работили усърдно и несебелюбиво за спасението на човешки души, но няма човешки труд, който да се сравни със себеотрицанието, жертвата, благотворителността на нашия Образец.
Проявяваната от Христос любов към нас е несравнима. Как усърдно работеше Той! Колко често оставаше сам край планината или в уединението на градината, молейки се горещо и изливайки молбите си със силни викове и сълзи. Колко сериозно представяше Той Своите молби за грешниците! Даже на кръста забрави собствените си страдания поради голямата любов към онези, за чието спасение бе дошъл. Колко студена е нашата любов, колко слаб е интересът ни, когато ги сравним с любовта и интереса на нашия Спасител! Исус даде Себе Си за изкуплението на човешкия род и все пак колко склонни сме да се извиняваме, като не отдаваме всичко наше за Исус. Спасителят се посвещаваше на уморителен труд, оставяше се да бъде презрян и да Му бъде причинявано страдание. Той бе отхвърлен, подиграван, усмиван, докато бе зает с великото дело, за чието изпълнение бе дошъл.
Питате се, братя и сестри: Кому да подражаваме? Не ви насочвам към велики и добри мъже, но към световния Изкупител. Ако искаме да имаме истински мисионерски дух, трябва да сме изпълнени с Христовата любов; да гледаме на Начинателя и Завършителя на нашата вяра, да изучаваме Неговия характер, да култивираме Неговия смирен и кротък дух и да вървим по Неговите стъпки.
Мнозина мислят, че мисионерският дух, квалификацията за мисионерска работа е специална дарба или талант, даден на проповедниците и на неколцина членове на църквата, а всички останали са само зрители. Няма по-голяма грешка от тази. Всеки истински християнин ще притежава мисионерски дух, защото да си християнин, значи да бъдеш подобен на Христос. Никой не живее за себе си и „ако някой няма Христовия дух, той не е Негов“ (Римл. 8:9). Всеки, вкусил от силите на бъдещия свят, било той млад или стар, учен или неучен, ще бъде движен от духа, който движеше Христос. Първият импулс на подновеното сърце е да доведе и други при Исус. Хора без такова желание доказват, че са изгубили първата си любов. Те трябва основно да изследват сърцата си в светлината на Божието слово и сериозно да потърсят ново кръщение от Христовия дух; трябва да се молят за по-дълбоко разбиране на чудната любов, която Исус прояви, като напусна царството на славата и дойде в този паднал свят, за да потърси изгубеното.

Живи послания
В лозето на Господа има работа за всекиго от нас. Ние не трябва да търсим службата, която ще ни носи най-много удоволствие или най-голяма печалба. В истинската религия няма никакво себелюбие. Мисионерският дух е дух на лична жертва. Заради делото на нашия Господ ние трябва да работим по всяко време и навсякъде до най-последните си сили.
Веднага след като човек действително се покае и приеме истината, в сърцето му се поражда силно желание да отиде да каже на приятел или съсед за скъпата светлина, излъчвана от свещените страници. В несебелюбивите си старания да спасява други той представлява живо послание, което може да се разбира и прочита от всички хора. Животът на такъв човек доказва, че е обърнат към Христос и е станал Негов съработник.
Като народ адвентистите от седмия ден са щедри и топлосърдечни. При провъзгласяването на истината за това време ние можем да разчитаме на тяхното силно и винаги готово да се прояви съчувствие. Когато се представи разумен обект за тяхната щедрост, апелиращ към разума и съвестта им, те откликват сърдечно. Техните дарения за подкрепа на делото свидетелстват за вярата им, че то е Божие дело. Наистина има и изключения между нас. Не всички, изповядващи истината, са ревностни и искрени. Но същото бе вярно и в дните на Христос. Даже и между апостолите имаше един Юда, но това не означаваше, че всички притежаваха неговия характер.
Нямаме причина да се обезсърчаваме, докато знаем, че мнозина са предани на каузата на истината и са готови на благородни жертви за нейното преуспяване. Но сред нас все още има голяма липса, една нужда. Малко се проявява истинският мисионерски дух. Всички мисионерски работници трябва да имат такъв дълбок интерес за спасението на душите на техните ближни, че сърце да се свърже със сърце в съчувствие и в любовта на Исус. Те трябва да молят усърдно за Божествена помощ и да работят разумно за спечелване на хора за Христос. Студеният, бездушен труд не постига нищо. Нужно е Христовият Дух да се излее над синовете на пророците. Тогава те ще изявяват такава любов за човешките души, каквато Исус изявяваше в живота Си.
Причината, поради която в църквата няма по-дълбока религиозна ревност и гореща любов един към друг, е, че мисионерският дух замира. Малко се говори за идването на Христос, а някога беше постоянна тема на мислите и разговорите ни. Необяснима е растящата неохота за религиозни разговори, вместо тях се водят глупави, безсмислени празнодумства, даже и от хора, изповядващи се за Христови последователи.

Идете на работа
Мои братя и сестри, искате ли да развалите сковаващата ви магия? Искате ли да се пробудите от това бездействие, което прилича на смъртно вдървяване? Идете на работа, независимо дали ви се иска или не. Лично работете, за да водите човешки души при Исус и да ги запознавате с истината. Такава работа ще ви стимулира, ще ви събуди и укрепи. Чрез упражняване вашите духовни сили ще станат по-енергични. Така ще можете с по-добър успех да изработите и собственото си спасение. Мнозина така наречени християни са натиснати от смъртна дрямка. Направете всичко възможно да ги събудите. Предупреждавайте, умолявайте, увещавайте. Молете се стопяващата Божия любов да смекчи ледените им натури. Макар да не искат да слушат, вашият труд няма да е напразен. В старанията си да благословите другите сами ще бъдете благословени.
Ние имаме теорията на истината; сега се нуждаем да потърсим най-усърдно нейната освещаваща сила. Не смея да мълча в това време на опасност. То е време на изкушение, на отчаяние. Всеки е нападнат от примките на Сатана и ние трябва да се държим здраво един до друг, за да се възпротивим на неговата сила. Трябва да сме единомислени, да говорим едно и също и с една уста да славим Бога. Тогава можем с успех да разширим плановете си и чрез активен труд на мисионери да използваме всеки талант в разните насоки на нашето дело.

При вратата на всекиго
Светлината на истината пръска своите ярки лъчи по света чрез душеспасителната работа. Печатът е средство, посредством което може да се достигнат много хора, до които службата на проповедника няма достъп. Голяма работа може да се извърши, когато Библията се представя на хората така, както гласи. Занасяйте Божието слово при вратите им, изнасяйте нейните ясни твърдения пред съвестта на всеки човек, повтаряйте на всички заповедта на Спасителя: „Вие изследвате Писанията…“ (Йоан 5:39). Увещавайте ги да приемат Библията така, както е написана, да се молят за Божествено просветление, а след това, когато светлината блесне, да приемат радостно всеки скъпоценен лъч и с безстрашие да посрещнат последствията.
Потъпканият Божи закон трябва да се издигне пред хората. Щом се обърнат с усърдие и уважение към Свещеното писание, светлина от Небето ще им открие чудни неща от Божия закон. Велики истини, дълго време замъглявани от суеверия и фалшиви учения, ще блеснат от осветлените страници на Свещеното слово. Живите откровения изливат съкровищата си – нови и стари, носейки светлина и радост на всички, които искат да ги приемат. Мнозина се събуждат от дрямката си. Те възкръсват сякаш от мъртвите и приемат светлината и живота, които само Христос може да даде. Истини, които са се оказвали трудноразбираеми за гигантски умове, се разбират от „бебета“, повярвали в Христос. На тях се открива ясно онова, което е помрачавало духовното схващане на най-учените тълкуватели на Словото, защото като садукеите от миналото не са познавали Писанията и Божията сила.
Хората, които изучават Библията с искрено желание да узнаят и изпълняват Божията воля, ще станат мъдри за спасение. Съботното училище е важен клон в мисионерската работа не само защото запознава стари и млади със Свещеното писание, но и защото пробужда в тях любов към неговите свещени истини и желание да ги разучават лично за себе си; а над всичко друго то ги учи да съобразяват живота си според неговите святи учения.

Съработници на Христос
Всички, за които Божието слово е правило в живота, се сближават тясно. Библията е свързващият елемент на тяхното единство. Но дружбата им няма да се търси или желае от хора, които не се прекланят пред Свещеното слово като пред единствен непогрешим водач. Те ще се различават както по вяра, така и по начин на живот. Между тях не може да има хармония; те са несъвместими помежду си. Като адвентисти от седмия ден ние апелираме по обичай и традиция към ясното: „така говори Господ“ и затова не сме и не можем да бъдем в хармония с множествата, които учат и следват човешките учения и заповеди.
Родените от Бога ще станат съработници на Христос. Те са солта на земята. „Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?“ Ако религията, която изповядваме, не може да поднови сърцето ни и да освети живота ни, как ще повлияе спасително на невярващите? „Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.“ Религия, която не въздейства върху света с обновителна сила, е безполезна. На нея не можем да разчитаме и за собственото си спасение. Колкото по-скоро я изхвърлим, толкова по-добре, тъй като тя е безсилна и фалшива.
Ние трябва да служим ръководени от нашия велик Водач, да заставаме твърдо срещу всяко противно влияние, да работим заедно с Бога като Негови съработници. Повереното ни дело е да сеем семето на евангелието край всички води и в това дело всеки трябва да вземе участие. Многократната Христова благодат, която ни се дава, ни прави домакини на таланти, които трябва да развиваме, като ги предаваме на „среброменителите“, така че, когато Господ ги поиска, да може да вземе Своето с лихва.

Бог ви кани с едната ръка – вярата, да се заловите за неговата мишца, а другата ръка – любовта, да протегнете към загиващи души. Христос е пътят, истината и животът. Следвайте Го. Не живейте по плът, а по Дух. Живейте така, както Той живя. Това е Божията воля, нашето освещение. Вашата задача е да вършите волята на Този, Който поддържа живота ви за Негова слава. Безполезно е, ако работите за себе си. Да се работи за благото на другите с по-малко грижи за себе си, а с повече усърдие с цел всичко да се посвети на Бога – това Му е угодно и ще бъде възнаградено чрез богатата Му благодат (1868 г., т. 2, с. 170).