Постигнал най-голямата земна слава и признат дори от боговдъхновеното
слово за “цар на царе”, Навуходоносор приписваше понякога на Йехова
заслугата за величието на царството и за великолепието на царуването
си. Това чувстваше той и след като видя в съня си големия образ. Умът
му бе силно повлиян от видението и от мисълта, че колкото и велика да е
вавилонската империя, накрая ще падне и други царства ще я завладеят,
докато накрая царството, установено от небесния Бог, ще премахне всички
земни власти и никога няма да премине.
След време Навуходоносор забрави за благородната си вяра в Божието
намерение за народите. И все пак, когато гордият му дух бе смирен пред
множеството на полето Дура, той още веднъж призна, че Божието царство е
“вечно царство и Неговото владичество из род в род”. Въпреки че бе
езичник по рождение и възпитание и владетел на езически народ, у него
се бе запазило вътрешното чувство за справедливост и правда и Бог
можеше да го използва като средство за наказание на бунтовниците и за
изпълнение на Божествената цел. Той бе страшният между народите и след
години на продължителни и изтощителни битки му бе дадено да завладее
Тир. Египет също стана плячка на победоносната му армия. По-късно
Навуходоносор прибавяше към вавилонската империя царство след царство,
а славата му на най-велик владетел на своето време ставаше все по-
голяма и по-голяма.
Не е чудно, че славният монарх, така амбициозен и горд, бе изкушен да
се отклони от пътя на смирението – единственото качество, водещо до
истинско величие. В периодите между две завоевателни войни той отделяше
голямо внимание за укрепването и разкрасяването на столицата, докато
накрая град Вавилон стана гордостта на царството, “златния град”,
“славата на целия свят”. Страстта му като строител и очевидният му
успех да направи Вавилон едно от чудесата на света развиха самолюбието
му. Това постави в опасност личността му на мъдър държавник, когото
Всемогъщият можеше да използва като средство за осъществяване на Своето
намерение.
В милостта Си Бог даде на царя друг сън, за да го предупреди за
опасността и за уловката, която застрашаваше да го унищожи. В нощно
видение Навуходоносор съгледа голямо дърво да израства от земята.
Върхът му стигаше до небето, а клоните му обхващаха цялата земя. Стада
от планини и хълмове намираха подслон под сянката му и небесните птици
свиваха гнезда в клоните му. “Листата му бяха хубави, плодът му
изобилен и в него имаше храна за всички… и от него се хранеше всяка
твар.”
Докато гледаше към високото дърво, забеляза “свет страж”, който се
приближи и извика със силен глас: “Отсечете дървото и изсечете
клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат
животните изпод него и птиците от клоновете му; обаче оставете в земята
пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч
наоколо и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с
животните в тревата на земята. Нека се измени човешкото му сърце и нека
му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.
Тая присъда е по заповед от стражите и делото на думата на светите, за
да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава
го комуто ще и поставя над него най-нищожния измежду човеците.”
Силно обезпокоен от видението, което бе очевидно предсказание за
бедствие, царят го разказа пред “врачовете, вражарите, халдейците и
астролозите”, но въпреки че бе съвсем ясно, никой от мъдреците не можа
да го разтълкува.
Още веднъж сред този езически народ трябваше да се даде свидетелството,
че само онези, които обичат Бога и се боят от Него, могат да разбират
тайните на небесното царство. Объркан, царят изпрати да повикат
служителя му Даниил – човек почитан заради верността, твърдостта и
ненадминатата си мъдрост.
Когато Даниил се отзова на царската покана и застана пред
Навуходоносор, той му каза: “Валтасасаре, началниче на врачовете,
понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе и никаква тайна не е
мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми
значението му.” Разказа съня си и продължи: “Валтасасаре, кажи
значението му, защото ни един от мъдреците на царството ми не може да
ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.”
Даниил добре разбра съня и значението му го изуми. Той “остана смаян за
малко и размишленията му го смущаваха”. Царят забеляза Данииловото
колебание и объркване и окуражи служителя си: “Валтасасаре, да те не
смущава сънят или значението му.”
“Господарю мой – отвърна Даниил, – сънят нека бъде върху ония, които те
мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!” Пророкът
разбра, че Бог му е възложил сериозното поръчение да разкрие на
Навуходоносор наказанието, което щеше да го сполети поради неговата
гордост и самонадеяност. Даниил трябваше да разтълкува съня по такъв
начин, че царят да го разбере и макар че ужасното значение го караше да
се колебае и да стои в почуда, трябваше да каже истината, каквито и да
биха били последиците за него.
Тогава Даниил изпълни поръката на Всевишния. “Дървото, което си видял,
че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се
виждало от целия свят, чиито листа били хубави и плодът му изобилен,
дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и
по клоновете на което се подсланяли небесните птици, това дърво си ти,
царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна
до небето и владичеството ти до края на света.
А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва:
Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева
пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се
мокри от небесната роса и нека бъде участта му с полските животни,
докато така минат над него седем времена – ето значението му, царю:
Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е да бъдеш
изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да
ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над
тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството
на човеците и го дава комуто ще. А гдето се заповядало да оставят пъна
с корените на дървото, значи, че царството ще ти бъде обезпечено, щом
признаеш, че небесата владеят.”
След като разтълкува съня съвсем точно, Даниил призова гордия монарх да
се покае и да се обърне към Бога, та чрез вършене на добро да избегне
бедствието. “Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш
греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене
благодеянията на бедните, негли се продължи благоденствието ти.”
За известно време впечатлението от предупреждението и съвета на пророка
повлияха на Навуходоносор, но непромененото от Божията благодат сърце
бързо забравя за нашепванията на Светия Дух. Самолюбието и амбицията
все още не бяха изкоренени от сърцето на царя и след време тези черти
се появиха отново. Въпреки милостиво дадения му съвет и
предупрежденията от миналото той отново допусна да бъде обхванат от дух
на завист към царствата, които трябваше да дойдат след него.
Управлението му, до този момент справедливо и милостиво в голяма
степен, стана потисническо. Затвърди сърцето си и използва дадените от
Бога таланти за себепрославяне и превъзнасяне над Господа, дал му живот
и власт.
Божията присъда се забави с месеци. Но тази милост не предизвика
покаяние у царя, напротив, той продължи да подхранва гордостта си,
докато накрая престана да вярва в тълкуването на съня и започна да се
шегува с предишните си страхове.
Година след предупреждението се разхождаше из двореца и размишляваше за
властта си на велик владетел и за успехите си като строител. Той
възкликна: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си
сила за царското жилище и за славата на величието си!”
Докато думите бяха още на устата му, глас от небето обяви, че
произнесената от Бога присъда влиза в действие. Чу се наредбата на
Йехова: “На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството
премина от тебе; и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските
животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и
седем времена ще минат над тебе, догдето признаеш, че Всевишният владее
над царството на човеците и го дава комуто ще.”
Само за миг му бе отнет дадения от Бога разум. Проницателността му,
която царят смяташе за съвършена, мъдростта, с която се гордееше, бяха
отнети и могъщият някога владетел стана малоумен. Ръката му не можеше
повече да държи скиптъра. Предупрежденията бяха пренебрегнати. Сега,
лишен от дадената му от Бога власт и изгонен от средата на хората,
Навуходоносор “ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от
небесната роса, догдето космите му пораснаха като пера на орли и
ноктите му като на птици”.
Цели седем години Навуходоносор удивляваше всичките си поданици; седем
години бе смиряван пред света. След това разумът му бе възстановен и
гледайки почтително на небесния Бог, призна Божията намеса в
наказанието. В публична прокламация призна вината си и голямата Божия
милост във възстановяването си. “А в края на тия дни аз, Навуходоносор,
подигнах очите си към небесата и разумът ми се възвърна, като
благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека,
понеже владичеството Му е вечно владичество и царството Му из род в
род. Пред Него всичките земни жители се считат като нищо. По волята Си
Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не
може да спре ръката Му или да Му каже: Що правиш Ти?
И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се за
славата на царството ми и величието, и светлостта ми; защото
съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си и
ми се притури превъзходно величие.”
Гордият някога монарх бе станал смирено Божие чадо; деспотичният и
горделив владетел – мъдър и състрадателен цар. Този, който бе
предизвикал и похулил небесния Бог, сега призна властта на Всевишния и
искрено се постара да работи със страх в Господа за щастието на
поданиците си. Под упрека на Онзи, Който е Цар на царете и Господ на
господарите, най-накрая Навуходоносор научи урока, нужен на всички
владетели – истинското величие се състои в истинското благочестие. Той
призна Йехова за жив Бог с думите: “Сега аз, Навуходоносор, хваля,
превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, що върши, е с вярност
и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят
горделиво”.
Божието намерение бе изпълнено – най-голямото световно царство да му
отдаде почит. Публичната прокламация, в която Навуходоносор признаваше
Божията милост, доброта и власт, бе последният указ в живота му,
записан в свещената история.
Тази глава е основана на Даниил 4 гл.
Езекиил 26:7
По Езекиил 28:7
Исая 14:4 – Превод Кинг Джеймс, Еремия 51:41