Истинското познание за Бога – 35 (2-ра част) – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

Изявен на учениците
Нека да размислим над думите, които Христос изговаря в стаичката през нощта преди разпятието Си. Часът на Неговото изпитание наближава и Той се опитва да утеши учениците Си, които ще бъдат тежко изкушени и изпитани.
Той се обръща към тях с думите: “Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа; защото отивам да ви приготвя място…”
“Тома Му казва: “Господи, не знаем къде отиваш, а как да знаем пътя?” Исус му каза: “Аз съм Пътят, Истината и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.”
“Филип му казва: “Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е!” Исус му казва: “Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела”(Йоан 14:1-10).
Учениците още не разбират Христовите думи относно Неговото отношение към Бога. Много от Неговите учения са им още неясни, а Христос иска те да имат по-ясно, по-определено познание за Бога. Казва им: “Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца (Йоан 16:25).
Когато на Петдесятница над тях се излива Светият Дух, те разбират по-добре истините, които Христос им е говорил чрез притчи. Много учения, които дотогава са за тях тайна, им стават съвсем понятни. Но дори и тогава учениците не получават цялостното изпълнение на Христовото пророчество. Получават толкова познание за Бога, колкото могат да понесат; а цялото изпълнение на пророчеството, че Христос ще им покаже ясно Отца, ще дойде по-късно. Така е и днес. Имаме само частично, несъвършено познание за Бога. Когато борбата бъде завършена и Синът Човешки изповяда пред Отца Своите верни служители, които в един пълен с грях свят са свидетелствали вярно за Него, те ще разберат по-ясно всичко, което сега е все още тайна.
Христос взима със Себе Си на небето Своето прославено човешко естество. На всички, които Го приемат, дава власт да станат Божии чеда, за да може Бог в края да ги приеме като Свои и да живеят с Него през вечността. Ако през този живот Му бъдат верни, в края “ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4). И какво представлява небесното царство, ако не да видят Бога? Каква по-голяма радост би могло да има за един грешник, спасен чрез Христовата благодат, от тази, да гледа Божието лице и да смята Бога за Баща?
Свидетелството на Писанието
Писанието ни показва ясно родството между Бога и Христос, а също и личността и индивидуалността на всеки от Тях.
“Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина… Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието нависоко и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога: “Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих!” И пак: “Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син!” (Евреи 1:1-5).
Личността на Отца и на Сина, както и единството, което съществува между Тях, са изявени в 17-та глава на Евангелието от Йоан, в молитвата на Христос за учениците: “И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение; да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил!” (Йоан 17:20, 21).
Единството, което съществува между Христос и учениците Му, не нарушава индивидуалността на никого от тях. Те са едно в своите намерения, в дух и характер, но не са една личност. По този начин са едно с Бога и с Христос.
Божият характер, разкрит в Христос
Христос приема човешки вид и идва, за да бъде едно с човечеството и в същото време да изяви Своя Небесен Баща на грешните хора. Само Този, Който отначало е бил в присъствието на Отец, Който е бил изявеният образ на невидимия Бог, е единственият, Който може да разкрие на човечеството характера на Божеството. Той се уподобява във всичко на Своите братя, става плът, каквато сме ние. Огладнява, ожаднява и се изморява. Поддържа се чрез храна и се подкрепя чрез сън. Споделя участта на човечеството и все пак си остава неопетнен Божи Син. Той е чужденец и странник на земята ­ в света, но не от света. Изкушаван е и изпитван, както мъже и жени днес са изкушавани и изпитвани, но въпреки това живее един безгрешен живот. Нежен, съчувстващ, състрадателен, винаги загрижен за другите, Той представя Божия характер и през цялото време е отдаден на службата за Бога и за хората.
“Господ Ме е помазал ­ каза Той ­ да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците” (Исая 61:1). “… и прогледване на слепите” (Лука 4:18). “… да проглася годината на благоволението Господне… и да утеша всичките наскърбени” (Исая 61:2).
“Обичайте неприятелите си ­ ни заръчва Той ­ и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 3:44, 45). “Защото Той е благ към неблагодарните и злите” (Лука 6:35). “Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). “Бъдете прочее милосърдни, както и Отец ваш е милосърден” (Лука 6:36). “Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира” (Лука 1:78, 79).
Славата на кръста
Откровението на Божията любов към хората достига своята връхна точка на кръста. Езикът не е в състояние да изрази същността му, нито перото може да го опише, нито човешкият разум може да обхване неговото пълно значение. Когато гледаме кръста на Голгота, можем само да кажем: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”(Йоан 3:16).
Христос, разпнат за нашите грехове, Христос възкръснал от мъртвите, Христос възнесен на небето ­ това е науката за изкуплението, която трябва да научим и да проповядваме.
Това бе Христос
“Христос, като беше в Божия образ, не счете, че трябва твърдо да държи равенството си с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:6-8).
“Христос Исус, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас” (Римл. 8:34). “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях” (Евреи 7:25).
“Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреи 4:15).
Това е безкрайна мъдрост, безкрайна любов, безкрайна правда, безкрайна милост! “О, колко е дълбоко богатството на премъдростта и знанието на Бога!” (Римл.11:33)
Неизразимият дар
Чрез Дара Христос получаваме всяко благословение. Чрез този Дар над нас ден след ден се излива неизчерпаемият поток на Божиите добрини. Всяко цвете с нежните му багри и прекрасен аромат ни е дадено за наша радост чрез този Дар. Слънцето и луната са сътворени от Исус. Няма звезда, украсяваща небето, която да не е сътворил Той. Всяка дъждовна капка, която пада, всеки слънчев лъч светлина, който се спуска над нашия неблагодарен свят, свидетелства за Божията любов в Христос. Всичко ни е дадено чрез неизразимия Дар ­ Любовта. Божият единороден Син бе прикован на кръста, за да може да потече към нас цялата тази пълнота от Божии благословения.
“Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чеда, а такива и сме!” (1Йоаново 3:1).
“От древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг Бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за ония, които Го чакат” (Исая 64:4).
Познанието, което преобразява
Познанието за Бога, така както е разкрито в Христос, е знанието, което всички изкупени трябва да притежават. То преобразява характера. Когато бъде прието, то ще пресътвори душата по Божи образ. Ще придаде на цялото същество духовна сила, която е от Бога.
“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2Кор. 3:18).
Спасителят казва за собствения Си живот: “… Аз опазих заповедите на Отца Си” (Йоан 15:10). “Този, Който Ме е пратил, с Мене е, не Ме е оставил Сам; Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:29). Какъвто беше Исус в човешко естество, такива Бог иска да бъдат и последователите Му. С Неговата сила трябва да водим същия живот на чистота и благородство, какъвто и Спасителят.
Ап. Павел казва: “Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде според богатството на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек. Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота” (Еф. 3:14-19).
“Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога, подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Кол. 1:9-11).
Това е познанието, което Бог ни кани да приемем, и извън което всичко останало е суета и нищожност.