Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Исус и ангелът – 47 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Исус и ангелът – 47 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Напредъкът на храмовия градеж чувствително обезпокои силите на злото.
Сатана реши да направи още по-големи усилия, за да отслаби и обезсърчи
Божиите люде – като им покаже несъвършенствата на характера. Ако тези,
които бяха страдали толкова дълго поради миналите си грехове, можеха
отново да бъдат подбудени да пренебрегнат Божиите заповеди, пак биха
били поставени под робството на греха.
Тъй като израилтяните бяха избрани, за да запазят познанието за Бога на
земята, те постоянно бяха обект на сатанинската враждебност. Дяволът бе
решил да ги унищожи. Той не можеше да им навреди, докато бяха послушни,
и му се налагаше да използва цялата си сила и лукавство, за да ги
подмамва в греха. Запленени от неговите изкушения, те бяха нарушили
Божия закон и бяха станали плячка на враговете си.
Въпреки че бяха отведени като пленници във Вавилон, Господ не ги
изостави. Изпращаше им пророците Си с изобличения и предупреждения и ги
подбуждаше да осъзнаят вината си. Когато се смириха пред Него и се
върнаха с истинско покаяние, Той им изпрати вести да ги насърчи,
заявявайки, че ще ги освободи от плена, ще възвърне благосклонността Си
към тях и още веднъж ще ги засели в собствената им земя. И сега, когато
делото на възстановяване бе започнало и остатък от Израил се бе върнал
в Юдея, Сатана реши да осуети Божия план, като се постара да подбуди
езическите народи да унищожат евреите.
Но в този кризисен момент Господ ги укрепи “с добри думи, с утешителни
думи”. Чрез запомнящата се илюстрация за работата на Сатана и делото на
Христос Той показа силата на техния Ходатай да побеждава обвинителя на
Божия народ.
Във видение пророкът видя “великия свещеник Исуса”, облечен “в нацапани
дрехи”, стоящ пред Господния ангел и молещ Бога да прояви милост към
Своя изстрадал народ. Докато той се моли за изпълнение на Божиите
обещания, Сатана започва упорито да му се противопоставя. Посочва му
израилевите прегрешения като причина, която прави невъзможно
възстановяването на Божията благосклонност. Твърди, че израилтяните са
негова плячка и изисква да бъдат дадени в ръката му.
Първосвещеникът не може да защити себе си и народа си от сатанинските
обвинения. Той не твърди, че Израил е невинен. Изцапаните дрехи, с
които е облечен като техен представител, символизират греховете на
людете. С тях застава пред Ангела, изповядва вината им, но и посочва
тяхното покаяние и смирение, и заявява, че разчита на милостта на
опрощаващия Изкупител. С вяра се позовава на Божиите обещания.
След това Ангелът – сам Христос, Спасителят на грешниците – смълчава
обвинителя на Своя народ: “Господ да те смъмри, Сатано, да! да те
смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня
изтръгната из огън?” Израилтяните бяха прекарали дълго време в пещта на
страданието. Поради греховете си те бяха почти погубени от пламъка,
запален от Сатана и неговите посредници, но сега Бог протягаше ръка за
спасение.
Исусовото застъпничество е прието и следва заповедта: “Съблечете от
него нацапаните дрехи”, и Ангелът казва на Исус: “Ето, отнех от тебе
беззаконието ти и ще те облека в богати одежди… И тъй, туриха хубава
митра на главата му и го облякоха с дрехи…” Собствените му грехове и
греховете на народа бяха простени. Израил бе облечен с “богати одежди”
- вменената Христова правда. Поставената на главата на Исус митра бе
същата като носената от свещениците и имаше надписа “Свет Господу”.
Това показваше, че сега можеше да служи пред Бога в Неговото светилище
въпреки предишните си прегрешения.
Ангелът заяви на Исус: “Така казва Господ на Силите: Ако ходиш в
пътищата Ми и ако пазиш наредбите Ми, тогава ти пак ще пазиш дома Ми и
пак ще пазиш дворовете Ми, и ще ти дам свободен достъп между стоящите
тук.” Останеше ли послушен, щеше да бъде почитан като съдия или
управник над храма и службите му; щеше да ходи сред придружаващите го
ангели дори в този живот, а накрая щеше да се присъедини към
множеството около Божия трон.
“Слушай сега, велики свещениче Исусе, ти и другарите ти, които седят
пред тебе (понеже и те са човеци, поставени за знамение), защото ето,
Аз ще доведа служителя Си, Отрасъла.” В Отрасъла, идещия Избавител, се
криеше надеждата на Израил. Именно чрез вяра в идещия Спасител Исус и
народът му получиха прощение. Чрез вяра в Христос се възстанови Божията
благосклонност към тях. Благодарение на Неговите заслуги те ходеха по
пътя Му, пазеха заповедите Му и щяха да станат “човеци за знамение” -
избрани от Небето за почит сред земните народи.
Сатана обвини Исус и народа му. По същия начин през вековете обвинява
всички, които търсят Божията милост и благоразположение. Той е
“клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия
Бог”. Борбата се повтаря за всяка избавена от силата на злото душа,
чието име е записано в Агневата книга на живота. Когато човек бъде
приет в Божието семейство, това винаги предизвиква решителната
съпротива на неприятеля. Но Този, Който тогава бе надеждата за Израил,
негова защита, оправдание и изкупление, е надеждата и за днешната
църква.
Сатана обвинява търсещите Господа не защото се обявява срещу техните
грехове. Дяволът се радва на дефектите в характера им, защото знае, че
власт над тях може да постигне само ако нарушат Божия закон. Атаките му
произлизат единствено от враждата му с Христос. Посредством спасителния
план Исус разкъсва веригите на Сатана, с които е сковал човечеството, и
спасява души от властта му. Цялата омраза и злоба на архибунтовника
излиза наяве, когато вижда доказателствата за Христовото превъзходство.
С демонска сила и лукавство действа той, за да изтръгне от Божиите ръце
хората, приели спасението. Води ги до скептицизъм, подлъгва ги да
загубят доверието си в Бога и да се отделят от Неговата любов. Изкушава
ги да нарушат закона, а после ги изисква като свои пленници, оспорвайки
правото на Христос над тях.
Сатана знае, че всички, които търсят прощение и благодат от Бога, ще ги
получат; показва им греховете, за да ги обезвери. Винаги търси повод да
се възмущава от хората, стараещи се да бъдат послушни на Бога. Опитва
се да опорочи и най-добрите им дела и служене. Стреми се да осигури
тяхната присъда чрез неизброими уловки, изключително фини и жестоки.
Със собствена сила хората не могат да се противопоставят на обвиненията
на неприятеля. Човекът стои пред Бог в оцапана от греха дреха и
изповядва вината си. Но нашият защитник Исус се застъпва за всички,
които чрез покаяние и вяра са Му поверили опазването на душите си. Той
ходатайства за тях и с мощното доказателство на Голгота побеждава
обвинителя им. Съвършеното Му послушание на Божия закон Му е дало всяка
власт на небето и земята. Затова изисква от Своя Отец милост и
примирение за виновния човек. На обвинителя на людете Си Христос
заявява: “Господ да те смъмри, Сатано. Тези са откупени с кръвта Ми,
главни изтръгнати от огън”; а на онези, които имат вяра и разчитат на
Него, е дадено обещанието: “Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те
облека в богати одежди.”
Всички, облекли одеждата на Христовата правда, ще бъдат пред Него
избрани, праведни и верни. Сатана няма сила да ги изтръгне от десницата
на Спасителя. Христос няма да позволи нито една душа, поискала с
покаяние и вяра Божията закрила, да попадне под властта на Сатана. В
Словото Му е казано: “… нека се хванат за силата Ми, за да направят
мир с Мене; и ще направят мир с Мене.” Обещанието, дадено на Исус, се
отнася и за всички нас: “Ако ходиш в пътищата Ми и ако пазиш наредбите
Ми…, ще ти дам свободен достъп между стоящите тук.” Божии ангели ще
ходят сред нас дори в този свят и накрая ние ще застанем сред ангелите
около Божия трон.
Видението на Захария за Исус и Ангела се отнася с особена сила за
духовното преживяване на Божия народ в последните сцени от великия ден
на умилостивението. Тогава “църквата на остатъка” ще преживее голямо
изпитание и скръб. Онези, които пазят Божиите заповеди и имат вярата
Исусова, ще изпитат гнева на змея и на неговото войнство. Сатана смята
светските хора за свои поданици. Опитва се да спечели контрол дори над
много християни. Но ето, че има една малка група, която се
противопоставя на неговата власт. Ако можеше да ги изличи от лицето на
земята, триумфът му би бил пълен. Както повлия на езическите народи да
унищожат Израил, така в близко бъдеще ще подбуди земните нечисти сили
да погубят Божия народ. От хората ще се изисква да се човешки
постановления, които са нарушение на Божествения закон.
Верните на Бога ще бъдат заплашвани, обвинявани, поставяни извън
закона. Ще бъдат предавани дори от родители и братя, от роднини и
приятели; и някои от тях ще бъдат умъртвявани. Единствената им надежда
ще бъде Божията милост; единствената им защита – молитвата. Както Исус
се молеше пред Ангела, така членовете на “църквата на остатъка” със
съкрушено сърце и непоколебима вяра ще се молят за прощение и
избавление чрез Исус, техния Ходатай. Ще осъзнават много добре
греховността на своя живот, ще виждат слабостите и недостатъците си и
това може да ги отчае.
Изкусителят стои до тях да ги обвинява, така както стоеше до Исус. Той
им посочва изцапаните дрехи и несъвършения характер. Показва им
слабостите и глупавите постъпки, греха неблагодарност, липсата на
прилика с Христос, което е обезславяло техния Изкупител. Опитва се да
им внуши мисълта, че положението им е безнадеждно и петното на тяхната
скверност никога няма да бъде премахнато. Надява се да унищожи вярата
им, за да се поддадат на изкушенията и да изоставят верността си към
Бога.
Сатана много добре знае кои грехове са извършили Божиите люде в
резултат на изкушенията му. Обвинява ги, че чрез тях са загубили
Божията закрила и сега има право да ги погуби. Твърди, че и те в същата
степен като него заслужават да бъдат отделени от Бога. “Това ли са -
пита той – хората, които на небето ще заемат моето място и мястото на
свързалите се с мене ангели? Те казват, че спазват Божия закон, но дали
са опазили заповедите му? Не са ли обичали себе си повече от Бога? Не
са ли поставяли собствените си интереси над службата за Господа? Не са
ли обичали нещата от този свят? Вижте извършените грехове. Вижте техния
егоизъм, злоба, омраза един към друг. Нима Бог ще изпъди мене и
ангелите ми от присъствието Си, а ще възнагради виновните в същите
грехове? Не можеш да направиш това, Ти, Боже на справедливостта.
Справедливостта изисква присъда над тях.”
Но макар че Христовите последователи са съгрешавали, те не са се
предавали под контрола на сатанинските посредници. Покайвали са се за
греховете си и са търсили Господа със смирение и разкаяние.
Божественият Ходатай се застъпва за тях. Този, Който е най-силно
наскърбен от тяхната неблагодарност и познава греховете и покаянието
им, заявява: “Господ да те смъмри, Сатано. Дал съм живота Си за тези
души. Те са врязани на дланите на ръцете ми. Може да имат недостатъци в
характера, може да са се проваляли, но са се покаяли и Аз съм им
простил и съм ги приел”.
Атаките на Сатана са силни, измамите му – фини, но Бог бди за людете
Си. Тяхната мъка е голяма, пламъците от пещта сякаш ги поглъщат, но
Исус ще ги изплави като злато, пречистено с огън. Светското в нрава им
ще бъде премахнато, та да може чрез тях Христовият образ да се разкрива
в своето съвършенство.
Понякога изглежда, че Господ е забравил опасностите, в които се намира
църквата Му, и причинените й от неприятелите вреди. Но Той никога не
забравя. Нищо в този свят не му е толкова скъпо, колкото Неговата
църква. Не е волята Му тя да се опорочава от светски обичаи. Не оставя
народа Си да бъде победен от сатанинските изкушения. Ще накаже
представящите Го по фалшив начин, но ще бъде милостив към всички
искрено покаяли се. Ще даде нужната помощ на молещите Го за сила да
развият християнски характер.
Във времето преди края Божиите люде ще въздишат и ще плачат за
вършените по земята мерзости. Със сълзи на очи ще предупреждават
нечестивите за опасността да се потъпква Божия закон. С неизказана мъка
ще се смиряват пред Господа с покаяние. Безчестните ще се подиграват на
скръбта им и ще се смеят на сериозния им зов. Но мъката и смирението на
Божия народ е непогрешимо доказателство, че той си възвръща силата и
благородството на погубения чрез греха характер. Когато вярващите се
приближават все повече до Христос и погледът им се отправя към Неговата
съвършена чистота, могат да видят съвсем ясно голямата греховност на
греха. Смирението и кротостта са условията за успех и победа. Венец на
слава очаква онези, които се поклонят в подножието на кръста.
Молещи се, Божиите верни, сякаш се сливат с Него. Сами не знаят колко
сигурно са защитени. Подтиквани от Сатана, владетелите в този свят се
опитват да ги унищожат, но ако очите на Божиите чада можеха да се
отворят, както се отвориха очите на Елисеевия слуга край Дотан, щяха да
видят Божии ангели около себе си, задържащи силите на тъмнината.
Когато Божият човек смири душата си пред Бога, молейки за чистота на
сърцето, тогава се издава заповедта: “Съблечете от него нацапаните
дрехи”, и се изричат насърчителните думи: “Ето, отнех от тебе
беззаконието ти и ще те облека в богати одежди.” Чистата одежда на
Христовата правда се поставя върху изпитваните и изкушаваните Божии
чада. Презреният остатък се облича в славни одежди, които повече няма
да бъдат омърсени от покварата на света. Имената им остават в Агневата
книга на живота, записани сред имената на верните от всички векове. Те
са устояли на примките на измамника; не са се уплашили от рева на змея
и не са се отклонили от верността си към Бога. Сега те завинаги са
предпазени от капаните на изкусителя. Греховете им се прехвърлят върху
причинителя на греха. Върху главите им се поставя митра.
Докато Сатана представя обвиненията си, святи невидими ангели минават
напред-назад и поставят на верните печата на живия Бог. Това са хората,
които стоят на Сион заедно с Агнето и името на Отца е написано на
челата им. Те пеят нова песен пред трона – песен, която никой човек не
може да научи освен сто четиридесет и четирите хиляди, изкупени от
земята. “Те са, които следват Агнето където и да отива; те са били
изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в
устата им не се намери лъжа; те са непорочни.”
Тогава се стига до цялостното изпълнение на думите на Ангела: “Слушай
сега, велики свещениче Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе
(понеже и те са човеци, поставени за знамение), защото ето, Аз ще
доведа служителя Си, Отрасъла.” Христос се разкрива като Изкупител и
Избавител на Своя народ. Сега наистина те са “човеци за знамение”.
Сълзите и униженията от тяхното странстване отстъпват пред радостта и
славата в присъствието на Бога и на Агнето. “В същия ден издънката
Господня ще бъде красива и славна и плодът на земята изряден и приличен
за избавените измежду Израиля. И останалите в Сион и оцелелите в
Ерусалим ще се нарекат свети. Всички, които са записани в Ерусалим за
живот.”
Захария 1:13
Става дума за Исус Йоседековия син – б.р.
Захария 3:1, 3
Захария 3:2
Захария 3:4, 5
Изход 28:36
Захария 3:7
Захария 3:8
Откровение 12:10
Захария 3:4
Исая 27:5 – ЦП
Захария 3:7
Виж Лука 21:16
Захария 3:4
Откр. 14:4, 5
Захария 3:8
Исая 4:2, 3