ИСУС И ЖЕНАТА ПРИ КЛАДЕНЕЦА – ГЛАВА 6 – ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ (НОВ ПОГЛЕД КЪМ ИСУС) – КЕНЕТ ДЖ. ХОЛАНД

Авторът на книгата на Йоан е познат като ученика, „когото Исус обичаше.“ Той беше палестински юдеин, чиято цел да пише е да представи Христос в Неговата божественост, за да предизвика вяра в своите читатели. Йоан пише: „А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“ (Йоан 20:31). В четвъртата глава от Йоановото евангелие Исус се придвижва от Неговото среднощно посещение с Никодим, един от религиозните „в тълпата“, към среща с една жена, чието име никога не ни е дадено – един аутсайдер, един самарянин, идваща със своето бреме на самота и вина. Исус, „уморен от пътуване“, я среща на каменния бордюр на кладенеца и й предлага „жива вода“. Той започва разговора, като я моли: „Дай Ми да пия.“ Утешително е да знаем, че Исус също е изпитвал жажда, глад, умора и болка, така както и ние. Той стана едно с нас, за да ни помогне при всички възникващи обстоятелства. В описваното време Исус не се е нуждаел да минава през славещата се с лоша репутация провинция Самария по Своя път към Галилея. На самаряните се е гледало като на нечисти предатели на юдейската кръв. Самарянството е било комбинация между отстъпническата еврейска религия и езичеството. Но четвърти стих казва, че Исус „трябваше да мине през Самария“. Защо? Защото Той знаеше пренебрегнатостта и духовния глад на самарянския народ и че Неговият Отец Го беше изпратил за целия свят – не само за част от него. Това е един великолепен пример за щедрата любов на Учителя към народ, когото евреите са считали за нечисти кучета. И тъй, Исус седна и говори с жената. Цялата история (Йоан 4:1-42) е шедьовър на изкуството на спечелването й за Царството. В този процес има четири основни момента:
1) Събуждане на желание за нещо по-добро (ст. 7-15).
2) Събуждане на убеждение за личната нужда (ст. 16-20).
3) Зов за решение да познаеш Исус като Месия (ст. 21-26).
4) Стимул да се действа съобразно това решение (ст. 28-30,39-42).
Моля, прочете сами тези стихове. Славно е приключването на Исусовата среща с жената при кладенеца. Тя отиде при своя народ и им разказа за срещата си с Христос. И поради нейното вярно свидетелстване за онова, което се е случило, мнозина „повярваха в Него“. По време на двата дни, прекарани от Исус в самарянското село, тези хора, не евреи, първо научиха, че Исус е Спасителят на света. Той не направи никакво физическо чудо сред тях, но само направи Себе Си познат. Те са били аутсайдери и сега те вече са включени. Той беше дошъл също и за тях!

„И ето, един момък дойде при Него и рече: ‘Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?'“ (Матей 19:16).