Исус Навиев и ангелът 26 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Ако булото, което разделя видимия свят от невидимия, би могло да се вдигне, та Божиите чада да наблюдават голямата борба за спасението на човека между Христос и Неговите святи ангели и Сатана с неговите зли пълчища; ако можеха да разберат как чудесно Бог действа за спасяването на човешки души от връзките на греха и как Той постоянно се старае да ги запази от омразата на Сатана, те биха се приготвили по-добре да се противопоставят на хитрите сатанински нападения. При вида на широкото разпространение на спасителния план и при вида на неговата важност, както и на величието на принадлежащото им дело като Христови съработници, техните сърца биха се изпълнили със страхопочитание. Те биха се смирили но и окуражили, знаейки, че цялото Небе участва в спасението им.
Една много мощна и впечатлителна илюстрация за делото на Сатана и за делото на Христос, както и за силата на нашия Ходатай да смълчава обвинителя на Неговия народ, е дадена в пророчеството на Захария. В свято видение пророкът вижда първосвещеника Исус Навиев, „облечен в нечисти дрехи“, да стои пред Ангела Господен и да измолва милост от Бога за своя народ, намиращ се в голяма беда. Сатана е от дясната му страна, за да му се съпротивлява. Понеже израилевият народ бе избран да съхранява познанието за Бога на земята, той още от самото начало на съществуването си беше особеният обект на враждата на Сатана, решен да унищожи този народ. Докато израилтяните бяха послушни на Бога, Сатана не можеше да им причинява мъка, затова прилагаше всичката си сила и хитрост да ги въведе в грях. Заплетени в неговите изкушения, евреите престъпиха Божия закон; така се отделиха от източника на силата и станаха плячка на своите езически неприятели. Бяха пленени във Вавилон и останаха там дълги години. Но Господ не беше ги изоставил. Той им изпрати Своите пророци с наставления и предупреждения. Народът беше пробуден да види вината си, смири се пред Бога и се върна при Него с истинско разкаяние. Тогава Господ му изпрати окуражителна вест и му заяви, че желае да го освободи от робство и да го приеме отново под закрилата си. Сатана обаче искаше да попречи. Определен брой израилтяни се бяха вече завърнали в страната си и Сатана се опитваше да подбуди своите оръдия – езическите народи, да ги унищожат напълно.
Когато Исус се моли смирено за изпълнението на Божиите обещания, Сатана надига дръзко главата си, за да Му се съпротивлява. Той посочва израилевите престъпления като причина този народ да не бъде приет отново в Божието благоволение. Той претендира за тях като за своя плячка и иска да му бъдат оставени в ръката, за да ги унищожи.
Първосвещеникът не може да защити себе си или своя народ от сатанинските обвинения. Той не твърди, че израилтяните са безгрешни. В своите омърсени дрехи – символ на народния грях, които носи като техен представител, той стои пред ангела и изповядва народната вина, посочва обаче и разкаянието, и смирението им и обяснява, че те се уповават на прощаващия грехове Спасител и приемат с вяра Божиите обещания.

„Господ да те смъмри“
Тогава ангелът, сам Христос, Спасителят на грешниците, заповядва на клеветника на народа си да мълчи и казва: „Господ да те смъмри, Сатано. Да! Да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън?“ (Захария 3:2). Израил беше дълго време в пещта на скръбта. Поради греха си народът бе почти изгорен от запалените от Сатана и неговите помощници пламъци с цел да бъде унищожен, но Бог беше прострял ръката Си, за да го избави. В разкаянието и смирението му състрадателният Спасител не желае да го остави в жестоката власт на езичниците. „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси“ (Исая 42:3).
Когато ходатайството на Исус бива прието, излиза заповедта: „Съблечете от него нацапаните дрехи.“ И ангелът казва на Исус: „Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди…“ „И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи…“ Неговите собствени грехове, както и тези на неговия народ, бяха простени. Израил бе облечен в празнична одежда – Христовата правда. Митрата, която бе поставена на главата на Исус Навиев, беше такава, каквато носеха свещениците, и тя имаше надпис: „Святост Господня“, за да покаже, че въпреки по-ранните му престъпления, сега той е в състояние да служи на Бога в Неговото светилище.
След като по такъв тържествен начин му бяха дадени достойнствата на свещеничеството, ангелът каза: „Така казва Господ на силите: „Ако ходиш в пътищата Ми и ако пазиш наредбите Ми, тогава ти пак ще водиш дома Ми и пак ще пазиш дворовете Ми и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук“ (Захария 7:7). Той щеше да бъде почитан като съдия или началник на храма и на всички негови служби; той щеше дори в този живот да бъде обкръжен от ангели и най-после да бъде причислен към славното множество около Божия престол.
„Слушай сега велики свещениче, Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе (понеже и те са човеци, поставени за знамение); защото ето, Аз ще доведа служителя Си Отрасъла.“ Тук е разкрита надеждата на Израил. Чрез вярата в Христос израилтяните бяха приети отново в Божието благоволение. Ако биха вървели в пътищата Му по силата на Неговите заслуги, щяха да бъдат като „знамение“ и почитани между народите на земята като небесни избраници. Христос беше тяхната надежда, тяхната защита, тяхното оправдание и спасение, както и днес Христос е надеждата на Своята църква.

Сатана – обвинител
Както Сатана обвиняваше Исус и неговия народ, така през всички времена той обвинява онези, които търсят Божията милост и благоволение. В Откровението той е наречен „клеветника на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог“. Тази борба се повтаря за всяка човешка душа, която е освободена от властта на Лукавия и чието име е записано в Агневата книга на живота. Никой от семейството на Сатана не се приема в Божието семейство, без да възбуди решителната съпротива на Лукавия. Сатанинските обвинения против онези, които търсят Господа, не са поради неодобрение на греховете им. Напротив, Сатана ликува над дефектните им характери. Той може да получи власт над тях само когато те престъпват Божия закон. Неговите обвинения се пораждат единствено от враждата му към Христос. Чрез спасителния план Исус премахва властта на Сатана над човешкото семейство и освобождава човека от насилието му. Цялата омраза и всичката злоба на големия бунтовник се възбуждат, когато вижда доказателства за Христовото върховенство и със сатанинска сила и хитрост работи, за да изтръгне от Исус останалите от човешките чада, приели Неговото спасение.
Сатана води хората към неверие, към изгубване на доверието им в Бога и към поведение далеч от Неговата любов; изкушава ги да нарушат закона Му, после ги смята за свои пленници и оспорва Христовото право да му ги отнеме. Той знае, че тези, които сериозно молят Бога за прощение и милост, ще ги получат. Затова им представя греховете, за да ги обезсърчава. Постоянно търси нещо против тях, които се опитват да бъдат послушни на Бога. Сатана прави и най-добрата им и угодна на Него служба да изглежда покварена. Опитва се чрез безброй много хитри и жестоки нападки да осигури тяхното осъждане.
Човек не може да се противопоставя сам на тези обвинения; той стои пред Бога в своите опетнени с грехове дрехи, изповядвайки беззаконието си. Но Исус, нашият Адвокат, поднася усърдна молба за всички, които са Му отдали душите си с разкаяние и вяра. Той пледира за тяхната кауза и побеждава клеветника им чрез могъщите доказателста на Голгота. Неговото абсолютно послушание към Божия закон, дори до смърт на кръст, Му даде всяка небесна и земна власт, и Той иска от Своя Отец милост и примирение към виновните хора. На клеветника на народа Му Исус казва: „Господ да те смъмри, Сатано… Не е ли този една главня, изтръгната из огън“; и доверяващите Му се чуват утешителното увещание „Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди.“
Всички, облекли дрехите на Христовата правда, ще застанат пред Него като избрани, верни и истинни. Сатана няма власт да ги изтръгне от Христовата ръка. Христос няма да допусне нито една човешка душа, която в покаяние и вяра се е поставила под Неговата закрила, да попадне във властта на неприятеля. Неговото Слово е един залог: „Или нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене“ (Исая 27:5). Даденото на Исус обещание важи за всички: „Ако ходиш в пътищата Ми…, ще ти дам свободен достъп между стоящите тук“ (Захария 3:7). Ангели Божии ще ги обкръжават още в този свят и най-после ще застанат между ангелите около Божия трон.
Фактът, че избраният Божи народ е представен като стоящ пред Господа в опетнени дрехи, трябва да води всички, изповядващи Неговото име, към смирение и сериозно изследване на сърцето.Който очиства душата си чрез послушание към истината, ще мисли скромно за себе си. Колкото повече разглежда безупречния Христов характер, толкова по-силно ще бъде желанието му да бъде преобразен по Неговия образ и толкова по-малко чистота и святост ще вижда в себе си. Но макар да осъзнаваме греховното си състояние, трябва да се уповаваме на Христос като наша правда, наша надежда и изкупление. Ние не можем да отговорим нищо на обвиненията на Сатана против нас. Само Христос може да ни защитава успешно. Той може да смълчи клеветника чрез аргументи, основани не на нашите, а на Неговите собствени заслуги.
И все пак, ние никога не бива да се задоволяваме с греховен живот. Мисълта, че всяка грешка в характера, всяка точка, в която християните не стоят на Божественото становище, е отворена врата, през която Сатана може да влезе да изкушава и да унищожава, и още, че всяка небрежност дава възможност на изкусителя и на неговите помощници да хулят Христос, би трябвало да подтиква християните към по-голямо усърдие и сериозност в борбата за побеждаване на злото. Ние трябва да напрягаме всяка душевна сила в тази борба и да очакваме от Исус сила, Той да извърши за нас това, което ние сами не можем да извършим.
Никакъв грях не бива да търпят онези, които ще живеят с Христос облечени в бели дрехи. Омърсените одежди трябва да бъдат отнети и ние да бъдем покрити с дрехата на Христовата правда. Чрез разкаяние и вяра ще можем да бъдем послушни на всичките Божии заповеди и ще застанем без петно пред Него. Тези, които ще посрещнат Божието одобрение, сега смиряват душата си, изповядвайки греховете си, и молят сериозно за прощение чрез Исус, техния Адвокат. Вниманието им е съсредоточено върху Него – тяхната надежда и тяхната вяра са само към Него и когато заповедта: „Съблечете от него нацапаните дрехи… Нека турят хубава митра на главата му“, бъде издадена, тогава са готови да отдадат на Исус всяка слава за тяхното спасение.

Останалата църква
Видението на Захария за Исус Навиев и Ангела се прилага с особена сила за преживяването на Божия народ в края на великия Ден на умилостивението. Църквата на остатъка ще бъде въведена в големи изпитания и трудности. Тези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова, ще почувстват гнева на змея и на неговите пълчища. Сатана мисли, че светът му е подчинен и той е постигнал владичеството над отпадналите църкви. Но тук има една малка група, която се противопоставя на неговата власт. Ако той можеше да я премахне от земята, триумфът му би бил пълен. Както някога подбуждаше езическите народи да унищожават Израил, така в близкото бъдеще той ще повдигне безбожните сили на земята да унищожат Божия народ. От всички ще се изисква да бъдат послушни на човешки заповеди и да нарушават Божия закон. Тези, които желаят да останат верни на Бога и на задълженията си, ще бъдат заплашвани, клеветени и презирани, „предавани от родители, братя, другари и приятели“.
Тяхната единствена надежда е Божията милост, единствената им защита – молитвата. Както Исус се молеше пред Ангела, тъй и те – образуващите църквата на остатъка, ще се молят със съкрушени сърца и твърда вяра за прощение и спасение чрез Исус, техния Адвокат. Те съзнават напълно греховността на живота си, признават напълно своята слабост и недостойнство и като погледнат на себе си, са готови да се отчаят. Изкусителят стои пред тях и ги обвинява, както стоеше до Исус Навиев, за да Му се противопоставя. Изкусителят посочва нечистите им дрехи, грешните им характери. Представя техните слабости и безумия, техните грехове на неблагодарност, тяхното несходство с Христос, което е безчестило техния Изкупител. Опитва се да сплаши човешките души с мисълта, че тяхното положение е безнадеждно, че техните петна никога не могат да бъдат измити. По такъв начин той се надява да унищожи вярата им, за да отстъпят пред неговите изкушения, да се отклонят от верността си към Бога и да приемат белега на звяра.
Сатана представя пред Бога обвиненията си против тях – че чрез греховете си те отблъсквали Божествената закрила, и иска да му се отдаде правото да ги унищожи като престъпници. Казва, че трябва да бъдат изключени от Божието благоволение също както е бил изключен той. „Това ли са съществата, които ще заемат в небето моето място и мястото на присъединилите се към мен ангели? – казва той. – Като изповядват, че са послушни на Божия закон, изпълнявали ли са Неговите предписания? Не са ли обичали себе си повече от Бога? Не са ли поставили своите лични интереси над службата за Него? Не са ли обичали нещата на този свят? Виж греховете, които характеризират живота им. Виж тяхното себелюбие, злоба, омразата им един към друг!“
Божият народ се е провинявал в много отношения, Сатана познава греховете, в които сам е въвеждал Божиите деца и сега ги представя в най-преувеличен вид. Той заявява: „Ще допусне ли Бог да изличи мен и ангелите ми от Своето присъствие, а да възнагради онези, които са се провинили в същите грехове? Ти не можеш да извършиш това, о, Господи, в правдата Си. Иначе Твоят трон не ще бъде повече основан на правда и съд. Справедливостта изисква да бъде произнесена присъда срещу тези хора.“
Но макар да са съгрешили, Христовите последователи не са се отдали на властта на Лукавия. Те са отхвърлили греховете и са търсили Господа в смирение и в страдание, и Божественият Ходатай пледира за тях. Той, Който поради неблагодарността им е бил най-много хулен, Който познава греховете, но и разкаянието им, заявява: „Господ да те смъмри, Сатано. Аз дадох живота Си за тия души. Те са отбелязани на ръцете Ми.“
Нападките на Сатана са силни, измамите му – ужасни, но окото на Господа бди над Неговите чада. Тяхната беда е голяма и като че ли пламъците на огнената пещ ще ги погълнат; но Исус ще ги извади оттам като злато, пречистено в огън. От тях трябва да бъде премахнато всичко земно, за да отразят напълно Христовия образ. Неверието трябва да бъде победено и да бъдат развити вяра, надежда и търпение.
Божият народ стене и плаче поради ужасите в света. Със сълзи Божиите чада предупреждават безбожните за опасността, на която се излагат, като тъпчат с нозете си Божия закон; и с неизразима скръб сами се смиряват пред Господа заради собствените си престъпления. Безбожните се подиграват с тяхната скръб, смеят се на тържествените им призиви и се забавляват, когато те изповядват слабостите си. Но агонията и смирението на Божиите чада е неоспоримо доказателство за това, че те си възвръщат силата и възвишеността на характера, загубени в резултат на греха. Понеже се приближават до Христос и очите им са отправени към Неговата съвършена чистота, те различават ясно изключителната греховност на греха. Тяхната съкрушеност и смирение в Божиите очи са много по-ценни от самодоволния, гордия дух на онези, които не виждат причина за плач, които се подиграват на Христовото смирение и се мислят за съвършени, въпреки че престъпват Божия свят закон. Кротост и сърдечно смирение са условията за сила и победа. Венецът на славата ще се даде на онези, които коленичат в подножието на кръста. Блажени са наскърбените, защото те ще се утешат.
Верните, молещите се биват обградени от Бога. Самите те не знаят колко сигурно са пазени. Владетелите на този свят, подбуждани от Сатана, търсят начин да ги унищожат, но ако очите им можеха да се отворят, както се отвориха очите на Елисеевия слуга в Дотан, щяха да видят, че са обкръжени от Божии ангели, които чрез блясъка и славата си задържат силите на тъмнината.

Дрехата на Христовата правда
Докато Божият народ се смирява пред Господа и моли за сърдечна чистота, се издава заповедта: „Отнемете от тях нечистите дрехи“, и се изговарят окуражителните думи: „Ето, аз отнех греха ти от тебе и те облякох в празнична одежда.“ Чистата дреха на Христовата правда се поставя на изпитаните, изкушените, но верни Божии чада. Тези презирани, съставляващи последния остатък, ще бъдат облечени в чудесни облекла, за да не бъдат никога вече опетнени от покварата на света. Техните имена ще бъдат записани в Агневата книга на живота между верните от всички времена. Те са противостояли на хитростта на Лукавия, не са се отклонили от своя страна въпреки яростта на змея. И сега те са осигурени завинаги от примките на Изкусителя. Техните грехове ще бъдат отстъпени на причинителя на греха.
Останалите не са само простени и приети, но и почетени. На главата им ще бъде поставена „хубава митра“ и те ще бъдат царе и свещеници на Бога. Докато Сатана представяше своите обвинения и се опитваше да унищожи хората от тази група, святи, невидими ангели обикаляха и им слагаха печата на живия Бог. Те са тези, които стоят с Агнето на планината Сион и на челото им е написано името на Отца. Те пеят пред престола новата песен, песента, която не може да научи никой, освен 144-те хиляди изкупени от земята. „Те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни“ (Откр. 14:4, 5).
И сега, напълно се изпълняват думите на ангела: „Слушай сега, велики свещениче, Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе, понеже и те са човеци, поставени за знамение; защото ето, аз ще доведа служителя Си Отрасъла.“ Христос е изявен като Изкупител и Спасител на Своя народ. И сега в действителност останалите са станали „за знамение“, като сълзите и смирението на тяхното земно странстване изчезват пред радостта и славата в присъствието на Бога и Агнето. „В същия ден Отрасълът Господен ще бъде красив и славен и плодът на земята изряден и приличен за избавените измежду Израиля; и останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат свети – всички, които са записани в Ерусалим за живот“ (Исая 4:2,3).