Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Исус Христос – “най-жестокият тиранин” в света – Семинар върху пророчествата – Лекция 14 – Сега това е ясно – Ясно представяне на пророческите истини – Лио Скривън

Една история разказва за млад мъж, роден в Ню Йорк. Той бил син на християнски проповедник. И като такъв имал неприятната опитност – да живее според суровите изисквания на баща си. Всеки път, когато сгрешал или сбъркал нещо, баща му сядал до него и остро го укорявал. Заплашвал го: “Робърт, ако продължаваш да вършиш тези грехове, Всемогъщият Бог ще те хвърли в ада и ще те гори там до вечни векове!” Това продължавало години наред и накрая на младия човек му дошло до гуша. Отчаян, не можел повече да понася това. Той се обърнал дръзко към баща си: “Тате, ако богът, на когото служиш е такъв, аз не искам да имам нищо общо с него!” Разгневен се изправил и напуснал дома си. Скоро той станал известен – това бил Робърт Ингерсол, световно известният атеист, който мразел Библията и предизвиквал Бога. И всичко това – поради учението за адския огън.
Дяволът е объркал много хора по тази тема. И през вековете са били похарчени доста пари заради това, че хората са били доведени дотам, да вярват, че Бог е едно жестоко, изпълнено с омраза същество, което изпитва удоволствие да пържи хората в пламъците на ада. Нека за начало зададем два въпроса – 1. На какъв Бог служим ние – жесток или любящ? Отговора намираме в Йоан 3:16 – “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Бог е любов!
И 2. В съдружие ли е Бог с дявола? Нима той е нает от Бога за надзирател – да пържи и пече хората през цялата вечност? Не! Бог няма нищо общо с дявола! След като разгледаме всички библейски текстове по този въпрос, ще видим, че Библията е съвсем ясна.
Наистина, приятели, във всяка библейска тема е разкрита Божията любов и желанието Му да спасява. Дори и в тази сложна истина, ще видите, че ние служим на един Бог на любовта и тя може да се види дори и в плана Му относно адския огън.
При изучаването на тази тема се очертават три основни въпроса. КЪДЕ, КОГА и КОЛКО ДЪЛГО ще продължи адският огън? Ще ги разгледаме именно в този ред. В предишната глава установихме, че когато Исус се завърне, на земята ще има само две групи хора – праведни и нечестиви. Едните се спасяват и са взети в небето, а другите са изгубени и унищожени в ада.
Думата “ад” се използва 55 пъти в Библията, но с няколко значения. “Шеол” в Стария Завет и “хадес” в Новия 42 пъти са преведени като “ад”. Тези две думи – едната еврейска, а другата гръцка – означават само едно нещо – “гроб”. В по-старите преводи на Библията думата “ад” се използва директно за “гроб”. В Новия завет намираме още една дума – “геена”, която означава “горящо място”. Използвана е 12 пъти. Така че, не всеки път, когато прочетете думата “ад”, това означава “огън”. Трябва да се прегледа контекстът, за да се разбере дали става дума за “гроб” или за “горящо място”. Нека започнем изясняването на пъвия въпрос.

КОГА Е АДСКИЯТ ОГЪН?
В Мат. 13:36-43 Исус разказа притчата за плевелите. – “Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него, и казваха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе – това са чадата на царството, а плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света, а жътварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, що съблазнява и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши да слуша, нека слуша.” Исус казва, че жътвата е при края на света. Това е времето, когато нечестивите или “плевелите” ще бъдат изгорени. Библията никога не си противоречи. Помните ли, че учихме – мъртвите спят в гробовете си до Исусовото завръщане? Всичко е съвършено хармонично. Малко по-надолу, в стихове 49,50 четем: “Така ще бъде и при свършека на века – ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.” Да вземем още един текст: 2Петр. 2:9 – “… то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден…” Бог “държи” неправедните до деня на съда. Кога ще съди Бог? Нека установим и това. 2Тим. 4:1 – “Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите; и предвид на явлението Му и царуването Му…” Това би трябвало да повдигне в умовете ви един съвсем логичен въпрос. – “Колко души има в ада днес?” Нито един. Адът ще гори в края на света.
Нека прочетем Откр. 20:11-15 и да видим как ще стане това.- “След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите – големи и малки – стоящи пред престола. И едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени – всеки според делата си. И смъртта, и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.” Всички ще бъдат съдени при второто възкресение в края на света. Когато отидем в небето, ще можем с очите си да се убедим в Божията справедливост, тъй като самите ние ще бъдем съдии; и след милениума, Бог ще произнесе присъдата, и ще запали огъня. А той ще погълне нечестивите. Откр. 20:9 – “И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите, и обичния град; но огън падна от Бога из небето, та ги изпояде.”
Предлагам ви една схема на тези събития:

Второ пришествие Денят на съда
Първо възкресение (спасените) Второ възкресение (изгубените)
Светиите отиват в небето —-1000години—- Адски огън от Господа
Първа смърт на нечестивите Втора смърт на нечестивите

КЪДЕ Е АДЪТ?
Откр. 20:9 осветлява този въпрос. Там се казва, че ще бъде “по цялата широчина на земята”. Пр. 11:31 казва: “Ето, и на праведния се въздава на земята; колко повече – на нечестивия и на грешния!” Нечестивите получават заплатата си на земята. Книгата Второзаконие казва, дори, че самите планини ще горят! Втор. 32:22 – “Защото огън се накладе в гнева Ми и ще пламне дори до най-дълбокия ад. Ще пояде земята с произведенията й и ще изгори основите на планините.” Адът е точно тук. Ще гори по цялата тази земя. 2Петр. 3:7 – “Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци.” Небето и земята са пазени за огъня! Стих 10 – “А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята, и каквото се е вършило по нея, ще изчезнат.” Елементите ще се топят и нагорещяват! Всичко ще бъде изгорено! Стихове 11-13 – “Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие – в свято живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, в които да живее правда.”
Откр. 21:1 – “И видях ново небе, и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.” Ще има ново небе и нова земя! Първите, които познаваме днес, ще преминат. Адският огън ще бъде нещо прекрасно, защото тази земя, всички грехове и грешници ще бъдат изгорени и Бог ще направи всичко ново! Има само един начин напълно да изличиш нещо. С огън! Бог ще очисти тази земя чрез огън и грехът никога повече няма да съществува! Слава да бъде на Бога за това!

КОЛКО ДЪЛГО ЩЕ ПРОДЪЛЖИ АДСКИЯТ ОГЪН?
Ето тук се препъват повечето хора. Защото дяволът отново е изопачил няколко стиха и е накарал много хора да намразят Бога, и да гледат на Него като на жесток тиранин. Нека, най-напред, последваме библейското правило и обрисуваме пълната картина като проследим множество стихове по въпроса. След това ще разгледаме няколкото на пръв поглед трудни текстове.
Въпреки, че Библията не посочва точното времетраене, ние знаем, че това няма да продължи през вечността. За това има три причини:
1. Ако Бог твърди, че адът ще гори на земята и след това, че ще пресъздаде ново небе и нова земя, как би могъл да го направи, ако огънят гори цялата вечност?
2. Бог е справедлив и честен. Да кажем, че Каин, който уби един човек, е блил изпратен в ада преди 6000 години, а по-късно Хитлер, който изби милиони, се присъединява към него. Честно ли е Каин да гори 6000 години повече от Хитлер? В никакъв случай! Има ли някакъв смисъл заради един кратък греховен живот да бъдеш наказван цяла вечност? Помислете над това. Един човек върши грехове 70 или 80 години. След това умира. Тогава нашият прекрасен Бог на любовта идва и казва: “Заради твоите 70 години в грях, ще бъдеш наказван милиони и милиони години, фактически ще гориш през всичките безкрайни векове на вечността!”
Нека бъдем максимално разумни. Ако Бог на Библията е толкова нечестен, толкова нехуманен и с такова болно съзнание, че дори да Му минават такива мисли, то аз не искам да имам нищо общо с Него! Ако Той смята да гори хората през всичките безкрайни векове на вечността, то бих казал: “Да върви по дяволите! Няма начин да служа на такъв Бог!” Хитлер би изглеждал като светец пред такъв Бог.
3. Вече разбрахме, че човекът не е безсмъртен и само на онези, които обичат Исус, ще се даде безсмъртие при Второто пришествие. (1Кор. 15:51) Но, ако нечестивите горят цяла вечност, тогава нямат ли и те вечен живот? За да бъдеш мъчен вечно, трябва да живееш вечно.
Виждате ли, самата логика отхвърля възможността адът да гори вечно. Нека сега отидем при Писанието и видим какво казва то. Римл. 6:23 – “Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса – нашия Господ.” Заплатата на греха е смърт. Ето още един световноизвестен текст – Йоан 3:16 – “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Самият Исус каза в Мат. 7:13 – “Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел; и мнозина са ония, които минават през тях.” В Стария Завет Давид го казва по същия начин: Пс. 37:9-11 – “Защото злотворците ще се изтребят, а ония, които чакат Господа – те ще наследят земята. Защото още малко и нечестивият не ще го има вече. Да! Прилежно ще изследваш мястото му и не ще се намери. Но кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с изобилен мир.” “Нечестивите не ще ги има вече, но кротките ще наследят земята”. Сега да прочетем стих 20 – “А нечестивите ще загинат и враговете Господни ще бъдат като отборните агнета. Ще чезнат, като дим ще изчезнат.” Нечестивите ще загинат като агнета, в дим. Не е ли съвсем просто? Давид пише отново за това в Пс. 68:2 – “Както се издухва дима, така и тях раздухай. Както се топи восък пред огъня, така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.” “Както се топи восък,… така загиват нечестивите.” И един последен текст в Мал. 4:1-3 – “Защото, ето иде денят, който ще гори като пещ и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя, ден, който иде, ще ги изгори – казва Господ на Силите – та няма да им остави ни корен, ни клонче. А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата Си. И ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора. Ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви в деня, който определям – казва Господ на Силите.” Нечестивите ще бъдат като стърнище, обърнато в пепел. Когато Бог навали огън от небето, за да очисти земята, ние ще я напуснем и те ще бъдат пепел под нозете ни. Ясно, нали? Нека се върнем отново на Откр. 20:9 – “И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град. Но огън падна от Бога из небето, та ги изпояде.” Когато нечестивите се опитат да превземат Божия град, Бог приключва с тях. Стих 14 казва, че това е втората смърт. – “И смъртта, и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.” Глава 21 продължава натататък – Бог създава ново небе и нова земя. Първите ще преминат. Стих 4 – “Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.” Вече няма да има болка или плач. Ако, обаче, адът щеше да гори през цялата вечност, тогава щеше да има и плач! Но не, в стих 5 се казва, че Бог създава всичко ново. – “И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко! И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.”
Разбирате ли сега? Адският огън наистина е прекрасно нещо! Този свят с неговата поквара, бедняшки колиби, болници, затвори и всички неща, причинени от греха, ще бъде изгорен, а грехът и всички грешници, които обичат греха, ще бъдат премахнати завинаги! И, знаете ли, приятели, дяволът ще бъде основното гориво за този огън! Езек. 28:18,19 – “Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия. Затова извадих огън изсред тебе, който те изяде и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; ужас си станал и не ще те има до века.” Дяволът няма да го има! Слава да бъде на Бога за това!
Вижте, “огънят” не е най-страшното нащо на ада. Огънят е най-бързият, най-милостив начин на Бога да унищожи завинаги греха и грешниците, които го обичат повече от правдата. Истинският “ад” е в това, че ще пропуснем небето, вечността на радост, защото сме счели, че удоволствията на греха са по-важни от вечния живот.
Бог ще сложи край на греха и грешниците завинаги. Никога вече няма да се сблъскаме с грях, защото всичко ще бъде ново. Наум 1:9 – “Какво се съвещавате против Господа? Той ще направи пълно разорение, тъй щото бедствие няма да ви нападне втори път.” Грехът няма да се появи втори път! Нека всички изберем да бъдем в онази група, която ще живее вечно и никога повече няма да познае какво е болест или каквото и да е, свързано с греха. Всички можем да бъдем в нея, стига да изберем това. Адът не е за хората. Бог го е приготвил за дявола и неговите паднали ангели. (Мат. 24:41) А вас Бог иска да спаси. Езек. 33:11 – “Речи им: Заклевам се в живота Си – казва Господ Йеова – не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища! Защо да умрете, доме Израилев?” Тук виждаме Бога такъв, какъвто е в действителност – Бог на любовта и милостта. Той заявява, че не изпитва удоволствие от смъртта на нечестивите! Божието сърце ще бъде съкрушено, тъй като обича всички хора. Но, също така, обича всички достатъчно, че да ги остави сами да изберат своята съдба; и ако изберем греха, резултатът ще бъде смърт. Но, ако изберем правдата, можем да очакваме с нетърпение и голяма радост да прекараме една безгрешна вечност с Христос. Какъв Бог на любовта!

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ТОВА КАК ДОКТРИНИТЕ ЗА ВЕЧНИТЕ МЪКИ И БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА СА НАВЛЕЗЛИ В ЦЪРКВАТА
Някои се чудят как доктрината за естественото безсмъртие на душата (вярване, че когато човек умре, веднага отива в небето) и доктрината за вечните мъки (вярване, че адският огън гори вечно), изобщо са станали част от християнската религия, особено от гледна точка на това, че Библията твърди, че смъртта е сън и нечестивите ще бъдат унищожени напълно. Нека повторим, че свидетелството на Писанията е ясно, убедително и цялостно. Сега бихме желали да проследим в историята как християнската църква е отстъпила от истината на тази доктрина.
Доктрината за естественото безсмъртие на душата произлиза не от Божие откровение, но от едно “змийско” откровение между красивите райски дървета в Едемската градина. Там изкусителят каза на Ева: “Никак няма да умрете.” (Бит. 3:4) Писанието е ясно и по въпроса кой е авторът на тази доктрина. Не е никой друг, освен големият измамник – самият дявол. Дори и само това трябва да ни кара да сме много внимателни при възприемането на доктрини, имащи своя произход от измамника.
Нейното издигане може отново да бъде проследено до древните източни религии. Много от ученията – за предсъществуването на душата и прераждането – се коренят в пантеизма. По-нататък те били развити от египтяните в тяхната версия за безсмъртие на душата и от персите в тяхната ужасна заблуда на дуализма (вечното съществуване на доброто и злото – никое от тях не може да победи другото и двете винаги ще съществуват). От там вече са навлезли в гръцкото езичество.
Най-силният им период на приемане и разпространение е бил през ІVв.пр.Хр. под влияние на езическия гръцки философ Платон. През онези години Библията е била, може би, единствената, която е представяла човека като “кандидат” за безсмъртие, но и непритежаващ безсмъртие от самосебе си. Около 425г.пр.Хр. се приключва с писането на Стария Завет с книгата на пророк Малахия. Именно през този период – между написването на Стария и Новия Завет – юдаизмът бил просмукан от езическите учения за безсмъртието на душата. Развили се две философски школи – 1. Едната, която държала на старозаветното виждане за човека – кандидат за безсмъртие, който спи в пръстта до възкресението си. 2. Другата, възникнала около 150г.пр.Хр., която въвела Платоновото учение за безсмъртната душа в юдейската религия.
Оттогава юдаизмът се разделил по този въпрос. След това дошъл Исус Христос, Който препотвърдил учението на Стария Завет, че смъртта е сън и човекът ще получи безмъртие при Второто пришествие. Това било възприето и разпространявано от повечето новозаветни автори, така че, ранната християнска църква била върната към оригиналните учения на Стария Завет още преди да е приключило писането на Новия Завет. Тя поддържала това убеждение повече от 150 години – библейското учение, че смъртта е сън и нечестивите ще бъдат унищожени в края.
Чуйте свидетелството на Юстин Мъченик, който умрял през 165г.сл.Хр. и бил един от водачите на християнската църква през първите векове. – “Ако се натъкнете на някого, който нарича себе си християнин, но не приема това (учението за възкресението) и се осмелява да хули Бога на Авраама, Бога на Исаака и Бога на Якова; който казва, че няма възкресение от мъртвите и, че когато умре, душата му се взема в небето, дори не си и помисляйте, че този човек е християнин.” Юстин Мъченик, “Диалог с Трифон”, гл. 80
Вярата на ранната църква във възкресението била толкова силна, че те дори отказвали да наричат “християнин” човек, който вярвал, че душата му отива в небето след смъртта.
Може да ви струва странно, но много скоро след Юстин Мъченик езическата концепция за безсмъртието на душата, навлязла в християнската църква. Спомнете си, че относно смъртта съществували две учения:
1. Безсмъртието на душата. Неговият езически произход води началото си от Платон и включва елементи от пресийския дуализъм, за да оформи учението за вечните мъки. Отново дуализмът учел, че доброто и злото са вечни и не могат да бъдат унищожени. И след кто злата сила трябва да съществува вечно някъде и това “някъде” очевидно не може да е в небето, езичниците си измислили място на мъчения за всички грешници, което дори и Бог не може да премахне.
2. Библейското схващане за смъртта като сън и вечното унищожение и премахване на нечестивите.
През вековете тези две противоположни теории съществували рамо до рамо – едната поддържана от езичниците, а другата – от онези, които вярвали в истинския Бог. Най-голямата трагедия за християнската църква настъпила, когато в нея навлезли езическите учения.
Атенагорас бил първият християнски отец, който употребил термина “безсмъртна душа” около 188г.сл.Хр. Той твърдял, че душата е безсмъртна и вечна. Ето как, само 25 години след Юстин Мъченик, който дори не считал за християнин човек, който вярва в безсмъртието на душата, друг църковен водач прави дръзкото езическо предположение, че душата е вечна и не може да умре.
Няколко години по-късно Тертулиан, който умрял през 240г.сл.Хр., доразвил доктрината за безсмъртието на душата в система, добавяйки ужасяващото учение за вечните мъки. Аргументът му бил, че щом душата е бъзсмъртна, то и наказанието за нечестивите също трябва да е вечно. Той наблегнал на свещения огън, който не изгаря, но се самоподновява, горейки грешника вечно, без да го убие. Това си е същата стара езическа доктрина на персийския дуализъм, сега облечена в християнска терминология, но все още стигаща до неизбежното заключение, че дори и Бог не може да сложи край на греха и грешниците. Той трябва да ги предаде на някакво място на вечен огън, за да бъдат наказани, защото са неунищожими. По този начин християнският Бог станал не по-добър от езическите богове на Гърция и Рим. Преди това уникалността на християнството се базирала на факта, че техният Бог може да надвие злото; че може да постигне окончателен край; че е способен да направи това, което езическите богове не могат – да сложи точка на греха и грешниците. Сега Тертулиан смъкнал христянството на едно ниво с езичеството, твърдейки, че Бог не може да надвие злото, а трябва да постави грешниците в един вечен ад.
Доктрината за безсмъртието на душата и вечните мъки била популяризирана още повече от Жером и Августин. Фактически, Августин придал такъв авторитет на тази доктрина, че тя се превърнала в доминираща за църквата в продължение на повече от 1000 години.
Когато започнала Реформацията, повечето от реформаторите като Мартин Лутер, например, осъзнали истинския произход на учението за естественото безсмъртие на душата, но под влиянието на Джон Калвин и някои други, болшинството от тях продължавали да поддържат езическото учение за безсмъртието на душата и вечните мъки на нечестивите.
Като обобщение, нека цитираме Амос Фелпс (1805-1874), пастор в Методистко-Конгрешанската църква:
“Тази доктрина (за естественото безсмъртие) може да бъде проследена по мътните канали на поквареното християнство, извратения юдаизъм, езическата философия и суеверното идолопоклонство до големия подстрекател на злото в Едемската градина. Протестантите са я заели от католиците, католиците – от фарисеите, фарисеите – от езичниците, езичниците – от старата змия, която първа проповядва тази доктрина под красивите дървета в Рая на всеки, който иска да я чуе и да обърне внимание на новата пленителна теология: Никак няма да умрете.”

БИБЛЕЙСКИ ПАСАЖИ, ОБЯСНЯВАЩИ АДА

МЪЧЕНИЯ ОТ ВЕКОВЕ ДО ВЕКОВЕ
Откр. 20:10 – “И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, гдето са звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.” Тука има очевидно противоречие. Стих 9 казва, че нечестивите ще бъдат изпоядени, а стих 10 – че ще бъдат мъчени до вечни векове. Това е единственият библейски текст, в който се употребява терминът “до вечни векове” в контекста на ада, затова нека разширим библейската картина. ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ в Библията означава ограничен или неограничен период от време в зависимост от това какво описва. Израза ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ – така, както е употребен в Библията, можем да сравним с думата ВИСОК. “Висок” се тълкува различно, в зависимост от това какво описва – куче, къща или планина. В Стария Завет изразът ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ е употребен 56 пъти за неща, които вече са приключили. Когато се отнася до човек, изразът ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ означава ДОКАТО Е ЖИВ ЧОВЕК. Именно така е употребен в случая на Самуил – 1Царе 1:22,28. В Пс. 48:14 ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ означава ДО СМЪРТТА. Да гориш ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ в огъня, означава да гориш докато умреш. Този израз винаги трябва да съотнася към контекста, в който е употребен.
НЕУГАСИМИЯТ ОГЪН
Лука 3:17 и Марко 9:43,44 – “Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.” “И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла – в неугасимия огън, дето червеят им не умира и огънят им не угасва.” Думата “пъкъл” тук е превод на гръцката дума “геена”. Тя ни препраща към долината Хином извън Ерусалим. Там било градското сметище на Ерусалим. В него бил изхвърлян всичкият боклук и всички трупове на умрели животни; и това, с което огънят не успявал да се справи, го довършвали червеите и ларвите. И когато Исус минавал оттам, Той го сравнил с това, което ще представлява пъкълът.
Неугасимият огън ни изправя пред две възможности: 1. Той никога няма да угасне. 2. Няма да може да бъде угасен от никого, докато не довърши работата си. Коя от двете е библейска? Понятието “неугасим огън” намираме 19 пъти в Библията и всеки път означава, че човек не може да го потуши, тъй като е директна Божия присъда. Обърнете внимание на следните стихове:
Исая 34:8-10 – “Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяние по Сионовото състезание. Потоците на Едом ще се превърнат в смола и пръстта му – в сяра; и земята му ще стане пламтяща смола. Няма да угасне ни нощем, ни денем, димът й ще се издига непрестанно; из род в род ще остане опустошена, никой не ще мине през нея до века.” Очевидно е, че днес Едом не продължава да гори, въпреки че беше изгорен с неугасим огън.
Ер. 17:27 – “Но ако не Ме послушате – да освещавате съботния ден и да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му, който ще пояде ерусалимските палати и няма да угасне.” Това се сбъдна, когато вавилонците опожариха Ерусалим (виж 2Лет. 36:19). Но Ерусалим все още ли гори? Не! Как “изпояжда” неугасимият огън? Това просто означава, че никой не може да го потуши. Ето още само един пример:
Езек. 20:47,48 – “Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Йеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелена дърво в тебе и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север. Всяка твар ще види, че Аз го запалих; няма да угасне.” Тук отново неугасимият огън изпояжда. Не може да бъде угасен, докато не унищожи всичко.
НЕПРЕКЪСНАТ ИЛИ ВЕЧЕН ОГЪН
Мат. 25:41 – “Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.” Означава ли “вечен огън” това, че той ще гори през безкрайните векове на вечността? Нека видим как Библията сама тълкува себе си: Юда 7 – “… както и Содом, Гомор и околните им градове, които подобно на тях се предадохе на блудство и изпаднаха в противоестествени пороци, са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън.” Бог разруши Содом и Гомор с вечен огън. Гори ли още Содом? Не! Във 2Петр. 2:6 Петър казва, че огънят обърна тези градове в пепелища за пример на онези, които живеят беззаконно. – “Тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които вършат нечестие…” Значи, вечният огън обръща всичко в пепел преди да угасне. Той е вечен по своите РЕЗУЛТАТИ, а не по своята ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ. Щом Бог казва, че Содом и Гомор са пример за това, което ще се случи в края с нечестивите, нека видим какво се случи с тях: Лука 17:28-30 – “Така също, както стана в Лотовите дни – ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.” Това е в съвършена хармония с всичко останало, което изучавахме досега.
ВЕЧНОТО НАКАЗАНИЕ
Мат. 25:46
Забележете, казва се вечно НАКАЗАНИЕ, а не вечно НАКАЗВАНЕ. В Римл. 6:23 Павел казва, че наказанието за греха е СМЪРТ. Откровение нарича тази смърт ВТОРАТА СМЪРТ, при която нечестивите умират в огъня. (Откр. 21:8) Тази смърт или разрушение ще бъдат вечни, защото от тях няма да има вече възкресение.
ВЕЧНОТО НАКАЗАНИЕ
Мат. 25:46
Забележете, казва се вечно НАКАЗАНИЕ, а не вечно НАКАЗВАНЕ. В Римл. 6:23 Павел казва, че наказанието за греха е СМЪРТ. Откровение нарича тази смърт ВТОРАТА СМЪРТ, при която нечестивите умират в огъня. (Откр. 21:8) Тази смърт или разрушение ще бъдат вечни, защото от тях няма да има вече възкресение.