Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – УВОД – Дж. Р. Спанглер

Внезапно, тъжно и шокиращо.
Съкрушен от новината за трагедията на автострадата в Лос Анджелис, светкавично отнела живота на Боб Спанглер сутринта на 19 септември 1997, аз се обадих у дома му, за да разговарям с някого, да прошепна някакво окуражение на този, който щеше да ми вдигне, или просто да им засвидетелствам своята загриженост. Но вместо това гласът от апарата, глас, който бе прогласявал Исус в продължение на 54 години, имаше една вест за мен, която ме стъписа и предизвика. Гласът на Боб Спанглер се чу съвсем ясно: “Моля, оставете името и номера си при сигнала и помнете … Исус идва скоро!”
През целия си живот и служба Боб се бе уеднаквил с Исус, както и с увереността и сигурността, че единствено Исус може да извежда в живот. Боб познаваше своя Спасител лично, от опит и от проповядване. Всеки талант, който притежаваше, а той имаше в изобилие такива, той заедно със съпругата си Мери употребяваше за Исус: да проповядва Неговата блага вест, да предлага помощ на нуждаещия се, да поддържа църквата, да бъде пастор на пасторите навсякъде, да пише неуморно за значението, вестта и мисията на адвентизма.
Боб служеше 28 години в Пасторската Асоциация на Генералната Конференция едновременно като секретар и редактор на списанието Министри в продължение на 23 години. Под неговото ръководство Министри стана наистина професионалния ежедневник на пастора, като осигуряваше подкрепа във всеки аспект на пасторската служба, включително създаването на духовници от всякакви деноминации из целия свят посредством програмата Прийч (“Проповядване”). Резултатът бе удивителен: служители от други деноминации и изповядвания разбраха по-добре адвентизма до такава степен, че се съгласиха с това, че наблегнахме върху “истината такава, каквато е в Исус”. Също и мнозина прегърнаха истината.
Боб нямаше ни най-малко съмнение в това, което вярваше и Този, Комуто служеше. Независимо от това дали бе начело на евангелския отпор в Русия, веднага щом се отвориха вратите, или публикуваше известното Адвентистите от седмия ден вярват, или събираше средства за някакъв църковен проект, скъп на сърцето му, той познаваше своята мисия. И той имаше онова зрение, с което да я изпълни.
Когато постоянно проповядваше:”Помнете, Исус идва скоро”, онези от нас, които го слушаха, чувстваха една неоспорима сигурност в неговия живот, вяра и дело. Той познаваше своя Бог. Той познаваше своята вяра. Той познаваше своята църква. Той познаваше своето призвание.
В памет на този предан член на адвентната църква пасторската асоциация на Генералната Конференция представя този том с най-добрите от писанията на Боб Спанглер с надеждата, че увереността на Боб във вярата ще стане наша собствена.
Джеймс Крес, Секретар

Пасторска асоциация, Генерална Конференция на адвентистите от седмия ден
Октомври, 1997

“ОТБЛЯСЪКЪТ НА СЛАВАТА”

Поетесата Мая Ангелу е описала умело Боб Спанглер, когато е писала за него като за един, дошъл “от Създателя …………….. в следване дирите от отблясъците на Неговата слава”.
Докато Боб бе на служба “славното евангелие на Христа” огря над нас и над десетки хиляди други. Скоро след като станах президент на Генералната Конференция, аз помолих Боб да дойде в офиса ми. Знаех за неговия опит като мисионер в Азия, аз взаимствах от начина, по който той обслужваше лагерни събирания събиранията на служителите, така че познавах копнежа му за души.
“Боб”, казах му,” ти си Божий човек, за да водиш тази църква да евангелизира Съветския Съюз. Няма да ти се наложи да преминаваш през никакви комитети. Ти имаш моята увереност и увереността на твоите колеги църковни водители. Просто върви там. И влизай във връзка с мен от време на време, за да ми казваш с какво мога да ти помогна.”
До голяма степен огромният обхват на евангелието в бившия Съветски Съюз е резултат от планирането, организацията и събирането на средства от Боб.Той имаше дара да има големи мечти, да се осмелява за велики дела и да ги постига.
Дори след пенсионирането — всъщност някой може да каже точно след пенсионирането — Боб събра стотици хиляди долара за проектите със Съветския Съюз, включително и това да се преведат отново Писанията на руски, едно постижение само по себе си грандиозно. Заинтересован от евангелизирането на Русия, Боб се срещна със стотици свои колеги от Писано е, подпомогна годишното събиране на средства и координира похода Москва 1993, ръководен от Марк Финли. Всъщност Боб почина на една автострада в Лос Анджелис, докато бе на работа в Писано е.
Поради още един голям дял, който Боб допринесе като редактор на списанието Министри, делото му ще продължава да живее на стотици амвони. Бих ви насочил и към проектът за Проповядване ,чрез който списанието Министри достигна стотици хиляди служители в други деноминации. Днес само в САЩ повече от 100 от тях проповядват сега за нас. И обръщайки се назад, всички посочват, че за първи път са се запознали с адвентната църква, като са прочели изданията за Проповядването в Министри.
Боб допринесе за тази църква и в друг един аспект: публикуването на Адвентистите от седмия ден вярват, книга за 27-те основни учения на църквата, която може да се чете и проповядва. Той не само че я издаде, но и събра средства, за да я разпространи безплатно за повече от 250 000 пастора и библиотеки.
В пасторската асоциация към неговата служба се присъединява и съпругата му Мери, която заедно с последната Елена Бризи съдейства при основаването на контакт на интернационално ниво между съпругите на пастори с цел полагане грижи за тези жени и техните семейства.
Вярвам от цялото си сърце, че “отблясъкът на славата”, който е следвал Боб Спанглер по време на цялата си земна служба, ще бъде част от онова “великолепно сияние”, понеже свидетелството му принасяше непрестанно слава на неговия Господ.

Робърт Фолкенберг, Президент
Генерална Конференция на адвентистите от седмия ден

В ОЧАКВАНЕ НА ЗАЗОРЯВАНЕТО

“Помнете …. Исус идва скоро”. Боб може и да го е нямало вкъщи да вдигне телефона, но той е искал да бъде сигурен, че хората, които са го търсели по телефона, са поздравени с увереността, която винаги е била темата, пропиваща живота и службата му.
Преди 54 години в Клевеланд, Охио, Елинор и аз срещнахме за първи път Мери и Боб. Старейшината Р.А. Андерсън провеждаше в града евангелска кампания в храма Масоник на улица Евклид, така че ние четиримата заедно с още други бяхме от неговия отбор. Боб току-що завърши Колумбия Юниън Колидж и беше нов служител-стажант. А аз приключвах стажа си.
Именно в Клевеланд аз видях как Боб се посвети да бъде пастор, който не искаше да възвеличава нищо друго освен Исус Христос и то разпнат. През това време той реши да бъде служител на оправданието чрез вяра. Той изрази желание да ходи като мисионер и направи завет, че печеленето души за Христа ще бъде фокусът на живота му.
По време на 6те месеца, докато бяхме в Клевеланд, развихме една приятелска връзка, която с времето се спои в грандиозни отношения на взаимност и доверие. Изглеждаше, че бихме могли да обсъждаме какъвто и да е въпрос, без да се страхуваме, че единият няма да разбере или ще си направи погрешни изводи за другия, така че можехме да бъдем различни и все пак да поддържаме абсолютно уважение един към друг.
После дойде един период от 17 години, докато и двамата обслужвахме църква в други предизвикателни райони в света. По Божие провидение стана ясно, че и двамата бяхме призовани в управлението на Генералната Конференция, където прекарахме 30 щастливи години като колеги и съработници.
И съвсем непредвидено като връх на всичко това установихме, че живеем един до друг в съседни къщи в Питкерн Плейс в Буртонсвил, Мериленд, и това в продължение на 20 години. Със само една стена помежду ни може да разберете, че беше необходимо да развием взаимна толерантност, която обогати и засили възхищението и християнската ни любов един към друг.
След това след около 4 години Боб и Мери имаха сериозни планове да се преместят в Калифорния. Макар че това бе болезнено за нас, ние ги насърчихме, но само защото така щяха да бъдат по-близо до дъщерите си, Патриция и Линда. Преместването им в никакъв случай не отслаби приятелството ни.
Като че ли дори и в смъртта чуваме плама в гласа на Боб, уверяващ “И помнете … Исус идва скоро”. Така че сега трябва да очакваме това ново зазоряване.

Нил Уилсън, Бивш Президент
Генерална Конференция на адвентистите от седмия ден