И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част I: Аз познавам моя Бог – Глава 2 – ТОЙ Е ЦЯЛ ПРЕЛЕСТЕН – Дж. Р. Спанглер

Елена Вайт се позовава с благоволение на писанията на такива английски десиденти от 17то столетие като например Бакстер, Флавел и Алайн, както и на Бинян. След като наскоро започнах да чета някои от тези книги, започнах да се озадачавам защо не са се препоръчвали да се четат, докато учех в колежа или в семинарията. Може и да не сме съгласни с всяка точка от представената ни теология, но те са напълно пропити с Христос. Ако адвентистите трябва най-много от всички да издигат Христос пред света1, то със сигурност бихме могли да научим няколко урока при нозете на тези Божии мъже.

Христоцентрично проповядване
Все още изпитвам болка, когато си спомням ограниченото разбиране за христоцентричното проповядване през по-голямата част от времето на моето проповядване. Моята представа беше да прикрепвам Христос към проповедите и евангелските си беседи – обикновено накрая. Този метод никога не ме задоволи наистина, но едва напоследък започнах да проумявам в по-голяма дълбочина христоцентричното проповядване. Възможно е прекалено много да опростя новия си метод, ако ви го опиша като една допълнителна доктрина, пророчество или каквото и да е друго към представянето на Иус Христос и Него разпнат, но това, което казвам, е, че Христос трябва да бъде възвеличен като Един, който е „цял прелестен“ (Песен на песните 5:16). Той трябва да бъде първият, последният и най-хубавият във всяка проповед. Не бихме могли да привържем сързата си или очите си към някой по-прелестен. „Ти си по-красив от човешките чада“ (Псалом 45:2).
Като четях книгата на Джон Флавел „Методът на благодатта“, бях потресен от огромното богатство на представите и схващанията за Исус, които той извлича от Писанието. Като говори за Джон Бинян (1628-1688), Ричард Бахтер (1615-1691), Ричард Алайн (1611-1681) и Джон Флавел (1630?-1691), Елена Вайт пише, че те “ и други талантливи, обучени и с дълбока християнска опитност мъже са се изправили в безстрашна защита на вярата, дадена веднъж на светиите. Делото, извършено от тези мъже, отречено и обявено извън закона от управниците на този свят, никога не може да погине. „Изворът на живота “ и „Методът на благодатта“ на Флавел са научили хиляди хора как да посвещават на Христос опазването на душите си.“Реформираният пастор“ на Бакстер се оказа благословение за мнозина, които желаят съживление на Божието дело, а книгата му „Вечната почивка на светиите“ извърши своята работа, за да доведе души в „почивката“,която остава за Божия народ. 2
Аз настоявам твърде много служителите да поставят духовната си уста в дело от такова естество. Религиозните писания днес, дори и най-добрите, често приличат на храна, сравнена с мисли, които са изразени от тези духовни гиганти. Не ще откриете много разкази, доставящи кратковременно вълнение, но ще намерите твърдото месо на евангелието, което щом се сдъвче, ще стане част от духовните ви кости и мускули. Ако има нещо, от което да се нуждае повече днешното манипулирано и тормозено от проблеми общество, то това е да се хване здраво за Исус Христос такъв, какъвто Го представят тези книги. Пожертвайте всичко, което трябва да купите, и прочетете тези томове на пуританските автори, „обучили хиляди как да предадат на Христос опазването на душите си“.
Позволете ми да споделя с вас няколко мисли, някои от които перефразирани, от книгата „Метод на благодатта“. В увода Флавел пише, „Единственото ти необходимо нещо е да придобиеш сигурен интерес към Исус Христос; ако веднъж го получиш, ще можеш да казваш с дръзновение, Елате, беди, неволи и изпитания, затвор и смърт, аз съм подготвен за вас; сторете ми най-лошото, на което сте способни, няма да ме повредите; нека бучат ветровете, нека се святкат светкавиците ,нека вали дъжд и град тъй яростно, аз си имам здрав покрив над главата, уютно жилище, приготвено за мен: „Моето защитно място е сред припасите на скалите, където ще ми се дава хляб и ще ми се осигурява вода“. Мислете, каквото желаете , но този параграф изразява по един красив начин схващането, което някои може и да поддържат, но малцина практикуват.

Сигурен интерес към Христос
Колко измежду нас имат „сигурен интерес към Христос“? Определението „сигурен“ означава „гарантиран“, „определен“ и „уверен“. Доколко сме заинтересувани от Исус?Доколко е реален Той за нас? Какъв по-добър начин да събудим собствената си дремеща съвест и тази на хората от това спящо поколение? Ако сме чужди на личността и делото на Христос, извършваме греха на обезсиленото изповядване на Исус. Ако нещата наистина стоят така, то към нас е отправен изобличителният укор към Сардис: „на име си жив, но си мъртъв“( Откр. 3:1). Както и Флавел набляга на това, „Колко е опасно на бъдещ старо създание в дрехата и облеклото на новото създание“.
В последния параграф на своя увод той призовава затрогващо:“ Едно нещо изисквам упорито и сериозно от всички Божии люде, в ръцете на които ще попадне тази книга, да се убедят да преустановят всички борби помежду си, които са им прахосали толкова ценно време и са похабили жизнения дух на религията, като са попречили на мнозина да се обърнат и са усилили и затвърдили атеизма през времената. О, облечете се като Божии избрани с дрехи на милосърдие дух на любов и дълготърпение, ако не заради самите вас, то поне заради църквата. О, дано да размишлявахте повече в скришните си стаички, дано да бяхте по-често и по-пламенно на колене: да изпитвахте сърцата си по-внимателно и да ги пресявахте по-цялостно отколкото всякога допреди, преди страшният гняв Господен да ви постигне: погледнете в Библиите си, после в сърцата си, а след това към Небето, за да направите вярното откритие за собственото си състояние.“Не трябва ли да прочитаме този параграф по-често?
Книгата на Флавел издига Христос по един великолепен начин. Всяко изречение от неговата глава (всъщност проповед) „Христос цял прелестен“ излъчва Спасителя. Както всички реки се събират в океана, така и Христос е океанът, в който се срещат всички истински наслади и удоволствия. Като размишляваме за Неговата личност, служби, дейности или каквото и да е, което Му принадлежи, ние Го виждаме като единствения, който е „цял прелестен“.В Него няма нищо непривлекателно. „Ти си по-красив от човешките чеда“ (Пс. 45:2). Новият английски превод гласи: „Ти си превъзходен измежду човеците“. Флавел набляга на това, обръщайки внимание на израза „цял прелестен“.
1. Изразът изключва всякаква непривлекателност. Така че Исус безкрайно надминава и най-съвършените и прекрасни създания, понеже каквато и привлекателност да намерим у тях, тя не е без несъвършенство.И най-красивите картини трябва да имат своята сянка; и най-прозрачните камъни трябва да се полират или да им се постави златна пластинка, които да поддържат красотата им; и най-доброто създание е сладкогорчиво в най-добрия случай, понеже винаги ще се намери по нещо неприятно заедно с онова, което е приятно. Но това не е така със Спасителя ни, който е цял прелестен. Съвършените Му черти са чисти и непримесени. Само Той е море на сладост без нито една капка горчивина.
2. Понеже в Него не може да се намери нищо непривлекателно, всичко, което е в Него, е напълно прекрасно. Както всяка частица на златото е скъпоценна, така и всичко, което е в Христос, е скъпоценно. Кой може да претегли Христос на везни, за да каже стойността Му? Цената Му е повече от тази на рубините и каквото и да си пожелаеш, не може да се сравни с Него (вж. Пр. 8:11).
3. С Него се „изчерпват“ всички прекрасни неща. Той запечатва броя на всички чудесни неща. Неща, които светят като единствени звезди с особена слава, всички те се срещат в Христос като едно славно съзвездие. „Понеже Бог благоволи в Него да обитава всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 1:19). Отправете поглед към всички сътворени същества, забележете силата у едно, красотата в друго, вярност в трето, мъдрост в четвърто; но сред няма да намерите нито едно превъзхождащо като Христос. Той е хляб на гладния, вода на жадния, дреха на голия, лек на наранения, така че всичко, което душата може да пожелае, се намира в Него (вж. 1 Кор. 1:30).
4. Нищо, което Му се противопоставя или е отделено от Него, не е прекрасно. Всичко, което Му се противопоставя или е отделено от Него, не може да има никаква прелест в себе си. Отнемете Христос и къде е прелестта на което и да е приятно преживяване?И най-добрата утеха, дадена от някое творение, отделена от Христос не е нищо друго освен спукана щерна; тя не може да задържи нито капка на истинска утеха (вж. Пс. 73:26). При най-прекрасните създания е същото, както и при един красив образ в огледалото – обръщаш лицето си и къде е образът? Така че богатства, почести и утешителни взаимоотношения са сладки, само когато лицето на Христос се усмихва над нас през тях, но без Него само какви празни нищожества са всички те!
5. Той надминава по красота и прелест всички превъзходни същества. Сравнени с Христос всички други неща бледнеят, били те винаги толкова прекрасни, винаги толкова превъзходни и желателни. Христос отнася цялата им прелест. Той е преди всички неща (Кол. 1:17), не само по време, естество и ред, но и по достойнство, слава и истинско превъзходство. Във всичките неща Той трябва да има превъзходството.
Всяка друга прелест е вторична или второстепенна, но прелестта на Христос е първична, оригинална. Ангели и хора, светът и всичко желателно в него получават каквато и слава да имат от Него. Те са потоци от извора. Прелестта и превъзходството на всички други неща не е нищо друго освен относителна, състояща се във връзката им с Христос и са подчинени на Неговата слава. Но Христос е прелестен сам по Себе Си. Той е желателен за Себе Си; другите неща са такива заради Него.
Красотата и прелестта на всички останали неща прехожда, но прелестта на Христос е завинаги свежа. Сладостта на най-доброто от творенията е едно повяхващо цвете; ако не преди, то със сигурност при смъртта то трябва да повяхне. „Величието, коет е в тях, не се ли премахва?“ (Йов 4:21). Да, независимо дали това са природни превъзходства на тялото, постигнати таланти на ума, добри черти, качества на любов, привлекателни характеристики – всички те подобно на приятно цвете повяхват, залиняват и загиват досмърт; но Христос е „същият вчера, днес и довека“ (Евр. 13:8).
Красотата и превъзходството на творенията е примамващо и опасно. Човек може да си ги направи идол и да ги обикне сляпо извън границите на умереното, но не съществува никаква опасност, ако прекалим с любовта си към Христос.
Прелестта на всяко творение е със сатанинско естество. Оценката ни за него отслабва и се снижава, когато подходим към него по-отблизо или му се наслаждаваме по-продължително време. Творения, като картините, изглеждат по-красиви,колкото по-отдалеко ги гледаме, но не е така и с Христос. Колкото по-близо идва душата при Него и колкото по-задълго живее тя, като Му се наслаждава, толкова по-сладък и желателен й става Той.
Всяка друга прелест се оказва незадоволителна за човешката душа. В сътворените неща няма достатъчно място за душата, така че тя да се отпусне и разпростре; тя все таки чувства себе си ограничена и утеснена отвътре тези предели, подобно на кораб в тясна река, който няма място да маневрира, и отвреме навреме се сблъсква със сушата и затъва в плитчината. Но Исус Христос отговаря във всяко отношение на просторните желания на душата; в Него личността има достатъчно пространство, където да плува; там той или тя могат да пуснат всичките платна, без да се страхуват, че могат да докоснат дъното.
Тези няколко мисли са само едно вкусване от богатата проповед на Флавел за Исус, този, който е цял прелестен. Вярвам, че тази дегустация изостри апетита ви за повече и повече. Вярвам, че тя ще ни мотивира да желаем горещо да прекарваме всеки възможен миг в Неговото присъствие чрез изучаване и размисъл. А после със сърца, изпълнени и задоволени с Него да можем да Го издигнем пред хората. Никой друг под небето не може да спасява , нито да задоволява копнежите.

1 Виж „Евангелски работници“
2″Великата борба“