Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част II: Аз познавам моята вяра – Глава 3 – ЗАЩО СЪМ КРЕАЦИОНИСТ – Дж. Р. Спанглер

Преди няколко години на борда на самолет от Женева за Лондон аз и стоящият до мене човек започнахме да сравняваме вярата си. Той, философ-еволюционист, ми представи научно доказателство, което според него подкрепяло еволюционната теория, а аз се постарах да покажа как същото доказателство би могло да се използва в полза на креационизма.Установих, че най-изразителните аргументи в полза на креационизма не са непременно тези, които могат да се класифицират като научни доказателства. Фактът е, че както еволюционистите, така и креационистите прилагат аргументи, които всъщност се базират на много малко научни данни, ако се сравнят с цялото количество, в което биха могли да бъдат налични. Просто няма достатъчно познати данни и факти нито от едната, нито от другата страна, за да се докаже едната или другата позиция научно и окончателно.
Като креационист аз взимам Библията, точно както го казва, и вярвам, че Бог е създал света за седем буквални 24-ови дни. Моето твърдо убеждение е, че научните факти, ако се разгледат обективно, подкрепят семплия разказ на Библията точно толкова, ако не и по-силно, колкото и еволюционната теория. Ако една десета от паричната сума и изследването, отишли за развиването на еволюционната теория, беше вложена за развиването на един научен креационизъм, светът в по-голяма степен щеше да приеме разбирането, че доказателствата натежават на страната на сътворяването на видовете. Но въпреки това аз съм убеден, че неоспоримото преимущество на креационното становище се крие в това, което не може да се изследва с микроскоп или да се получи в лабораторията.
Обсъждането с човека до мен ни отведе да обърнем поглед към въпроса за произхода на живота от един реалистичен, практически и личен ъгъл. Например обсъдихме емоционалното влияние, което вярванията оказват върху щастието на личността. Хората са създания със силни емоции. Водят се войни, градят се изперии, създава се култура и дори човешката раса се плоди повече по емоция, отколкото поради някакъв друг елемент. Такива емоции като любовта ,страха, омразата и гнева са изключително сложни чувства, които включват умствените и физическите качества на човека. От момента, в който се раждаме, до момента на смъртта ние сме или жертви, или облагодетелстваните лица на собствените си емоции.
Аз признах, че емоционалният фактор е една от причините ,поради които еволюционистите отхвърлят креационизма. Те твърдят ,че хората, които не са достатъчно зрели, трябва да се подпрат на едно вярване в някакво по-висше същество за източник на сигурност. Така те казват, че само силните могат да бъдат еволюционисти, докато слабите креационисти.
Но аз вярвам твърдо, че креационистичната гледна точка не ограбва в никакъв случай човека. Извлича ли креационистът от живота повече отколкото мене? Животът по-безсмислен ли е за мен? Има ли съществуването на еволюциониста цел по-голяма от моята? Прави ли ме приемането на еволюционната теория по-щастлив, по-любящ и обичлив човек?Ако стана еволюционист, дали щях да имам по-голяма или по-малка сигурност? Какви са моите преимущества като креационист? Това със сигурност са едни хубави въпроси.
Тъй като никога не съм бил еволюционист, признавам, че не мога напълно да разбера чувствата или гледната точка на еволюциониста. Но добре познавам хора, които са станали от еволюционисти креационисти, като се посвещават непредубедено в полза на креационистичния начин на живот. Приемането на духовния доклад за Сътворението ни води до една крайно възвишена и утешителна мисъл. Ние сме създания, направени по Божия образ. Той е нашият Баща, а ние сме Негови деца. Едно мощно влияние се оказва на умовете ни, когато повярваме в това схващане.
Откъде произлиза принципът на любовта? Не е възможно той просто да се е развил! Нещо повече, той е един съвсем ненужен елемент в еволюционната теория. По какъв начин любовта може да се включи в процеса на обширната вечност на времето?

Един любящ проектант
Създаването на живота, както знаем, изисква не само проектант, но и един с личност на любов. Така принципът на любовта се включва в историята за Сътворението. Креационистът вижда всяка изява на творческата сила като израз на необятна любов от страна на един личен Бог. Било то един атом от въздуха или гигантска галактика от звезди, се изразява една необятна любов посредством сътворените Му дела. Като вярвам в това, ставам силна личност. Това прави да съзрее отношението ми към ближните ми и ми дава по-голяма оценка за моя съчовек.
Преди няколко години САЩ бяха включени в издирването на един водещ гражданин, който работеше като шпионин за чуждо правителство, и който бе елиминирал от политическата си философия всякакво схващане за едно върховно същество, наречено Бог. Бившият шпионин, след приключването на съдебния процес, писа за обръщането си от атеист към вярващ в Бога и Неговата творческа сила. Един особен инцидент го е отправил по пътя на вярата. Един ден, докато се хранел със семейството си, очите му се спрели върху ухото на детето му. Като се вгледал в странната конфигурация на тази привидно незначителна част от тялото, го поразила мисълта, че не е възможно за едно човешко ухо да се развие за толкова дълъг период от време без един личен проектант. Тогава разсъдил, че ако ухото би могло да се произведе чрез еволюционистични процеси, как би могло за по-сложните части от човешката анатомия да еволюират случайно?Очевидният отговор го отвел до връзка със Създателя.

Истинско щастие в живота
Когато емоциите ми нараснат като непреодолима вълна на радост, виждайки един великолепен залез или едно тихо селце с неговите хълмове, потоци и гори, умът ми може да се издигне в хвала и благодарност към един Върховен Проектант. Какво правят атеистите, когато виждат подобни гледки или когато държат мъничките си деца в ръце? Каква залиняла душа трябва да имат, ако не преживеят вълнуващата опитност да позволят на ума си да се съсредоточи върху Бог – Творец, който ни е дал всякакъв умствен и художествен дар, всяка емоционална способност и всеки дар на благодат и любов. Животът е повече от животинско съществуване — животът в самата си същност е духовен. Истинското щастие в живота се измерва не по количество ,но по качество, а креационистичното схващане със сигурност допълва това последно измерение.
Нещо друго, което трябва да вземем предвид, е огромното чувство на сигурност и себезачитане, свързани с това схващане. Наред със социолозите, психолозите и психиатрите, които се опитват да помогнат на хората да преживеят някаква степен на себеоценяване, аз им предлагам да ги поучават на историята за Сътворението. Една сигурност процъфтява в креационистичното схващане. Когато Бог ни направи по Собствения Си образ, Той ни искаше — Той се нуждаеше от хора. Невъзможно ми е да разбера как може да съществува едно истинско чувство за сигурност и достойнство вънт от разбирането, че животът е дошъл в съществувание чрез Божията творческа сила.

Обещанието за вечно съществуване
И най-накрая, обещанието за вечно съществуване в един пресътворен съвършен свят се предлага не на същества, еволюирали от един почти нулев предшественик до състоянието, в което са, но на синовете и дъщерите на Адам, който бе син на Бога. Христос пожертва живота Си, за да изкупи падналото човечество, сътворено по Собствения Му образ, а не по образа на благородните зверове. Дори ако цялата история на изкуплението бе лъжа, аз бих предпочел да подчиня живота си на принципите, които се намират в Писанията, които са далеч по-възвисяващи по схващане, отколкото на тези, които се намират в еволюционнтата теория. Единствено в Писанията ми се обещава живот отвъд гроба.
Ако ние сме просто една безсмислена космична катастрофа и ако целите на еволюционистите се състоят в това да променят света ни в едно земно небе чрез политически, социални и икономични реформи, аз питам , въз основа на какво ни обещават някаква надежда за постоянен успех? Изминалата история не ни доставя абсолютно никакво доказателство за някаква трайна промяна в човешкото поведение чрез човешки усилия. Но наистина ни осигурява многобройни примери за хора, променили се към по-добро чрез посвещение и приемане на Исус Христос за Господ и Спасител. Странно наистина, че алтруистичните мотиви на еволюционистите, усърдно работещи да подобрят човешкия живот, не са ги накарали да размислят изцяло за Божия план чрез Писанията. Целта на Божия план е да достави на хората върховен живот, който включва техните умствени, физически и духовни способности.
Но този план отива далеч отвъд настоящото ни съществуване за вечен живот в бъдещето. Истинските християни може да имат хляба си и да го ядат също — днес, утре и завинаги! Тези, които в този живот живеят според Божия план, със сигурност получават повече от живота, отколкото хората, които го отхвърлят. Това , плюс допълнителното облагодетелстване с осигуровка на вечен живот, никога не ще направят човека да изгуби, но да спечели.
Това са някои от нещата, които обсъдихме с моя приятел философ-еволюционист, докато бяхме в самолета. Когато разговорът ни приключи, той протегна ръка и хвана моята, гледайки ме право в очите и каза:” Бих дал всичко, което притежавам в живота, за да повярвам като вас”. Ето един човек, който искаше да повярва в Бог-Творец, но не можеше. Семената на съмнението бяха посяти толкова надълбоко в бедната душа на този човек, че той не можеше, поне на този етап, да се издигне над миазмата на неверието до приемането на един личен Бог, който е създал вселената. Моят нов приятел, както сам ми призна, бе твърде депресиран, обезкуражен човек. Би ли могло състоянието на ума му да се проследи чрез собствените му еволюционистични вярвания?