И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част II: Аз познавам моята вяра – Глава 4 – ТРЯБВА ДА СЕ РОДИШ ОТНОВО – Дж. Р. Спанглер

Хилядната глава на Библията, Йоан 3, наистина трябваше да започне последните три стиха от втора глава. Исус беше в Ерусалим по времето на Пасхата и мнозина повярваха в Него, като видяха чудесата Му. Но Исус не им довери Себе Си и делото Си, понеже знаеше какви бяха. Всъщност Той „нямаше нужда да му свидетелства някой за човека , понеже сам знаеше какво има в човека“( Йоан 2:25). Глава 3 доказва това с опитността на Никодим. Един главен водител на църквата, който трябваше да знае целта на съществуването на църквата, не беше наясно с азбуката на спасението. Той може и да е бил способен религиозен водител във финансиите, социалните действия, организацията и правенето на политика, но не бе грамотен за единствената цел, поради която съществува църквата.
Макар да беше талантлив, богат, образован и почитан, Никодим се нуждаеше от духовно обновление, но не чувстваше осъзнато тази си нужда. Той знаеше, че еврейската нация се нуждаеше от Месия, който щеше да я освободи от наказанието и мощта на греха. Един човек може да не е наясно с много неща в Писанията и при това да бъде спасен. От друга страна, човек може да се е преситил с духовно познание и при това да бъде изгубен. Невежеството като в случая на Никодим се среща твърде често сред нас като религиозни водители днес.
Първият подход, който този вечерен Христов ученик използва, бе ласкателството. Никодим се обърна към този гилилейски селянин, който нямаше никакво официално образование, с почтителното „Рави“. Той прибави на това и после, като заяви, че е „учител, изпратен от Бога; понеже никой не може да върши знаменията, ако Бог не е с него“ (Йоан3:2).
Тази забележка посочва, че мисленето на Никодим бе погрешно. Схващането му за Христос се базираше на това, което Христос е направил, а не на това, което Той бе. Невежеството му по отношение на Христовата мисия го ограничи и така да назове Христос учител, но не и Спасител. Представете си какво би стнало, ако Петър беше с Исус през нощта. Как ли щяха да искрят от гордост очите му за Учителя му, когато този главен управник започна да възхвалява4 „Ти си велик учител и вършиш чудеса – твоята връзка с Бога е специална“. Какви хубави думи, размишлява Петър. Какво признание! Сравнете поведението Му с дърводелците, които ни измъчват всекидневно. Нищо подобно досега не се е казвало от който и да е. Фантастично признание. Учителят трябва да се трогнал. Той търси в лицето на Христос знак на позитивен отговор. Той не вижда нито гняв, нито очарованост, само любов. Но това, което чува, го удивлява!
Христос направо, но все пак любезно, казва на слушателя Си, че е изгубен, ако не преживее новорождение. Тези думи бяха шокиращи не само за Никодим, но щяха да бъдат и за Петър, ако той бе там. Бихме ли могли да си представим Петър да се навежда и да прошепва развълнувано,“ Учителю, не знаеш ли кой е този човек? Но защо, та той е водещ член на синедриона. Богат, образован, високо уважаван, почитан, праведен и покоряващ се на закона гражданин. Дори нещо повече, той е дружелюбен съсед, чудесен съпруг и баща. Той пази съботата, дава десятък и характерът и моралът му са безупречни. Той е онзи вид хора, от които църквата ни се нуждае отчаяно. Помисли за престижа, който може да внесе в средата ни. Представи си влиянието на делото му върху другите. Моля те, моля те, приеми го в нашите редици и аз ще направя уговорките за кръщението му утре! Така че ще се погрижа и да се публикува илюстрован разказ на първата страница на общия църковен вестник. Само си представи заглавието – Член на Синедриона кръстен!“

Трябва да се родиш отново
Като пренебрегва този въображаем съвет, Христос дори набляга върху думите Си в стих 7, където направо казва на Никодим, „Ти трябва да се родиш отново“. Има нещо задължаващо в думата „трябва“. Тази дума не търпи обсъждане. Тя е „или – или“ – няма средно положение. Компромисът би бил толкова разумно нещо, колкото един пациент да каже на хирурга да отнеме сърцето му, а да запази живота му. Животът и сърцето са неразделни; същото е и с новорождението и един смислен живот!
Много хора нямат представа защо Христос направи такова незименно изискване към Никодим, за да влезе във вечния живот. Стих 6 ни просветлява по този въпрос: „Роденото от плътта е плът“. Христос тук изразява една твърде непопулярна истина.
Дори Никодим да можеше да влезе в утробата на майка си и да се роди за втори път или за десеторен път, той все пак ще си се роди грешник. Ние се раждаме със семето на греха в съществото си, предадено ни от нашия баща Адам. Отгледайте бебе в една атмосфера без грях и той или тя неизменно ще съгрешат. Ако цялата човешка раса бе поставена на небето днес, това нямаше да е гаранция, че „зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудстава, кражби, лъжесвидетелства, хули“ ще престанат (Мат. 15:19). Грешниците не стават светии просто чрез промяна на заобикалящата ги среда. Животът на небето може и да видоизмени малко поведението на един човек, но без опитността на новорождението не би имало гарант за постоянна промяна.
Поради тази причина Бог задава на всяка душа въпроса, „Какъв риск бих поел, ако разрешах на този човек да влезе в Моето царство?“Това е един сериозен въпрос, по който всеки трябва да помисли, това бе и въпрос, зададен непряко от Христос към Никодим.

Необходимо е цялостно преобразяване
Често съм се чудел как се отнасят лечителите на поведението към стиха в Йоан 1:12,13:“ Но на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на ония, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога“. Фразата „не от кръв“ има особено значение за евреите, които проследяваха благородното си потекло от баща си Адам. При съвременните обстоятелства сме твърде наясно, че „хората със синя кръв“са точно толкова склонни да бъдат като блудния син, колкото и всеки друг човек.
Следваща фраза „нито от плътска похот, нито от мъжка похот“ (желанието на плътта и волята на мъжа) прави пророчески науката твърде безсилна да приготви завинаги човешките същества за гражданство на небето. Били те похвати като шокова терапия, мозъчна хирургия, промяна на поведението, химиотерапия, психотерапия, дълбоко аналитична психотерапия, рационално-емоционални похвати, подходи на психодинамиката или на Фройд, съответни задръжки, систематично десенсибилитиране, оперативно кондициониране, програми за промяна на поведението чрез съсредоточаване към човека, йога или трансцендентна медитация, нито ще не може да възпроизведе опитността на новорождението. Не искаме да отричаме ползата от някои похвати за промяна на поведението в помощ на хората да посрещнат стреса в живота. Човек може да претърпи всякакво подобрение, което би могъл да получи чрез някакви законни средства. Но опитността на новорождението е нещо повече от закърпване на стария живот. Тя е едно цялостно преобразяване!

Погледът с вяра
За да не би някой да се обезкуражи поради това твърде превратно схващане, виждаме Спасителя да обяснява по какъв начин трябва да се постигне това. Новорождението не е само едно „трябва“, но за осъществяването му се длъжни да си подчиним на едно второ „трябва“. Христос сподели с Никодим тайната как да се родим отново:“Както Мойсей издигна змията в пустинята, така и Човешкият Син трябва да бъде издигнат“ (Йоан 3:14). Тук е скрит характерът на опитността на новорождението. Ако човек не успее да намери и да си осигури преживяването на обръщане, то това е точно поради тази причина. Човекът, който не успява в тази област, не успява да издигне Христос в пустинята на своето сърце. Когато Мойсей направи медна змия и я издигна пред народа, беше дадена благодатната заповед всеки, който погледне към змията, да живее. Всеки човек, който пожелаеше да може да погледне. Не че медната змия имаше сила да им помогне, но това беше един поглед на вяра. Тя сочеше на Онзи, който бе символизират чрез змията, и това бе Христос.
Откритието на Христос към Никодим разкрива един напълно нов аспект на умилостивението. Защо Мойсей не издигна агне, а змия? Удивителна е мисълта, че Божият Син дойде “ в плът, подобна на греховната“ (Римл. 8:3). Той се отъждестви с падналото човечество, за да ни издигне от ямата на греха и смъртта до високите места на спасението. Чудесното действие на Святия Дух, третата Личност на Божеството, е тясно включено в преобразяването, което се извършва в живота на човека, желаещ да погледне на Христос единствено чрез вяра. Отровата на греха, заразила всеки човек, роден на нашия свят с единствено изключение Христос, може да се неутрализира, като погледнем с вяра към Него, Който не познава никакъв грях. Науката не може да обясни това. Дискусионни групи не могат да го проумеят. Разумът не може да го схване. Единствено човекът, който гледа чрез вяра към Живота, ще намери живот.
Да разчитаме на дела, послушание на Божия закон или някакъв друг самоизмайсторен план за спасение би ни проклело за вечна смърт! На Никодим му беше трудно да възприеме това. Не е чудно, че възкликна, „Как може да стане това?“ На един човек с такова благочестие, моралност, високи принципи и добри дела му се стори почти не за вярване това, че е грешник и се нуждае от прощаващата благодат на Исус Христос.
Когато стане въпрос да се променят най-дълбоките мотиви в живота на човека, еднствено разбирането за умилостивението и чувството за Христовата прощателна любов могат да повлият за една трайна промяна.
„Светлината, светеща от кръста, разкрива любовта на Бога. С любовта Си Той ни привлича към Себе Си. Ако не се противопоставим на това притегляне, ще бъдем отведени при подножието на кръста в покаяние за греховете, разпънали Спасителя. Божият Дух чрез вяра произвежда нов живот в душата. Сърцето и ума биват наново сътворени по образа на Този, Който работи в нас, за да подчини всички неща на Себе Си. Тогава Божият закон се изписва в ума и сърцето и ние можем да кажем с Христос,“Драго ми е, Боже мой, да върша Твоята воля“ Пс.40:8. 1

Издигнете високо кръста
Колеги служители, наша отговорност и привилегия е да издигнем високо кръста на Христос пред нашите църкви. Кръстът би трябвало да е основата на всяка проповед. Той е обещание за вечен живот. Не говоря за кръст, който човек слага на стената или окачва по ръцете и врата си, но за великите принципи на умилостивението, дълбоко заклеймени в душата от Святия Дух. Само те могат да спасят и променят хората. Бог би могъл да достига до повече сърца и да променя повече хора, ако ние отделяхме повече време и усилия да представяме грандиозните теми за Христос разпнат, Христос възкресен, Христос възнесен, Христос служеш в небесното светилище и Христос идващ скоро. Преди всичко нека да Го проповядваме от личен опит. Ако Той е живият център на живота ни, то няма как Той да не е и центърът на проповедите ни.
Когато споделяме с други ценността на Христос и това, което Той има за нас, то това ни дело ще е като скъпоценни камъни, които искрят и светят на ярката слънчева светлина. По този начин грешникът ще бъде привлечен към Него, а не към нас самите.
Какви хора, хора отчаяни, хора поробени от разрушителни навици, хора обременени с вина, се нуждаят отчаяно днес от едно ново откриване на Божията любов, което ще доведе до опитността на новорождението.
„Трябва да се родиш отново“.
1 „Животът на Исус“