И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част II: Аз познавам моята вяра – Глава 7 – Тънката заблуда на делата – Дж. Р. Спанглер

Като християни ни е необходимо непрестанно да изпитваме мотивите, които стоят зад добрите ни дела. Сърцето според Еремия е „измамливо повече от всичко друго и отчайващо нечестиво“. Нещо повече, „кой може да го познае?“ (Еремия 17:9). За християните не е трудно да се подхлъзнат в тинята на спасение чрез дела.
Апостол Павел окачествява заслужените дела в християнския живот като „измет“. Желанието му бе „да се намеря в Него (Христос), без да имам за своя правда оная, която е по закон, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра“ (Фил. 3:8,9).
Петър е ясен в изказването си, че сме изкупени „не с тленни неща като сребро или злато,… но със скъпоценната кръв на Христос, Агнец без порок или недостатък“ (1 Петр. 1:18,19). Тези и други пасажи ни разясняват, че нито причастия, нито поклонничество, кръщение, пазене на заповедите, покаяние, изповед, дарове за църквата, палене на свещи, неизменно посещение в църквата, подпомагане на бедните и нуждаещите се или някакво друго добро дело не ще помогне някога да заслужим спасение!
Павел в писмото си към Тит, което се занимава отчасти с еврейското законничество, говори за „благостта на Бога нашия Спасител … към човеците“. После заявява, че „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост“ (Тит 3:4,5). Чистите принципи на евангелието, които се намират както в Стария Завет, така и в Новия, ни разясняват достатъчно, че спасението и приемането ни от Бога не се основава на нашето послушание, но на Христовото, понеже „с благодатта на един Човек мнозина са направени праведни“ (Римл. 5:19). Това послушание е налично за вярващи, които се „оправдават даром чрез благодатта“ (Римл. 3:24).

Оправдани единствено чрез вяра
Колко души вярват, че стоенето им пред Бога не зависи от добрите или лошите им дела? Обръщайки се към този въпрос, Павел набляга, че сме оправдани чрез вяра в Божията благодат, не чрез дела по закона.Той посочва Авраам, който „повярва и това му се вмени (приписа, счете) за правда“ (Римл. 4:3; вж. също Бит. 15:6). Той бе оправдан, преди да премине през обрязването, а не заради обрязването. (Римл. 4:9,10).
Какъв вид вяра имаше Авраам?Писанието разкрива, че „с вяра Авраам се покори“, когато Бог го призова, като напусна родната си земя и започна да пътува, „без да знае къде отива“ (Евр. 11:8; вж. също Бит. 12:4; 13:18). Очевидно е, че Авраам имаше една истинска, живя вяра в Бога. И вярата му се показа чрез послушанието. Но делата му на послушание никога не бяха за заслуги, никога не бяха , за да го препоръчат на Бога, никога не бяха, за да заплатят или да помогнат да се заплати за един единствен грях.
Трагично е, че цялата жертвена система на древното старозаветно светилище бе превърната в система на дела. Това извратяване на истинското евангелие бе толкова отвратилено за Бога, че Той заяви чрез пророк Исая:“Защо Ми е множествето на жертвите ви? Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна кръв от юнци или от агнета, или от едри овни…. Престанете вече да принасяте суетни приноси, темянът е мерзост за Мене. Също и новолунията и съботите, и свикването на събранията“ (Ис. 1:11-14). Най-накрая Господ отправи мощния призив :“Дойдете сега, та да разискваме….. Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг, ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна“ (Ис. 1:18).

Спасени чрез Христовите заслуги
Как един човек става чист , оправдан и спасен? Въз основа на какво биваме приети от Бога? Това става чрез заслугите единствено на Христос. Нищо, което вършим или което можем някога да извършим, не ще ни препоръча на Бога. Божието оправдание на грешника не почива върху това, което грешникът прави. Дори ако един човек има съвършен характер и предоставя абсолютно послушание, оправдаването му се основава на Христовото дело на праведност (вж. Римл. 5:18,19).
Някои изопачават тази огромна истина, като отиват в другата крайност. Те изцяло пренебрегват делата. Дела, направени, за да се спечелят заслуги, би трябвало да бъдат пренебрегвани, но не можем да пренебрегнем отговора на любещия Христос християнин, който изпитва огромната любов на Бога. Разбираме, че макар да сме били „без сила“, „нечестиви“, „грешници“ и „врагове“, Бог „препоръчва Своята към нас любов“ (Римл. 5:6-10). Тази неустоима, невъобразима и неразбираема любов е това, което променя човека – това, което обръща човека. Когато се съсредоточаваме върху величавата любов на Бога, не случайно, но постоянно, Святият Дух създава в сърцата ни едно неустоимо желание да Му се покоряваме и да Му служим. Подобно на Павел в опитността му на обръщане по пътя към Дамаск, ние извикваме, „Господи, какво искаш от мен да сторя?“ Но този отговор и цялата ни дейност се основават на любов, а не на желанието да си спечелим заслуги.
Време е за християни с всякакво убеждение да изпитат собствените си сърца по този въпрос. Съвременното ни научно общество, което постоянно набляга на егоцентризма, създава една страшна бариера аз правилното разбиране на истинското евангелие. Живеем в един век на награди – век на прославяне човека. Нашите горди, обичащи света сърца крещят да бъдат забелязани и удостоени. Образователната ни система е изградена на базата на заслугите. Работната ни сила е възнаграждавана въз основа на делата й. Начините ни на заплащане, дори църковните, се ориентира към заслугите. Всички видове спорт са непреодолимо свързани с наградите, заслугите. Запитано било на олимпийските състезания за златни и сребърни награди, какво биха избрали – златен медал с кратък живот или един дълъг живот без златен медал. Някои казали, че предпочитат ранната смърт, само и само да получат златен медал!
Вечният живот е дар, а не награда. Спасението не може да се заслужи. Не може да се купи. Не може да се заслужи и от най-великия християнин!
В края, фактът, че едно огромно количество енергия се е било предназначено за книги и семинари, за да се повиши самочувствието , може и да вдъхва някакво чувство на сигурност у някои. Но нищо не повишава самочувствието и собствената самооценка по подходящ начин толкова добре, както разбирането на спасението единствено чрез вяра в Господ Исус Христос. Когато гледаме славата на небесния Бог и осъзнаем, до каква дълбочина се е принизил Спасителят, за да ни изкупи, тогава и само тогава можем да разберем колоко ценни сме наистина. Такова едно разбиране ще сложи окончателен край на гордите ни самоизтъквания на собствените постижения в духовния живот. Един мъничък лъч от Божията слава, един проблясък на Христовата чистота, едно миниатюрно поглеждане към Божията любов, изявена на кръста, ни прави да раберем ясно, че опитите да си изработим път към небето се базират на едно дълбоко неразбиране на спасителния план.
Човек може да се зачуди колцина от всичките християни с най-различни убеждения са се хванали здраво за тази грандиозна истина.