И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част II: Аз познавам моята вяра – Глава 8 – Трите ангела от Откровение – Дж. Р. Спанглер

Книгата на Откровение – особено символичното представяне на звяра, неговия образ и знак – е озадачавало изследователите на Библията в продължение на векове, така че от човешка гледна точка лесно бихме могли да съчувстваме на онези, на които Откровението им се струва трудно и невъзможно за разбиране пред това, че много в нея е написано на смиволичен език.
Но въпреки това уводните стихове съобщават, че Откровение е откровение на Исус Христос, а не един неразбираем загадъчен ребус. Нещо повече, на онези, които четат, слушат и пазят нещата ,записани в тази пророческа книга, е обещано благословение (Откр. 1:1,3). Подобно благословение се явява и в кулминационната последна глава :“Ето, ида скоро: блажен, който пази думите на пророчеството в тази книга“(22:7). За да бъдем благословени , като четем, слушаме и пазим тези думи на пророчествата в „тази книга“, очевидно трябва да разбираме това, което четем, слушаме и пазим. Със сигурност не е дръзко да се вярва, че пророчествата и вестите между началното и крайното благословение могат да се разберат под ръководството на Святия Дух.
Дори във връзка с объркващото загадъчно символично представяне на звяра глава 15:2,3 заявява, че онези, които „победят звяра, образа, знака и числото на името му“, стоят на стъкленото море, пеейки песента на Мойсей и тази на Агнето. Малко е трудно да си представим, че хората от такава една група, която е удържала победата над звяра и всичко,което го касае, и която дори пее за тази победа, съвсем не са наясно със значението на всичко това!
Твърде интересно е също така, че в последното си свидетелство Йоан строго предупреждава всеки, който би прибавил или отнел от пророчествата на тази книга. Почти изглежда, че като че ли, отправил поглед напред през коридорите на бъдещото, той предвиждаше онези, които щяха да твърдят, че Откровение е една тайнствена и непонятна книга. Да твърдим заедно с тях такова нещо, струва ми се, отнема от значението на великата истина, която Бог има в тази книга за църквата в тези последни дни.
И накрая, Йоан приключва Откровение с мисълта, че нашият Господ, Този, който е централната тема на книгата, е дал в нея Своето свидетелство (22:20). Безспорно Неговото свидетелство е не само истинно и благонадежно, но и разбираемо.

Благоговението на Откровение 14:9-12
Изследователи на Библията, които са съгласни, че пророчествата в Откровение съдържат важна информация, която днешната църква може да разтълкува и разбере под ръководството на Святия Дух, все таки се умълчават от страх в глава 14:9-12 поради строгостта на езика. Това е може би най-страшното и ужасно осъждане, което може да се намери в Писанието, но и този факт сам по себе си е добра причина да повярваме, че можем да разберем значението му. Би ли дал един Бог на безкрайна любов предупредителна вест от такава страхопочитателна величина и ужасяващи последствия, ако Неговите служители не са в състояние да разберат значението й?Той никога не би изисквал от народа Си да избягва поклонението на звяра, нито пък да заплашва с наказание непослушанието, след като знае, че те никога не биха могли да разберат символите достатъчно добре, че да се покоряват.Можем да добавим, че изключително негативните аспекти на отзи пасаж загатват за съществуването на една също толкова изключително положителна истина. Фалшифицирани 20 доларови банкноти са доказателство за съществуването на истинските такива; никой не произвежда фалшифицирани 4 доларови банкноти! И колкото е по-прекрасен правият път, толкова е по-ужасен лошият.
Истина е , че предупреждението е формулирано с едни някак си мистериозни термини. Но преди да го изоставим, би трябвало да си припомним, че предупреждението на Ной за идващия потоп несъмнено звучеше мистериозно на голямото множество слушатели. Понеже това, че един човек проповядва световна катастрофа под формата на унищожителен потоп изглеждаше не само мистериозно, но и смешно в тези очи, никога не видяли дъжд и буря.Поведението на хората към Ной вероятно се различаваше малко от поведението на хората сега към опитите да се дешифрира и проповядва значението на Откровение 14:9-12 за днес. Би ли могло това да е една от причините, поради които Исус заяви, „Както беше в Ноевите дни, така ще бъде и при пришествието на Човешкия Син“? (Мат. 24:37).
Непознаването вестта на Откровение 14:8-12 поставя човека в опасно положение. Понеже каквото и да представлява силата на звяра, Откровение се изказва убедително ясно по отношение неговия обхват, влияние и крайно предразположение. Да забележим някои характеристики и описания на неговата сила.

Силата на звяра
Вече споменахме картината, представена ни от Йоан, на една триумфална група, стояща на нещо, което му изглежда като стъклено море, като пее песента на Мойсей и тази на Агнето (вж. 15:2,3). Казва ни се, че тези са хората ,които са победили звяра, образа, белега и числото на името му. Важността на тази победа включва дори нещо повече от крайното освобождение от греха и смъртта. В глава 16:2 Йоан разяснява, че първата от последните седем язви точно преди Христовото завръщане пада върху хората, които имат белега на звяра и се покланят на неговия образ. Крайното унищожение на тази сила се описва в глава 19:20 и 20:10.
Глава 13 съдържа една твърде подобрна информация за звяра. Онези, които се покланят на тази сила, задават реторични въпроси, които говорят за огромното влияние и контрол на тази сила върху човешката раса: „Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“ (13:4). Картината на звяра, обрисувана в тази глава, ни представя една сила, една от главните характеристики на която е богохулство против Бога, Неговото име, светилището Му и онези, които живеят на небето (13:6). Силата и влиянието му се простират върху „всяко племе и люде, език и народ“ (13:7). „И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всички, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне“ (13:8).
В глава 13 ни се представя един втори звяр, който прави образ на първия звяр и „прави да бъдат избити онези, които не се покоряват на звяровия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби да се покланят на звяровия образ“ (13:15,16). По този начин звярът, неговият образ и белег оказват световна всемогъща и всеобхватна сила. Предупреждението на Господа на вселената в 14:9-12 към човешката раса е насочено именно срещу силата и влиянието на тази мощна система.

Обстановката в Откровение 14:9-12
Като размисляме върху този пасаж, трябва да вземем предвид и обстановката. В първите пет стиха на глава 14 Йоан вижда във видение една особена група хора, известни като 144 000, които са „изкупени от земята“ (14:3). Макар повечето от коментатори да смятат това число за символично, важната характеристика на тази група не броят на хората, но уникалната им духовна опитност, която включва (1) „името на Отец, написано на челата им“, съставляващо Божия печат (14:1; вж. също7:2-4); (2) „нова песен“, която ще пеят „пред трона“, понеже са преживяли нещо уникално (14:3); (3)цялостно предаване на Бога, символизирано с девственост, предаване, което се вижда в практикуването им на Божията истина, неразмесено с грях и традиция (14:4); (4) следване на Агнето, където и да отиде (14:4); (5) незаблуждаващи устни, което показва една грандиозна дълбочина на християнската опитност (14:5; вж. също Яков 3:2); и (6) стоят „без грях пред Божия трон“, което символизира по-скоро доверието им в праведността на Христос, отколкото собствените им заслуги и дела (14:5).
Вярната послушна група стои в рязък контраст с онези, които се „покланят на звяра и неговия образ и приемат белега му на челата или на ръката си“ (14:9). Очевидно тази сцена се случва след завръщането на нашия Господ в края на времето и на световната история.Но стихове 6-12 на същата глава ни представя описание на една вест, която трябва да отиде в света точно преди завръщането на Господа. Това е една тройна приготовлителна вест, дадена на света под символа на три ангела. Дълбочината и обхвата на тези вести имат огромно значение, особено предвид развитията, които се случват в тези последни дни. И трите вести са неразривно преплетени една в друга и не могат да се разберат в пълнота, ако не се изучават като едно цяло. С други думи третата ангелска вест, която съдържа предупреждение срещу покланянето на звяра, има пряка връзка с първата и втората ангелски вести.

Трите ангела
Вестта на първия ангел (14:6,7) е едно съчетание от заповед и известяване на „вечното евангелие“, като се проповядва на „вески народ и племе, език и люде“. Жизнено необходимо е да имаме предвид постоянно, че схващането за вечното евангелие, което се проповядва по цялата земя е един въведителен увод към всичките три вести. Всъщност това не е просто въведителна бележка, но темата или сърцевината, или всичките три вести. Тази ключова точка изиграва важна роля при разшифроването символизма на звяровия белег. В противовес на принципите на „вечното евангелие“стои една религиозна система, която помита света с фалшиво евангелие, което измамва всички с изключение на хората, чиито имена са написани в книгата на живота на Агнето.
Вторият елемент в първата ангелска вест е стряскащото съобщение, че часът на Божия съд е настанал (14:7). Тогава следва заповедта да се боим от Бога и да Му се покланяме като Създател н а“небето, земята, морето и водните извори“ (стих 7). И тази точка е от крайно значение, както ще видим това.
Втората ангелска вест заявява, че „Падна Вавилон… великият град, понеже направи народите да пият от виното на разпаленото й блудстване“ (стих 8). Сравнете внимателно този стих с голямата блудница в глава 17, “ с която блудстваха земните царе“ (17:2). Забележете също така, че на челото на тази блудница “ бе написано името , тайна велики Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“ (17:5). Очевидно е, че Йоан нямаше предвид древния град Вавилон, понеже той е лежал изоставен в руините си, когато той написа тези думи, като е останал в същото състояние и до дне. Можем само да заключим, че терминологията е използвана символично, за да се обърне към опонентите на Божия народ, точно както и древният Вавилон бе несравнимият враг на старозаветния Божи народ, „Виното на нейното разпалено блудстване“ тогава ще представлява заразното влияние, което тя упражнява над всички, безсилни да се противопоставят на нейната привлекателност.
След втората ангелска вест идва третият ангел с ужасната присъда над онези, които „се покланят на звяра и неговия образ и приемат белега му на челата си или на ръката си“ (14:9).

Вечното евангелие
„Вечното евангелие“ е ключът към символизма на Откровение 14:9-12, особено този, който се използва, за да представи падането на Вавилон и белега на звяра. Великата уводна тема на първата ангелска вест е проповядването на „вечното евангелие“ на земните жители от „всеки народ и племе, език и люде“ (14:6) Така че това „вечно евангелие“ е възлово за разбирането на всичко следващо.
Някой може да се очуди какво толкова уникално и стряскащо има във вечното евангелие, което да гарантира съдбоносността на тези вести за края на времето. Отговорът не лежи толкова в естеството на самото евангелие. Наистина, фактът, че то е вечното евангелие, показва, че това е същото евангелие, което бе дадено на Адам, Енох, Ной, Даниил, новозаветните апостоли и което се е запазило непокътнато през превратностите на църковната история до днес. Уникалността на евангелието в тази обстановка се крие във връзката му с последвалите вести на втория и третия ангел, които придружаваха първия.
Известията и предупрежденията, които се намират във втората и третата ангелска вести, трябват да се погледнат в контекста на доброто срещу злото, на истинското (вечното) евангелие, противопоставено на фалшивото евангелие и благовестители. В категоричен противовес на принципите на „вечното евангелие“, на сцената се появява една религиозна система, която е съставена несъмнено от „веки вятър на учение“ (Ефес. 4:14), отричаща не само преданните поданници на Христовото духовно царство, но и Самия Бог!Поради тази причина тя е прогласена в паднало състояние, като се въвеждат потресаващи предупреждения против всеки, който й се предаде, било то доброволно чрез заблуждаване, или насилствено поради страх. С почти болезнена яснота Откровение 14:12 прави това разграничение между истинското и фалшивото – между тези, които запазват живите принципи на „вечното евангелие“ и хората, притискащи до гърдите си лъжливата фалшификация. При това, учудващо, тази бунтовническа система залива земята с лъжливото си евангелие, като измамва всички освен хората, чиито имена са записани в книгата на живота на Агнето (Откр. 13:13-18; 17:8).
Бог не е реагирал на това предизвикателство, отправено срещу Неговото евангелие. Той ръководи тройната ангелска вест, за да се издадат присъди, несравними по своята суровост срещу звяра и поклонниците му, точно защото естеството на лъжливото евангелие се опитва така изтънко да отрече всичко, което Бог е възнамерявал да постигне (и ще постигне) посредством „вечното евангелие“. Важно е да знаем, че думата, използвана от Йоан 36 пъти в глави 13, 17, 19 и 20, за да обозначи „звяра“, е терион, което означава опасен, див, завинаги отровен, звяр. Думите, които е избрал, не оставят никакво съмнение по отношение злавредността и злонамерената природа на неговата сила.
Когато Адам съгреши и изпадна под проклятието на смъртта, цялото небе се изпълни с най-дълбока мъка. Тогава най-скъпоценният дар на Бога, Исус, бе даден за нашето спасение. Какъв беше резултатът? Най-дълбока радост и тържество, когато се намери една овца. Всемирна хвала из цялото небе, когато един-единствен грешник бъде спасен (вж. Лука 15:3-7).
Въплъщението, кръстът, Възкресението, Второто Пришествие са велики фокусни точки на Писанието, като заявяват с красота, че нищо не е с по-голямо значение от нашето изкупление. Това е темата, евангелието на Писанието. Макар да се заявява по хиляди начини чрез пророчества и притчи, същността си остава, а именно, че нищо не може да надмине, нито да се равни на „вечното евангелие“. Поради тази причина нищо не би могло да бъде по-ужасно и отвратително от изопачаването на това евангелие. Какво друго би могло да се сравни по своята опасност и измамлив ужас с един фалшив спасителен план, резултатите от който не са спасение, но проклятие? Исус запита, „Какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36).
Когато Пилат изпитваше нашия Господ по отношение твърденията Му за Цар и работата Му като Спасител на човешката раса, Той заяви, „Всъщност Аз за това се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината“ (Йоан 18:37). Христос дойде, живя, умря и възкръсна с крайно ясното намерение да потърси и спаси „изгубеното“ (Лука 19:10).
Когато размишляваме върху тайната на изкуплението – невероятната любов на Бога към един бунтовен свят – трябва да се поклоним пред Отца и да възкликнем с Павел, който може да разбере „колко е широка и дълга, висока и дълбока любовта на Христос и да познаете тази любов, която надминава всяко познание“ (Еф. 3:18,19). „Бог в Христа примиряваше света със Себе Си“ (2 Кор. 5:19). От начало докрай „вечното евангелие“ остава сърцевината, темата, основите на Писанието. Това е централният въпрос на небето и към нея би трябвало да се отправя постоянно вниманието на човечеството, особено на духовенството. Радост и занятие за нас е да познаваме истинското евангелие, да имаме една дълбока връзка с нашия Господ и да предаваме тази славна истина по един колкото се може по-любвеобилен и убедителен начин.

Непримирим конфликт
Каквато и точна идентификация да дава човек на звяра и неговия белег, винаги трябва да се помни, че основното схващане е непримиримият конфликт между истината на „вечното евангелие“ от една страна и измамливото коварство на звяра от друга – звяр, който е последван и на когото се кланя болшинството от земните множества. Както произходът, така и резултатите ни се очертават в Откровение 13 и 14. Хората, които от вярност към Създателя, отказват да се покорят и да последват звяра и последвалите го, ще понесат върху си човешкия гняв (гл. 13:8,12,15,16). Хората, които предоставят своята вярност на звяра и последвалите го, ще понесат върху си Божия гняв (гл.14:10).
Удивително е, че битката се съсредоточава върху разбирането или погрешното разбиране на евангелието. По този начин се подчертава нуждата от това първият ангел да прогласи „вечното евангелие“ на всички земни обитатели. Така се подчертава също и необходимостта от това да се разбира евангелието. И при това колко много хора, дори измежду християните, ясно разбират тази толкова важна тема?
Човек може и да се зачуди как е възможно върху приемащите „вечното евангелие“ да се изсипят укази за преследване, присъди и смърт. Но това не би трябвало да ни изненадва толкова. От времето, когато спасителният план бе приведен в действие, си е съществувала подобна опозиция, макар никога в такъв световен мащаб, нито с такава сила, както ни се представя в Откровение 14:6-12.

Великата борба
Писанията изрично учат за реалността на Сатана. Самият Исус не само че познаваше автентичността на Сатана, но и постоянно наблягаше на влиянието от великия конфликт, разразил се между Него и Сатана по отношение Христовия план за спасение на мъже и жени. Ако евангелският план протича като златна нишка от Битие до Откровение и съставлява върховната тема на Писанието, тогава какво ще да представлява военният план на Сатана? Отговорът е очевиден! Това е да унищожава, съсипва, развращава, да се противопоставя, принизява и обезсилва Божието евангелие с всякакви заблуди за тази цел. Това е великото намерение на врага и последователите му.
Този сблъсък между Христос и Сатана, между истинското и фалшивото евангелие може да се види на прага на самия Едем във враждебността на Каин към Авел. И двамата бяха синове на Адам. И двамата бяха грешници. И двамата бяха запознати със спасителния план, както ни се показва ясно в системата с жертвените приноси. И двамата знаеха, че без проливане на кръв няма прощение на греховете. И двамата признаваха Божието изискване на почит и поклонение. И двамата знаеха, че жертвената система символизираше идването на Изкупителя. И двамата издигнаха олтари. И двамата донесоха принос. Но сега следва разликата, а тя е толкова огромна! Каин последва собствените си желания, като донесе безкръвен принос, плода на собствения му труд. Но Авел, предавайки се в послушание на Бога, чрез вяра принесе „жертва по-добра от Каиновата“ (Евр. 11:4). Забележете внимателно, че гневът на Каин, символ на гнева на целия свят към хората, които следват Исус напълно и изрично в тези последни дни, бе насочен към неговия брат, и ревността му, която се превърна в омраза, намери плод в убийство. Той умъртви Авел, не защото Авел беше сторил някакво лошо, но защото „неговите дела бяха нечестиви, а братовите му праведни“ (1Йоан 3:12). Колко е вярно това, че „всеки, който върши зло, мрази светлината и няма да излезе на светло от страх, че делата му ще се видят“ (Йоан 3:20).

Принципът на печата и белега
Тук, много рано в Писанието, човек може да види какво може да се нарече като принцип „белегът на звяра“, в противовес на принципа „печатът на Бога“. В Откровение 7, Йоан говори за слугите на Бога, които биват запечатани от Него, в противовес на хората, описани в глави 13 и 14, които приемат белег от звяра като символ на вярността си към неговата система. Макар този принцип на запечатване и отбелязване да може да се проследи из цялото Писание, съществуват някои уникални елементи в печата и белега, които могат да се установят, намиращи изпълнението си само в тези последни времена. Същите контрастни принципи, подчертаващи печата и белега, които могат да се намерят из цялата свещена история, биват изведени в тяхната крайна и световна борба и решение в тези стиха. Настина, въпреки страховитото критикуване на звяра, ,последователите му и тяхното фалшиво евангелие ,целият пасаж е обкръжен от атмосфера на триумф. Изглежда като че от всяка дума се излъчва чувство за окончателната победа над враговете на Бога и Неговата истина.
Контекстът на този пасаж показва, че от хронологична гледна точка тези вести са предназначени за последното време,като целта им е както да изправят всеки човек на земята пред неизбежната отговорност да реши за или против Божието вечно евангелие, така и да приготвят и направят способни избралите Бога хора да застанат пред Небето въпреки почти съкрушителния натиск, оказван от поклонниците и последователите на звяра. Йоан поставя тези вести на необходимото им място в пророческата история, когато в стиха, който е след тях, прави връзка с това, че е видял „един бял облак и на облака един, който седи като Човешки Син, имайки на главата Си златна корона, а в ръката Си остър сърп“ (Откр. 14:14).
Както заявихме, макар принципа с печата и белега да може да се проследи из цялото Писание, има някои уникални елементи както при печата, така и при белега, които намират изпълнението си само в това последно време. Печатът на Бога и противопоставящият се белег на Сатана се извеждат в окончателната им всемирна борба и изход в стиховете, които съставляват трите ангелски вести в Откровение 14.

Даниил 7 и Откровение 13
Даниил 7 хвърля светлина по отношение символичното представяне на звяра, който се намира в Откровение 13. В Даниил 7 откриваме една световна история, която е ясно символизирана чрез лъв, леопард, мечка и един страховит неописуем четвърти звяр. Установяването на символите, с които е представен звярът, не е оставено на спекулации. Даниил 7:17 заявява точно по този въпрос, че четирите звяра представляват четирима царе ( или царства, според Вулгата). Даниил 7:23 приравнява четвъртия звяр с четвъртото царство. Повечето учени са съгласни, че четирите звяра в Даниил 7 представляват едни и същи световни империи, символизирани чрез образа от злато, сребро, мед и глина в Даниил 2. Като започнем от вавилонската империя, символизирана чрез златната глава в Даниил 2 и лъва в Даниил 7, можем лесно да проследим идентичността на другите символи, според както са потвърдени от историята.
Като дойдем на Откровение 13:1,2, откриваме, че обрисуваният там звяр е съставен от четири звяра, които можем да намерим в Даниил 7. Йоан споменава тези харакатеристики в ред, обратен на този, под който се появяват в Даниил , понеже той започва със световното управление по неговото време, Рим, а после проследява линията назад до Вавилон.
Би трябвало да забележим също така, че звярът с белега, против който Бог ни предупреждава в Откровение 14:9-12, е несъмнено същият като този в Откровение 13:1,2. Откровение 14 ни отправя специално към звяра и неговия образ, докато Откровение 13 описва този звяр и създаването на един негов образ. Звярът и образът му се обединяват в изискванията си, мъже и жени да приемат белега на звяра. Така всеки, който се покланя на звяра, се покланя също така и на образа, като по този начин носи белега.

Ролята на антихриста
Когато проучваме звяра и неговия белег, е необходимо да имаме постоянно предвид, че историята на Откровение е историята на Христос срещу антихриста. Този антихрист излиза на сцената особено в глави 11 до 20. Наред със Самия Христос антихристът е най-знаменината личност на книгата. Всъщност думата антихрист не се среща в Откровение, но значението е такова. Това е едно определение, което ясно се отнася за един, който е противопоставен на Христос, срещу Христос и вместо Христос. Всички тези бунтовнически роли приемат прерогативите на Христос и воюват не само против Неговата личност, но и против Неговия дух и принципи. Определението антихрист се появява в Новия Завет само в писанията на Йоан (1Йоан 2:18, 22; 4:3; 2Йоан 7). В тези пасажи апостолът предполага, че читателите му знаят за антихриста и че вярват, че пълната изява на антихриста се отнася за последните дни.
В резултат на това Йоан не идентифицира антихриста като някакъв особен човек или организация. Също така и символичното представяне на звяра в Откровение 13 и 14 далеч надминава каквато и да било идентификация на някакъв специален човек, император или друга личност. Това е по-скоро една съставна сила. Павел описва същата сила в 2 Солунци 2:7-12 като едно развиващо се отстъпничество, което започва в дните на апостолите и кулминира в изявата на „човека на греха“ или „човека на беззаконието“, който се противопоставя на Бога, като е седнал в Божия храм и прави себе си равен на Бога. Нещо повече, делото на това духовно царство на злото достига до своя връх с второто идване на Исус Христос, Който ще унищожи антихриста, звяра, змея, облечената в червено жена и всички, които са се свързали с тях.
Трябва да се забележи също така, че змеят в Откровение 12, специално идентифициран като Сатана, е този, който дава на звяра силата, седалището и властта си (виж Откр. 13:2). Така че има едно несвято съглашение на злото, което ……………………. земните сили и царства, появили се в историята. Това е един несвят съюз между политическа и религиозна сила, които се стремят да властват и контролират умовете на хората не само с насилие, но и чрез интрига, фалшифициране и измама.
Темата за борабата се продължава с двете жени в Откровение 12 и 17, обхващайки верните и неверните във всички векове. В Откровение 17 виждаме, че това,което някои хора тълкуват като символ на една отстъпила църква – жена, яздеща на звяр в червено, пълен с богохулни имена, със седем глави и десет рога. Тази жена, облечена в крещящи дрехи, се явява в рязък контраст с жената, облечена със слънцето, символ на верното християнство в Откровение 12. Отстъпилата жена е облечена в лилаво и пурпурно, обсипана е със злато, скъпоценни камъни и перли, като държи в ръката си златна чаша, пълна са мерзостите и нечистотата на нейното блудстване, а на челото й е написано името „тайна: велики Вавилон, майка на блудниците и мерзостите на земята“ (вж. Откр. 17:4,5). Много изследователи на Библията са идентифицирали тази жена, опита с кръвта на светиите, с Рим в двете му в езическата и духовната му фаза на отстъпничество. Апостол Павел видя това духовно отстъпление да действа сред църквата и много рано (виж Деян. 20:29,30). Преследванията и умъртвяването, извършени от езическия Рим, са малко в сравнение с тези от последното време.
Нашата цел не е да приведем под отговорност когото и да било, живеещ сега, независимо от духовното му наследство. Всички, които се противопоставят на Христос и Неговата църква, било чрез суровостта на преследването или чрез духовна фалшификация, се нареждат под знамето на антихриста. Над всичко, според както Откровение 12 го описва, самият Сатана е върховният антихрист. Но той рядко действа против Христос чрез пряка, открита конфронтация, но по-скоро посредством хора и религиозни и политически институции.

Различни значения на звяра
Така че фигурата на звяра се прилага няколко пъти. Първо за езическия Рим; второ за средновековните преслдевания на църквата, играеща държавна роля; и накрая в последните дни на земната история за едно пробуждане на политическа и религиозна сила, която се опитва да унищожи Христовия верен, търпелив остатък.
Кулминацията в Откровение 13, в съчетание с вестта на третия ангел от Откровение 14, която описва Божието предупреждение против хората, които приемат белега на звяра, ясно обозначава едно световно налагане на „белега“ чрез заплаха от бойкот и смърт. Гръцката дума за „белег“ е шарагма, което означава гравиране, печат, белег за подчинение или изваяна фигура. Забележете внимателно, че образът на звяра фигурира преди всичко в Откровение 13. Този символизъм черпи от Даниил 3, където смъртният указ, издаден за първи път от Вавилон, бе свързен с поклонението на един образ. По същество Йоан казва, че същата ситуация,която можем да открием в древен Вавилон (където една политико-религиозна сила изисква поклонение под заплаха от смъртно наказание), ще доминира в световен мащаб през последните дни.
Кулминацията във вестта на третия ангел с предупреждението й да не се покланяме на звяра и да не приемаме белега му срещаме в Откровение 14, стих 12:“ Тук е нужно търпението на светиите, на ония, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус“. Централно място във великата борба между Христос и Сатана заема връзката между закон и благодат, която се разбира толкова погрешно от мнозина днес. Изглежда организираната религия се колебае между двете еднакви по своята фаталност крайности на антиномианизъм и законничество.
Във връзка с това схващане е важно да отбележим, че Божиите верни последователи – тези, които са защитени от Неговия печат, вместо да получат белега на звяра – са ни описани като пазители на закона (Откр. 14:12). Поклонниците на звяра, в противовес на тях, нарушават първата заповед, понеже се покоряват на звяра (гл.13:8); втората заповед, понеже се покланят на образа на звяра (ст.15); третата заповед, понеже предпочитат името на звяра пред името на Създателя (стих 17); и четвъртата заповед, понеже е невъзможно за един идолопоклонник да спазва правилно възпоменанието за Този, който е сътворил всяко нещо.
Четвъртата заповед, която призовава хората да помнят съботния ден, за да го освещават на властта на Бога като Създател, е гравирана във вестта на първата ангелска вест от Откровение 14:6,7, която заповядва на всеки народ, изик, племе и люде да се поклонят на Бога,Който е създал „небето, земята , морето и водните извори“. Каква подходяща заповед в тези последни часове от земната история, когато посегателствата на еволюционните схващания са заличили до голяма степен от умовете на земните обитатели творческата сила и дела на Бога на вселената. Те са овековечени чрез четвъртата заповед. На хората неверни към своя Създал и Изкупител им се струва невъзможно да преживеят истинско поклонение.
След като вавилонският цар Навуходоносор се възстановил след болестта си, животински синдром, (виж Даниил 4), докладът казва, че повдигнал очи към небето и собственото му свидетелство заявява, че „разумът ми ми се върна в мене и аз благослових Всевишния, прославих и почетох Този, който живее завинаги“ (Дан. 4:34). Кога хората ще разберат и познаят, че Бог е върховен, Бог е Създател, Бог управлява вселената? Животните гледат надолу към земята, а не нагоре към своя Създател в хвала и признание. Докато Навуходоносор не погледна нагоре към небето, разумът му не се възвърна. Това е един много важен момент. Позорното поражение на Навуходоносор да стане поданник на животинското царството бе резултат от собственото му себевъзхваляване и гордост от постигнатото. „Не е ли това великият Вавилон, който аз съградих чрез мощната си сила като царска резиденция и за слава на моето могъщество?“ (ст. 30). Докладът заявява, че докато думите са били още на устата му, царството му се е взело, а той е станал подобен на животно. Същото себевъзвеличаване е основен принцип и на хората ,които се покланят на звяра и приемат неговия белег. Така че по този начин се прави свръзката между хората, признаващи, че те не са нищо друго освен творения и че се покланят на своя Творец съгласно предписания от Него начин, и хората,които се покланят на творението – на тях самите и на себеподобните си – като не се покланят по предписания от Бога начин, но по свой си собствен такъв.
По този начин Йоан обрисува последицата като послушание или непослушание на Божиите заповеди. Тестът в последните дни няма да се центрира преди всичко върху заповедите от втората плоча на закона – връзката ни с другите – но върху първите четири, които се занимават с отношението ни към Бога. Всяка неправда изниква от безбожието. Не бихме могли да се отнасяме по подходящия начин към съчовеците си, ако не сме в правилни взаимоотношения с Бога (виж Римл. 1:18). Така че изпитът се центрира върху първата плоча, а не върху втората. А първата плоча от закона се върти около признаването на Бога като Създател. Всъщност целият спасителен план е залегнал в доктрината за Сътворението. Не намирате ли за странно, че в цялото Писание се дава предимство на доктрината за Сътворението. Карл Хенри казва, „Доктрината за сътворението е толкова важна, че е абсолютно необходима основа за едно толерантно, жизненоспособно човешко съществуване. Доказателството за това ни се изяснява в непрестанното разпадане на духа и живота на съвременния бездомен човек. Когато видим ясно истината за това, Църквата ще говори за Бог Отец, Всемогъщ, Творец на небето и земята, с практическо значение за днешната увеличаваща се тълпа от самотни хора, за тези, които са изгубени и невзрачни, за бездомните и обезнадеждени хора“.1

Антихристът като система
Дотук видяхме, че схващането за антихриста, обрисуван с различни символи в книгата както на Даниил, така и Откровение, не е просто някакъв минал, сегашен или бъдещ човек, но по-скоро една система, която заблуждава и унищожава Божията истина и люде. Разбира се системите и организациите не съществуват отделно от хората. Нацизмът, например, не може да се отдели от Хитлер. И точно както Хитлер и системата му се срутиха след един кратък ужасен период, така и съглашението между звяра и антихриста ще се разпадне, когато великата борба между Христос и Сатана достигне своята кулминация в победата за Христос при Второто Му Пришествие.
Богохулството – презрение към Бога, Неговия характер, воля, закони – е един съществен отличителен белег на тази система (виж Откр. 13:1,5,6). Това презрение към Бога и всичко, което Той представлява, се характеризира чрез поклонението не на истинксия Бог, но на направената от човек система на звяра. Един от паралелите, направени между системата на звяра и Божията последна вест за земята (символизирана чрез тройната ангелска вест) е, че и двете изискват поклонение. Всъщност Откровение 12-14 описва, че окончателната борба между Христос и Сатана се води относно тази характеристика на поклонение. Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога, така че дори падналите човешки същества ще се покланят на нещо, на система или личност.

Двата лагера
Така светът ще се раздели на два лагера – хората, които се покланят на звяра или антихриста, система, или хората, които се покланят на Бог Творец.
В светлината на тези мисли, забележете, че богохулната система на антихриста, описана толкова ясно в Откровение 13:1-10, не е непременно една открито декларирана атеистична сила. Атеизмът, в самата си същност, е част от тази световно разпространена система, противопоставена на Бога, но най-лошото богохулство не е това на един атеист, който размахва юмрук пред Божието лице. Далеч по-измамителени и под по-голямо осъждение (а затова и по-опасни) са изповядващите се за християни, които въпреки външния си вид, са чужди на действителния характер на Христос, като си позволяват да бъдат използвани за сатанински посредници в самата църква. Укорът на Христос към лаодикийската църква (Откр. 3:14-22), която е символ на състоянието на последователите Му в тези последни времена, е от голямо значение, „Зная делата ти, че си нито студен, нито топъл: да беше студен или топъл. Прочее понеже си хладък, ще те повърна из устата Си“ (3:15,16).
Откритият бунт на обявилите се за нехристияни е далеч по-малко заплашителен за Христос и Неговата църква, отколкото хладките псевдохристияни, които се покланят на Бога въз основа на поставени от тях условия. Така думата хладък описва нещо много повече от това просто да си стоиш на църковната скамейка на Великден и Коледа, като отвреме навреме случайно да дадеш някаква финансова подкрепа. Хладкостта включва неуспех да се установи каква е Божията воля поради това, че се пренебрегва сериозното изучаване на Писанията; да се повтаря папагалски заблудата ,просто защото множеството го прави; вярност към една религиозна система просто поради семейната традиция; рационализирано непослушание спрямо определени заповеди на Бога, за да има единство и мир; да се приемат лъжливи принципи, за да се задоволят себеугаждащи желания; и да се правят опити да се контролират умовете чрез незаконно използване на религията. Многобройни илюстрации на подобни и други богохулни характеристики на хадкостта могат да се срещнат в историята и в настоящите събития. Въпросът е, че богохулството в една от най-грозните си изяви издига главата си сред самата църква в лицето на хората, които изявяват претенции за Божието име, но отхвърлят Неговата власт над живота им. Такива може да изглеждат поклонници на Бога, но в същността си се покланят на други богове.

Два дома, две основи
Твърде често проповядваме върху притчата на Исус (Мат. 7:21-23) за дома, изграден върху основата от пясък, като забравяме встъплението и сърцевината на самата притча. Уводът разкрива, че не всички изповядващи се за християни ще влязат в царството. Спасителят тук не говори на атеисти, нито на едно общество от нехристияни, но на хората, които са пророкували, изгонвали демони и извърщвали много чудни неща – и всичко това в името на Христос. Защо става така, че мнозина от тях ще чуят думите „махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие?“ Отговорът е ясен. Те не са успели да съобразят живота си с Божията воля и да постъпват според принципите на Неговото царство. Те са си създали собствена религиозна система и са я наименовали християнство. Откровение 14:12 посочва, че послушанието е основата на истинското поклонение. Всичко по-малко от това е неправедно. Какво би могло да бъде по-богохулно от себепровъзгласяващия се за християнин, който в действителност постъпва според противоположни на Бога намерения? Тези са хората, които вършат неправда.
Като се върнем на притчата, намираме два дома върху две различни основи – пясък и камък. Забележете, че общата черта се състои в това, че и двамата строители издигат домове, и двамата строителя съзнават как да строят безопасно и правилно. Различното е, че единият с послушание гради върху скала съгласно указанията на Твореца Проектант, докато другият богохулно, дръзко гради на несолидния пясък. Тук отново виждаме елемента на истинското поклонение срещу лъжливото поклонение.
Очевидно скалната основа представлява Христос. Граденето върху Него символизира хората, които основават живота си върху Него. Ако свържем тази притча с думите на пророк Исая, ще добием по-ясна представа: „Затова така казва Господ Бог, Ето, полагам в Сион камък за основа, камък избран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; който вярва в него, не ще прибърза да бяга “ (Ис. 28:16).

Поклонение и вярност
Всякакво истинско поклонение се основава на вярност спрямо Божиите заповеди и нищо не може да заеме мястото на абсолютното послушание спрямо Неговата воля. Цар Саул в Гилгал изглеждаше достатъчно съвестен, когато стоеше пред израилевата армия и принасяше жертва на Бога, но неговото благочестие беше лицемерно (виж 1 Царе 15). Израилевият цар извърши служба на религиозно поклонение в пълен противовес на ясните Божии заповеди! Това не бе първият път, когато Саул измести настрана Божиите заповеди, за да последва пътя, който му изглеждаше прав. Подобно на мнозина днес, Саул бе свикнал да взема решения по-скоро на базата на политическа, икономическа или духовна изгода, отколкото на базата на стриктна вярност към Бога. По този начин Бог му даде последна възможност да изяви вярността си,като му заповяда да ужищожи напълно амаличаните заедно с добитъка им.
Въпреки внимателните указания на Бога, дързостта на Саул го накара да последва собствените си наклонности. Навръщане от тази най-бляскава победа, която някога е печелел, Саул срещна пророк Самуил, който беше изпратен при него от Бога. Принизен от непокорството си, Саул поздрави Самуил с лъжливи устни: „Благословен да си от Господа; изпълних Господната заповед. Но Самуил му каза, Що значи това блеене на овци в ушите ми и този рев на говеда, що слушам?“ ( 1 Царе 15:13,14).
Саул започна да извинява непокорството си, като обясни, че е запазил най-добрите животни за жертви на Бога. Когато Самуил започна да разказва Божията изобличителна вест, Саул предизвикателно протестира, че е извършил Божията воля. Самуил отговори, „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността от тлъстината на овни.Защото непокорността е като греха на чародейството и непокорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, тъй и Той отхвърли тебе да не си цар. “ ( 1 Царе 15:22,23).
Тази история може би най-добре описва последиците, които трябва да се вземат предвид в конфликта между Сатана и Христос, когато е осъществяван от техните последователи – поклонниците на звяра от Откровение 13 и Божия остатък от Откровение 14:12, „които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова“. Последната група гради на Христос, истинската основа, а не върху някаква направена от човек пясъчна основа, която не може да устои на изпита. Хората, които градят на Него, научават, че да се покланяш на истинския Бог, изисква внимателно послушание на Неговите указания за строене.
Трябва да се подчертае отново, че единственото наистина важно нещо в живота е нашето вечно спасение. „Какво ще спечели човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на душата си?“ (Марко 8:36,37).Несравнимата стойност на спасението ни се вижда най-добре в цената на кръста. В светлината на безценността на спасението всеки опит да се промени, пренебрегне или отхвърли Божия план да спасява човека е богохулство. Всеки опит да се отклонят човешките умове от Христос към една организация, теория или човек е богохулство. Всяко заместване или фалшифициране на истинското евангелие е богохулство.
Така че най-голямата грижа на Бога за човечеството е спасението – нищо повече иил по-малко и нищо друго. Най-голямата грижа на княза на злото е да унищожи човечеството , а неговият най-подвеждащ начин за унищожение е да ни подлъже с едно фалшиво евангелие. Не е чудно, че Исус описва Сатана като убиец и такъв лъжец, че в него няма никаква истина (Йоан 8:44; 10:10). Звярът, описан в Откровение 13:2 приема силата, престола и голямата си власт от змея Сатана (виж Откр. (12:9), като по този начин притежава същите характеристики. Именно този конгломерат от звяра и антихриста се има предвид в най-страховитите заплахи, които Бог е отправял някога към смъртни човеци:“ Ако някой се поклони на звяра и на образа му и приеме белега на челото си или на ръката си, същият ще прие от виното на Божия гняв, неразмесено в чашата на гнева Му“ (Откр. 14:9,10). Само хората, чиито имена са в книгата на живота на Агнето, ще бъдат пощадени (виж Откр. 13:8).
Каква е основната разлика между хората, които се покланят на звяра и образа му, и тези, които се покоряват на Агнето, Христос Исус? Това е същата разлика, която откриваме между двата метода за спасение, които може да се проследят от Битие до Откровение. Единият е спасение чрез човешки методи и дела, другият е спасение по благодат чрез вяра в Исус Христос.

1 Християнството днес