Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част II: Аз познавам моята вяра – Глава 9 – ДЕСЯТЪКЪТ Е ГОСПОДЕН – Дж. Р. Спанглер

Завистта , алчността и себевъзвеличаването съставляват пясъчната основа, върху която стои човекът с плътски ум. Тези винаги присъстващи злини се срещат често както в светското, така и в християнското общество. Точно поради тази причина Бог ни е дал да служим, за да ни облекчи язвата на алчността. Връщането десятък на Бога свидетелства , че признаваме, че сме Негови и по състворение, и по изкупление. Даването на десятък припомня в съзнанието ни принципа за настойничеството.
Даването на десятък и приноси е главният лек на Бога за алчното себевъзвеличаване. Нашият растеж в освещението е пряко свързан с даването ни. Да споделяме постоянно богатството си с цел да изпълним евангелската заръка, е тайната на изобилния живот (виж Исая 58; Даниил 4:27; Лука 12:33).
В акта на даване десятъка си на Бога има един духовен елемент, който ни помага да почувстваме, че животът и всичките ни притежания са свещени и че трябва да ги използваме за Божия слава и почит. В момента, когато ние лично или колективно започнем да се отнасяме небрежно към даването на десятъка, може да нарушим бариери, поставени, за да ни предпазят от това да бъдем въвлечени във финансови ситуации, които са срам за Божието дело. Ето защо аз не се застъпвам за хора, които сами решават за какво ще се използва десятъкът им.
Методите, използвани от някои ръководители на независими паства да призоват за събиране на средства, са направо да призоват за събиране на средства, са направо плачевни. Те пускат статии, писма и книги сред църковните членове, като говорят осъдително за греховете на организацията . Тази нападка загатва, че техните собствени програми са освободени от отстъпничество и заблуда. Тогава някои от тези хора предлагат, че понеже Елена Вайт понякога е използвала десятъка по своя преценка, то и техните последователи ще бъдат оправдани, ако им изпратят десятъка си, за да поддържат техните програми.
Несъмнено подобни тактики отклоняват десятъка от съкровищницата на Бога към независими съкровищници. Ако едно независимо паство е отговорно само пред своя ръководител или ръководители, които имат малко или никакво познание по финансовите въпроси, това отваря възможност за сериозна злоупотреба със събраните средства.

Практиките на ранните адвентисти за използване на десятъка
Какво разбираше ранната ни църква за начина, по който трябва да се използва десятъкът? Очевидно разбирането им за базата, въз основа на която вярващите дават десятъка и приносите, както и за точната употреба на тези средства, е претърпяла постепенно развитие. Но въпреки това можем да обобщим, като кажем, че в ранните ни години както десятъците, така и приносите бяха изпращани почти винаги за поддръжката на служителите.
Формата за систематична щедрост, приета за първи път от спазващите съботата адвентисти ( през 1859), се състоеше в това да се заделят всяка седмица принос от 5 до 25 цента за мъже и от 2 до 10 цента за жени. През 1864 тази система се разшири, за да включи и ежеседмичен дар от 2 цента за всяка собственост на стойност 100 долара, притежавана от член на църквата. До късните 1870 год. се е наблягало върху това да се дава десятък като процент от дохода.
Точно преди 1880 указанието, което имаме от Духа на пророчеството не очертава точно как трябва да се използва систематичната щедрост — нито са били наложени някакви ограничения до по-късно време. Въпреки това знаем, че сред децата от църквата нито медицинските, нито издателските или образователните клонове не се получаваха редовно средства от десятъка.
(Въпреки това Елена Вайт наистина написа едно свидетелство през 1879, в което като се позова на издигането на църкви и учредяването на училища и издателства, каза: “Тези институции са постановени от Бога и следва да се поддържат чрез десятъци и доброволни пирноси”. 1 Това свидетелство дава една цялостна представа за Божиите изисквания в областта на служенето. Даването трябваше далеч да надвишава десятъка. Елена Вайт споменава “неколцина съвестни” в старозаветни времена, които дали една трета от своя доход.)
През 1880 Джеймс Вайт пише, “Десятъкът е Господен. От времето на грехопадението той бе необходим, за да има хора, изцяло посветени на служба на Бога. Изглежда, че от самото начало Господ учеше народа Си да посвещава една десета аз издръжката на служителите”. 2
Едно действие, направено на сесия на Генералната Конференция същата година посочва, че някои местни църкви използвали средствата от десятъка за църковни разноски. Делото гласеше, “Реши се, никоя църква да не посвещава никаква част от десятъка за издигането или поправянето на църквата без свободното съгласие на комитета на щатната конференция. ” 3

Батлер либерализира въпроса с десятъка
Докато схващането за използването на десятъка се развивало, се разбрало по принцип по това време, че средствата от десятъка е трябвало да се запазят за евангелската мисия. Малко след това тази практика се либерализирала. Съгласно един памфлет без дата (вероятно 1884)президентът на Генералната Конференция Батлър изразил вярването, че многобройните изисквания, застанали пред църквата, правят законно използването на десятъка за слушатели, щатните секретари за мисионска и книжна дейност, колпортьори и т.н. Батлер признава ,че в някои случаи евангелската служба страда поради липса на средства, но заключава, “Вярваме, че десятъкът е предназначен от Бога за поддръжката, доколкото ще стигне, на всички работници, призовани заради Бога да дадат времето си на Неговото дело. Не познаваме друга особена система с такава цел”. 4
Степента, до която мненията на Батлер повлияли действащата политика на църквата, е въпрос на предположения. Въпреки това в един специален, отделно издаден памфлет Елена Вайт изяснява по-късно употребата на десятъка” Светлината, дадена ми от Господа по този въпрос, е, че средствата в съкровищницата за поддръжката на служителите в различните области не трябва да се използват за никаква друга цел”.. 5
Тя се изрази негативно мнение относно практиката на някои църковни ръководители да използват десятъка за други разноски: за поддръжка на залата за събиране или за някаква милостиня. Вместо това тя настоя да се извърши “работа от къща на къща, за да се покаже на семействата в Батъл Крийк и Оакланд задължението им да погрижат отделно за задоволяването на тези разходи, които може да се нарекат общи или светски, като по този начин не позволяват да се ограбват съкровищниците.” 6
Но тя позволява и изключения: “Има някои изключителни случаи, където бедността е толкова голяма, че за да се осигури дори най-простото място за поклонение, може да се наложи да се отпуснат десятъците” 7
На другата година Елена Вайт отново недвусмислено заявява схващането, че десятъкът трябва да се използва за евангелската служба: “Божиите служители са Неговите пастори, назначени от Него да хранят стадото Му. Десятъкът е Неговата промисъл за тяхната издръжка и Той е предназначил десятъкът да се използва свято за тази цел. ” 8 Шест години по-късно тя отново потвърждава тази ясна позиция: “Десятъкът трябва да се използва само с една цел — да поддържа служители, които Господ е предназначил, за да извършват Неговото дело.” 9 Този съвет е включвал както мъже, така и жени. През 1899 тя пише, “Десятъкът би трябвало да отиде при тези, които се трудят със слово и учение, били те мъже или жени” 10
В заявления, появили се в късните 1900, тя се застъпила за използването на десятък за библейските учители в нашите училища. Тя писа, “Тези, които служат в нашите училища, преподавайки Словото на Бога, като обясняват Писанията, обучават учениците в Божиите неща, трябва да се издържат чрез пари от десятъка. Това указание бе дадено много отдавна и се е повтаряло отново и отново напоследък” 11
Като подчертава ролята на библейския учител като служител, тя казва “Най-добрият талант за служене трябва да се използва при изучаването на Библията в нашите училища. Хората, избрани за тази работа, трябва да са напълно библейски ученици и да имат дълбока християнска опитност, така че заплатата им трябва да се плаща от десятъка”. 12
Относно поддръжката на църковните училища тя се застъпи, с известни уговорки, за използването на втори десятък. 13 Най-накрая, тя написа едно много значително заявление за употребата на десятъка през 1904, части от което щяха да влязат в състава на съветите, побликувани в крайна сметка в Свидетелства под заглавие “Вярно служене”. Един параграф гласи, “Един начин за използване на десятъка е да се приложи за училищни цели. Друг начин може да е за издръжката на колпортьорите. Но се прави огромна грешка, когато десятъкът се отделя от целта , за която е предназначен — поддръжката на служителите. Днес на полето трябва да има 100 добре клалифицирани работници, където сега има само един. “14

Как Елена Вайт е използвала десятъка
Как Елена Вайт е използвала десятъка? Хората, които се възползват от разкази за това как тя е използвала десятъка, за да подкрепят отклоняването на десятъка от уточнената чрез конференцията съкровищница, й правят лоша услуга. Том 5 на последната биография на Елена Вайт от Артур Вайт разкрива, че понякога тя е боравела с десятъка по начин, който е озадачавал накои хора. 15 Данните подкрепят извода, че тя е давала вярно и внимателно десятъка. През 1890 тя заявява, “Аз плащам десятъка си с радост и доброволно, като казвам, подобно на Давид, “От Твоето даваме на Тебе”"16
Хората, които се притесняват, че се злоупотребява с десятъка им, ще направят добре да вземат предвид забележката й,, ,”Недостойни служители може да получат някои от събраните средства, но смее ли някой заради това да въздържа от съкровищницата и да предизвиква Божието проклятие? Аз не смея.”
Когато тя е използвала десятъка не по стандартния начин, тя го е правела, за да помогне на служители, преживяващи нужда и страдание подобни на тези, преживяни от самата нея и съпруга й в ранните си години. Тя заявява, “и там, където виждам работници в това дело, които са били вярни и лоялни на делото ,изоставени да страдат, мой дълг е да се застъпя за тях. Ако това не трогне братята, за да им помогнат, тогава аз трябва да им помогна, дори ако трябва да използвам част от моя десятък, за да направя това”. 18
Синът й изтъкна, че много пъти конференциите отговаряли на молбите й и й давали нужната помощ. Но при някои случаи, когато на конференцията не достигали средства, или работникът не бил достатъчно оценен, тя казвала на счетоводителя си, “Изпрати помощ колкото се може по-бързо и ако е необходимо, вземи от десятъка”. 19
Сблъсъкът в един такъв случай подбудил Елена Вайт да напише следното на съответния президент на конференцията, “От години ми се представя, че трябва да изтегля десятъка си, за да подпомогна белите и черните служители, които са били пренебрегвани и не получават достатъчно, съответно, за да издържат семействата си. Когато вниманието ми се насочи към възрастните служители, бели и черни, беше мой особен дълг и аз направих това в някаколко случая. Никой не бива да приписва лоша слава на факта, че в особени случаи десятъкът се е използвал по този начин…
“Бях поучена да направя това; и понеже парите не са задържани от Господната съкровищница, по този въпрос не трябва да се коментира, понеже ще се наложи да изявя тези неща, които не бих желала да известявам, понеже това няма да е най-доброто”" 20 Тя приключва писмото , като казва, “Обстоятелствата променят случаите. Не бих посъветвала някой да направи практика от събирането на парите от десятъка. Но от години тук и там са се появявали хора, загубили доверие в предназначението на десятъка, които поставяха десятъка си в моите ръце и казваха, че ако не го приема, самите те ще го определят за семействата на най-бедните служители, които биха могли да намерят. Аз взимах парите, чието предназначение ми бе указано, и им казвах как са били определяни.
“Пиша ви това, за да запазвате хладнокръвие, да не се възбуждате и да не оповестявате този въпрос, да не би много повече хора да последват този пример.” 21
Забележете внимателно, че парите винаги са се използвали за издръжката на служителите. Елена Вайт използвала всичките средства от десятъците, с които боравела, за целите ,за които десятъкът е трябвало да се използва. И още нещо , никой днес не е получавал пряко указание от Господа да събира десятъците за себе си или за независимите си служители, нито за да използва десятъка извън църковното предназначение.
Начинът, по който Елена Вайт използвала десятъка, не ни оправдава, ако използваме десятъка по собствените си прищевки и желания. Ако всеки църковен член правеше така, световната ни организация би се срутила и мисията ни би пострадала изключително. През 1911 един друг брат в църквата писа на Елена Вайт, като я попита дали би могъл да й изпрати десятъка си.Тя отговаря, “Питаш ме дали ще приема десятък от теб и да го използвам в Божието дело където е най-необходимо. В отговор ще ти кажа, че няма да откажа да сторя това, но в същото време бих искала да ти кажа, че има един по-добър начин.
“По-добре е да се довериш на служителите от конференцията, където живееш, и служителите на църквата, в която се покланяш. Приближи се до братята си. Обикни с цяло сърце горещо и ги насърчи да носят с вярност отговорностите си в страх от Бога. “Бъди пример на вярващите в слово, разговор, милосърдие, дух, вяра и чистота” 22

Десятъкът е Господен
Писанието ясно заявява, че десятъкът е на Господа, а не наш. Ние Му Го донасяме, като го слагаме в Неговата съкровищница, църквата, точно както направи Божият народ по времето на Неемия и Езекия (виж Неемия 10; 2 Лет. 31). Еквивалентната дума на същровищница в Малахия 3:10 е влагалище. Както в Стария, така и в Новия Завет става ясно, че съкровищницата за десятъка е домът на Господа, а не някаква лична фондация, нито дори независима служба, без значение колко добра е тя. Последицата е църковна по естество. Или вярваме, че Бог има една организирана църква на земята и че е наше задължение и привилегия да донасяме десятъка в съкровищницата на църквата, или на практика постановяваме наша собствена църква и направляваме употребата на десятъка си.
Ръководителите на свой ред са отговорни пред Бога да използват тези средства по подходящ начин. Трябва да даваме отчет както пред Бога, така и пред хората, които са ни избрали. Нещо повече, ние имаме отговорността да даваме собствения си десятък на Бога по установените църковни начини и да поучаваме нашите членове да правят същото . Твърдо вярвам, че това е Божията църква , така че докато съм член на това тяло, нямам никакво право да задържам или насочвам десятъка си, както намеря за добре.

1 Свидетелства том 4
2″Десятъци и приноси”, Ръвю енд херълд, 15 Януари 1880
3 Ръвю енд херълд 14 октомври 1880
4 Батлър, Изследване на десятъчната система от библейска гледна точка (Батъл Крийк, Ръвю енд херълд, 1884)
5 Специални свидетелства към служители и работници, серия А
6
7 Ръкопис 24, 1897
8 Ръкопис 139, 1898
9 Ръкопис 82, 1904
10 Евангелизъм
11Свидетелства, том 6
12
13Ръкопис 67, 1901, виж също писмо 167, 1904
14 Свидетелства, том 9
15Виж Артур Вайт, Елена Г. Вайт: Ранните години в Елмзхавен (Вашингтон, Ръвю енд херълд, 1981)
16
17
18
19 …….. в цитат на едно писмо от Елена Г. Вайт
20
21
22