Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част III: Аз познавам моята църква – Глава 10 – Уникалността на адвентизма – Дж. Р. Спанглер

Адвентистите от седмия ден са гледали винаги на себе си като на призовано от Бога движение, натоварено с мисията да възстанови една обширна система на истина пред света точно преди завръщането на Христос като Господ. Дали така не се правим изключителни?
Дали църквата на адвентистите от седмия ден е “Ноевият ковчег”, единствената “сигурна кошара” в съвременни дни? Дали се правим на изключителни и сме ограничени и консервативни, като мислим това? Дали доктрините ни са верни и освободени от заблуда в обширните теми, които представят? Дали имаме допълнителни истини или една перспектива за истина, която не се намира в други религиозни организации?Ако не, то какво право имаме да каним хората от различни религиозни убеждения да се присъединят към нас?
Има някои, които искат да разделят “вярванията” от Христос и опитността ни с Него. Но Христос, качествата Му на Бог и Господ, умилостивителната Му жертва и всичко, което Го засяга, трябва да се повярва, преди Той да стане една духовна опитност в сърцата ни. Ако вярваме в реалността на “великата борба”, в която воюваме не срещу плът и кръв, но срещу началства и власти (Еф. 6:12), то една система от вярвания, или доктрини, трябва да бъде в центъра. Всичко, което Писанието учи, може да се обобщи в комплект от доктрини или вярвания, и точно това е, което дава фокус и съдържание на духовната ни опитност.
Ето защо князът на тъмнината, добре запознат с Писаниеот, работи усилено и злонамерено, за да заблуждава дори и избраните, не само като извърта Писанията, но като унищожава доверието в авторитета им. По този начин той е объркал човешката раса по един наистина грандиозен начин, като е направил да се развъдят множество схващания, които не са в съгласие с ясното, “Така казва Господ”.

Възстановяване на истината
От друга страна Бог се опитва геройски чрез отделни личности или чрез групи да върне света обратно в пътя на истината. Важно е да отбележим от гледна точка на тази велика борба, че винаги, когато са възниквали реформации и върху Божията истина се е хвърляла ярка светлина пред света, излязлото на светлина не чак толкова някаква нова или уникална истина, но по-скоро едно преоткриване на истините , дадени на света от самото начало. По отношение на нашето движение би трябвало да разбираме, че уникалността ни не трябва да зависи, нито са се приравнява с произлизането на някаква конкретна истина. По-скоро тя се основава на възстановяването на истината. Чрез това движение истината, отдавна погребана под традицията и философията , бе поставена обратно на фокус. Ако очилата, чрез които разграничаваме истината, станат непрозрачни чрез заблуда и суеверие, почистването на очилата не прави истината уникална или нова; това просто я възвръща в първоначалната й яснота. Божията истина е разкрита в Словото Му, бе обезсилена през вековете както чрез пренебрегване, така и чрез опозиция, но сега се възвръща в положение на яснота, блясък и ефективност в живота.
Исая говори за хората, които ще “възстановят отдавна запустелите места”, като ги нарича “Поправител на развалините, Възобновител на места за насаление” (Ис. 58:12). Моралната сграда на евреите лежеше в руините си, така че беше необходимо едно огромно дело на повторно съграждане чрез пробуждане, реформация и възстановяване. Една цепнатина в стената, последвала от неуспеха да се практикува истинската религия, налагаше ремонтиране. Стих 13 се отнася за възстановяването на истинското пазене на съботата. Това е един много важен пасаж за нашата църква днес, когато трите ангелски вести от Откровение 14 включват възвръщането на съботата на дължимото й място в живота на мъже и жени.

Дългата линия на възстановителите
В ролята си като “Поправител на развалините, възобновител на места за насаление” ние просто заставаме в края на една дълга редица от хората, които са извършвали подобно дело от времето, когато се е започнало да се изопачава истината от греха. Библейската история посочва многобройни победи и неуспехи за Божията истина.Когато Адам и Ева съгрешиха, те не само че загубиха съвършеното си духовно естество, но и прякото си общуване с Бога. Схващанията им за Него и Неговата истина неизменно започнаха шеметно да се израждат, повлияни от една теология със смокинови листа. Бог направи всичко възможно ,за да разберат, че има само един начин, един план, една истина, която да следват. Но Сатана до такава степен презря Божия начин като единствена възможност, като уникален и изключителен, че внуши първото си убийство в това отношение. Каин почувства, че би трябвало да има поне два начина, но Бог каза само един. Това първоначално преживяване не е нищо друго освен един миниатюр на цялата човешка история след това.
Ной и семейството му са един друг забележителен пример за уникалното и изключително естество на възстановената истина. Проповядването на Ной бе в пълно несъгласие с теологичното и научно мислене на тогавашния свят. Неговата основна вест за спасение единствено чрез вяра в Господа е същата в основата си като основната вест на църквата ни днес — вечното евангелие. Той проповядваше в обстановката на един свят, който трябваше да бъде унищожен чрез вода; ние проповядваме в условията на едно предстоящо световно унищожение чрез огън.
Подобно и при Божия призив към Авраам виждаме един твърде интересен аспект на изключителност. Понеже Авраам и семейството му се придържаха към познанието на истинския Бог сред суеверие и езичество, Бог избра него и потомството му да служат като Негови грижливо подбрани представители, за да представят и възстановят Неговата истина. Един мъж, който бе съгласен да принесе и собствения си син, със сигурност е имал особено прозрение за Божията любов, представена чрез жертвата на единородния Му Син, но дали Авраамовото учение и пример пред езическите племена произведе някаква нова истина? В никакъв случай! Това, което той вярваше и практикуваше, бе старо като Адам и Ева. Поради верността му му се обеща, “В теб ще се благословят всичките земни родове” (Бит. 12:3).
Също и Мойсей, син на поробени родители, беше посочен специално от Божия пръст. Един роб да води роби! Наистина Бог е избрал глупавите неща на света, за да засрами мъдрите. Отново имаше възстановяване на истината. Чрез тази малка група, толкова невежа за Божията воля и пътища, се дадоха сложните истини за системата на светилището, така че светът да може да разбере по-добре могъщия спасителен план. Дали Мойсей учеше нещо ново и различно, нещо, което никога не се е разбирало от никого дотогава? В никакъв случай! Неговото дело бе възстановяване на истината.
Евреи глава 11, след като говори за тези примери, достига своята кулминация в стих 13: “Всички тези починаха във вяра, като не получиха обещанията, но ги видяха отдалеч, но бяха убедени в тях и ги прегърнаха, като изповядваха, че са чужденци и пришелци на земята” . Това бяха уникалните хора, различните, недостижимите и отхвърлените. Това бяха хората не на мястото си. Защо? Понеже с вяра повярваха в Божието спасение и истина.
Но “най-уникалната” и “изключителна” фигура в историята не е никой друг освен Исус Христос. Той беше единственият, напълно единственият, чрез Когото хората можеха да се спасят (виж Деян. 4:12). За съжалиение дори и основното Му твърдение е изоставено от много християнски философски ръководители, така че днес много християни чувстват за такова ограничение да се вярва, че единствено чрез Исус Христос хората могат да се спасят и че никоя друга религия освен християнството е валидна сама по себе си. По този начин твърденията на самия Христос биват отмахвани настрана като твърде крайни.
Дали Исус учеше нещо ново и оригинално, когато бе на земята? Според Елена Вайт, Той не направи това. “Христос бе основателят на всички древни зародиши на истината. Чрез дейността на врага тези истини бяха изместени. Те бяха махнати от първоначалното им състояние и поставени сред рамките на заблудата. Христовото дело бе да прикрепи отново и учреди скъпоценните семена в рамките на истината. Принципите на истината, дадена от Него, за да благославя света, бяха заровени посредством Сатана, като пред очите на хората са станали стари и излезли от употреба. Христос ги спаси от измета на заблудата, даде им една нова, жизнена сила, като им заповяда да светят като скъпоценни камъни и да устоят завинаги” 1
Забележете това. Христовото дело бе да “прикрепи отново и учреди … в рамките на истината” скъпоценните семена на духовното познание, което самият Той бе създал и дал в началото. В същото заявление тя декларири по-нататък, че тези семена на истината са били “хвърлени …….. в умовете и мислите на всяко едно поколение”. Всяка религия има някаква истина в себе си, но всичката истина произтича от Христос.
Както ни е известно, видимата църква започна да се напоява със заблуда малко след смъртта на ранните апостоли. Но Бог имаше един верен остатък от хора, хранени в пустинята. Реформацията през 16 век направи опит да възкреси специалността и уникалността на Божията вест и то със забележителен успех, като се вземат предвид обстоятелствата, при които се е работело. Но с продължаване на Реформацията тя се разделила, като останала до голяма степен погребана под сметта на човешките философии. Дори и възстановените истини губят от първоначалния си блясък. Най-накрая пророческият часовник на Бога удари на часа за рождението на адвентното движение. Той нигога не е възнамерявал адвентното движение да се разпада, но следвайки великото разочарование и последиците от него, малко хора останали от делото на Милер, като изключим адвентистите.

Схващането за уникалност
Необходимо е отново да подчертаем един много важен въпрос: уникалността на всички Божии специални движения през човешката история не се е състояла в новост или оригиналничене, но по-скоро в едно преоткриване и възстановяване на истината, Качеството на уникалност и оригиналност пленява като хипноза много човешки умове, както може да се разбере от постянната мания за антики и оригинални картини и от баснословните парични суми, които се плащат за тях днес. Същата тази настойчивост за оригинални предмети е оказала някак си своето въздействие върху религиозния свят и особено върху адвентизма. Ние адвентистите изглежда намираме особена сигурност или чувство за лично достойнство, ако можем да почувстваме, че имаме някакво учение или доктрина , която никоя друга религиозна група не е имала досега. Наистина, определени пророчески аспекти от Божиите специални движения в историята биха могли да се окачествят като уникални и оригинални, но по принцип тези движения би трябвало да се окачествяват по-скоро като възобновители, отколкото като инициатори.
Ноевият ковчег със сигурност бе нещо оригинално (някои дори все още го търсят)! Но същината на Ноевата вест се съсредоточаваше върху великата и безгранична тема на спасението единствено чрез вяра в Господа.
Така че именно схващането за възстановяване съставлява нашата уникалност. Плачешият пророк Еремия подчерта този момент в дните си, когато Юда бе отстъпил от Божията истина. Господ каза чрез него, “Застанете на пътищата, та вижте и попитайте за древните пътеки, де е добрият път, та ходете по него и ще намерите покой за душите си” (Еремия 6:16).
В това предупреждение изпъкват ясно два фактора: “древните пътеки” и “покой за душите си”. Бог не даде указание на Еремия да напъти Юда в някаква нова пътека, но в старите такива. Неговата вест бе вест на възстановяване на пренебрегнатите и забравените истини.
Тази беше работата, която Исус се стараеше да постигне, докато беше на земята. Той канеше хората да вземат Неговото бреме и иго — да се научат от Него — като им обеща, че резултатът ще бъде покой за душите им. Дали Исус предлагаше на хората нещо ново или различно от това, което Еремия бе предложил? В никакъв случай! Исус им даваше древните пътеки.

Факторът на цялостта
Това не е просто някаква конкретна доктрина или схвашание за вярата, застъпено в уникалността на настоящото движение. Това е един цял образец за начин на мислене и вярване, основан на Божието Слово. В тези последни дни на земята, когато Божието движение за възстановяване и реформация е предназначено да обхване света, един твърде съществен елемент е факторът на цялостта. Когато погледнем на всичките доктрини на тази църква като на едно цяло, човек може да види, че Бог ни е отвел до най-лесно разбираемата, всеобхватна, съвършена система от доктрини на земята. Това е една златна нишка на истината, в центъра на която стои Исус Христос и Него разпнат. Правилно разбрана, тази вест донася смисъл на живота и смисъл на посока, посвещение и съдба. Това не са парченца истина тук и там, но една цяла система, несравнима в своята пълнота.
Винаги трябва да имаме предвид, че твърдението “ние имаме истината” може така лесно да се изопачава. По тази тънка колкото резка от бръснач граница може да изгубим равновесието си и да отпаднем на страната на егоистично отцепничество, което поражда чувства на гордост или надмощие, или пък може да паднем в другата крайност и да замъглим съзнанието за уникалността на нашата вест и мисия чрез опита да разводним и подобрим доктрините си. Преди всичко е необходимо ясно да разберем, че вестта и мисията ни са уникални не заради това кои сме ние, но заради това кой е Бог и какво казва Неговото Слово. Ние ставаме уникални като видима църква, само когато се подчиним на Него, Неговата истина, Неговото Слово. Само тогава Бог ще е доволен да ни използва да отидем при този свят с един по-изобилен живот.

Уникалонстта на съботата
Кои са истините, включващи се в тази система на възстановяване и уникалност? Вероятно най-забележителната от всички е седмият ден събота. Макар възстановената Божия истина да включваше повече от само едно познаване на съботата, този аспект винаги е бил главна част от вестта на адвентистите от седмия ден. Историята разкрива пазенето на седмия ден събота от отделни хора и групи в различни части на света, но план на Господа е да възстанови тази величава истина на световно ниво. Тази църква се състои от главната група хора пазители на съботата. Всъщност ние стоим сами сред религиозни групи навсякъде по света, като вярваме , че Бог е сътворил света за седем буквални дена, и че земята бе погребана чрез описания в Битие потоп. Забележете, че казах “навсякъде по света”, понеже отделни други групи тук и там са съгласни с нас, но измежду цялостните църковни тела, представени в почти всяка страна на света, които вярват в буквалното тълкувание на Битие, за нещастие наистина ние поддържаме това становище сами.
По вдъхновение Петър узна, че вярването в библейския доклад за Сътворението и потопа ще се изостави в последните дни (виж 2 Петр. 3:3-6). Повечето християнски църкви се опитваха да приспособят така нареченото научно мнение за произхода на земята, като приеха варианти на тълкувания за геоложката колона и като се опитаха да съгласуват Писанието с тези теории. Ако се приемат, то тези приспособявания дискредитират седемдневната формула за сътворение и в крайна сметка премахват необходимостта от паметника на сътворението, който е седмият ден събота. Има някои дори измежду нас, които се отнасят благосклонно към тълкуването на Писанията в светлината на научното изследване. Но въпреки това, всъщност, нито еволюционният модел с различните си тълкувания, нито креационният модел може да се докажат чрез демонстрация. Без значение това, към което някои вярващи отнасят произхода на нашия свят, той остава да почива до голяма степен на основата на вяра. Убеден съм, че в близкото бъдеще вярата ни ще бъде по-сурово опитана в тази област. Генетичното инжинерство и оформяне живота в лабораториите ще отправи предизвикателство към доклада на Писанието как Бог е сътворил човешките същества.
За съжаление не всички такива атаки срещу нашето вярване в седмия ден събота ще дойдат отвън.Нито трябва да се изненадваме, когато други стълбове на нашата вяра , които сега не са нападани, бъдат отслабвани от хора, от които сме очаквали да ги защитят. Вечните нападки върху съботота и библейския доклад за Сътворението, макар не открито и явно в момента, ще стават все по-очевидни. Ние ще трябва да ги посрещнем недвусмислено. Сатана е яростно разгневен и не ще се спре пред нищо, за да възпрепятства развитието на това движение, призовано да проповядва трите ангелски вести, включително и призива на първия ангел да се опкланяме на Бог като Създател.
Този първи ангел заповядва също така да се проповядва вечното евангелие, но евангелието не трябва де проповядва само в рамките на библейския креационизъм и седмия ден на съботата, в противен случай вестта ни би изгубила бляскавата си сила и слава, която Бог й е отредил.
Когато Бог създаде това движение в края на пророческия 2300 годишен период, Сатана вече добре бе формулирал плановете си, за да го погуби. Като ревностен ученик на Писанията (а мога да добавя и вярваш в принципа ден за година), той е разбрал времето в пророчеството, много преди да са съществували адвентистите в 19 век. Когато съботата и връзката й със Сътворението започнаха да се проповядват, Сатана отклони умовете на хората по един много умен начин. Чарлз Дарвин написа първия си проект върху Произход на видовете през 1844 и го публикува няколко години по-късно. Този труд промени мисленето на научния свят почти изведнъж. Същинската основа на социалистическата система, управлявала Източна Европа доскоро, може да се проследи от една среща на Карл Маркс и Фридрих Енгелс в Париж през 1844. Така науката и политиката съчетани пометоха света с една атеистична еволюционна теория. Самият елемент, използван от Бога, за да направи съботата Свой паметник на Сътворението — време — е същият елемент, който използва и Сатана при създаването на еволюционната теория. Основата, залегнала в еволюционното мислене, е , че стига да има достатъчно време, всичко може да се случи!

Съботата и оправдание чрез вяра
Много хора в собствените ни среди не разбират пълно силата и красотата на съботната истина. Следният цитат от Елена Вайт казва нещо необикновено за важността на съботата : “Брат К. не знае на какъв дух е. Той обединява влиянието си с войската на змея, за да се противопостави на хората, които пазят Божиите заповеди и които водят битка пред него. Що се отнася до съботата, той заема същата позиция акто баптистите от седмия ден. “2
Има ли разлика между това как се разбира и как се преподава съботата от адвентистите от седимия ден и от баптистите от седмия ден? Вярвам, че има. Елена Вайт продължава :”Отделете съботата от вестите и тя губи своята сила; но когато е свързана с вестите на третия ангел, очаква я една сила, която убеждава верни и неверни, като ги извежда със сила да устоят, да живеят, да растат и процъфтяват в Господа” 3. Ключовият момент е този : връзката на седмия ден събота с вестите на трите ангела е вечното евангелие. А фокусната точка на евангелието е кръстът. Тогава кръстът е центърът на всичките три вести.
Ударението на трите ангелски вести и особено на третата е оправадание единствено чрез вяра в Исус Христос. Нищо не достига така дълбоко във вътрешните гънки на душата, както чувстовото за опрощаватаща любов на Исус. Когато това се разбере и преживее, естественият отговор ще бъде послушание към цялата Божия воля, включително и седмия ден събота. Ето защо сме предупреждавани няколко пъти да издигнем Исус и Него разпнат пред света. Адвентистите от седмия ден трябва да проповядават седмия ден събота в контекста на вестите на трите ангела. Хората трябва да разберат връзката между един призив за поклонение пред Бог като Създател, овековечено чрез седмия ден събота, и вечното евангелие, в центъра на което е кръстът. Иначе доктрината за съботата губи силата си. Когато Христос и Неговият кръст заемат правилното си място, сърцето се изпълва с трескаво желание не просто да се подчини на Божията воля , но и радостно да я търси. Любов към една личност, а не доктрина, институция или политическа книга, метод, теологично или философско схващане или бюджет — съществува в сърцето. Пазенето на заповедите става една радостна опитност. Законът вече не е неприятен и обременяващ.
По този начин истинското вечно евангелие, съботата и останалите девет заповеди на Бога не може да се отделят едно от друго. Реформаторите, колкото и да са забележителни, не успяха да схванат напълно този спасителен план, в центъра на който стои личността на Бога, а не доктрина. Една от уникалните особени привилегии (и отговорности), които Бог е дал на този народ, е възстановяването на истината за съботата в контекст на вечното евангелие и вестите на трите ангела. Няма друго религиозно движение на земята, което има това схващане по начина, по който ние го имаме. В този смисъл имаме една специална и уникална вест.

Дарбите на Духа
Другото учение на адвентистите, което бих желал да обсъдим в светлината на уникалността, е учението за дарбите на Духа, а особено за дарбата на пророчеството. Очевидно правя това, понеже тази доктрина е била и си остава сериозна дискусия. Всяко религиозно движение, което претендира, че има дарбата на пророчеството и известява, че има един пророк сред себе си, в най-добрия случай бива само заподозряно. Имало е може би повече неразбиране от страна на хората вън от адвентната църква по отношение на тази доктрина, отколкото по отношение на която и да било друга. Не познавам статия или книга, написани в опозиция към нас, част от която да не е посветена на изказване презрение относно идеята за дарбата на пророчеството, както ни се разкрива в писанията на Елена Вайт. Нещо повече, не познавам човек на ръководна длъжност, отстъпил от църквата на адвентистите от седмия ден, в миналото или сега, който да не е проявил неверие към част или всчките писания на Елена Вайт като причина за напускането му. Канрайт и Калог са само два примера; спискът може да стане много по-дълъг.
Сърцето ми се натъжава, когато вижда как хората се объркват и не знаят какво да правят по отношение на някои от нашите слушители след няколкократни дискусии по този въпрос. Надявам се това, което ще ви предложа след малко, да спомогне да си изясните въпроса.
От една страна аз съчувствам на хората, които имат проблеми в тази област, макар да не съм съгласен с тях. Искам да заявя категорично, че лично вярвам, че ръководното тяло на църквата, включително и аз, трябва да поеме част от отговорността за проблемите, с които се сблъскваме сега в тази област. Както ми се струва, аз съм правел съзнателно или несъзнателно твърдения и изисквания по писанията на Елена Вайт, които надминават тези на библейските пророци. Аз държах на това, което може да се нарече устно вдъхновение на нейните писания, но не и на Писанията. Разбира се не правех това съзнателно; по-скоро това бе резултат от едно нелогическо мислене. Днес се срамувам да си спомня много от проповедите, които съм проповядвал въз основа на едно заявление от нейните трудове, в които постоянно набивах в главите на хората една фраза или дори една единствена дума, като например “всички” или “всеки”, или “никой”.
По време на първата ми година в колежа един учител, когото дълбоко оценявах, разгледа един въпрос, който ме накара да го запитам след часа дали знае някакви противоречиви заявления или схващания в писанията на Елена Вайт. Той се поколеба за момент и най-накрая поклати глава, казвайки, “Не”. Този отговор подсили до голяма степен доверието ми в пророческия дар. Като млад мъж прибързаният ми ум, младежкият догматизъм и нереалистичният идеализъм изискваха съвършенство — абсоютното съвършенство — на писанията на Елена Вайт. За мен бе немислимо да си представя да има някакви грешки или противоречия както в Библията, така и в нейния труд.
Приключих последните две години от колежа в един друг лагер. Докато бях там, научих, че учителят, който ми бе казал, че не познава никакви противоречия в писанията на Елена Вайт, е напуснал църквата! А главната причина? Някакви “противоречиви” заявления относно хронологията са направили от никакво значение и напразен спектъра от писанията й за него. Тук отново виждаме човек, който обвинява дара на пророчеството и отпада от нас.
Като обръщам погледа си назад към тази опитност, често се чудя дали този учител вече не е имал проблеми в собствения си ума, като благовидно се е въздаржал от това да разкрие истинските си чувства пред мен, за да не поклати моето доверие. Колко по-добре е щяло да бъде (и би било днес), ако ни се преподаваше по-различно относно доктрината за вдъхновението и откровението, ако имахме разбирането, че вдъхновението дава резултат в безпогрешност, ненакърнимост, последователност и правоверност, но не е задължително и в абсолютно човешко съвършенство!
Би трябвало да разберем и да поучаваме, че никъде в Писанието не намираме доктрина за вдъхновение на думите или идеите под диктуването на небето. Ако Божиите мисли толкова по-високи от нашите, колкото са небесата от земята, то със сигурност можем да очакваме едно съвършено изразяване от Божия страна, на което дори и всчки пророци наедно не могат да съответстват. А дори и да можеха, бедните ние простосмъртни нямаше да разбираме нищо! Дискусията по безпогрешността, която отнема толкова много време и внимание сред някои християни днес, можеше бързо да се разреши, ако ясно разбирахме, че докато е вярно, че боговдъхновените писания имат красотата на единството, съответствие и цялостност, и докато е вярно също така, че са безпогрешни в разбиране и вярност като цяло, трябва да знаем също и че човек не може да вземе дуба, фраза или изречение и да направи една катедрална концепция в противоречие на основната хармония или тема на цялото. Чувствам, че е твърде спешно и важно за нас като служители на църквата на адвентистите от седмия ден да имаме едно далеч по-дълбоко и пространно разбиране за процеса на вдъхновяването.
Признавам също така ,че съм отдавал повече време при духовни проучвания в четене по-скоро думите на Елена Вайт, отколкото Библията. Аз правех точно това, което тя твърдо ни предупреждава да не правим. Но след като казвам това , нека да ви уверя, че не съжалявам, че съм отделял повече време да чета от нейните трудове, отколкото от тези на който и да било невдъхновен автор, минал или сегашен!
Също така понякога приравнявах вдъхновяването с оригиналността. Да се прави оригиналността тест за автентичността на вдъхновените откровения води в крайна сметка до разочарование в момента, когато човек открие пасаж във вдъхновените писания, които преди е срещнал в невдъхновени документи.
В колежа аз знаех, че Елена Вайт е използвала материал от други източници в книгата си Щрихи върху живота на Павел. Тя не се обърна на голям въпрос, затова аз поразмислих малко върху нея. В тази връзка е интересно да забележим, че ако една вярна, духовна зряла личност представи въпроса такъв, какъвто е, и се опита да намери разрешение с един сладък християнски дух, ситуацията бива лесно разбрана и приета. Но когато въпрос от това естество се представи в противоречиви условия като нападка към Елена Вайт, тогава това шокира хората и тъмнина и съмнения нахлуват в умовете на някои. Толкова много зависи от това дали човекът говори като приятел или като враг. Що се отнася до Бога, Той желае да има се проявява повече духът на вярност, любов и единение помежду ни.

Вдъхновение, откровение и оригиналност
Наложи се да променя драстично мисленето и поведението си по въпроса с приравняването на вдъхновението и откровението с оригиналността. Тази промяна в схващането се случи с мен преди около 10 години. В ранните 1970 ние разширихме Министри, за да включим един доста голям здравен раздел, в който публикувахме понякога здравни материали, написани от Елена Вайт под заглавието “Да се възползваме от Неговия Пророк”. Един от избраните материали се занимаваше с важността и необходимостта от упражнение. В отговор точно на тази статия един от читателите написа доста дълго писмо, в което ни предупреждаваше да не използваме думата “пророк” във връзка с Елена Вайт, понеже, по негово мнение, определението обозначавало оригиналност и новост, а много от здравните концепции, дадени от г-жа Вайт, може да се намерят и при по-ранни писатели.
Неговото писмо ме накара да се замисля по този въпрос с оригиналността. Честно казано, аз бях на същото мнение като него — че това да си пророк включва в себе си оригиналността. След известно проучване промених мнението си (виж Министри, май, 1973).
Поради това, че промених мнението си по това време, имах малки трудности с обвиненията, че Елена Вайт е плагиатствала или с доказателства за това как тя буквално е взаимствала от други писатели. В настоящото положение на нещата малко ме интересува доколко тя е взаимствала или не е взаимствала от други писатели.Кой съм да поставям под въпрос начина, по който Бог използва посланиците Си или за това как Неговите посланици получават точните думи и фрази, за да разкрият истината — или може би трябва да кажа за да възстановят Неговата истина — пред нас днес?
Днес аз стоя в благоговение и уважение, както никога допреди за това, което дарът на пророчеството чрез Елена Вайт е означавало лично за мен и за тази църква. Ние сме уникално благословени чрез тези вдъхновени писания. За нещастие твърде често ги пренебрегваме, тълкуваме ги погрешно или ги изопачаваме.
Нашата отговорност като служители на църквата на адвентистите от седмия ден е да ги използваме по правилен начин и да споделяме с народа ни едно по-добро разбиране за откровението и вдъхновението.

1 Ръкопис 25, 1890
2 Свидетелства , том 1
3