Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част III: Аз познавам моята църква – Глава 13 – Голямата цена на предразсъдъка – Дж. Р. Спанглер

При цялото ни съвременно образование и просвета предразсъдъкът далеч не е изчезнал. Расистки и етнически предразсъдък може да ни снабдят с набор от мнения и вече подготвени за определени хора имена, но цената е висока. В дните на Христос както юдеи, така и самаряни се наслаждаваха на тази скъпа практика. През векове на враждебност, закоренена в измислени и действителни светлини, високомерно подозрение, конкуренция и безспорно насилие, тези две групи хора стояли на разстояние. Всъщност въпреки това те поддържали много подобни вярвания и практики. И двете групи приемали писанията на Мойсей и съхранявали свещени копия от неговите пет книги, и двете се покланяли в храмове, посветени на Йеова. И двете вярвали в един идващ Месия. При все това всяка група избягвала контакта с другата винаги, когато е възможно, с изключение на пазарни сделки.
По времето на Исус повечето евреи, които пътуваха насевер от Ерусалим за Галилея, отказваха да стъпят на преплитащата се в пътя им самарянска територия и дори заобикаляха през река Йордан. Елена Вайт отбелязва, “Един евреин не вземаше назаем от един самарянин, нито приемаше любезност, нито дори парченце хляб или чаша вода. Като купуваха храна, учениците действаха в съгласие с обичая на тяхната нация. Но не отидоха отвъд това. На учениците на Христос дори не им идваше наум да помолят самаряните за услуга иил да потърсят начин да се облагодетелстват от тях.”1 Не беше така и с Исус. Той не отмина Самария. Един ден, когато беше жаден, Той седна близо до Якововия кладенец, за да почака някой да извади вода. Една жена дойде да вземе вода и Той я помоли любезно, “Дай ми да пия” (Йоан 4:7).
Винаги съм се чудел какво увери жената, че Исус бе евреин. Йоан просто казва, че тя запитала, “Как така Ти, който си евреин, искаш да пиеш от мене, която съм самарянка?” (стих 9). При Наблус близо до местонахождението на Якововия кладенец разговарях с неколцина останали от Самария и ги снимах. Макар че никой от тях не си бе взел партньор от друга религиозна група през по-голямата част от тяхната история, по своите черти и цвят на кожата със сигурност не се различават забележително от евреите. При все това “жената видя, че Исус беше юдеин”. 2
Какво видя тя — различие в облеклото Му или може би в диалекта Му? При всички случаи обаче тя знаеше, а също и Той, разбира се, какво казваше. И което е повече от това, и двамата съзнаваха дълбокото чувство на предразсъдък, който съществуваше между двете групи.
Предразсъдъкът е нещо, което всеки човек може да има. Хората не само че се раждат с предразположение към греха и срещу правдата, но когато се учат как да ходят и говорят, развиват много други предразсъдъци, които често рефлектират върху поведението им, преобладаващо в семейството и социалната им група. Някои развиват по-нетолерантно отношение отколкото други. Хората, обърнали се към Христос и които напредват по християнския път, имат най-силния стимул да отхвърлят чувствата на превъзходство и да приемат другите като деца на Бога.

Връзка на вериги
Понеже предразсъдъкът ограничава ясното мислене и мнения, той е наистина вид вериги. Днес по-голячата част от света се доверява на вътрешно подхранвани предразсъдъци и омраза, като ги оставят да ги водят в отношението им към другите. При цялото това съвременно образование и просвета предразсъдъкът далеч не е изчезнал. Елена Вайт ни изненадва със следното заявление: “Предразсъдъкът е даже по-силен в сърцата на хората сега отколкото в Христови дни” .3
Пътуването на Исус с учениците в Самария бе Неговата първа главна възпитателна сесия за учениците Му в изкуството да се преодолее предразсъдъкът. Това бе също и първият Му главен опит да помогне на хората от една малка група да елиминарат предразсъдъка от сърцата си. Това е една красива и важна история. Един член на малка група и хората, принадлежащи към една малка група, бяха доведени за първи път в присъствието на Божия Син.
Главната цел на Исус при разговора със самарянката и другите, на които тя можеше да повлияе, бе да разпръсне водата на живота. Той направи ясно за учениците си, че евангелието е върховно и че неговият напредък трябва да бъде първата им грижа. Начинът, по който Той боравеше с Писанията, ясно ни учи, нас, които носим живата вода за Него, че не трябва да позволяваме на поведения, продиктувани от предразсъдък, да ограничават напредъка на евангелието. Всичко, на което се позволи да стори това, ще забави изпълнението на Неговите намерения. Ние въпрепятстваме обсега на църквата ни, като позволяваме на предразсъдъка да направлява действията ни към другите. Претърпявали сме загуби като свят, като нация и като църква поради предразсъдъка, понеже дискриминацията е ограничила не само свободата на хората да развиват истинския си потенциал, но и поведението им към Бог, представян от църквата.
Тактичните думи на Исус при кладенеца бяха предназначени да помогнат на самарянката да преодолее предразсъдъка си срещу юдеите. Изговаряйки тези думи обаче, Той не направи компромис с изискванията на евангелието, нито замаза истината. Когато тя се позова на трайното несъгласие за мястото на поклонение, Исус й заяви ясно, “Вие се покланяте на това, което не знаете: а ние знаем на какво се кланяме: понеже спасението е от юдеите” (Йоан 4:22). Той имаше предвид факта, че вярата на самаряните бе покварена със следи на идолопоклонство и загриженост за външни подробности, докато великите истини на изкуплението бяха поверени на юдеите, измежду които щеше да излезе Месия. Господ продължи да извисява ума на жената над определения, схващания или етикети. Той искаше тя да разбере, че “идва час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец в дух и в истина: понже Отец така иска да Му се покланяме ” (4:23).
И днес Бог все още търси истински поклонници. Той се опитва да издигне умовете ни над различията, над схващането, че някои раси или нации превъзхождат други, над ревност и предразсъдък, към една грандиозна и славна опитност на поклонение в дух и истина. Централната тема на вестта на първия ангел е “Поклонете се на Бог”. Отец търси дейно истински поклонници и желае да извърши чудеса в живота на хората, които отговорят. Самарянката наистина отговори и поведението й се промени като по чудо. Всеки човек, който позволи на Бог да прокара път в сърцето му, може да има подобно преживяване в свободата от веригата на предразсъдъка. Е. Е. Клевеланд изразява това по един красив начин в малката си книга “Средната стена”: “Евангелието извърши работата си. В очите на жената юдеинът стана човек. “Как може ти, който си юдеин” се промени в “Елате да видите един човек”. Тя затвори кръга от расова непримиримост до християнска любов. Нито един истински християнин няма да се задоволи с нещо по-малко” (стр.23)
Иска ни се учениците, които бяха свидетели на Христовия непредубеден, тактичен подход към самарянката, по-бързо да разберат, както направи тя. Казва ни се, “Престоят на Исус в Самария бе предназначен да бъде благословение за Неговите ученици, които бяха все още под влиянието на фанатизма на юдеите. Те чувстваха онази вярност към собствената си нация, която изискваше от тях да подхранват враждебност към самаряните. Те се чудеха на поведeнието на Исус. Не можеха да откажат да последват примера Му, така че през двата дена в Самария вярността към Него държеше предразсъдъците им под контрол; но при все това в сърцата си бяха непримирими. Бавно научаваха това, че презрението и ненавистта трябва да отстъпят на жалостивост и съчувствие. Но след възнесението на Господа уроците Му се върнаха в тях с ново значение” 4

Лошото въздействие на предразсъдъка
Днес имаме нужда да добием едно ново откровение за Божията любов. Ако бихме могли наистина да видим цялостната картина на греха и бунта, като започнем от небето и продължим на земята, бихме могли да оценим това, което Бог имаше предвид, когато каза, че е познал доброто и злото (Бит. 3:22). Да се отнасят към теб като към предмет, а не като към човек е едно мъчително преживяване и ето как трябва да се е чувствал Бог, когато Люцифер започна да ревнува и обърна сърцата на ангелите против Него.
Човешката нечовечност към съчовеците стана така очаквана част от естеството на човека, че Исус трябваше да дойде на земята като човешко същество, за да ни покаже какво може да бъде истинското човечество, нашето истинско предназначение. Той стана свидетел на злото влияние на предразсъдъка при всяка една стъпка от живота Си, като се започне с опита на Ирод да Го унищожи като бебе и стигнем до оскърбителните подигравки на фарисеите и войниците, когато висеше на кръста. Но въпреки това Той имаше отговор за всичко това.
Хората, които наистина търсят Христовия път “в Дух и истина”, ще преживеят това откровение. То не само че ще ги освободи лично от белезниците на расов и етнически предразсъдък, но и до голяма степен ще укрепи службата им за църквата. Когато достатъчно хора Го видят в истинската Му красота, едно малцинство църковни членове няма да се чувства заставено да протестира за расовата си гордост, нито ще оказва натиск, докато бъде забелязано и почетено, нито ще има в църквата “по-напреднали” части, които се мъчат да си осигурят опривилегировано положение. Всички ще гледат на останалите като на индивидуални деца на един и същи Бог и като на такива, които заслужават една и съща любов и зачитане.

Твърде високата цена на предразсъдъка
Цената на предразсъдъка е била твърде висока — както за Божието царство, така и за църквата. Не можем да си го позволим сега, понеже той е главна пречка за напредъка на евангелието. Независимо дали това е предразсъдък, породен от чувство на засегнатост или от гордост, Господ да ни помогне да го видим в истинската му същност и да го победим. Когато го изкореним от сърцата и институциите си, може да се захванем с истинската работа на проповядване евангелието на света.
Често се случва, за нещастие, чувствата ни да ни казват, че сме прави, като отказваме да дадем на другите потенциала за растеж и служба за Христос. Трябва особено да бдим срещу тези чувства, понеже те идват от други източници, а не от Духа на Христа. Това, от което се нуждаем, е да развиваме всяка частица на способност, подарена ни от Бога, за да обичаме Него и християните около нас. Не трябва да се осмеляваме да позволяваме на каквото и да е да унищожи тази способност.
Единствената ни безопасност е да гледаме на Исус. Изучавайте начина, по който Той си служеше с човешките взаимоотношения. Бдете с Него в молитва за единство сред Неговия нород. Гледайте към Него на кръста, жертва на криворазбраното поради предразсъдъка фарисейското учение за праведност. Уверявайте се всеки ден, че сте Му се посветили напълно. В “Дон Кихот” Сервантес изразява мисълта, че хората имат две неотменими права: пълна власт в дома си и единствено право в брака си. Бих да прибавя и още едно трето, изразено не от Сервантес, но от Бога. Той казва, “Сине, дай Ми сърцето си” (Пр. 23:2,6). Това е неотменимото право на Бога — да притежава живота ни. Да Му откажем това право, означава да откажем основата на самия живот. Като приемем върховната Му власт в живота си, не губим, но печелим от това. Ставаме синове и дъщери с права и привилегии, които са ни гарантирани завинаги.
Когато нашият Господ извика на кръста, “Свърши се”, Той прогласи окончателния край на безчовечието. Той прави човека наистина човек, не насилствено, но чрез любовта Си. А тази любов е поражението на предразсъдъка. Сега предразсъдъкът е предопределен за вечно изтребление от вселената. Любовта ще бъде възкачена на трона. Никой никога няма да обсъжда властта на Бога над сърцето на човечеството, понеже тази власт бе изкупена чрез кръвта на Неговия Син. “Аз, когато бъда издигнат, ще привлека всички при Себе Си” (Йоан 12:32). Всички ще се съгласят, че цената на предразсъдъка е била твърде висока.
Можем ли да гледаме, без да се развълнуваме, на издигнатия кръст и да му позволим да неутрализира позицията на предразсъдъка, докато ни привлича към Христа? Може би тогава може да сме в помощ, а не спънка за мъже и жени, които също искат да погледнат.

1 Животът на Исус
2
3
4