Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част III: Аз познавам моята църква – Глава 14 – Лаодикия – Дж. Р. Спанглер

Как Христос прецени мнението на лаодикийците? “Зная далата ти, че не си нито студен, нито топъл: да беше студен или топъл” (Откр. 3:15). Това единствено изречение, ако е вярно, а то е, е шок за ума, дори само ако помислим върху значението му. Тук Христос изявява едно страшно предпочитание. Той предпочита мъже и жени да се обявят открито или за Него или против Него. Може ли да е вярно това? Хладкостта или безразличието, когато въпросът опре до спасението, е възможно най-лошото нещо. Хладкостта от страна на човека, който твърди, че е Христов служител, е непростима. Хладкият християнин прилича на блато, бълбукащо, затиняващо и дори пробляскващо отвреме навреме, но в него има една отвратителна неподвижност, която понякога донася неприятна миризма.
Божественият коментар, който не се дава за ласкателство, твърди, “Християни с половин сърце са по-лоши от неверниците; понже техните измамителни думи и непосветеност отклоняват мнозина. Неверникът показва цветовете си. Хладкият християнин заблуждава и двете страни. Той не е нито истински светски човек, нито добър християнин. Сатана го използва, за да извърши работа, която никой друг не може да направи”.1
Откровение 3, стих 17 тълкува допълнително какво представлява това положение на хладкост. “Понеже казваш, Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо; а не знаеш, че си окаян, нещастен и беден, сляп и гол”. Отбележете думите, “не знаеш”. Почти невъзможно е да мислим за някой човек, който е окаян, нещастен, беден, сляп и гол — и да не осъзнава състоянието си.

Болестта на Лаодикия е сериозна
Вярно е, че болестта на Лаодикия е сериозна. Бедност, голота и слепота са едно ужасно състояние, в което човек може да се намира. Но това не е най-сериозната част от състоянието ни. Христос има лекарство за нашата бедност, голота и сляпота, но Той няма никакво лекарство за това състояние на “не знаеш”, на доброволно невежество. Това е фаталният аспект от болестта на Лаодикия — пълната ни безчувственост за положението си. Също като човек, на когото са отрязани и двете длани, с бързо избликваща кръв, и когато лекарят се опитва да му помогне, пациентът вика високо и продължително, че абсолютно всичко му е наред — той е в чудесно състояние, не се нуждае от никаква помощ и лекарят си губи времето. И при все той стои на минути от смъртта.
Христос има лекарство за състоянието на лаодикиеца. Стих 18 изяснява, че макар лаодикийците да са бедни, могат да станат богати; макар да са голи, могат да се облекат; макар да са слепи, те не са неизлечимо слепи. Христос предлага златото на вярата и любовта; дрехата на Своята праведност, която представлява чистотата на характера Му, за да ни облече; и колурий, който представлява “тази благодат и мъдрост, които ни правят в състояние да разграничим между зло и добро и да разпознаваме греха под всяко негово прикритие”2 Но Той ни предлага дори нещо повече от всички тези благословения. Чуйте чудесното предложение в Откровение 3, стих 20: “Ето, стоя на вратата и хлопам: ако чуе някой гласа Ми, и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене”. Можете ли да си представите такава любов, такава загриженост? Въпреки нашата бедност, голота и сляпота Христос стои при вратата на сърцето ни, за да влезе вътре и да ни помогне.
В живота има някои приоритети, които са общи за всички нас. Едно почукване на вратата изисква при повечето хората незабавен отговор. Независимо дали си почиваме, или търкаме пода, дали гледаме телевизия, или разговаряме със семейството, когато до нас достигне някакво почукване, отваряме вратата. Може и да не ни се иска толкова да отваряме, но го правим. Много пъти се разочароваме, като видим кой е на вратата — нежеланият търговец или може ми някой, който е дошъл да моли за нещо — но въпреки това отговаряме на почукването.
Въпросът е, Как отговорихме на почукването на Спасителя? Чувам някои да казват, “Ами кога Той въобще е чукал на моята врата?” Никой, който прочита тези думи, не може да каже с ръка на сърцето, “Той никога не е чукал на вратата ми”.

Христос чука
Христос чука чрез Словото. Може би една фраза или изречение пронизва душата и Бог търси да влезе в този момент. Или приятел християнин изрича дума, предлага помощ — чаша студена вода или просто споделя своето положително отношение –и ти знаеш, че Христос е почукал отново. Или нещо станало от намесата на провидението — бил си спасен от катастрофа или си преживял сериозна болест — всичко това може да разкрие Христос. Или пък когато се намира изход в момент, в който се нуждаеш отчаяно от помощ — Христос чука отново и отново по този начин.
Помислете за Христос, който е предприел инициативата. Той е, който извърши изтощителното, опасно пътуване от небето до прага на нашата врата. През пустинята на изкушението, през хълмовете на преследването и подигравките и накрая през долината на смъртната сянка, Исус дойде , за да може да получи правото и привилегията да застане при вратата на нашето сърце и да почука.
Забележете, че според заявлението на нашия текст Той не само чука, но и вика, “Ако чуе някой гласа Ми”. Тогава можете да си представите връзката на интимност, която Исус ни предлага. Той обещава да влезе и седне с нас и да яде с нас. Помислете за това!Създателят и Изкупителят желае да дойде в моя дом и да вечеря с мен. Бихме счели за голяма чест, ако президентът на страната ни извести, че ще ни посети за вечеря някоя вечер. Вероятно нямаше да преставаме да говорим за това преживяване, нали? Но ето, тук е Един, Който далеч превъзхожда всеки земен управник, Който желае на драго сърце да дойде в дома на душата ни и не просто да яде веднъж или два пъти, но да се засели и системно да се храни с нас завинаги!
Чувам някои сърца да извикват, Пасторе, как ти отваряш вратата?
Първо, трябва да има едно отличително преживяване под формата на решение да се предадем или да дадем, или да изберем да позволим на Христос да има цялото ни същество. Веднъж след като човек направи това, често ще среща в сърцето си отделни местенца на противопоставяне. Така че не правим пълно себепредаване на Бога. Ние всъщност едва-едва отваряме вратата. Няколко лъча светлина от лицето на Спасителя се процеждат вътре, но съществото на Христос стои оставено навън.
Но битката не е изгубена. “Битката срещу аз-а е най-голямата битка, водена някога. Предоставянето, пълното предаване на аз-а на Божията воля изисква борба; но душата трябва да се подчини на Бога, преди да може да бъде възобновена в святост”3 Спечелването на тази битка изисква един съзнателен избор да Му служим, избор, който се повтаря стоцити пъти на ден в стотици различни ситуации. Този избор започва от момента на събуждането ни сутринта. Ще се събудите ли навреме, за да подновите познанството си с Христос чрез молитва, размисъл и изучаване?

Важността на изучаването и молитвата
Има ли ученик , който вярва, че може да изкара училище успешно и да вземе диплома, без да си отдели време за учене? Това е един глупав въпрос, нали? Но при все това колко много хора наричат себе си християни, дори претендират за уверенстта, че са спасени, а въпреки това ден след ден никога не изучават Словото, нито са имали истински молитвени сесии с Господа. Да се чете утринното бдение е нещо хубаво, но не е достатъчно. Да се хвърли поглед на съботноучилищния урок е нещо хубаво, но не е достатъчно. Трябва да изпълним цялото си сърце с думите на Бога на постоянни начала.
Веднъж Исус направи едно стряскащо изявление пред слушателите Си. Той каза, “Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си (Йоан 6:35). На мнозина това схващане им се стори отвратително, но Той накрая обясни какво искаше да каже, “Думите, които ви говоря, дух са и живот са (Йоан 6:63).
Точно както вашите тела са изградени от това, което ядете и пиете, по същия начин е и в духовната област, това, върху което размишлявате, ви дава тон и сила в духовното естество. Елена Вайт ни съветва да прекарваме един час в размишление всеки ден, като съзерцаваме живота на Христос, особено заключителните сцени. Ако всеки човек, желаещ да бъде християнин, правеше с вярност това, щяхме да видим пробуждане и реформация в един интервал от дни. Никой човек не може да си остане същият, докато вечеря всеки ден със Спасителя.
След това, когато човек прекарва това време с Господа, автоматично той ще говори на другите и ще Го представя пред света чрез всяко едно дело. Това не означава, че ще давате библейски курс на всеки, който срещнете, но влиянието на такъв един живот постоянно ще свидетелства за Христос. На работа, в класната стая, по етажите в болницата, в завода, в дома, цялото ви същество е постоянно свидетелство, че Бог е любов. Хората, които всеки ден отварят тази врата на Христос, за да влезе, са най-ценните членове, които църквата има. Това са тези, които подобно на учениците се молят с настойчива сериозност да бъдат подходящи да се срещат с хора. Тези са хората, които носят бремето за спасението на други.
Исус върви от врата на врата, като застава пред всеки душевен храм. Той е небесният търговец. Той разгръща съкровищата и благословенията Си и като чука и повиква, заявява, Купи си от Мене злато по-скъпоценно от всяко друго, което можеш да намериш на света. Това няма примеси, нито шлак, които да намалят стойността му. Това е златото на “онази вяра, която действа от любов”. Вземи и носи Моята бяла одежда, която е Моята Собствена дреха на праведност, тази, която ми отне 33 години, за да я изтъка на сянката на земния Ми житейски опит. След това вземи Моето масло, маслото на Святия Дух и го приложи на очите си. То ще даде духовно зрение на душата ти, която се намира в сляпота и тъмнина. О, отвори вратата си –направи тази сделка с Мен! Това съм Аз, твоят Изкупител, Който те съветвам. Това съм Аз, твоят Създател, Който искам да вляза и да седна с тебе, и да споделя това най-интимно преживяване да се храня с теб.
Това е една велика покана. Тя надминава разбирането ни. Как ще се отнесете към нея?Как ще отговорите на Неговото чукане и умоляване? Вие и само вие определяте своя отговор.
Живял някога в планините един много стар човек, известен с превъзходната си мъдрост и преценка. Той се славел със способността си да отговаря правилно на всеки зададен му въпрос. Един ден един забележителен млад мъж решил да докаже, че може да зададе на стареца такъв въпрос, че да не може да му отговори правилно. Другарите му твърдели, че се опитвал да направи невъзможното. И тъй, той хванал една птичка, държал я здраво в ръце, като оставил само перата от опашката й да се показват. Десният палец на младежа стоял срещу вратлето на птицата. Той занесъл птичката при стареца и го помолил да установи какво има в ръцете му. Разбира се, отговорът бил очевиден, понеже перата от опашката на птицата ясно се показвали. Старецът отговорил бързо, “Синко, в ръцете си имаш птичка”. Тогава находчивият млад мъж бързо отговорил, “Тази птица мъртва ли е или жива?”Ако старецът отговореше, “Мъртва”, момчете щеше да разтвори ръце и да пусне птицата да отлети. Ако старецът беше отговорил с “Жива”, момъкът бе решил да откъсне вратлето на птичката с палеца си и да я пусне да падне умряла в нозете на стареца. След като бил зададен този въпрос, старецът не отговорил за известно време. Той спокойно се вгледал в измамливите очи на този младеж и тогава най-накрая отвърнал, “Млади човече, дали тази птичка ще е жива или умряла, решението зависи от теб!”
Дали ще пожелаеш да останеш в състоянието си на окаяност, нещастност, сляпота и голота или да се обогатиш със златото на вярата и любовта, да се облечеш с правдата на Христос, да Неговия възвръщащ зрението колурий, помазан на очите ти, и най-накрая да седнеш на престола с Христос — това решение си остава твое.

1Коментар на Елена Вайт върху Откр. 3:15,16.
2 Свидетелства том 4
3 Пътят към Христа