Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част III: Аз познавам моята църква – Глава 16 – ПИСМО ДО МОЯ БОГ ЗА ЗАДАЧАТА, КОЯТО НИ ПРЕДСТОИ – Дж. Р. Спанглер

Скъпи мой небесни Татко,

Както знаеш целта на едно “оворено” писмо е да се споделят мисли не само с Този, към Когото е адресирано писмото, но също и с тези, които трябва да го прочетат. Разбира се за Теб въобще не е необходимо писмо. Ти знаеш и без да Ти пиша за отношението ми към онзи план на Хиляда дни жетва. 1 Ти знаеш също, че аз вярвам и поддържам видимото и организираното тяло, което ние на земята наричаме църквата на адвентистите от седмия ден. Ти ни каза, че на земята тя е върховният обект на Твоята любов, така че аз вярвам, че това е вярно въпреки всички наши провали да Те следваме ясно и открито. Така че дори и да изглежда да говоря отрицателно понякога в това писмо, Ти ще ме разбереш, че в никакъв случай нямам за цел да очерня това тяло, което Ти обичаш и за което Твоят Син даде Себе Си, за да може да посвети и очисти тази църква така, че тя да може да стои без петно, бръчка или недостатък. При все това съм сигурна, че някои в църквата ще се почувстват нещастни от някои неща, за които Ти пиша.
Ти си наясно, разбира се, с последното дело на Годишния Съвет (1981). Това е още един опит да се даде приоритет на евангелизирането, да се постави действеното печелене на души в самото начало на нашия дневен ред, не само във всеки дял на нашите служби, но и в самите разноски на пари, време и сили.
Както знаеш, няколко от нашите световни дивизии внасят отлично попълнение към членството си, ако трябва да говоря относително. Но когато си помисля за енергичните таланти на тази църква, връщайки се към великото Адвентно движение и начина, по който то навлезе и установи дейността си в повече страни и култури отколкото всяка друга протестантска църква, не мога да не позволя на мислите си да си представят какво би се случило, ако наистина бихме приели сериозно схващанията, които се съдържат в Документа за “Хиляда дни жетва”.

Печеленето на души — единствената цел
Но не мога също така да се начудя, ако този документ просто като всички други си остане в крайна сметка погребан сред архивите. Може би Ти искаш той да отиде там! Но ако правилно разбирам плана Ти за тази църква, то печеленето на души (разбира се и храненето на души) не е ли главната цел (а може би и единствената цел), която си ни дал да поистгнем? Да спасяваме души от ямата на Сатана, да ги обръщаме от вечна смърт към вечен живот — не дойде ли за това Твоят Син като бебе да живее с нас? Не прекара ли Той 30 години заради това в живот на несебелюбив съвършен живот, като посвети последните три години и половина да обучи няколко смирени, неучени мъже да проповядват добрата вест на спасението, което Той осигури? Не запечата ли заради това Той своята дейност със собствената си кръв? След възкресението Си не се ли върна Твоят Син в небесното светилище, Неговия команден център, с единствената цел да спаси от погубление изгубеното човечество? Истина е, Татко, че спасението на една душа е единстеното събитие, което прави цялото небе да тържествува, докато в същото време предизвиква яростна напрегната омраза в сърцето на Сатана?
Твоят Син, когато беше тук с нас, ни каза ясно за поведението на Сатана към нас. Той каза, че дяволът е не само лъжец и баща на лъжата, но и убиец още от началото. А после Ти подбуди Петър да го опише като лъв, който иска да погълне хора. Не се ли центрира всъщност цялата велика борба в това?
Харесва ми начинът, по който Твоят Син обобщи тази борба: “Крадецът идва само да открадне, да убие и да унищожи; Аз дойдох, за да имат живот и да го имат в пълнота” (Йоан 10:10). Начинът, по който Той използва думата “само”, за да опише делото на крадеца, прави да ми стане ясно, че не можем да правим никакъв компромис с дявола. И ако аз въобще знам нещо за Твоя Син, то то е, че Той е категорично решен да спасява хората, също както дяволът е твърдо решен да ги унищожава. Това е една битка, която трябва да приключи без никакви временни затишия, без отлагане или отдих, без споразумяване.

Нашата първа задача
Вярвам, че Ти знаеш края от началото (макар някои от нас да си играят с идеята, че в действителност Ти не знаеш всичко и че познанията Ти нарастват, точно както се очаква да нарастват и нашите). Но аз нямам Твоето цялостно познание, така че имам няколко въпроса за това как църквата ще отговори на “Хиляда дни жетва”. Тук ние стоим сред една смъртоносна битка. Признавам, че ми е трудно да поставя пръста си върху някоя от дейностите на деноминацията ни и да кажа, че тя е напълно демонична. Въпреки това, ако темата за великата борба е наистина това, което си мисля, и ако евангелската заръка означава това, което гласи, не мога да не си помисля, че сме включени в някои дейности, които не са от първостепенно значение.Всъщност те са решаващите за евангелизационния удар на църквата.
Например помислете си начина, по който даваме средства, време и енергия, за да издигнем плюшени структури (извинете ме! за момент забравих, че сте запознати с всичките тези неща далеч по-добре от мен и че можете да ми дадете примери, за които дори не съм и мечтала). Но спомняте ли си как една от точките в дейността на Годишния Съвет 1976 “Евангелизиране и приключване на Божието дело” постави ограничения на проектите за строеж? Едно заявление особено твърдеше, “Нека да покажем открито на народа си и на света, че не вярваме в ескстравагантното строене, като че ли възнамеряваме да направим този свят за свой дом. Трябва да помним, че единстеното нещо, което ще устои на унищожението в последните дни, са душите, приготвени за идването на Господа…. Тази политика се прави с еднствената цел да освободи повече средства за църквата, които тя да използва, за да даде вестта на последно предупреждение на всеки народ, език, племе, люде.”
Откак се предприе тази дейност, ми се струва, че имаше посвещение на църковни офиси, институции и места за поклонение, които би могло да се категоризират като екстравагантни и в несъгласие с изповядания от нас преоритет за печелене на души. И този разход става във време, когато световната икономика е всичко друго, но не и стабилна с изглед към все по-голям упадък.

Практикуване на вярното настойничество
Вие сте съвсем наясно също така колко от нашите себеотрицателни членове се разочароваха от прекалените разходи за тухли, хавани, камъни и дърво. Техните сърца жадуват да видят приключването на делото и завръщането на Твоя Син. Обезкуражение има дори и сред някои членства, които имат да плащат ненужно големи месечни суми по строителни дългове. Ние, които проповядваме принципите на настойничеството на Твоя народ, опитвайки се да го обучим в систематична щедрост, да не смеем да забравим собствените си отговорности като ръководители да практикуваме принципите на вярното настойничество при използването на тези свещени средства, дадена така себеотрицателно. Татко, Ти си ни дал чудесното схващане за взаимоотношението собственик-настойник, за да илюстрираш Твоята позиция и нашата. Понякога си мисля, че ние, ръководителите на Твоята църква — Твоите служители — сме започнали да вярваме, че сме както настойници, така и собственици и че църковните членове трябва просто да се покорява безропотно на нашето управление. Припомни ни по някакъв начин да не се поддаваме на изкушението да узурпираме мястото Ти като Собстеник и да не спъваме ясната Ти мисия за тази църква. Скъпоценните овце, които си поверил на нас като пастири, би трябвало да могат да ни имат доверието, че със средствата, които дават за това дело, се работи с голяма грижа и че тези средства се пазят за разширяване границите на Твоето царство чрез всички видове на ефективно евангелизиране. Ако можехме да узнаем, както Ти знаеш, точния ден на връщането на Твоя Син, сигурна съм, че в цялата ни финансова програма би настанал един тотален поврат. Бихме жертвали и пазили средства, както никога дотогава, за единствената цел да се достигне и спаси погубеното човечество.

Фокус върху стойността на една душа
Има и нещо друго по отношение на този план за жетва, Татко. Това е нещо много повече от наблягане на цифри; това е един опит да фокусираме вниманието си върху цената на една душа. Само ако можехме да видим през Твоите очи безценната стойност на хората! Само ако можехме да си представим истинската причина, поради която Твоят Син стана човек. Защо Той дойде да живее с нас, ходейки измежду тези, чиято цел бе да Го унищожат и които най-накрая Го унищожиха. Защо Той умря на кръста. Защо този несравним Исус се унижи да посети нашия изгубен свят. Само ако можехме да разберем истинските Му мотиви! Със сигурност Той не направи това за изграждането на сгради, нито за организационни положения, нито по политически причини, нито за власт или слава. Той преживя това унижение единствено заради нас, свързаните със земята грешници : за да ни спаси от ноктите на Сатана. Знам, че Той преживя това, за да Те оправдае пред вселената, не се ли състои това опрвдаване в това да се покаже на вселената, че Твоят характер на любов няма да се успокои, докато колкото се може повече заблудили се Твои чеда не бъдат примирени, дори ако това означава смъртта на Самия Исус?
Този преоритет за печелене на души има и още една причина, Татко. Той се надява да съчетае теологията с евангелизирането. Ние отделяме достатъчно време да дискутираме и обсъждаме доктринални въпроси. За Теб е загадъчно, сигурна съм, как някои служители и учители могат да прекарват толкова много време на амвона или в класната стая да си играе на егоистични строителски игри с енориашите и учениците, които отчаяно се нуждаят от спасително познание на Христос, както за себе си, така и заради това да го споделят с другите. “Адвентисти гаваонци”, които могат да използват талантите и времето си в правене на документи, които така неуловимо подкопават вярванията и мисията на тази църква, точно както смесеното множество отслаби Израел в похода му към Ханаан. О, каква огромна радикална промяна е нужно да настане в мисленето ни! Едно радикално преорганизиране на приоритетите ни! Ако наистина говорим сериозно, без да се шегуваме, за това да поставим на първо място спечелването на души, то тогава са необходими драстични промени на всяко ниво от църковната организация.

Нужни са радикални промени
Твоето намерение за нас (ако правилно разчитам Твоите откровения относно начина на живот, цели и намерения за нас) е църковните ръководители да се освободят на всяка цена от многобройните изисквания, изявени към тяхното време и енергия, които не допринасят наистина за спасението на души. В това отношение Твоят Син ни дава пример, когато Го замолиха да разреши спор за едно наследство. Той отговори, “Човече, кой Ме е поставил съдия между вас” (Лука 12:14).
Да приемем насериозно Твоето намерение за нас би значело една промяна в нашата образователна и здравна система. Това би означавало сериозни изменения в подготовката ни на служителите. По този въпрос, Татко, има ли някакъв път — специално откровение, видение, ангелски пратеник или нещо друго — което да можеш да отправиш като апел към ръководителите на тази църква, за да обучат служителите си, както Исус ги обучаваше? В продължение на три години и половина най-великият Учител, Когото светът някога е познавал, обучи учениците Си за служене чрез личния Си контакт, общуване и пример. Тези първи ученици вървяха и разговаряха с Него. Те слушаха думите Му на насърчение и окуражение към уморените и обременените. Те виждаха проявлението на силата Му заради болните и умиращите. В Неговата класна стая на планината, на морския бряг или като ходеше през полетата, Той им разкри тайните на Божието царство. Те пътуваха с Него от град на град и наблюдаваха внимателно как разкрива тайните на пътя на спасението пред унилите души, предали всякаква надежда. Той би могъл да разкрие пред тях грандиозни философии, концепции и идеи. Той можеще направо да ги залее с познание, но им придаде само онова, което можеха да използват, за да помогнат на хората да дойдат в царството. При всяко едно от пътуванията Му те можеха да видят как Той разговаряше с хората, било то на многолюдната улица, на осамотено място, при езерото или в планината. Те споделяха оскъдните Му разниски и заедно с Него бяха понякога гладни и много пъти уморени.
Какъв тотален преврат трябва да настане в църквата, Татко, за да можем да обучим хората с този вид указание за работа! Вярно е, че имаме един малък институт в Чикаго за печелене на души, който се опитва да съчетае както практическото, така и теологичното обучение, но той се сблъсква с трудности. Трябва да съм честна пред Теб също така, Татко (Ти го знаеш, колкото и аз, всъщност). Някои от нас са по-малко от ентусиазирани за института за печелене на души. Но въпросът е, че Твоят Син ни дава един грандиозен пример за това къд е трябва да бъде нашият приоритет.

Едно духовно обновление
Трябва да привършвам това писмо. Планувам да Ти пиша отново в бъдеще. Но трябва да добавя само още една-две мисли. Този план “Хиляда дни жетва” съдържа в увода си много важно схващане : духовното обновление на живота ни като ръководители. Не би могло да се приключи делото Ти, нито да се даде приоритет на евангелизирането, ако в същото време няма духовно обновление. Твоят Син обеща, че Святият Дух ще се излее по особен начин върху последователите Му. Това се случи за първи път, като даде на църквата грандиозен старт. Учениците се изпълниха до такава степен с любов към Твоя Син и към тези, за които Той умря, че влиянието на Духа обърна хиляди, докато те проповядваха и се молеха. Какво ликуване трябва да е имало в небесните дворове, когато Твоите последователи, изпълнени със Святия Дух, са проявили такава любов един към друг и към изгубеното човечество! Учениците на Твоя Син, като изпълнители на Неговата воля, донесоха на света съкровищата на вечния живот. Те приеха буквално могъщата мисионерска харта да отидат при света с евангелието.
Ти си дал на тази църква същата заповед в рамките на трите ангелски вести. Ние трябва да проповядваме същото евангелие на всеки народ, люде, език и племе. Това означава, че не трябва да чакаме хората да дойдат при нас, но трябва ние да отидем при хората с Твоята славна истина.
И накрая, Татко, не искам да оставям впечатлението, че мисля, че сме в състояние да излезем и да занесем последната евангелска вест на света без Теб и мощта на Святия Дух. Никакъв аргумент, независимо колко логичен и неоспорим, няма да стопи сърцето, нито да пречупи упорството на светкия дух и бунтовничеството. Само Святият Дух може да направи устните ни красноречиви да спасяват. Само едно живо познаване на Твоя Син може да направи свидетелството ни ефективно. Всяка дума и действие трябва да отправя вниманието на всесилното име на Твоя Син, Исус Христос. Единствено Той притежава тази жизненонеобходима сила , чрез която грешниците могат да бъдат спасени. Неговото име трябва да ни бъде парола, отличителният ни белег, връзката ни на единение, властта при извършване на делото ни и силата на успеха ни. Не трябва да разпознаваме нищо, което не носи Неговото име.
Би било много драматично и чудно, ако днес бихме могли да наблюдаваме същото нещо да се случи при нас, както се случи на учениците, когато след Петдесятница решиха твърдо и категорично да направят всичко възможно да изповядат Твоя Син смело пред света. Помогни ни да покажем същото напрегнато желание за това да сме подходящи да срещнем мъже и жени и да имаме способността и чувствителността да говорим думи, които ще ги отведат при Христос. Когато чета за ранната им опитност сърцето ми извиква към Твоя Син да ни направи подходящи със специално помазание да вършим душеспасителното дело.
Толкова сме се забатачили с подробности, планове, промоции, съвещания, проекти и заседателни събрания, че почти даже нямаме време да вземе товара за спасение на души! В допълнение, много от нас прекарват толкова много време за спорт, телевизия, забавления, почивка или обикаляне по света да видят това или онова, че наистина не вършим работата, която Ти искаш да свършим.
Надявам се, че нашият план “Хиляда дни жетва” ще направи нещо за тази църква, за да ни помогне да се съсредоточим върху делото, което Ти очевидно смяташ за по-важно от всичко друго — спасяването на души.
Аз оценявам тази възможност да Ти пиша. Искам да Ти благодаря за всичката кореспонденция, която си им изпратил чрез Писанията и страниците на Духа на пророчеството. Бих могла само да възхвалявам Твоето име заради добротата и силата Ти и да кажа, че се надявам, заедно с моите съслужители, че ще отговоря положително на апела Ти да излезем, да потърсим изгубените и да ги върнем обратно в Твоето стадо.

Твой недостоен и покорен служител,

Боб Спанглер

1 Хиляда дни жетва беше един евангелизационен план на световната църква, когато от 1982-85 се очакваше 1000 души да се кръщават всеки ден.