Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част IV: Аз познавам моето призвание – Глава 18 – Може ли един призован от Бога проповедник да отпадне – Дж. Р. Спанглер

“Защо такъв талантлив човек като Джим напусна службата и отиде да се занимава с бизнес?” Какво му стана на нашия пастор? “Как можа да остави жена си заради друга жена?” “Какъв е проблемът с Пастор Бил?Неговото отношение към работата му е толкова отрицателно”. “Защо областният ни ръководител постъпва така обезкуражено през цялото време?”
Списъкът може да продължи до безкрай. Някой може да изчисли всички причини за обезсърчение и депресираност сред проповедниците. Ние бихме могли да сформирмираме десетки комисии, за да “си блъскаме главата” над проблемите, довели до неуспех в служенето. Би могло да се наемат проучвателни организации, които да анализират тези проблеми и да предлагат разрешения. Но дали има поне един значителен фактор, който неизменно да присъства във всяка картина на провал сред служителите?

Валидни провали
Нека приемем, че гореспоменатите случаи за провал са хора, клалифицирани във всяко отношение за служители на евангелието. Има някои, както в, така и вън от службата днес, които са неудачи, просто защото при избора си на хора, които трябва да бъдат назначени, ние разчитаме единствено на човешката си преценка. Хората, които не са били призовани от Бога за службата и са се провали, са наистина неудачи!
На Елена Вайт й е било показано, че “които са смятали за свое задължение да поучават Божието Слово публично, са сбъркали работата си. Те нямат никакво призвание да посветят себе си на тази тържествена, сериозна работа. Те не са били клалифицирани за работата на служенето, понеже не могат да напътстват подходящо другите.” 1 По-нататък тя заявява, че “Бог е показвал повторно, че хората не трябва да се насърчават да влизат в полето на работата без безпогрешно доказателство, че Бог ги е призовал. Господ няма да повери товара за стадото Си на неклалифицирани личности”. 2
Когато Бог призовава един човек на служба и ръководителите съзнават това, този човек може да разчита на триумф в работата. Няма да има нищо от рода на неуспеха, докато този човек следва формулата за успех. Бог никога не е призовавал някого към неуспех, включително и Ной! Това не означава, че един призован от Бога напълно обърнат служител никога няма да греши, нито да преживява понякога това, което ще ни изглежда като неуспех в дейността му.
Като Изкупител на света Христос постоянно се сблъскваше с очевиден неуспех. Той, вестителят на милост към нашия свят, сякаш извършваше малко от работата, която копнееше да направи за издигане и спасение. Сатанинските влияния постянно действаха, за да се противопоставят на пътя Му. Но Той отказваше да се обезкуражи. 3

Защо Петър претърпя неуспех
Спомняте ли си онова отричане-проклятие на Петър от Христос? Петър бе призован и назначен от Христос, но при все това божественият коментар заявява, че “Петър бе подготвил пътя на своя голям грях”. 4 Каква мисъл! Представете си човек, който съзнателно или несъзнателно приготвя пътя за неуспеха. На никой не му изглежда странно човек да се подготвя за успеха, но малко хора вземат предвид схващането за подготовката за неуспех. Някои хора може и да мислят, че опитността с отричането на Петър е нещо, което съвсем не се среща често. Но въпреки това той последва същия пример, който следва всеки последен измежду нас, който се проваля. Според мен няма изключения. Как точно Петър се приготви за неуспеха? Не е необходимо да се спекулира по този въпрос. Фактите са, че “точно когато спеше,а Исус му заповяда да бди и да се моли, точно тогава Петър беше подготвил пътя за своя голям грях” 5
Трябва добре да помним, че подготовката за неуспеха може да включва повече от един вин спане. Физическата несъзнателност не е единственият начин да се причини безчувственост на ума, тялото и душата. Онези елементи под наш контрол, които на свой ред засягат някое от сетивата ни, може да се категоризират като “сън”. Нещо повече, всичко без значение колко почетно или право, на което се позволява да застане между нас и ежедневните ни часове за изучаване и молитва, причинява духовна сънливост. Насърчени сме да “охраняваме ревностно часовете си за молитва, изучаване на Библията и себеизпитване. Отделете си време всеки един ден за изучаване на Писанията и общение с Бога. По този начин ще получите духовна сила и ще растете в благоволение пред Бога”6.

Празни амвони
Колко много адвентни амвони биха били свободни следващата събота, ако на служителите не им се разрешеше да проповядват, ако не са прекарали 12 часа (по два часа всеки ден) в библейско изучаване и три часа (30 минути всеки ден) в молитва през предходната седмица? Едно твърде сериозно предположение?
Съвременните проповедници живеят в една интензивна заобикаляща среда. Светът със своите пощи, книжни щандове, вестници, табла с обяви и радиовълни залива очите ни и ушите ни както с добри, така и с лоши материали. Дори църквата изработва едно удивително количество чудесни пропагандни материали , които бих могли да изискват една значителна част от времето ни за четене и мислене, стига да разрешим това. Никой човек не може да задържи дори една малка част от това наводнение от материали, които в същността си приспиват човечеството.
Каква връзка имат материалите с този проблем? Същата, чрез която Петър бе свързан със ситуацията в градината. “Ако тези часове в градината бяха прекарани в бдение и молитва, Петър нямаше да бъде оставен да зависи от собствената си немощна сила. Той нямаше да се отрече от своя Господ” . 7
Колко отчаяно се нуждае църквата ни от мъже и жени на молитвата и изучаването.

Духовни клавиши
Клавишите за духовна сърдечна недостатъчност сред служителите представляват една всекидневна доза коленичене и изучаване на Библията. Ние може да строим църкви, да организираме кампании, да сме пастори на века, да председателстваме десетки комисии, да пътуваме насам-натам из цялата земя, но когато отказваме да си отделяме време за молитва и изучаване на Библията всеки ден — повтарям, всеки ден, а не утре, нито другия месец, нито другата година, но всеки един отделен ден — то вече сме се провалили! Накои мислят, че когато определен проект приключи, те ще се постъпват вече по-различно, но това време обикновено никога не идва. Нещо повече, когато човек не успее да отдели време с Бога през всеки един ден, този провал е такъв, който не може да се поправи. Времето не може да се извика обратно. То си е отишло завинаги! Втори шанс да направим този ден да потръгне надобре никога няма да ни се даде.
Седни, мой съслужителю, и преброй дните, когато ти не си прекарал време с Бога. Сигурно повечето от нас извършват нещо от гледната точка на църковната работа. Правим някакви посещения, изнасяме една-две проповеди, пишем писма, но това е просто начин да споделяме себе си — да дадем себе си в служба. Това, за което говоря, не е да дадем себе си. Аз говоря за това да приемаме от Бога за себе си онези духовно хранителни елементи, които правят възможно за нас да даваме подходящо себе си на другите.
Нещо повече, ние не се застъпваме за един изолиран в манастир живот на изучаване и молитва, изцяло отделен от службата. В никакъв случай! Двете ходят ръка за ръка. Моето опасение е, че много служители адвентисти не отделят време поради каквато и да е причина, за да позволят на Бога да извае душата, да подсили убежденията и да внесе жизненост и живот на духовното естество, което ще последва от общуването с Него.

Един урок от сокола
Елате с мен на един футболен стадион. Хиляди се блъскат да видят играта на академията на американскатите въздушни сили. Точно преди да започне играта, пускат един лъскав, свободно спущащ се в полета си сокол. Той се издига величаво нагоре над стадиона. Най-накрая птицата започва да кръжи, като удря въздуха със заострените си криле в очакване на сигнала. Тълпата е също толкова притихнала, колкото пред една съдбоносна игра. Но изведнъж птицата прибира крилете си и пада като реактивен самолет в обстрелван с огън полет. Очите й с подвижни обективи държат на фокус една голяма колкото юмрук примка на нейния ръководител, която се върти на въже над главата на нейния възпитател и господар, известен като соколар. В последната част от секундата птицата намаля скоростта си от 175 мили в час на 0, пуска ноктите си в примката и я завлича на земята.
Възпитателната програма на тези родени във въздуха птици, символи на успеха, от академията на въздушните сили, ни предоставя важни уроци. Дресьорите трябва да прекарват три до пет часа всеки ден със своите птички. При добро време птиците са пускани да летят за половин час. Когато времето е твърде лошо за летене, треньорите се грижат за други задължения, но има едно задължение, което трябва да се извърши неизменно. Дресьорът трябва да държи сокола всеки ден, дори ако времето е твърде лошо за летене. И най-малкият пробив в тази всекидневна програма подкопава доверието между дресьора и птичката, като проваля месеци работа.
Ние като диви птици с духове, които се нуждаят от укротяване; ние, които сме склонни да отлитаме от Господаря си; ние, които по природа сме грешни и неконтролируеми; ние, които сме бунтовни и опаки; ние, които позволяваме на каквото и да било, включително и добрите неща като например църковната работа, да ни държи под напрежение, така че да сме депресирани и обезкуражени; ние, които чувстваме, че не можем да отделим време за Бога така, както трябва да направим това — о, колко отчаяно се нуждаем от ежедневно трениране от нашия Божествен Соколар, Исус Христос!
Защо да не се подготвим за успех вместо за провал, като започнем този ден да прекарваме с Бога време, което е организирано и планирано? Ако този план се последва искрено и сериозно, няма причина за неуспех в християнското служене!

1 Свидетелства том 2
2
3 Виж Животът на Исус
4
5
6Служители на евангелието
7 Животът на Исус