Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част IV: Аз познавам моето призвание – Глава 20 – Рентгенова снимка за духовна притъпеност – Дж. Р. Спанглер

“Как знае Тоя книга, когато не се е учил?” (Йоан 7:15). Този въпрос очевидно не означава, че Христос е бил неграмотен, но по-скоро че е нямал официалното теологично обучение. Дори като 12годишно дете Той удиви най-добрите умове на църквата със Своите въпроси и отговори. Дълбоките истини, които Той умело изведе на повърхността чрез невинните Си въпроси, заинтересува ерудираните Му слушатели. “И всички, които Го слушаха, се удивяваха на разума Му и на отговорите Му” (Лука 2:47).
Христос не влезе в нашия свят с една глава и сърце, пълни с познание и мъдрост. Като прие одеждата на човешкото естество Неговите духовни, умствени, физични и социални сили се увеличаваха чрез съобразяването и послушанието Му на онези принципи, които управляват цялото човешко развитие (виж Лука 2:52). Когато бе изкушен от Сатана в пустинята, Исус отговори, “Писано е, че човек ще живее не само с хляб, но и с всяко слово Божие” (Лука 4:4). Същите тези думи бяха дадени от Христос чрез Мойсей на израилевите чеда преди близо 15 столетия (вж. Вт. 8:3). Непроменим, вечен принцип е, че подходящото изучаване на Писанията ще последва в духовен растеж. Всъщност това е единственият сигурен начин за духовен растеж.
Мнения на хора, изводи на науката и заявления на църковни съвети трябва да се подчиняват на едно просто “така казва Господ”. Исус изучаваше Писанията от дете. Той разбираше, че Библията е единствената защита срещу греха и измамата. Забележете отговора на Христос към лукавите садукеи, които се опитваха да Го хванат в противоречие по един педантичен теологичен въпрос: “Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?” (Марко 12:24).
Един ден Исус се присъедини към една умъчнена двойка от Своите последователи по пътя за Емаус. Той слушаше дискусиите им, които се насочваха върху разпятието. След известно време Исус ги прекъсна, за да ги запита защо разговаряха по този начин. Клеопа се обърна и може би със сълзи запита, “Само ти ли си пришелец в Ерусалим тия дни, та не знаеш станалото там тия дни?” (Лука 24:18).
Тези вярващи би трябвало да осъзнават ясното учение на Писанията. Не бяха ли слушали преди няколко месеца, когато Исус им обясни ясно какво имаха да кажат пророците за Неговата смърт, погребване и възкресение? Сега умовете им бяха объркани, защото не чувстваха реално значението на това, което Исус им беше казал. Емоции и чувства управляваха мислите им, като им пречеха да схванат онова, което щеше да е така утешително за тях в горчивото им разочарование.
Спасителят копнееше да им помогне в тяхното нещастие. При все това Той не избра да направи това, което повечето от нас биха направили. Вместо на това място да им отвори очите и да допълни на неразположението им, като ги смъмри, “Колко сте тъпи!”, Той по-скоро побърза да им покаже това, което имаше предвид “Колко сте бавни да повярвате всичко, което пророците казаха!” И последва едно цялостно изучаване на старозаветните пророчества: “Той започна от Мойсей и всички пасажи, които се отнасяха за Него във всяка част от Писанията”.
Забележете, че Исус не извърши чудо. Той не започна да говори като философ, нито като психолог. Нито цитира писания на други освен Писанията. По-скоро Той прикова умовете им върху думите, чрез които човек трябва да живее. Той показа, че Писанията, а не техните чувства и сетива, бяха най-здравата основа за тяхната вяра и умствена стабилност. Тук беше единственият лек за потискащата ги безчувственост.
Какъв бе резултатът? Когато накрая се отвориха очите им и те се втурнаха радостно обратно по дългия седем мили път към Ерусалим, те възкликнаха, “Не горяха ли сърцата ни , докато говореше той с нас по пътя и ни обясняваше писанията?” (стих 32). Кога сърцата им загоряха с топлината на разбирането и любовта? Преди техните очи да се отворят! Когато Словото беше разяснено, тогава дойде вълнуващата опитност. Това е една проста, но дълбока истина, че животът бива докоснат и променен чрез проповядването на СЛовото.
Уважението на Христос към истината, разкрита в Стария Завет, е обобщено в Лука 16:31: “Ако не чуят Мойсея и пророците, то дори и някой от мъртвите да възкръсне, няма да се убедят”. Нужно ли е да посочваме колко много хора днес биха избрали за основа на совята вяра някакво чудо или опитност на екстаз по-скоро, отколкото простото, ясно “Писано е”?
В тези последни дни е съвсем сигурно, че ще дойдат заблуди. Антихристът ще извърши чудни неща пред очите ни. Множества ще бъдат пометени при нозете му. Истината ще бъде така близко фалшифицирана чрез заблуда, че единствената възможност двете да се очертаят ясно и да се разграничат една от друга е това да стане чрез микроскопа на Писанията. Свидетелстовото на Библията трябва да изпробва всяко схващане и чудо. Колко сериозно и усилено ние като служители трябва да укрепим собствените си умове и умовете на нашите членове с писаното Слово. Ако искаме да заинтересуваме членовете си в Писанието, трябва ние самите първи да демонстрираме един реален интерес от и любов към Писанията. Ако сърцата ни горят от Словото, нашият народ ще разпознае това и ще жадува за подобна опитност.
Няколко думи на предупреждение. Абсолютно недостатъчно е просто да гледаме да вървим в крак с онова, което другите имат да кажат за Библията. Проповедници, които се опитват да са в течение с религиозните схващания и тълкувания на Писанията, които се изливат от издателствата днес, вероятно ще имат малко или никакво време да изучават Библията сами. Това няма за цел да отрече напълно всякакви религиозни книги вън от Библията. Но това е един апел за остро разграничаване и различаване по отношение на онова, което четем, за да може да сме в състояние да отдаваме повечето от енергията и времето си за изучаване на Библията.
Авторитетното, безпогрешно откровение на Бога трябва да бъде нашият източник на сила, нашият стандарт за добро и зло. Със сигурност умът, какъвто е неустойчив, не може да познае правилния път, ако не е контролиран от библейските принципи. За да избегнем духовната притъпеност и за да добием една жива опитност с Господа, ние ръководителите на стадото трябва да прекарваме няколко часа всеки ден в интензивно изучаване на Словото.