Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част IV: Аз познавам моето призвание – Глава 21 – Силата на свидетелстването – Дж. Р. Спанглер

Една нощ Захария бе събуден от един ангел. Ангелът изобрази пред него едно твърде интересно съчетание от златни светилници, чаша, светила, маслинени дървета и цеви. Случайни читатели на четвъртата глава на Захария може да вземат това за уреда на Руб Голдберг, но духовно ориентираният човек може да открие велико значение в описанието на Захария на това, което му бе показано.
Аз си представям две маслинени дървета от които две цеви водят към една красива златна чаша, която стои отгоре на един огромен разклонен светилник. От чашата седем отделни цеви се разкланят към раменете на светилника, които поддържат седем светила. Златното масло се излива през двете цеви в чашата и продължава през седемте цеви към седемте светила. Това масло не е някакъв вид известно ни масло, но един особен тип масло, наречено в Писанията “златно масло”.
Когато Захария видя цялото това сложно съоражение с течащото масло през него, той запита ангела, Какво означава всичко това? Отговорът на ангела беше най-важен. “Ето Господното Слово…. Нито чрез сила, нито чрез мощ, само чрез Духа Ми, казва Господ на силите” (Зах. 4:6).
Двете маслинени дървета са светиите, които стоят в Божието присъствие. От тях Святият Дух се придава на определени човешки същества на земята, човешки инструменти, които са напълно посветени и предадени на Неговата служба. Златното масло на Святия Дух придава светлина и сила на Божия инструмент, който на свой ред придава светлина и любов на другите. Има един въпрос, който стои пред всеки един от нас днес: Можем ли ние да придаваме това, което самите ние не сме приели? Може ли един незапален светилник да възпроизведе светлина, която ще проникне през тъмнината?

Христос живееше истината
Двама души вървяха от Ерусалим към едно малко село, наречено Емаус. Това беше доста път — около седем мили. Пътуването им стана малко след възкръсването на техния Учител, Исус. Вие си спомняте как Учителят превърна двамата души в трима и те започнаха да разговарят за събитията напоследък, свързани с разпятието. Интересно е да отбележим, че римската политика, тогава настоящата икономическа ситуация, условията на живот за претъпкания Ерусалим, обезценяването на сиклата, високата цена на храната, нуждата от увеличение на заплатите или дори времето, нямаха място в мислите и разискванията им. Едно нещо завладя изцяло разговора им: съдебният процес и разпятието на Исус, който за тях бе “пророк мощен на дело и слово пред Бога и целия народ”.(Лука 24:19).
След като изразиха дълбокото си разочарование от Христовата смърт и привидния Му неуспех да изкупи Израил, Учителят започна да говори. Първите Му думи бяха, “О, глупави”, или както го превежда Новата Английска Библия, “Колко сте глупави”. Тогава Той взе писанията на Мойсей и им разясни пророчествата, които сочеха на към това как щяха да се изпълнят в Собствения Му живот, смърт и възкресение. Пророческата дисертация на Христос бе така мощна, убедителна ,че в един по-късен разговор тези двама обезсърчени ученика засвидетелстваха красноречиво един на друг със следните думи, “Не горяха ли сърцата ни, когато Той разговаряше с нас по пътя и ни обясняваше писанията?” (Лука 24:32). Огънят се видя в последвалите им действия. Те скочиха от вечерната трапеза “начаса” и се втурнаха седем мили обратно към Ерусалим, за да дадат свидетелството си на другите ученици. Едно пътуване от 14 мили за един ден не малък подвиг. Седем от тези мили бяха извървяни в униние; седем в ликуване.
Да предположим, че Каиафа бе този, който им разясни нещата по пътя. Да приемем, че той каза същите думи и използва същите пророчества, които Исус използва. Нека също да приемем, че той разтълкува тези пророчества точно както Христос направи това. Да предположим, че той накара тези хора да достигнат до същия извод, до който ги доведе и Исус — че Христос наистина бе Месията. Нещо повече, да приемем, че Каиафа въобще не е променил поведението и ума си към Христос, докато даваше това библейско обучение, но той наистина даде това обучение и то много добре, защото му се плащаше да прави това. Ако това беше така, мислите ли, че сърцата на тези хора щяха да се запалят? Щяха ли да се втурнат обратно към Ерусалим с добрата новина за възкресението?
Ако отговорът ни е Да, тогава необходимо ли е наистина да имаме златното масло , за да предаваме на другите евангелието? “Христос поучаваше истината , защото Той беше истината. Собствената Му мисъл, характер, житейска опитност бяха въплътени в учението Му. Така е и със служителите Му: хората, които желаят да поучават словото, трябва да Го направят свое собствено чрез личната си опитност. Те трябва да знаят какво означава Христос да им стане тяхна мъдрост, правда, освещение и изкупление … Всеки Христов служител трябва да може да каже с възлюбения Йоан , “Животът се яви и ние го видяхме и свидетелстваме и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас” 1 Йоан 1:2.

Оказва ли някакво въздействие характерът?
И отново, докъде трябва да отнесем този въпрос? Вероятно повечето от нас са съгласни с това заявление, но колко важно е то за нас, за да бъде истина? Често се запитвам, Какъв предавател съм аз? Когато говоря публично или лично семето, което сея, мое ли е? Когато говоря, има ли живот на постянно християнство зад думите ми? Ако не, може ли посятото семе да поникне и да порасне нормално? Или дали семето, посято от един необърнат сеяч, пада само върху камениста, трънлива почва и край пътя? Какво мислите вие?
Дали характерът на проповедникът има някакво въздействие върху слушателите му по отношение отговора им на думите, които чуват? Моля, разберете, че не се опитвам да бъда загадъчен в мислите си. Да не бъде. Но през годините доста съм мислил върху това. Често съм се чудел дали има някакво качество в говоримото или писаното слово, което произлиза от святи източници, което качество не е в говореното или писано слово, произлизащо от несвяти източници. Дали Бог благославя по особен начин, но не задължително с външна проява, работата, извършена от осветен човек — работа, която ще устои за вечността?
През годините ми в колежа се сприятелих с един млад служител, който поверително ми кажа един ден, че не живее правилно. Той продължи да ми обяснява в подробности някои от практиките си и даде безпогрешно доказателство, че не е обърнат човек. Той призна това, така че аз не съдя човека, а просто предавам собственото му свиделство. В същото време, когато стана този разговор, той организираше срещи и хора се кръщаваха. Тогава той каза, “Бог работи въпреки инструмента”. Това ме накара да започна да мисля. Дали Бог наистина работи по този начин? Дали това се случва твърде често? Дали работата, изпълнена от себеизповядващи се злосторници и шарлатани има само временни, а не вечни резултати? Може би дейност, която ще последва в увеличаване на статистическите ни данни и ще даде добър доклад в нашите съюзни документи, ще премине накрая. Ако казваме, че вечното добро може да се постигне чрез работници, които нямат златното масло, тогава какво има предвид Елена Вайт, когато казва, “Единствено работата, осъществена с много молитва и осветена чрез заслугите на Христос, ще се окаже накрая с добри резултати” 2
Или размислете върху това заявление, “Единствено Бог може да даде успех и при подготовката, и при разпространението на публикациите … Скромната, пламнна молитва ще направи повече, за да допринесе за разпространението на нашите книги, отколкото цялата скъпа украса в света. Бог има велики и грандиозни средства, за които човекът да се хване, и по един най-семпъл начин ще се развие работата на божествените посредници. Божественият Учител казва, “Единствено Моят Дух е осведомен и способен да поучава и убеждава за грях. Външните неща правят само едно временно впечатление на ума. Аз ще наложа истината на съвестта и хората ще Ми бъдат свидетели из целия свят, като отстоя изискванията Си върху времето, средствата и интелекта на човека” 3.

Може ли Бог да използва какъвто и да е човек?
Въпросът е, Може ли Бог да използва какъвто и да е човек, за да преподаде Своята истина? Може ли Бог да използва всякакъв човек, за да напише Своята литература? Може ли Бог да използва всякакъв човек, за да засвидетелства Своята любов? Може ли една свещена дейност да се извърши от светски хора? Ако отговорът е Да, аз питам отново, Наистина ли е необходимо да имам златното масло, за да предам евангелието?
Как може да доведем хората лице в лице, ум в ум, сърце в сърце с Христос, ако ние не сме притежавани от Святия Дух? Как един лош човек може да говори добри неща, които наистина правят външно впечатление на другите?
Геезий, слугата на Елисей, макар да бе свързан с Божий човек, очевидно не бе предал живота си на небесните сили. Ще си спомните, че той приключи като прокажен и вероятно умря с тази страшна болест. Това го постигна като проклятие. Неговият егоизъм и алчност за пари взе най-доброто от него. Веднъж Елисей отговори на настоятелните молби на сунамката, чийто син беше умрял. Елисей изпрати Геезий с тоягата му в дома на тази бедна жена и му даде специалните указания да не говори с никого по пътя. Той каза на Геезий да постави тоягата “върху лицето на детето” (4 Царе 4:31). Геезий последва формулата на Елисей до най-малката подробност, но нищо не стана. Писанието казва, че “нямаше нито глас, ни слушане”, след като Геезий постави тоягата на лицето му. Има ли в това урок за нас? Елисей имаше златното масло, бедният Геезий нямаше. Не е ли Личността и Мощта зад отделния човек, държащ тоягата, Който е от значение?
Това е така дори и при музикалните представления. Господ ни е дал този съвет преди години. “В събиранията, които се организират, те не трябва да зависят от светски певци и театрални представления, за да събудят интереса. Как може от хората, които не се интересуват въобще от Божието Слово, които никога не са чели Словото Му с искреното желание да разберат неговите истини, да се очаква да пеят с духа и разбиране? Как може сърцата им да бъдат в съзвучие с думите на святата песен? Как може небесният хор да се присъедини към музиката, която е просто една форма?”4
Дори в полето на инструменталната музика, дали музиката, изпълнена от обърнати личности, има духовно качество, което не съществува в музиката ,изпълнена от необърнати хора? Казва ни се, “Показността не е религия, нито освещение. Няма нищо по- противно в Божиите очи, отколкото показността на инструментална музика, когато участниците не са осветени и не изпълняват никаква мелодия в сърцата си на Господа. Най-сладкият и приемлив принос в Божиите очи е едно сърце, смирено чрез себеотричане, чрез издигане на кръста и следване на Исус” 5
По време на Годишния Съвет преди няколко години една млада колежанка излезе на платформата и седна до една арфа. Преди да приключи да свири болшинството от публиката бяха завладяни от духовността на изпълнението. Музиката беше сепла. Нищо непреодолимо или поразително, но някак си Духът на Бога говореше чрез това момиче и арфата. По-късно установих кое беше това момиче и свидетелството на хората, които я познаваха, потвърди, че тя беше един грандиозен християнин и едно чудесно влияние в училище. Несъмнено личност, чрез живота на която течеше златното масло.

Какво ще кажем за парите?
Чудел съм се за това как се пропиляват пари в църквата ни. Веднъж ме озари мисълта, че всички пари, които се осигуряват или дават от правилна мотивация, никога не се пропиляват. Мотивацията на вдовицата с лептата прави сигурно, че парите ще се употребят по подходящия начин. Ако някакви пари се пропиляват, то това са само онези пари, които се осигуряват и дават чрез лоши методи и мотивации. Интересна мисъл нали? В поне един случай Елена Вайт изтъква, че някои пари, дадени на църквата, са й донесли проклятие. Като говори за дарения от хората, търгуващи с алкохол, тя казва, “Същият този човек може да прави големи дарения на църквата; но дали Бог ще приеме парите, изтръгнати от семейството на пияницата? Те са опетнени с кръвта на души и Божието проклятие е върху тях. Бог казва, Понеже Аз, Господ, обичам правосъдие и мразя кражба за жертвоприношение” 6
От казаното дотук не бих се изненадал, ако сте се измъчвали под впечатлението, че мисля, че всякаква проповед, библейски курс, радиопрограма, специална музика, писание, книга или каквото и да е друго нещо, направено или предадено чрез необърнати “служители на Бога”, вероятно не ще може да окаже някакво въздействие върху хората. Нещата не стоят така. Исус каза, че ако е необходимо, ще използва дори камъните за проповедници. “Човек може да чуе и приеме цялата истина и при все това да не узнае нищо за личното благочестие и истинската опитана религия. Той може да обяснява пътя на спасението на другите и при все това сам той да е отхвърлен. Истината е свята и мощна и издирва намеренията и подбудите на сърцето. Важността и авторитета на истината във великия спасителен план произлязоха в божествения Автор и не са правени напразни или недостойни, понеже инструментите, наети в предаването им, са несвяти или неверни” 7
Но аз вярвам твърдо, че ако всеки работник в тази църква, независимо дали той или тя са портиери, печатари, президенти, евангелски работници, медицински сестри, лекари , пастори или миряни, направили своята първа работа да приемат постянно прясно постъпление от златното масло, а след това са отишли да работят, като използват осветените умствени клетки и енергия в мисъл и действие да достигнат света със славното евангелие, тогава ние бихме видели мощта на всемогъщия Бог да действа за нас, както никога допреди не сме я виждали. Воюващата църква би станала триумфираща църква за много кратко време.

Какво представлява успехът?
Често пъти питаме, Какво е това успех? Успехът, според моя начин на мислене, е когато Господ дойде. Това е крайният успех! Когато Духът ни обзема като работници, извършената работа ще бъде с такова качество и от такава величина, че ще бъдем в същото положение като новозаветната църква. Те започнаха още отначало със статистичния си рекорд — 3000 души, 5000 души. Тогава нещата станаха изведнъж. Департаментът по комуникациите към Генералната Конференция на апостолите постави няколко забележки във вестника им, които гласяха, “И още по-голямо множество повярвали мъже и жени се прибавяха към Господа” (Деян. 5:14). Друга бележка гласеше, “И Божието учение растеше и числото на учениците се увеличаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваше на вярата” (гл. 6:7). След тези съобщения в книгата Деяния няма по-специални статистики по отношение големия брой кръщения. Те се отнасят към допълненията към членството, като просто използват определението множества.
Защо не наблягаме по-малко на числа и статистически данни, а повече на златното масло и да видим какво ще се случи? Единствено Святият Дух може да произведе този вид успех. До този ден хората, изпълнени със златното масло, ще търсят най-високия стандарт на изява. Ние говорим за експертизи, умения, професионализъм — но не вдъхновява ли Святият Дух един човек, за да достигне той най-високото ниво на изява? В никакъв случай духовното надаряване не понижава стандартите.
Нашата работа е духовна, трябва да се осъществи от духовни мъже и жени, като се използват най-добрите методи и средства с цел да се приготви духовно един народ, който да живее с Христос завинаги. Ако това е истина, то тогава защо да не наемем водещите в обществените взаимоотношения личности в света, били те атеисти или шинтоисти? Защо да не наемем най-изкусните публични говорители, за да застанат на нашите амвони — мъже, които са технически експерти при убеждаване на хората, дори и да са агностици? Защо да не наемем учени нобелисти, за да преподават в нашите училища, без значение вярванията и поведенията им?
Чудесното нещо във всичко това е, че Бог взема обикновени мъже и жени и ги прави необикновени чрез Своя Дух. Той взима рибари и ги превръща в мощни свидетели за Себе Си.
Той взема мъже и жени в това движение днес и чрез Своята неограничена сила ги използва, за да занесе Своята вест за спасение на изгубените множества.
“Верните Божии вестители трябва да вървят непоколебимо напред в своята работа. Облечени с доспехите на небето, те трябва да напредват безстрашно и победоносно, като никога не престават да воюват, докато всяка душа в техния обсег получи вестта на истината за това време”. 8

1 Притчи Христови
2 Животът на Исус
3 Свидетелства, том 7
4
5 Евангелизъм
6 Въздържание
7 Евангелизъм
8