Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част IV: Аз познавам моето призвание – Глава 22 – Време за Словото – Дж. Р. Спанглер

Всеки ден от пресата се изливат нови заглавия по всяка възможна духовна тема. Книги, които се занимават с проблемите на личността, социални последици и християнски биографии ще станат велики, според думите на предсказателите. Християнски списания (включително “Министри”) се съревновават за нашето внимание и време. Използването на електронна медия от църквата нараства скоростно. Може ли един зает пастор в днешния забързан религиозен свят да е в течение на всичко и въпреки това да намира време за Словото на Бога?
Аз подхождам към този въпрос, като се чудя, “Какви думи и мисли мога аз, обикновеният човек, да изразя по отношение какво място и положение Бог и Неговото Слово би трябвало да имат в живота? Как мога аз да отсъдя право за възвишения, централен фокус , който Писанията трябва да наложат, ако трябва да сме Божии вестители, които прогласяват с вярност Неговото Слово на света?” Всеки ден загрижеността ми да разбера Божията воля и да позволя на Христос да бъде Господ на собствения ми живот — загриженост, между другото, която достига отвъд моята собствена църква чак до християнския свят като цяло.
Честно казано, повечето от това, което слушам, виждам или чета за християнското общуване като че ли твърде ограничена стойност за установяване и увеличаване взаимоотношенията ми с Бога. Признавам, че повечето религиозни телевизионни програми на Мадисон Авеню, с пищните им реквизити и лъскави апели за финансова поддръжка, твърде често насочват вниманието ми по-скоро към театралното изкуство, отколкото към Христос и Неговото Слово. По време на пътуванията ми с кола аз настройвам радиото на религиозни програми, само за да ми бъде изнесена някаква високопарна реч и да не ми се помогне. Препоръчими са опитите да се достигне света с евангелието, но какво ли ще си помислят трезво мислещи нехристияни, когато видят и чуят някои от програмите, които твърдят, че проповядват евангелието? Емоционалната възбуда, търсенето на нещо ново и завладяващо вниманието, както и прекаленото наблягане на чувствата отвличат от истината така, както е в Исус.
Нека да илюстрирам. Наскоро на бюрото ми пристигна едно писмо от един непрофесионален християнски ръководител в една африканска страна. Той говореше за опитността си в една религиозна организация, специализирала се в емоционалните преживявания. По неговите думи, “аз излязох от една бликаща с енергия църква, оживяваща с говорене на езици, често видими чудеса, емоционално пеене, сълзи на радост изпълващи очите на членовете, с пророкуване и духовни тълкувания, хората, умъртвявани от Духа и хора, танцуващи с мощта на Духа — ако трябва да изредя само някои от всички изяви”
Но при все това, въпреки това интензивно и привидно задоволително духовно приключение, в търсене на по-задълбочена опитност го накарало да посещава библейски семинар, в който ударението било поставено върху Писанията. Сърцето му се затрогнало по по-различен начин отколкото когато и да било допреди, което последвало в задълбочаващо се изучаване на Библията. През последните девет години този човек е прекарвал два часа всеки ден, изследвайки Словото въпреки многото си задължения като непрофесионален ръководител в църквата.
Отначало предишната му диета на религиозна възбуда го е оставяла да се чувства мъртъв в новата си програма. Отнело му е няколко години, преди Писанията да станат част от него, като установят една здрава връзка с Бога. Той приключи писмото си, “Аз намерих покой и мир за душата си. Сега преживяването ми се основава не на емоцията, но на думите на Библията — едно “Така казва Господ”.
“Покой и мир” със сигурност трябва да се отчетат като емоционална опитност. Но забележете, че неговото преживяване на покой и мир е резултат на вяра здраво вкоренена в Писанията, а не причина за вяра. Евангелието губи динамичната си сила, когато Писанията бъдат оставени настрана или се използват като притурка към нещо друго. Да се подчинява Божието Слово на чувството е така глупаво, както да се избира крава на основата на меките й места отколкото на маханичното й състояние.
Тъй като това, в което човек вярва, контролира това, което човекът върши, трябва да се отдаде първостепенно внимание на съдържанието на вестта на църквата към света. Религиозните философии, които са се вкоренили най-здраво в сърцето и ума, са отговорни за човешкото поведение и действия. Нашият характер не може никога да се издигне на една йота по-високо от схващанията ни за истина и святост. Идеите ни за Бога извайват характера ни. Ако вярваме, че Бог никога не проявява интерес, нито любов към нас, ще имаме малко искрено уважение към съчовеците си. Хората, които вярват, че Светият Дух има малко или дори никакво влияние върху поведението на човека, със сигурност няма да успеят да преживеят Неговата мощ в собствения си живот.
Исус заяви на хората по Свое време, “Заблуждавате се, като не знаете Писанията” (Мат. 22:29). Не е някакво съвпадение това, че западащите морални условия в обществото ни съответстват до огромна степен на отслабеното влияние на Библията, понеже тя е била ограбена от силата си, като е била пренебрегвана, критически анализирана или просто отхвърляна. Когато израилтяните издигнаха Божието Слово, като се съобразяваха със заповедите му, те процъфтяваха.

Първата ни работа
Предстоящата буря, свързана със завръщането на Господа, е надвиснала над нас. Днес е време за подготовка. Първата ни работа като служители трябва да бъде да изследваме старателно Писанията всеки ден, не за да докажете поддържано от вас мнение, но за да откриете каква е Божията воля и да съобразите живота си според нея. Нашата религия не може да е измислена, въображаема, на чувствата и формата; само една мощна катедрала на живата истина, основана на канарата на Библията, е достатъчна, за да контролира и ръководи живота ни.
Изморих се да слушам проповеди с трикове за привличане на вниманието, философски духовитости и преповтаряни глупости. Аз искам да чуя Божието Слово разяснено, придружено с божествено проявление, което донася възприемчивост на съвестта и нов живот на душата. Нека да чуя не повърхностния комплимент на недокоснатия човек (“О, пасторе, какъв прекрасен проповедник сте!”), но по-скоро , “Не горяха ли сърцата ни в нас, когато говореше с нас по пътя, докато ни разкриваше писанията?” (Лука 24:32)
Със сигурност имаме и хора в нашите редици, които обичат някой да им почесва ушите. Но възможно ли е някои амвони да са заети от такива като Ирод, които след красивото си словоизлияние нетърпеливо очакват да чуят, “Дали това е глас на човек или на бог?” Пророведниче, помни, сред всички слушатели и членове има мнозина, които искрено викат за словото на истината, за присъствието на живия Бог в своя живот. Не ги храни с традиция, спекулативни теории и подправени тълкувания, но по-добре им дай да чуят гласа на Вечния да им говори чрез твоето изучаване на Писанията.
Бог не е съхранил Словото Си през вековете за нас, за да го пренебрегваме и злоупотребяваме с него. Неговото Слово е светлина, двуостър меч, крепост, прибежище, скрито съкровище, доброто семе, безпогрешен ръководител, най-богатото ни наследство, възпитател, приятел, храна за душата, правило за живот, основата на вярата, книгата над всички други книги, нашата карта и компас, алфата и омегата на познанието .
С риск да прозвучи фанатично ще кажа, че се чудя каква ли мощ щеше да дойде в църквата, какви жизнени, действени, свидетелстващи, послушни християни можеше да станат нашите членове, ако прекарвахме 95 процента от времето си за четене и учене единствено с Писанията, а само 5 процента с всяка друга религиозна литература, която се излива от пресата. Ако истината ни беше известна, то подозирам, че щяхме да открием, че сега тези процентни отношения са точно обратните при много от нас. Едно цялостно изучаване на Словото не е задължително да изключи четенето на друг религиозен материал. Но четивата, които откланят ума от Бога и Неговото Слово, трябва ад се оставят настрана.
В една християнска публикация, която попадна на вниманието ми не отдавна, една статия представи млад мъж, който по собствена преценка е прочел около 800 научнофантастични книги. Някога той е бил християнин, но оттогава е напуснал църквата. Но при все това той отрича категорично, че навиците му на четене са отговорни поне отчасти за този отвръщането му от църквата. Човек едва ли няма да се зачуди дали този младеж нямаше все още да си е част от християнското тяло, ако бе прекарал това време с 66те книги на Писанието, отколкото да насища ума си с научна фантастика.
Със сигурност веднага може да видим, че една от главните причини, поради която светът ни се сблъсква с непреодолима духовна криза, е печалното пренебрегване на Писанията, което преобладава днес. В старозаветни времена Божиите посланици и пророци често биваха убивани в опит да се смълчи свидетелството им; днес можем да постигнем същата цел, като пренебрегнем писанията им.
Месианското пророчество на Исая, “Защото ето, тъмнина ще покрие земята и гъст мрак народите; но Господ ще осияе над теб и славата Му ще се види над теб” (Ис. 60:2; главно гл. 9:1,2), се изпълни при първото идване на Христос. Един недостиг на духовно прозрение, насъбирал се с вековете, достигна своя надир. До голяма степен традицията замести Писанията. Изискваното обучение наблегна на несъществени неща и издигна външни форми.

Слово на живот и светлина
От царствата на неописуема слава към обгръщащите падини на тъмните сенки Исус дойде ,за да разпръсне мрака на неразбирането и погрешното схващане относно Бога. Като говори за Христос, Йоан казва, “В Него бе животът; и животът бе светлина на човеците. И светлината изгря в тъмнината; а тъмнината я не схвана” (Йоан 1:4,5). Сам Исус извести, “Аз дойдох светлина за света, така че който повярва в Мен, да не остава в тъмнината” (Йоан 12:46). Христос бе светлина на хората чрез Своите думи и действия.
В известната Си вест за хляба на живота (виж Йоан 6) Той призова слушателите Си да ядат плътта Му и да пият Неговата кръв. Макар да е прозвучал странен в ушите на слушателите Си, Той подчерта важността на поканата Си, като заяви, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не биха могли да имат живот сега и за вечността. Вестта е ясна. Ние приемаме Неговия живот, като приемаме Словото Му. “Думите, които ви говоря, Дух са и живот са” (Йоан 6:63).
Принципът, изразен в дните на Осия, е все още приложим и днес. “Людете Ми са убиване поради нямане на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих тебе да не свещенодействаш; понеже ти забрави закона на Твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите чеда” (Осия 4:6).
Това не някакво деспотично дело на Бога. Това е очевидният резултат, който последва, когато някой се храни ума си с несъществени неща, били те дори добри, до степен да изключи онова дълбоко, цялостно познание на Писанията.
Тук ни се дават предупредителни слова. Павел ни казва, че духовните неща се разграничават духовно (1 Кор. 2:14). Възможно е да имаме едно много лично познание на Библията, включително способността да я четем на еврейски и гръцки, и все пак да не познаваме значението на Писанията, нито Автора на Писанията. Христос, като Спасител на света, стои като ключ за отключване както на старозаветните, така и на новозаветните врати. Нещо повече, ако не зависим постоянно от Светия Дух, за да оживотвори нашите способности, Писанията ще си останат една запечатана книга или дори по-лошо, ще станат извъртяни или изопачени чрез погрешно разбиране. Едно познание на истината зависи от искреността на намерението, а не от силата на собствения интелект. Великият парадокс на Писанието е, че то е едновременно и задълбочено, и просто. Човекът с ограничена интелектуална способност, който пристъпва към изучаване с честно желание да научи Божията воля и с една зависимост от помощта на Светия Дух, ще познае повече от истината, отколкото човек с огромен умствен капацитет, който идва при Писанията със собствената си сила и без чувство за това колко са важни те за собственото му съществуване.

Възстановяване на Божия образ
Да се поставят на заден план всички останали апели поради това Писанието да се направи център на всекидневното ни изучаване бе грандиозната цел, заради която Бог разкри Себе Си на човешката раса чрез Своето Слово — възстановяването на Неговия образ в човешката душа. Това възстановяване е фокусът на всеки пасаж от Писанието. Ключът, който отключва Библията, е Исус Христос, Автор на науката на изкуплението.
Може ли заетият пастор да е в течение със забързания религиозен днешен свят и при все това да намира време за Божието Слово? Аз твърдя, че по никакъв друг начин днешният ангажиран пастор не може да се задържи в течение, освен като направи Божието Слово центъра, около който да се върти всичко останало в неговия забързан живот. Единствено Словото доставя контекста, чрез който можем да схванем и оценим всичко останало. Приятелю проповедниче, аз те призовавам, както призовавам и себе си: направи Писанията постоянния си спътник; стани известен като човек на тази Книга; бъди крайно безпощаден при изкореняването на несъществените неща и жадувай за време от програмата си за изучаване на Божието Слово; нека бъде всеизвестно това , че тук се крие тайната на твоята служба.
Да се отворят страниците на Библията означава да бъдеш въведен в присъствието на Този, Когото да познаваш, е вечен живот. Да се отворят страниците на Библията означава да подиша, било то за кратко, от пречистената небесна атмосфера, непримесена с грях. Да се отворят страниците на Библията означава да се види Божията ръка да се оттегля и да разкрива изгледите за един нов и по-добър свят, един нов и по-добър живот, в който се вижда в славна постижимост всичко онова, за което сме мечтали, за което сме се надявали и жадували в най-възвишените моменти от живота си.