И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част V: Аз познавам моята участ – Глава 23 – И помнете – Исус идва скоро – Дж. Р. Спанглер

(Духовен по същество, Боб Спранглер винаги се е обръщал към Второто Пришествие на Христос за отговор на тревожните житейски въпроси. Нищо не го възбуждаше него, проповядването му или служенето му толкова много, колкото Христос разпънат, възкресен и идващ отново. Сред живота и смъртта, радостта и мъката, отчаянието и надеждата той никога не пропусна да потвърди окончателното зазоряване от Бога. Ето задълбочените размишления на Боб по шест големи въпроса)
Защо някои праведни хора загиват?
„Праведният загива и никой не взима това при сърце; и благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой, че праведният се отнема, преди да дойде злото. Той се успокоява, те си почиват на последното си легло. “ (Исая 57:1,2).
В сблъсъка между доброто и злото едно събитие винаги е обърквало много искрени души. Защо праведните, посветени християни понякога биват повалени в преждевременна смърт? Тази смърт не представлява един обществена загуба, но и църковна. Основата на този текст се намира в заключителните стихове на Исая 56. Пророкът говори за „полския звяр“, който идва да погълне Божия народ. Това символизира чуждите народи, които ще нападнат Юда заради греховете й. При все това Божиите стражи, Неговите служители, бяха слепи за този факт и вместо да предупредят народа да се покае и обърне към Бога, те бяха пастири без никакво разбиране, които се отвръщаха към собствените си греховни пътища.
Времената, в които тези думи бяха написани, бяха опасни и пророкът заяви, че Бог в милост позволил смъртта на някои праведни. За да могат те да бъдат избавени от големите злини, те били сложени да си починат.
Може би най-лошото наказание, което Бог би могъл да наложи на един грешник, би било вечен живот в настоящия свят. Макар на смъртта да се гледа като на враг, и това е така, много хора със задълбочена опитност в Божиите неща не се страхуват от нея, дори някои я приветстват, като дойде. Унижението и мъката на смъртта се компенсират напълно от безсмъртието при славното възкресение.
Така че когато виждате благочестиви, полезни и талантливи християни, положени на покой, докато някои хора , които са проблем за обществото и за самите себе си – които излишно запразнят земята – все още живеят, не задавайте въпроса защо. Би могло да има два отговора. Хората, които живеят, може да имат нужда от още благодатно време, а на онези, които умират, ще им се спестят мъката, болката и борбата.
Нашият текст заявява, „праведният умира и никой не взема това при сърце“. Има Един, който винаги взема това присърце, и това е нашият Спасител. Хората може и да не ги е грижа, но Бог винаги забелязва смъртта на Своите люде. Така че живейте днес и всеки ден по такъв начин, че когато смъртта почука на сърдечната ви врата, да не се боите от Този, който безпощадно жъне, понеже животът ви е скрит с Христа в Бога.

Защо да се притесняваме?
„Да не се смущава сърцето ви: вие вярвате в Бога, вярвате и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища: ако не беше така, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място и ще дойда пак, и ще ви взема при Мене: така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:1-3).
Един възрастен служител и съпругата му се завърнали в родния й град на бреговете на Мисисипи на гости. Познати гледки и звуци събудили много спомени в ума на жена му. Най – накрая тя се обърнала към съпруга си и казала, „Нека да слезем при реката и да се поразходим по старото пристанище,където преди имах навика да си играя и да ловя риба“.
Когато се приближили до изкривеното от двете страни пристанище, което вече не се използвало като спирка на лодки, те забелязали едно 12годишно момче да стои в края с куфар до себе си. След като го поздравили, те го запитали защо стои там на дъжда. То отговорило, че чакало една лодка да спре да го вземе. Знаейки, че там вече не спирали лодки, те поканили момчето да дойде в стария им дом да изчака, докато дъждът поутихне. Момчето не говорело много, но вместо това стояло там, за да посрещне идващата лодка. Като си мислели, че то скоро ще промени решението си, а и понеже не искали да оставят детето на дъжда, старата двойка останала там и го подслонила с чадъра си. След няколко минути те забелязали в далечината един речен параход да се насочва към тях. За удивление на възрастната двойка параходът намалил по протежението на пристанището и почти спрял. Силни ръце бързо се протегнали и издърпали момчето с куфара му на борда. Момчето, оглеждайки се наоколо при отдалечаването на кораба, извикало със силен глас, „Знаех, че корабът ще дойде, защото баща ми е капитанът!“
Нашият текст е подобен. Вярваме ли наистина, че Той ще дойде отново? Дали тези думи са част от нашия живот?
„Да се не смущава сърцето ви“, тези думи се отнасят за духовното сърце, а не за физическото ни. Но фактът е, че като вярваме в Бога и Неговия Син, това повлиява и на физическото ни сърце за добро!
За мен това е толкова чудесна мисъл да виждам чрез вяра как Христос действително приготвя място за нас. Това е един абсолютен, непроменим факт. Ако не беше, Христос щеше да ни го е казал. Той може да ни казва само истина! Той ще дойде отново.

Можем ли да бъдем сигурни?
„Сине човешки, каква е тази поговорка, що имате в израилевата земя, която казва – Дните минават, а никое видение не се сбъдва? Затова кажи им: – Така казва Господ Йехова: Ще направя тая поговорка да престане и няма вече да се употребява за поговорка в Израил; но кажи им: Дните наближават, а също и изпълнението на всяко видение“ (Ез. 12:22,23).
Множества са живели и умрели, докато са се надявали да видят първото идване на Господа. Старата майка Земя бе наранявана с гробовете на милиарди хора и все пак Господ не се е завърнал. Най-накрая дойде денят, когато едно бебе се роди във Витлеем. То не беше никой друг освен същият Бог, който вдъхна в ноздрите на Адам дъха на живота. Славата Му бе заключена в човешка плът, но въпреки това Той бе Господ. Малцина Го разпознаха като такъв. Няколко мъдреци и овчари бяха измежду разпозналите Го. Неизвестният свещеник, който подържа Исус в ръцете си, нямаше никаква представа, че държи Царя на Вселената, предрешен в човешка одежда. Единствените бебета, които му направиха впечатление, бяха тези от богатите домове.
Той не знаеше, че държи Онзи, който бе замолен от Мойсей да му покаже славата си преди 1500 години. Но тук беше Господ, който бе дошъл най-накрая.
Можете ли да си представите насладата на учениците, които повярваха в Него като Месия? Те претърпяха сърцесъкрушение и разочарование, когато Го видяха разпънат. Когато поглеждаха към набразденото с кръв тяло на Онзи, за когото бяха повярвали, че е Господ, надеждите им се разбиха. Чувства на ужас и отчаяние връхлетяха неумолимо в душите им, когато гледаха един войник да промушва с копието си тялото на Христос. Те се завърнаха в домовете си сломени и унили, понеже техният Господ бе мъртъв. Но тяхната сломеност се превърна в ликуване само няколко часа по-късно,когато разбраха, че Той е възкръснал от мъртвите. В продължение на 40 дни те се радваха на общуването с Него и най-накрая присвиваха очите си, за да доловят и последния проблясък на Исус, когато Той се възнасяше на небето. Думите на двата ангела запалиха надежда в сърцата им. „Същият този Исус … ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива“ (Деян. 1:11).
Някои хора днес може да кажат, че „никое видение не се сбъдва“, но Господ заявява, „Дните наближават, също и изпълнението на всяко видение“. Исус идва скоро.

Ще бъдеш ли там?
„Ние ще се изменим. Понеже това тленно естество трябва да се облече в нетленно и това смъртно естество в безсмъртно“ (1 Кор. 15:52,53). При идването на Исус праведните ще преживеят една тайнствена ободрителна опитност. Един нов, съвършен физически живот ще ни завладее. Мантията на безсмъртието ще се отмахне безшумно, но бързо от измъчените тела на живите светии.
Дори в най-добрия случай днес живеем в измъчени и изтощени физически жилища. Павел, описвайки собствените си чувства, казва, „В този дом стенем, понеже ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище“ (2 Кор. 5:2). Тези наши тела никога не са познали тръпката на безсмъртието. Ах, но когато се чуе гласът на Христос, става мигновено преобразяване. Били сме повити в пашкулите на неустойчивост, немощ и слабост, но сега ще се явим във вечна жизненост и здраве.
Ако евангелието не предлагаше нищо повече освен тази опитност, щеше да си струва всичко, за да се покоряваме на Господа.
Представете си как ще преодолеем земното притегляне без да се опасяваме дали няма да паднем. Ние се издигаме, за да се присъединим към ангелското шествие и започваме да пътуваме към небесния Сион. С живи колесници от ангели се впускаме право нагоре към третото небе. По пътя към дома може да отделим известно време да се щипнем, за да се уверим, че действително напускаме земята, за да бъдем с нашия Спасител. Вижте в далечината една славна светлина, по-силна от милиарди северни утринни арктически сияния. Блясъкът на тази светлина надминава атомните експлозии. Само безсмъртни очи могат да го понесат. Разнася се мълва, че тя идва от трона на Бога в новия Ерусалим. Нашият могъщ влак в края намаля и спира точно пред най-великолепните стени, виждани някого от човешки очи. Това не са укрепления, но основите на красотата , радост за очите.
„Каква красота и слава ще срещне изумените очи на хората, които не са виждали по-големи красоти на земята, отколкото видените в загиващата природа, преди тройното проклятие да се изрече над земята“ 1.
Най-накрая пристигнахме в небесния роден град, Новия Ерусалим! Ще бъдеш ли там и ти? Това преживяване е твое чрез вяра в Господ Исус Христос.

Как ще дойде Той?
„Ето, Той идва с облаците и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Това е точно така. Амин.“ (Откр. 1:7). Познат текст, нали? Вярвате ли, че ще се случи? Разписанието на живота продължава – хора умират, бебета се раждат, усти се смеят, очи плачат. Има купуване, продаване, строене, копане – и все така , животът продължава. Ние изиграваме целия обхват от човешки емоции.
Някои верни души питат, „Кога ще преминем през Йордан?“ Други питат, „Кога ще се изпълнят думите на двата облечени в бяло ангела, „Същият този Исус …. ще дойде така, както Го видяхте да отива“?
Не може да определим точно деня или часа, когато Той ще се завърне, но скоро някой ден Бог ще разклати ненадейно кормилото на тази планета, като я изпрати в огромните конвулсии на агонията. Това ще бъде среднощния час на духовна и физическа тъмнина на тази земя. Точно както лицето на Исус бе помрачено повече от лицето на който и да било човек, също така и лицето на майката Земя ще се осакати и обезобрази така, че да не се познае. Това ще бъде Гетсимания на земята, която ще доведе до окончателното и пълно разпъване в пречистващите огньове след милениума. В тази финална сцена на земното мъчение ще има само две групи хора. Голямата група ще умолява за милост с лица, обърнати към небето по време на тези ужасни мигове, ще претърсва небето за идването на Божия Син! В далечината хората от тази група ще видят малък колкото човешка ръка облак, както Елена Вайт описва това. По царствената главна улица на небесата Господ на силите ще се приближи към земята. Същите ангели, които пяха над витлеемските хълмове, известявайки първото идване на Христос, ще са начело на това могъщо шествие.
О, какво ли ще чувстваме, ако сме спасени! Не е възможно да се даде описание на гледката, звука и емоциите на това събитие. Важното е да бъдем готови да посрещнем нашия Господ, като всичките ни грехове бъдат опростени и животът ни моделиран по Неговия пример. Нека идването на Христос преобладава в ума ви днес и всеки ден от вашата опитност. Каква слава ще е това, когато Го видим в небесните облаци!

Кога ще дойде Той?
„Затова бъдете готови, защото Човешкият Син ще дойде в час, когато най-малко Го очаквате“ (Мат. 24:44).
Често сме си задавали въпроса, Кои според теб са знаците, които най-много указват пришествието на Христос? Друг въпрос, който често ми се задава, е, Кога мислиш ще дойде Христос? Дали това ще бъде 2000-та година или по-рано? В съзнанието ми няма и съмнение, че социалните, икономически и политически събития наближават такива кризисни размери, които ще достигнат своя връх във Второто Идване на Христос. Но дори като нещо повече от тези бедствени кризи аз виждам два указателя от по-положително естество, които известяват скорошното идване на нашия Господ.
Първо, сам аз станах свидетел на шеметното разпространение на евангелието във всяка част от света. Насърчително е да установим, че хиляди хора посвещават живота си пълно на Христос в страни като Корея, Индия, Южна Америка, Африка и Русия.
Второ, виждам безпрецедентно духовно обновление от страна на твърде много личности. Има едно прилежание, един копнеж в сърцата на мнозина, както млади, така и стари, да си осигурят и поддържат близка връзка с Христос. Това ново осъзнаване показва близостта на Второто Идване.
Това ме води до въпроса за 2000 г. сл.Хр. Някои са убедени, че идването на второто хилядолетие ще приключи 6000 години на световната ни история. Честно казано, чувствам, че не е разумно да посочваме точно определено време за Господното връщане. Вниманието ни би трябвало да се фокусира толкова върху времето, колкото върху вярната ни подготовка за Неговото идване и дейното ни участие да помогнем на света да узнае за близостта на това велико събитие. За прозорливият християнин условия като разпадащ се морал, икономически кризи, политически проблеми, изчерпване на енергията, замърсяване са просто пътепоказатели.
Такива християни обръщат внимание на заповедта на Спасителя в Лука 21:28: „И когато тези неща започват да стават, тогава повдигнете главите си и вижте; понеже изкуплението ви наближава“.
Важният въпрос, който трябва да си зададем, е, Дали съм готов да посрещна моя Господ, било то след 25, 50 или 100 години? Пришествието може да бъде и преди 2000та година! Защо не? Помнете, Исус идва скоро! „Наистина, дойди, Господи Исусе!“ (Откр. 22:20).

1 Духовни дарби , том 3.

Преди животът му да приключи в трагична автомобилна катастрофа, Боб Спанглер заедно със съпругата си Мари отдаде безрезервна служба на църквата на адвентистите от седмия ден в продължение на половин век, 23 от тези години като редактор на списание „Министри“.
Преди всичко Боб повлияваше хората за добро. Независимо дали служеше – буквално във всяка част от света – хората, които влизаха в контакт с Боб, свидетелстват, че са били привлечени по-близо до Исус и вдъхновени за по-възвишена служба за Христовото царство.
Бъдещите проекти на Боб включваха да се достави Министри безплатно на пасторите от всякакви деноминации; даване повече от милион копия на книгата „Адвентистите от седмия ден вярват“ в обществени, духовни и църковни библиотеки; спонсориране на международно евангелизиране в съдействие с телевизионното предаване „Писано е“; и осигуряване средства за правене съвременен превод на Библията на руски език.
В тази книга, извлечена от над 30 от статиите на Боб, ще установите, че увереността ви се е утвърдила във великите теми на живота му в служене. И помнете… Исус идва скоро!

Благодарствено признание за осигуряване разноските по подготвяне на тази специална книга към МакКи Бейкинг Кампани, Колидждейл, Тенеси.