Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Йосафат – 15 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Йосафат – 15 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Докато се възкачи на трона на тридесет и пет годишна възраст, Йосафат
имаше примера на добрия цар Аса, който в почти всички кризисни моменти
бе вършил “това, което бе право пред Господа, както баща му Давид”. По
време на успешното си 25-годишно царуване Йосафат се стремеше да ходи
“съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него”.
В усилията си да управлява мъдро Йосафат се опитваше да убеди своите
поданици да се обявят решително против езическите обичаи. Много от
хората в царството му “жертваха и кадяха по високите места”. Царят не
премахна веднага тези олтари, но от самото начало се опита да предпази
Юда от греховете, характерни за северното царство, управлявано от
Ахаав, чийто съвременник бе. Самият Йосафат бе верен на Бога. “… той
ходи в първите пътища на баща си Давида и не потърси ваалимите, но
потърси Бога на бащите си и в Неговите заповеди ходи, а не по делата на
Израиля.” Заради верността му Господ бе с него и “утвърди царството в
ръката му”.
“И целият Юда даде подаръци на Йосафата; и той придоби богатство и
голяма слава.” Годините минаваха, реформацията се задълбочаваше и царят
“отмахна от Юда високите места и ашерите”. “Също той изтреби от земята
останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса”.
Така постепенно жителите на Юда бяха освободени от опасностите,
сериозно заплашващи духовното им развитие.
В цялото царство хората имаха нужда от познания върху Божия закон. В
това се криеше сигурността им. Ако съобразяваха живота си с
изискванията му, щяха да бъдат верни не само на Бога, но и на ближните
си. Знаейки това, Йосафат предприе стъпки за цялостно обучаване на
народа в Свещеното писание. На принцовете, отговорни за различни райони
от царството, бе наредено да подпомогнат организирането на обучение на
свещеници. С царска заповед учителите започнаха да работят под
ръководството на принцовете, като “обхождаха всичките юдови градове, та
поучаваха людете”. Когато мнозина се постараха да разберат Божиите
изисквания и да отстранят греха, настъпи истинско духовно съживление.
Точно на тази мъдра грижа за религиозните нужди на поданиците си
Йосафат дължеше своето благоденствие като управник. Ползата от
послушанието към Божия закон е винаги голяма. В придържането към
Божествените заповеди има преобразяваща сила, носеща мир и благоволение
между хората. Ако ученията на Божието слово можеха да станат основното
влияние в живота на всеки човек, ако умът и сърцето можеха да бъдат
подчинени на неговата възпираща сила, съществуващите сега злини в
обществения и социалния живот биха били премахнати. Всеки дом трябваше
да упражнява влияние, което би правило хората силни духом и морално
издръжливи. Така нацията и всеки отделен човек биха имали големи
предимства.
В продължение на много години Йосафат живя в мир, необезпокояван от
съседните народи. “И страх от Господа обзе всичките царства в земите,
които бяха около Юда, та не воюваха против Йосафата”. От Филистимската
земя получаваше данъци и подаръци; от Арабия – големи стада овце и
кози. “И Йосафат продължаваше да се възвеличава твърде много; и съгради
в Юда крепости и житници-градове… и мъже силни и храбри…, които
слугуваха на царя, освен ония, които царят постави в укрепените градове
в целия Юда”. Изобилно благословен с “богатство и голяма слава”, той
трябваше да оказва силно влияние в полза на истината и правдата.
На върха на благоденствието си, няколко години, след като се бе
възкачил на трона, Йосафат се съгласи да ожени сина си Йорам за Готолия
- дъщеря на Ахаав и Езавел. Образуваният съюз между Юдовото царство и
Израил не бе одобрен от Бога и във времето на криза донесе бедствие на
царя и на много от поданиците му.
По един повод Йосафат посети израилевия цар в Самария. На царския гост
от Ерусалим бяха оказани царски почести. Преди края на посещението си
той бе убеден да се съюзи с израилевия цар за война срещу сирийците.
Ахаав се надяваше, че като обедини силите си с Юда, ще може да си
възвърне Рамот – един от старите убежищни градове, за който бе уверен,
че принадлежи на израилтяните.
Йосафат бе обещал в момент на слабост, че ще се присъедини към
израилевия цар във войната, но в тези прибързани действия здравият му
разум го подбуди да потърси съвет от Бога и да предложи на Ахаав:
“Моля, допитай се сега до Господнето слово”. Ахаав събра четиристотин
от фалшивите пророци на Самария и ги попита: “Да идем ли на бой в
Рамот-галаад или да не ида?” Отговорът им бе: “Иди и Бог ще го предаде
в ръката на царя”.
Недоволен, Йосафат се опита да научи със сигурност каква е Божията
воля. “Няма ли тук освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме
чрез него”?. “Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до
Господа – отговори Ахаав, – но аз го мразя, защото никога не пророкува
добро за мене, но всякога зло”. Йосафат твърдо настояваше да бъде
извикан Божият човек. След като се появи пред тях и Ахаав му нареди:
“… да ми не говориш друго освен истината в Господнето име!”, Михей
заяви: “Видях целия Израил пръснат по планините като овци, които нямат
овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома
си с мир”.
Думите на пророка би трябвало да покажат на царете, че планът им не е
одобрен от небето, но нито един от тях не пожела да се вслуша в
предупреждението. Ахаав бе решил какво да върши и искаше да го
осъществи. Йосафат бе дал честната си дума. “Ще бъдем с тебе във
войната”. След такова тържествено обещание той не желаеше да оттегли
войските си. “И така, израилевият цар и юдовият цар Йосафат отидоха в
Рамот-галаад”.
В последвалата битка Ахаав бе прострелян от стрела и малко по-късно
умря. “И около захождането на слънцето нададе се в стана вик, който
казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!”. Така се
изпълни предсказанието на пророка.
След съкрушителната битка Йосафат се върна в Ерусалим. Приближаваше
града, когато пророк Ииуй го посрещна с изобличителните думи: “На
нечестивия ли помагаш и тия ли, които мразят Господа, обичаш?… Все
пак обаче намериха се в тебе добри неща, защото ти отмахна ашерите от
земята и утвърди сърцето си да търсиш Бога”.
Последните години от царуването на Йосафат изминаха в укрепване на
отбранителните и духовните сили на Юда. Той се засели “в Ерусалим,
сетне излезе пак между людете от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя,
та ги обърна към Господа Бога на бащите им”.
Едно от най-важните начинания на царя бе установяването и поддържането
на добре действащи съдилища. “И по всичките укрепени градове на Юда
постави съдии в земята, град по град.” Той даде и някои наставления:
“Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за Господа,
Който е с вас в съдопроизнасянето. Затова нека бъде върху вас страх от
Господа; внимавайте в делата си, защото у Господа нашия Бог няма
неправда, нито лицеприятие, нито дароприятие”.
Съдебната система бе усъвършенствана чрез основаването на апелативен
съд в Ерусалим, където Йосафат постави “някои от левитите и свещениците
и от началниците на израилевите бащини домове, за Господния съд и за
спорове”).
Царят поръча на съдиите да бъдат верни на Бога. “Така да постъпвате със
страх от Господа, вярно и със съвършено сърце. И ако дойде при вас от
братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор между
кръв и кръв, между закон и заповед, между повеления и узаконения,
увещавайте ги да не стават виновни пред Господа, да не би да дойде гняв
върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете
виновни.
И ето, първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко Господне дело;
и началникът на Юдовия дом Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко
царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действайте
мъжествено и Господ ще бъде с добрия”.
В голямото си желание да защитава правата и свободите на поданиците си
Йосафат реши всеки член на човешкото семейство да получава справедлива
присъда от Бога, управляващ над всички. “Бог стои в Божия събор, съди
всред боговете.” Хората, определени за съдии, ръководени от Бога,
трябваше да съдят “справедливо сиромаха и сирачето”, да отдават
“правото на оскърбения и бедния”, да избавят “сиромаха и немотния” и да
ги отървават “от ръката на нечестивите”.
В края на Йосафатовото царуване Юдовото царство бе нападнато от армия,
която с основание всяваше ужас у жителите на земята. “… моавците и
амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафата.”
Вестта за нахлуваването стигна до царя чрез вестоносец, започнал
разказа си с ужасяващите думи: “Голямо множество иде против тебе
изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар (който е
Енгади)”.
Йосафат бе смел и доблестен човек. Години наред бе засилвал армията си
и бе укрепвал градовете си. Имаше добра готовност да посрещне всеки
враг, но в часа на голямото изпитание не се облегна на оръжия и войски.
Не с дисциплинирана армия и с укрепени градове, а с жива вяра в
Израилевия Бог можеше да спечели победа над езичниците, хвалещи се, че
имат силата да унизят Юда пред очите на всички народи.
“А Йосафат се уплаши и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по
целия Юда. И юдейците се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от
всичките юдови градове дойдоха да търсят Господа.”
Застанал пред народа в храмовия двор, Йосафат изля душата си в молитва,
обръщайки се към Бога да изпълни Своите обещания и изповядвайки
безпомощността на Израил. “Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог
на небето? И не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И
не е ли в Твоята ръка сила и могъщество , така щото никой не може да
устои против Тебе? Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите
на тая земя пред людете Си Израиля и дал си я завинаги на потомството
на приятеля Си Авраама? И те се заселиха в нея и построиха Ти светилище
в нея за Твоето име и рекоха: Ако ни връхлети зло – меч, съдба, мор или
глад – и ние застанем пред тоя дом и пред тебе (защото Твоето име е в
тоя дом) и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш
и избавиш.
И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си
оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се
отклониха от тях и не ги изтребиха – ето как ни възнаграждават, като
идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим
на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем що да
правим; но към Тебе са очите ни”.
Йосафат уверено можеше да каже: “Към Тебе са очите ни”. От много години
той бе учил народа да се уповава на Този, Който в миналото толкова
често се бе намесвал, за да спаси Своите избрани от унищожение. Сега в
бедата Йосафат на беше сам. “А целият Юда стоеше пред Господа с
челядите си, жените си и чадата си”. Обединени в пост и молитва, те
помолиха Бога да смути враговете им, за да се прослави името Му.
“Боже, недей мълча, не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже. Защото
ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали
глава. Коварен съвет правят против Твоите люде и се наговарят против
скритите Твои. Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да се
не споменава вече името на Израиля. Защото единодушно се съгласиха
заедно. Направиха съюз против Тебе – шатрите на Едом и исмаилите, Моав
и агаряните, Гевал, Амон и Амалик… Стори им като на мадиамците, като
на Сисара, като на Явина при потока Кисон… Нека се посрамят и ужасят
завинаги. Да! нека се смутят и погинат, за да познаят, че Ти, Чието име
е Йехова, Един си Всевишен над цялата земя”.
Когато хората заедно със своя цар се смириха пред Бога и Го помолиха за
помощ, Господният дух облада “левитина Яазиил, Захариевия син” и той
каза: “Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Йосафате;
така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това
голямо множество, защото Боят не е ваш, но Божи. Слезте утре против
тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края
на долината пред пустинята Еруил. Не ще да е потребно вие да се биете в
тоя бой; поставете се, застанете и вижте със себе си извършеното от
Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите;
утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и
ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу. И
левитите от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците
станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
И тъй, на сутринта всички станаха рано, та излязоха към пустинята
Текуе; а когато бяха излезли”, докато вървяха напред към бойното поле,
Йосафат застана пред тях и рече: “Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски
жители; вярвайте в Господа вашия Бог и ще се утвърдите; вярвайте
пророците Му и ще имате добър успех. Тогава, като се съветва с людете,
нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на
Неговата святост, като излизат пред войската, казвайки: Славославете
Господа, защото милостта Му е до века”. Певците вървяха пред армията и
издигаха гласове в прослава на Бога заради обещаната победа.
Странен бе начинът, по който израилтяните тръгваха за битка с врага -
хвалеха Господа с песни и възвеличаваха израилевия Бог. Това бе бойната
им песен. Те наистина притежаваха красотата на светостта. Колкото
повече възхваляваха на Бога, толкова по-силни ставаха надеждата,
куражът и вярата им. Нима това няма да укрепи ръцете на храбрите
“войници” в наше време, които защитават истината?
“И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против
амонците и моавците и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха
дошли против Юда; и те бидоха поразени. Защото амонците и моавците
станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и
като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се
изтребят. А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята,
погледна към множеството и ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята
и никой не беше се избавил”.
В този кризисен момент силата на Юда бе в Бога. Тя е в Него и за народа
Му в наше време. Не трябва да се уповаваме на князе или да заместваме
Бога с хора. Необходимо е да помним, че човешките същества грешат и се
заблуждават, а само Този, Който притежава всяка власт, е нашата
укрепена кула. При всяка спешна нужда трябва да имаме вярата, че “боят
е Божи”. Неговата сила е неограничена и очевидно невъзможните ситуации
само ще направят победата още по-красноречива.
“Спаси ни, Боже на спасението ни, събери ни и избави ни от народите, за
да славословим Светото Твое име и да тържествуваме в Твоята хвала”.
Натоварени с плячка, юдовите воини се върнаха “с веселие, понеже Господ
ги беше развеселил с поражението на неприятелите им. И дойдоха в
Ерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом”. Наистина имаха
причина да се радват. Подчинявайки се на поръката: “… застанете и
вижте със себе си извършеното от Господа избавление…; не бойте се,
нито да се уплашите”, те се бяха доверили изцяло на Бога и Той бе
доказал, че е тяхна крепост и спасение.
Едва сега можеха да разберат боговдъхновените Давидови химни: “Бог е
нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти… Строшава лък и
сломява копие, изгаря с огън колесници. Млъкнете и знайте, че Аз съм
Бог; ще се възвиша между народите, ще се възвиша на земята. Господ на
Силите е с нас; прибежище е нам Якововият Бог”.
“Според името ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; десницата
Ти е пълна с правда. Нека се весели хълмът Сион. Нека се радват юдовите
дъщери заради Твоите съдби… Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове.
Той ще ни ръководи дори до смърт”.
Чрез вярата на юдовия цар и на войните от неговата армия “страх от Бога
обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал
против неприятелите на Израиля. И така, царството на Йосафата се
успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде”.
3Царе 15:18
3Царе 22:43
3Царе 22:43
2Лет. 17:3-5
2Лет. 17:5, 6
3Царе 22:46
2Лет. 17:9
2Лет. 17:10
2Лет. 18:1
2Лет. 18:11
2Лет. 18:4, 5
2Лет. 18:6
2Лет. 18:4
3Царе 22:16, 17
2Лет. 18:3
3Царе 22:29
3Царе 22:36
2Лет. 19:2, 3
2Лет. 19:4
2Лет. 19:5-7
2Лет. 19:8
2Лет. 19:9-11
Пс. 88:1, 2
2Лет. 10:1, 2
2Лет. 20:3-12
2Лет. 20:13
Пс. 83
2Лет. 20:14-21
2Лет. 20:22-24
1Лет. 16:35
2Лет. 29:27, 28
2Лет. 20:17
Пс. 46
Пс. 48:10, 11, 14
2Лет. 20:29, 30