Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Йосиф в Египет – 20 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Йосиф в Египет – 20 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Йосиф в Египет
През това време Йосиф и неговите поробители пътуваха към Египет. Тъй
като керванът вървеше на юг към границите на Ханаан, момчето можа да
различи в далечината хълмовете, където лежеше шатрата на баща му.
Горчиво плака той при мисълта за обичния си баща, живеещ в самота и
нещастие. Преживяното в Дотан отново изплува в ума му. Видя разярените
си братя и почувства жестоките им, вперени в него, погледи. Хапливите,
удрящи като камшик думи, с които те посрещнаха агонизиращите му
умолявания, звънтяха още в ушите му. С изтръпнало сърце той се взираше
напред към бъдещето. Каква промяна в положението му – от нежно обичан
син в презрян и безпомощен роб! Сам и без приятели, каква ли щеше да
бъде съдбата му в чуждата земя, където отиваше? За известно време Йосиф
се предаде на неудържима скръб и ужас.
Но в Божието провидение дори това преживяване трябваше да бъде
благословение за него. За няколко часа той научи неща, които иначе с
години не би научил. Баща му – със силната си и нежна привързаност към
него, му бе сторил зло със своето пристрастие и угаждане. Това неразумно
предпочитание към Йосиф бе дразнило братята му и ги бе подтикнало към
жестокото дело, отделило го от дома. Последиците от бащиното отношение
се проявяваха също и в собствения му характер: недостатъците бяха
насърчавани, вместо да бъдат порицавани и той започна да става
самонадеян и придирчив. Свикнал с обичта и грижите на баща си, Йосиф се
чувстваше неподготвен да се справя с трудностите в горчивия живот на
чужденец и роб, за когото никой не го е грижа.
Тогава мислите му се обърнаха към Бога на неговия баща. От дете бе
научен да Го обича и да се бои от Него. Често в родната шатра бе слушал
за видението, дадено на баща му, когато бе напуснал дома си като
изгнаник и беглец. Яков му бе разказвал за изпълнението на Господните
обещания – как в час на нужда ангелите Божии бяха идвали да го съветват,
утешават и закрилят. Йосиф бе научил и за Божията любов, изразена в
предвидения за хората Изкупител. Сега всичките скъпоценни уроци живо
изплуваха в ума му. Йосиф повярва, че Бог на предците му ще бъде и негов
Бог. В същия момент се предаде напълно на Господа и помоли Закрилника на
Израил да го придружава в земята на изгнаничеството му.
Душата му се развълнува от възвишеното решение да се покаже верен на
Бога – при всякакви обстоятелства да действа като поданик на небесния
Цар. Желаеше да служи на Господа с неразделено сърце; искаше да посреща
тежките изпитания на своята участ с твърдост и вярно да изпълнява всяко
задължение. Преживяното в един-единствен ден се оказа повратна точка в
живота на Йосиф. Ужасното нещастие го превърна от галено дете в
разсъдлив, смел и самообладан мъж.
Когато пристигнаха в Египет, търговците продадоха Йосиф на Петефрий -
началник на царската стража. На тази служба момъкът остана десет години.
Тук бе изложен на необикновени изкушения. Намираше се сред
идолопоклонство. Обожаването на фалшивите богове, обвито от цялата
външна показност на царството, бе подкрепяно от богатството и културата
на най-високоцивилизования народ, съществувал по това време. Но Йосиф
съхрани искреността и верността си към Бога. Навсякъде около себе си
виждаше и чуваше порочни неща, но се държеше като човек, който не вижда
и не чува. Не позволяваше на мислите си да се задържат върху забранени
теми. Желанието му да спечели благоволението на египтяните не можа да го
накара да прикрие принципите си. Ако се бе опитал да стори това, щеше да
бъде победен от изкушението; но той не се срамуваше от религията на
бащите си и не направи усилия да закрие факта, че е поклонник на Йехова.
“И Господ беше с Йосифа и той благоуспяваше… И като видя господарят
му, че Господ бе с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко,
което вършеше…” (виж Бит. 39 гл.), доверието на Петефрий към Йосиф
нарастваше от ден на ден и накрая той го издигна за свой домакин с пълна
власт да управлява всичките му притежания. И “остави всичко, що имаше, в
Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова,
което притежаваше”.
Забележителният успех на всичко, поверено на Йосифовата грижа, не бе
резултат от пряко чудо. Но неговото трудолюбие, грижовност и енергия
бяха увенчавани с Божествено благословение. Йосиф приписваше успеха си
на Божието благоволение и дори неговият господар идолопоклонник
приемаше, че това бе тайната на безподобния му успех. Без упорити,
правилно насочени усилия обаче успехът никога не би могъл да се
постигне. Бог бе прославен чрез верността на Своя служител. Неговото
намерение бе чистотата и правдивостта на вярващия в Бога да изпъкне в
забележителен контраст с идолопоклонниците. Така светлината на небесната
благодат би могла да изгрее сред тъмнината на езичеството.
Благородството и верността на Йосиф спечелиха сърцето на главния
началник и той стигна дотам, че гледаше на него по-скоро като на син,
отколкото на роб. Младежът можеше да общува с издигнати и учени хора и
придоби знания в областта на науката, езиците и търговията -
образование, необходимо за бъдещия министър-председател на Египет.
Но вярата и чистотата на Йосиф трябваше да бъдат проверени чрез огнени
изпитания. Съпругата на господаря му се стараеше да подмами младежа да
престъпи Божия закон. До този момент той бе останал неопетнен от
развалата, изобилстваща в тази езическа земя. Но как щеше да посрещне
това изкушение – така внезапно, силно и прелъстително? Йосиф добре
знаеше какви щяха да бъдат последствията от съпротивата му. От едната
страна бяха прикриване, благосклонност и награди; от другата – немилост,
затвор, може би смърт. Целият му бъдещ живот зависеше от решението в
момента. Щеше ли принципът да победи? Щеше ли Йосиф да остане верен на
Бога? Ангелите наблюдаваха сцената с неизразимо безпокойство.
Отговорът на Йосиф разкрива силата на религиозния принцип. Той не искаше
да злоупотреби с доверието на земния си господар, но каквито и да бъдеха
последствията, желаеше да остане верен на своя небесен Господар. Пред
наблюдаващите очи на Бога и на святите ангели мнозина си позволяват
неща, за които хората не биха ги осъдили; но първата мисъл на Йосиф бе
за Бога. “Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред
Бога?” – каза той.
Ако подхранваме постоянно чувството, че Бог вижда всичко, което вършим,
и слуша всичко, което казваме, че пази верен доклад за нашите думи и
дела и ние ще трябва да отговаряме за всичко това, бихме се бояли да
съгрешаваме. Нека младите винаги помнят, че където и да са, каквото и да
правят, те са в присъствието на Бога. Никоя постъпка от нашето поведение
не може да избегне наблюдението Му. Не можем да скрием пътищата си от
Всевишния. Човешките закони, макар и понякога строги, често биват
престъпвани, без това да се открие и следователно – без наказание. Но не
е така с Божия закон. И най-тъмната нощ не може да покрие виновния. Той
може да мисли, че е сам, но всяко дело има невидим свидетел. Самите
подбуди на сърцето му са открити за Божественото изследване. Всяко дело,
всяка дума, всяка мисъл на всеки човек биват така точно отбелязвани,
сякаш той е единственият човек в целия свят и вниманието на небето е
съсредоточено върху него.
Йосиф пострада заради своята чистота – неговата изкусителка си отмъсти,
като го обвини в долно престъпление и стана причина да го хвърлят в
затвора. Ако Петефрий бе повярвал в лъжливото обвинение, младият евреин
щеше да загуби живота си. Но скромността и праведността, които
характеризираха цялото му поведение, бяха доказателство за неговата
невинност. Въпреки това, за да спаси репутацията на семейството си,
неговият господар го предаде на позор и робство.
Най-напред тъмничарите се отнасяха към Йосиф много сурово. Псалмистът
казва: “Стегнаха нозете му с окови; душата му участваше в притискането
от желязото, докато дойде време да се изпълни думата му, защото Словото
Господне го изпитваше” (Пс. 105:18, 19). Но истинският характер на Йосиф
блесна дори в затворническия мрак. Младият евреин държеше твърдо вярата
и търпението си. За годините вярна служба му бе заплатено по най-жесток
начин, но това не го направи мрачен или недоверчив. Той имаше мира,
идващ от съзнанието за невинност и повери положението си на Бога. Не
размишляваше много върху собствените си грешки, но забравяше скръбта си,
опитвайки се да облекчи скръбта на другите. Даже и в затвора намери
работа да върши. Бог го подготвяше в училището на нещастието, за да бъде
по-полезен. И той не отказа нужната дисциплина. В затвора, виждайки
резултатите от потисничеството и тиранията и последиците от
престъплението, той се научи на справедливост, съчувствие и милост,
които го подготвиха да управлява с мъдрост и доброта.
В затвора Йосиф постепенно спечели доверието на началника на затвора,
докато накрая му повериха грижата за всички престъпници – тази чест бе
плод на неговото поведение. Благочестието на всекидневния му живот и
отзивчивостта му към намиращите се в трудности и бедствия му отвориха
пътя към бъдещия успех и почести. Всеки лъч светлина, който хвърляме
върху другите, се отразява и върху нас. Всяка дума, изговорена с нежност
и състрадание към скърбящия, всяко дело на утеха към потиснатия и всеки
дар за нуждаещия се, извършени с праведни подбуди, ще имат за резултат
изливане на благословение върху дарителя.
Главният хлебар и главният виночерпец на царя бяха хвърлени в затвора
поради някакво провинение и попаднаха под грижата на Йосиф. Една сутрин
той забеляза, че изглеждат тъжни и внимателно ги попита за причината.
Отговориха му, че и двамата са имали по един забележителен сън и сега са
нетърпеливи да научат значението му. “Тълкуванията не са ли от Бога? -
каза Йосиф. – Разкажете ми го, моля” (Бит. 40:8). И когато двамата
разказаха сънищата си, Йосиф им разкри тяхното значение: след три дни
виночерпецът трябваше да бъде възстановен на службата си и както преди
да подава чашата във фараоновата ръка, но главният хлебар щеше да бъде
предаден на смърт по заповед на царя. И в двата случая стана точно
според предсказаното.
Царският виночерпец изрази най-дълбоката си благодарност към Йосиф както
за окуражаващото тълкувание на съня, така и за многото прояви на любезно
внимание. В отговор Йосиф спомена по най-трогателен начин за
несправедливото си затваряне и го помоли да извести това на царя. “Но
спомни си за мене – каза той, – когато те постигне благополучието. Смили
се, моля, за мене, та продумай на фараона за мене и избави ме от тоя
дом, понеже наистина бях откраднат от еврейската земя, а пък тук не съм
сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма” (Бит. 40:14, 15). Главният
виночерпец видя как сънят се изпълни с най-голяма точност. Но когато
благосклонността на царя към него се възвърна, той не си спомни повече
за своя благодетел. Йосиф остана в затвора още две дълги години.
Запалената в сърцето му надежда постепенно угасна и към всички други
изпитания се прибави и горчивото жило на неблагодарността.
Но Божествена ръка се готвеше да отвори вратите на затвора. Една нощ
египетският цар сънува два съня, явно посочващи едно и също събитие – те
сякаш предсказваха някакво голямо бедствие. Фараонът не можа да отгатне
значението им, но сънищата продължаваха да тревожат ума му. Магьосниците
и мъдреците от царството не можаха да ги изтълкуват. Объркването и
тревогата на царя нараснаха и ужас обхвана всички в двореца му. Общото
вълнение напомни на главния виночерпец обстоятелствата около собствения
му сън, а с тях в ума му изплува и споменът за Йосиф, придружен с
ужилване на неспокойната му съвест за собствената му забравливост и
неблагодарност. Той веднага съобщи на царя как един еврейски затворник
бе изтълкувал неговия сън и съня на главния пекар и как предсказанията
се бяха изпълнили.
За Фараона бе унизително да пренебрегне магьосниците и мъдреците на
своето царство и да се посъветва с един чужденец и роб. Но бе готов да
приеме и най-долната услуга, само и само разтревоженият му ум да намери
покой. Йосиф бе доведен незабавно. Той свали затворническото си облекло
и се обръсна, защото през дългия период на немилост косата му бе
пораснала. След това бе въведен в присъствието на царя.
“И Фараон каза на Йосифа: “Сънувах, но няма кой да изтълкува съня. Но аз
чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.”
А Йосиф в отговор каза на фараона: “Не аз, Бог ще даде на фараона
отговор с мир” (Бит. 41:15, 16). Отговорът на Йосиф към царя разкрива
неговата скромност и вярата му в Бога. Той просто отхвърли почитта за
това, че притежава превъзходна мъдрост. “Не аз – каза той. – Само Бог
може да обясни тези тайни.”
Тогава Фараонът започна да разказва сънищата си. “…ето, стоях край
брега на Нил. И ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха от реката и
пасяха в тръстиката. И ето, след тях излязоха други седем крави – слаби,
много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата
египетска земя. И мършавите грозни крави изядоха първите седем тлъсти
крави, но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли, но
изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
После видях в съня си и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха из
едно стебло. И ето, след тях израснаха други седем класа – сухи, тънки и
прегорели от източния вятър. Тънките класове погълнаха седемте добри
класове. И казах съновидението на влъхвите, но нямаше кой да ми го
изтълкува” (виж Бит. 41 гл.).
“Фараоновият сън е един – каза Йосиф. – Бог е явил на фараона това,
което скоро ще направи.” Трябваше да изминат седем години извънредно
плодородни. Поля и градини щяха да дадат по-голямо изобилие, отколкото
преди. А след този период щяха да последват седем години глад. “Няма да
се познае плодородието на земята поради оня глад, който ще последва,
защото ще бъде твърде тежък.” Повторението на съня бе доказателство за
сигурността и близостта на изпълнението. “Прочее – продължи той, – нека
потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над египетската
земя. Нека стори Фараон това и нека постави надзиратели над земята; и в
седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на
египетската земя. Нека съберат всичката храна на тия добри години, които
идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт за храна в
градовете, и нека го пазят. И храната ще се запази за седемте гладни
години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши
земята от глада.”
Тълкуването бе така разумно и логично, а начинът за действие бе така
ясно и умно препоръчан, че не можеше да има съмнение в неговата
правилност. Но на кого трябваше да бъде поверено изпълнението на този
план? От мъдростта на избора зависеше запазването на народа. Царят се
разтревожи. Известно време обмисля въпроса за това назначаване. От
главния виночерпец монархът научи за мъдростта и благоразумието на
Йосиф, проявени в управляването на затвора. Очевидно той притежаваше
административна способност в превъзходна степен. Сега виночерпецът,
изпълнен със самообвинения, се постара да изкупи с най-горещи възхвали
на своя благодетел по-раншната си неблагодарност. А и по-нататъшното
разпитване доказа на царя верността на чутото от него. В цялото царство
Йосиф бе единственият човек, надарен с мъдрост да посочи и заплашващата
страната опасност, и какво е необходимо да се приготви, за да бъде тя
посрещната. Това бе единственият човек, способен да осъществи
предложените от самия него планове. Очевидно Божествената сила го
подкрепяше, а и между царските служители нямаше нито един така добре
подготвен да води делата на страната в тази криза. Фактът, че бе евреин
и роб, имаше малко значение, когато се преценяваше неговата доказана
мъдрост и ясна преценка. “Можем ли да намерим човек като тоя, в когото
има Божия Дух?” – попита царят съветниците си.
Назначението бе решено и Йосиф получи удивителното известие: “Понеже Бог
ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. Ти
ще бъдеш над дома ми и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с
престола аз ще бъда по-горен от тебе.” Царят даде на Йосиф отличителния
знак за висшата му служба. “Тогава Фараонът извади пръстена си от ръката
си и го тури на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му
златно огърлие на шията. После нареди да го возят на втората колесница и
викаха пред него: “Коленичете!”
“Постави го господар над дома си и управител на всичкия си имот, за да
връзва първенците му по волята си и да поучава старейшините му на
мъдрост” (Пс. 105:21, 22). От тъмницата Йосиф бе издигнат за управител
над цялата египетска земя. Този пост бе свързан с високи почести, но и с
трудности и опасности. Никой не може да стои издигнат на високо, без да
бъде в опасност. Както бурята не засяга мъничкото цвете в долината, а
изкоренява високото дърво на планинския връх, така и човек, запазил
честността си в своя скромен живот, може да бъде хвърлен в бездната от
изкушения, когато достигне светски успех и почести. Но характерът на
Йосиф издържа изпита и в несполуки, и в успех. Същата вярност към Бога,
която прояви в затворническата килия, той показа и в двореца на Фараона.
Все още бе чужденец в една езическа земя, отделен от своите близки,
поклонниците на Бога; но напълно повярва, че Божествената ръка
направляваше стъпките му. И с постоянно доверие в Бога той вярно
изпълняваше задълженията на поста си. Чрез Йосиф вниманието на царя и на
големците в Египет бе насочено към истинския Бог; и макар да се
придържаха към своето идолопоклонство, те се научиха да уважават
принципите, разкрити в живота и в характера на поклонника на Йехова.
Как Йосиф можа да изгради такъв твърд характер, правдивост и мъдрост? В
ранните си години той бе следвал по-скоро дълга, отколкото наклонността;
и честността, простото доверие, благородното естество на юношата дадоха
плодове в делата на мъжа. Чистият и прост живот бе благоприятствал
енергичното развитие и на физическите, и на умствените му сили.
Общуването с Бога чрез Неговите творения и размишлението върху великите
истини, поверени на наследниците на вярата, бе издигнало и облагородило
духовното му естество, бе разширило и укрепило ума му, което не би могло
да се постигне с изучаването на нищо друго. Вярното придържане към дълга
във всяко положение – от най-низкото до най-възвишеното, бе подготвило
всичките му сили за най-висша служба. Този, който живее в съгласие с
волята на Създателя, получава най-истинското и най-благородното развитие
на характера. “Страх от Господа – туй е мъдрост, и отдалечаване от злото
- това е разум” (Йов 28:28).
Малко хора осъзнават влиянието на малките неща в живота за развитието на
характера. Нищо в ежедневието не е всъщност малко. Различните
обстоятелства, които срещаме ден след ден, са предназначени да изпитат
нашата вярност и да ни подготвят за времето, когато ще ни бъдат поверени
по-големи неща. Като се придържа към принципа в делата на всекидневния
живот, умът свиква да се придържа към изискванията на дълга, а не към
удоволствието и наклонността. Така дисциплинираните умове не се поклащат
между право и грешно като тръстика, разлюляна от вятъра. Те са верни на
дълга, защото са възпитали в себе си навици на преданост и истинност.
Чрез верността в най-малкото те са придобили сила за вярност и в
големите неща.
Един правдив характер има по-голяма стойност от офирско злато. Без него
никой не може да постигне почетен пост. Но характерът не се наследява.
Не може да бъде купен. Моралното съвършенство и фините умствени качества
не са резултат от някаква случайност. Най-скъпоценните дарове нямат
никаква стойност, докато не бъдат изпитани. Формирането на благороден
характер е дело на цял живот и резултат от внимателни и упорити усилия.
Бог дава възможности, но успехът зависи от това как те се
оползотворяват.