Какво отслабва духа – 106 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Любовта към твоята душа ме накара да ти пиша сега. Претоварена съм от отговорности, които поемам върху себе си, споделяйки с тебе тези неща. Чрез живота си ти сама затваряш вратата на небето за себе си и за децата си, защото нито ти, нито те ще влезете някога там с несъвършенството на характерите си. Сестра моя, ти играеш тъжна роля в живота и ще го загубиш. Святите ангели те наблюдават с тъга, а злите духове гледат напред, сигурни в победата. Те виждат как напускаш добродетелите на християнския характер, бързо ги изоставяш, а на тяхно място Сатана насажда собствените си зли черти.
Четеш романи и разкази и в резултат на това живееш в един напълно въображаем свят. Влиянието на такава литература е еднакво вредно както за душата, така и за тялото. Разумът отслабва, физическите сили също. Понякога умът ти е в състояние, близко до ненормалното, защото въображението ти се възбужда извънредно много и се влияе от тези измислени истории. Умът трябва да бъде възпитан така, че всичките му способности да се развиват равномерно. Един отделен процес на упражняване може да засили някои способности, а други да останат неразвити и парализирани и да не могат да бъдат повече използвани. Лошо подбраната литература за четене ощетява твърде много мисълта. В резултат на това равновесието на разума е нарушен, ние ставаме нервни, чувстваме се като разпънати и целият ни организъм е напълно обезсилен. Когато въображението се дразни и възбужда постоянно и силно чрез измислени неща, то скоро се превръща в тиранин, който управлява всички други духовни сили, а това води до изграждане на капризен вкус и постепенно добрите наклонности биват унищожени.
Ти си умствено разстроена. Умът ти е изключително претоварен с познание от всички области – политика, история, богословие, а също и анекдоти, но твоята лошо тренирана памет може да задържи само една малка част от всичко това. По-малко познания, приети от един добре обучен ум, са много по-ценни. Ти не се стараеш да привикваш ума си към активно действие, затова страдаш под господстващата власт на желанията и настроенията. Вместо да ти служат те те управляват. В резултат на това загубваш телесните и духовни си сили.
Години наред умът ти е бил като клокочещо поточе, изпълнено с камъни и плевели, чиято вода бърза напразно. Ако силите ти бяха управлявани от по-висши цели, не би била толкова болна, както сега. Вярваш, че трябва да дадеш свобода на капризния си вкус и на силната си наклонност към четене. Виждам, че в стаята ти свети до късно през нощта, защото си се задълбочила в някоя пленяваща история, а това възбужда още повече и без това извънредно претоварения ти мозък. Този начин на живот ограбва жизнените ти сили и те обезсилва физически, морално и духовно. Нередовният живот, който водиш, внася безредие и в дома ти. Ако това положение не се промени, умът ти ще се обезсили съвсем. Не само че злоупотребяваш с благодатното време, което Бог ти е продължил, но пропиляваш също така и живота си.

Плодът от четенето на неподходящи книги
Бог ни е надарил със способности, за да ги използваме мъдро и да не злоупотребяваме с тях. Възпитанието служи за обучение на физическите, духовните и нравствените сили, за да съумеем да задоволим, доколкото е възможно, потребностите на живота. Неподходящата за четене литература отклонява вниманието в измамни посоки. Издръжливостта и остротата или жизнеността на разума могат да намаляват или да растат в зависимост от това как се употребят. Пред тебе стои задачата да се разделиш с леките четива. Изхвърли ги от дома си. Опитай се да не поставяш изкушението пред себе си. Така те няма да тровят фантазията ти, няма да разстройват нервите ти и няма да погубват децата ти. Поради многото четене ставаш негодна да изпълняваш задълженията си на съпруга и майка, като по този начин наистина не си способна да правиш нищо добро.
Не изучаваш Библията както трябва, затова не познаваш Писанието и не си способна на никакво добро дело. Леките четива омайват ума и правят четенето на Божието слово неинтересно. Мъчиш се да накараш другите да ти повярват, че си се доверила на Писанието, но това не е вярно, защото умът ти е изпълнен с всякакви безполезни неща. Библията изисква размишление и молитвено изучаване. Не е достатъчно само да се плъзгаш по повърхността. Някои части са твърде ясни, за да бъдат погрешно разбрани, а други са по-трудни и изискват търпеливо и грижливо изследване. Подобно на скъпоценния материал, който лежи скрит в хълмовете и планините, скъпоценните камъни на истината трябва да бъдат издирени и съхранени във всяко сърце за бъдещите нужди. О, дано всички биха пожелали да упражняват ума си така постоянно в търсене на небесното злато, както търсят преходното.
Когато изследваш Писанията със сериозното желание да изучиш истината, Бог ще подари духа Си на сърцето ти и ще изпълни мисълта ти със светлината на словото Си. Библията се тълкува сама, един пасаж обяснява друг. Чрез сравнения на местата, отнасящи се за една и съща истина, ще усетиш красота и хармония, за която не си и сънувала. Никоя друга книга, освен Книгата на книгите, не може така да укрепи ума, да му придаде широта, да го издигне и облагороди. Изследването на Свещеното писание дава на ума нова сила, чрез която той се докосва до въпроси, изискващи сериозно мислене. Ние сме принудени да молим Бога да ни даде разбиране на откритите вече истини. Ако оставим умът да се занимава с банални неща вместо с дълбоки и съдържателни проблеми, той ще се принизи до нивото на прочетеното и накрая ще загуби своята сила и гъвкавост.

____________
Бог не благоволи в онези, които безгрижно и равнодушно се отнасят към развитието си като прилежни и добре осведомени работници. Християнинът трябва да е по-умен и да има по-дълбоки разсъждения от светския човек. Изследването на Божието Слово разширява непрекъснато духовния поглед и засилва разсъдливостта. Нищо друго не може да очисти и да развие характера, да оживи отново всяка духовна способност, както постоянното упражняване на разума да схваща важните и значителни истини. Светският ум остава недоразвит като джудже и отслабва, когато се занимава само с банални неща и никога не се опитва да се издигне над нивото на преходното и чувственото, за да проникне в тайните на невидимото. Разумът ще достигне постепенно нивото на проблемите, с които се занимава постоянно. Той ще ограничи силите си и ще загуби способностите си, ако не се упражнява да постигне допълнително познание и не се напряга да обхване откровенията на Божествената сила в природата и святото Слово (1881 г., т. 4, с. 545, 546).