Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Какво представлява истинското възпитание – 50 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

СФЕРАТА НА ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ.
Истинското възпитание означава повече от прилагане на известен под-
ход за обучение. То е обширно. Включва хармонично развитие на всички
. физически и умствени способности. Учи на любов Към Бога и на страх от
Него и е подготовка за вярно изпълнение на задълженията в живота. (293.1)
Доброто възпитание включва не само дисциплина на ума, но и обучение,
което трябва да осигури здрав морал и правилно поведение. (293.2)
Първият голям урок при всяко възпитание е да знаем и разбираме
волята на Бога. Ние трябва да внесем във всекидневния живот усилията
за придобиване на такова знание. Да се учим на наука чрез човешко
тълкуване само означава да предприемем фалшиво възпитание. Но да
се научим от Бога и от Христос означава да учим науката на небето.
Объркването във възпитанието идва поради това, че мъдростта и знанието
за, Бога не са били издигнати. (293.3)
ВЛИЯНИЕ ПРОТИВ ЕГОИСТИЧНАТА КОНКУРЕНЦИЯ И ЗАВИСТТА.
Във време като нашето каква насока се дава на възпитанието? Към
какво се апелира най-често? Към егоизма. Повечето от възпитанието всъщност
е поквара. Истинското възпитание ще противодейства на егоистичната
амбиция, на жаждата за власт, на пренебрегването на правата и
нуждите на човеците. В Божия план за живота има място за всяко човешко
същество. Всеки трябва да усъвършенства малкото или многото си таланти
до най-висока степен, а верността, с която се стреми към това, го прави
достоен за почит. (293.4)
В БОЖИЯ ПЛАН НЯМА МЯСТО ЗА ЕГОИСТИЧНО СЪПЕРНИЧЕСТВО.
Онези, които измерват и сравняват себе си със себе си, не са мъдри.
(2 Кор.l0:12) Това, което правим, трябва да го правим “със силата, която
ни дава Бог” (1 Петр.4:11). То трябва да бъде извършено “от сърце, като
за Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа
ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос.”Кол.3:23,24.
Скъпоценни са службата и възпитанието, упражнени с тези принципи. Но колко много
се различава днешното възпитание от това! Още от най-
ранните години детето е насърчавано в състезателност и съперничество
за подхранване на егоизма, коренът на всяко зло. (294.1)
МОДЕЛЪТ Е ДАДЕН В ЕДЕМ.
Системата на възпитание, възприета в началото на света, трябваше да
бъде образец за човека във всички времена. Като илюстрация на нейните
принципи в Едем бе създадено базово училище в дома на нашите първи
родители. Едемската градина бе класната стая, природата – учебникът, а
самият Създател бе учителят. (294.2)
ПО ПРИМЕРА НА ГЛАВНИЯ УЧИТЕЛ.
При възпитанието на Своите ученици Спасителят следваше системата
на образование, установена в началото. Първо бяха избрани дванайсетте
заедно с малцина други, които чрез службата за техните нужди бяха от
време на време във връзка с тях – това бе семейството на Исус. Те бяха
с Него в дома, на трапезата, в усамотение, из полето. Придружаваха Го
в пътуванията Му, споделяха тежките Му изпитания и несгоди и доколкото
можеха участваха в Неговото дело. (294.3)
Понякога Той ги поучаваше, когато седяха в планината, друг път край
морето или от рибарската лодка, или вървейки с тях по пътя. Когато
говореше на множествата, учениците Му образуваха вътрешния кръг. Те
бяха съвсем близко до Него, за да не изпуснат нищо от поученията Му.
Бяха внимателни слушатели, нетърпеливи да разберат истините, които
трябваше да разнесат по всички земи и на всички възрасти. (295.1)
ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ Е И ПРАКТИЧЕСКО, И АБСТРАКТНО.
В детството и юношеството практическото и абстрактното обучение
трябва да бъдат съчетани и умът да бъде изпълнен със знания … (295.2)
Децата трябва да бъдат научени да участват в домашните задължения.
Те трябва да бъдат наставени как да помагат на баща си и на майка си в
малките неща, които те вършат. Умовете им трябва да бъдат подготвени да
мислят, паметта им трябва да бъде научена да помни определената им
работа. Създаването на навици за ползотворност у дома ги подготвя за
изпълняване на практическите задължения, съответно с възрастта им. (295.3)
НЕ Е ЕСТЕСТВЕН ИЗБОР НА ЮНОШАТА.
Видът възпитание, което го прави способен за практическия живот, не
е избор на самия юноша. Той може да има своите желания, харесване или
нехаресване, предпочитания и склонности, но ако родителите му имат
правилни възгледи за Бога, за истината, за влиянията и за приятелите,
които трябва да го заобикалят, юношата ще разбере, че са под дадената
им от Бога отговорност внимателно да обучат неопитния си син. (295.4)
ТОВА НЕ Е МЕТОД НА ОТБЯГВАНЕ БРЕМЕТО НА ЖИВОТА.
Нека юношите разберат, че възпитанието не цели да ги научи как да
избегнат неприятните задачи на живота и тежките товари, а целта му е
да облекчи работата им, като ги научи на по-добри методи и на по-високи
цели. Научете ги, че истинската цел на живота е не да придобият най-
голямата възможна печалба за себе си, а да почетат Създателя си, като
извършват своя дял от работата на света и подават ръка за помощ на по-
слабите и по-невежите. (295.5)
ВЪЗПИТАНИЕТО ТРЯБВА ДА СЪБУЖДА ДУХ НА СЛУЖЕНЕ.
Над всичко друго службата за Христос в малките неща на всекидневния
живот има сила да оформя характера и да направлява живота към неегоистично
служене. Да се събуди този дух, да се насърчи и правилно да се
насочва – това е работата на родителите и учителите. По-отговорна работа
не е била поверявана на човеци. Духът на службата е дух на небето. Във
всяко усилие да се развива и насърчава тази служба ангелите ще ни
сътрудничат. (296.1) ,
Това възпитание трябва да се основава на Божието Слово. Тук единствено
неговите принципи са дадени в пълнота. Библията трябва да бъде
основа за изучаване и преподаване. Истинското знание е знание за Бога
и за Този, Когото Той е изпратил. (296.2)
ТО ПОСТАВЯ МОРАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ НАД ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО.
Децата имат голяма нужда от добро възпитание, за да бъдат от полза
в света. Но всяко усилие да се постави интелектуалнот над моралното
възпитание е зле насочено. Наставляване, култивиране, полиране и очистване
на юношите и децата трябва да бъде главното бреме на родители
и учители. (296.3)
ЦЕЛТА МУ Е ИЗГРАЖДАНЕ НА ХАРАКТЕРА.
Най-висша категория възпитание е това, което ще даде такова знание
и дисциплина, водещи до най-доброто развитие на характера, за да направят
душата годна за този живот, който се измерва с живота на Бога.
Вечността не бива да се губи из предвид. Най-доброто възпитание е това,
което учи нашите деца и юноши на науката да бъдеш християнин, което
ще им даде знание чрез опит за Божиите пътища и ще ги научи на ония
уроци, които Христос даде на учениците Си за бащинския характер на
Бога. (296.4)
ТОВА ВЪЗПИТАНИЕ НАПРАВЛЯВА И РАЗВИВА.
Има време за подготовка на децата и за обучаване на юношите и е
съществено в училище да бъдат съчетани и двете във висока степен.
Децата може да бъдат подготвени или за служба на греха, или за служба
на правдата. Ранното възпитание на юношите оформя характера им и за
светския, и за религиозния им живот. Соломон казва: “Научи детето
пътя, по който трябва да ходи и то не ще отстъпи от него и когато остарее.
Този израз е положителен. Възпитанието, за което говори Соломон, трябва
да направлява, обучава и развива. (297.1)
За да могат родителите и учителите да извършат това дело, самите те
трябва да разбират “пътя”, по който детето трябва да ходи. Това включва
повече от просто книжно познание. То обхваща всичко добро, благодатно,
праведно и свято. То съчетава практикуване на въздържание, набожност,
братска обич с любов към Бога и един към друг. За да се постигне тази
цел, трябва де се обърне внимание на физическото, интелектуалното,
моралното и религиозно възпитание на децата. (297.2) .
ТО ПОДГОТВЯ РАБОТНИЦИ ЗА БОГА.
Върху майките и бащите лежи отговорността да дадат християнско
възпитание на поверените им деца. В никакъв случай те не трябва да
допускат бизнесът им така да погълне ума, талантите и времето им,
децата им да бъдат отвлечени от течението далеч от Бога. Те не трябва
да позволяват децата им да се отделят от ръката им и да отидат в
ръцете на невярващи. (297.3)
Те трябва да направят всичко възможно, за да ги опазят да не поемат
духа на света.Трябва да ги подготвят да станат Божии сътрудници. Роди-
телите трябва да бъдат човешка ръка на Бога, подготвяща тях самите и
децата им за един безкраен живот. (298.1)
ТО УЧИ НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА И НА СТРАХ ОТ НЕГО.
Християнски родители, няма ли заради Христос да подложите на изпит
желанията и целите си за вашите деца? Дали ще понесат теста на Божия
закон? Най-доброто възпитание е това, което ще ги научи на любов към
Бога и на страхопочитание към Него. (298.2)
МНОЗИНА ГО СМЯТАТ ЗА СТАРОМОДНО.
Възпитанието, което има вечна стойност, е почти напълно пренебрегнато
като старомодно и нежелано. Възпитанието, което изгражда характера
на детето с оглед на настоящето му добро, на настоящия му мир и
щастие и направляването на нозете му в пътя на изкупените от Господа,
се смята за старомодно и неважно. За да влязат децата ви през портите
на Божия град като победители, те трябва да бъдат научени да се боят от
Бога и да пазят Неговите заповеди в настоящия живот. (298.3)
ТО ВИНАГИ СЕ РАЗВИВА И НИКОГА НЕ ЗАВЪРШВА.
Нашият живот тук е подготовка за вечния. Възпитанието, започнато
тук, няма да завърши в този живот – то ще продължи през цялата вечност
- винаги ще се развива и никога няма да бъде завършено. Все по-пълно
ще разкрива пред нас мъдростта и любовта на Бога в изкупителния план.
Спасителят, водейки децата Си към извора на живата вода, ще им дава
съкровища от знание. И ден след ден чудните дела на Бога, доказателствата
за Неговата сила да твори и поддържа всемира, ще се откриват пред
умовете в нова красота. В светлината, излъчвана от трона, тайните ще се
разкриват и душата ще се изпълва с удивление от простотата на неща,
които никога преди не е разбирала. (298.4)